Р Е Ш
Е Н И Е
гр.
София, 07.09.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-3 състав, в публичното съдебно заседание на трети
септември две хиляди и осемнадесета година в следния състав:
СЪДИЯ: ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
при
секретаря Румяна Аврамова, като разгледа т. д. № 2673 по описа за 2017 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал.
2 ТЗ еи чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди,
че по силата на договор за цесия от 11.06.2014 година е придобил вземане срещу
ответниците като солидарни длъжници по договор за кредит от 21.09.2012 година,
обезпечено с договорна ипотека. Твърди, че към 11.06.2014 година по договора е
имало изискуемо вземане от главница и договорна лихва. Претендира и лихва за
забава и разноски. За претендираните вземания била издадена заповед за изпълнение
по по гр.д. 978/2017 година на СРС, 125 състав и е налице подадено в срок
възражение от ответниците-длъжници в заповедното производство.
Ответникът
оспорва иска, но излага неотносими към предмета на конкретното дело доводи,
вкл. прави възражение за давност, но не по отношение на процесното вземане, а
във връзка с вземане по запис на заповед. По същество не изразява становище по
предявените искове.
Във връзка с
договора за цесия ищецът носи тежест да докаже: валиден сключен договор за
цесия, касаещ процесните вземания, надлежно уведомяване на длъжника по реда на
чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Ищецът носи тежест да докаже и следните релевантни факти по иска, във връзка
с нормата на чл. 430 ТЗ: сключен договор за банков кредит, по който ответниците
са солидарни длъжник за цялото вземане, със задължение за банката да отпусне на
заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок за погасяване;
усвояване на сумата по кредита– т.е., че сумата е получена от кредитополучателя
/съобразно уговореното между страните/, датата на настъпване на изискуемостта и
размер на дължимите и непогасени вземания. Ищецът носи тежест да докаже и
наличието на уговорка и размер на договореното възнаграждение за ползване на
сумата по кредита /в случай, че претендира възнаградителна лихва/. Носи тежест
да докаже начална дата на забавата и размер на обезщетението за забава, както и
валидна неустоечна клауза и размер на дължимата неустойка.
Ответникът
носи тежест да докаже изплащане на претендираните суми.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
От представените
по делото писмени доказателства се установява наличието на облигационно
отношение по договор за кредит № *******/21.09.2012г.
между "У.Б." АД и ответниците по делото - И.2000 ЕООД, БИК *******,
като кредитополучател и К.И.А., като солидарен длъжник /съдлъжник по см. на чл.
101 ЗЗД/, обезпечен с договор за учредяване на ипотека под формата на
нотариален акт. Към договора страните са подписали и четири броя анекси,
неразделна част от същия, с които са изменяни част от условията по кредита
/размер на лихви, срок за погасяване и др./. От заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира, като мотивирано,
изготвено в обхвата на знания на вещото лице и неоспорено от страните, се
установява, че по кредита и в срока по чл. 6 от договора е усвоена сумата от
100 000 лева, с която е заверена сметката на кредитополучателя на
01.10.2012 година, която съответства на уговорения размер на кредита.
Като краен
срок за погасяване е посочена датата 21.09.2014 година – който е срокът по
последния анекс, подписан от страните на 22.10.2013 година, като погасяването е
следвало да се извършва на месечни вноски и една последна изравнителна,
определени като размер и падеж в чл. 7.1 от договора и впоследствие променени
от в същата разпоредба от анексите. Задължението на кредитополучателя е да
върне общо усвоената сума, както и да заплаща годишна възнаградителна лихва,
формирана по определения в чл. 4.1. и чл. 4.2. от договора и анексите начин. В
чл. 4.3 от договора и анексите е уговорена лихва /неустойка/ при просрочване на
кое да е задължение по главницата или лихвата. Лихвата по чл. 4.1 е дължима на
21-во число от съответния месец, а другите акцесорни вземания, съгласно уговореното,
са изискуеми незабавно.
От
заключението по съдебно – счетоводната експертиза, се установява, че към 11.06.2014
година, когато е сключен договорът за прехвърляне на вземания, останалото непогасено
и изискуемо задължение по кредита е било в размер на 81 426,79 лева – главница,
възнаградителна лихва по чл. 4.1. и чл. 4.2. - общо в размер на 4126,69 лева и неустойка
по чл. 4.3. от договора общо в размер на 1583,33 лева.
Или, установи
се съществуването на вземания по договора за кредит в размер на 81 426, 79
лева за главница и в размер на 5 710,02 лева – общо за възнаградителна
лихва и неустойки по чл. 4.1, 4.2 и 4.3 от договора и анексите към него.
Ответниците по делото нито твърдят, нито доказват извършено плащане на
посочените суми, нито преди, нито след сключване на договора за цесия, нито към
даване ход на устните състезания.
Няма спор, че
именно тези вземания са предмет и са прехвърлени с представения Договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.06.2014 година, с нотариална заверка на
подписите. За да е налице сключен договор за цесия и вземането да премине върху
третото лице - цесионер е достатъчно постигане на съгласие между него и
кредитора – цедент, каквото се установява по делото.
Установява се
от представените по делото доказателства и че длъжниците са уведомени по реда
на чл. 99 ЗЗД на 24.06.2014 година – юридическото лице и на 14.07.2014 година –
физическото лице /по реда на чл. 47 ГПК/, което и не оспорват в производството.
Тоест, договорът за цесия е породил действие
и по отношение на длъжника, тъй като му е съобщен от предишния кредитор-чл.99,
ал.3 и ал.4 ЗЗД.
По иска по чл.
86 ЗЗД.
Съгласно
чл.84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Крайния срок за погасяване на
задължението по процесния договор е 21.09.2014 г., лихвата по чл. 4.1. е
изискуема от 22-ро число на съответния месец, а лихвите по чл. 4.2. и чл. 4.3.
– от настъпване на забавата по отношение на всяка вноска. Според приетия
договор за цесия задълженията на ответника към момента на неговото сключване са
общо в размер на 87 136,81 лева, но ответниците са уведомени още на
24.06.2014 година, съответно на 14.07.2014 година, от когато цесията има
действие спрямо тях.
Или, искът по чл. 86 ЗЗД е основателен за периода 22.09.2014 година – 05.01.2017
година /след настъпване изискуемостта на всички вземания по договора/ и предвид
заключението на вещото лице по задача четвърта – в размер на 20 308,36
лева.
За останалата част от периода и до пълния предявен размер искът по чл.
422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По
разноските.
Предвид
изхода от производството и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно
искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се дължат от
ответниците, съобразно уважената част от исковете. По делото се доказаха реално
заплатени разноски, както в исковото, така и в заповедното производство. Съгласно
указанията, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г.,
постановено по тълк. дело № 4/ 2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, съдът, който
разглежда иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство. Съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските
в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение. При този изход на спора ответниците дължат на
ищеца направените по делото разноски в общ размер на 11 850,80 лева, съобразно
уважената част от исковете /общо сторените разноски са в размер на 12 093,29
лева/ - държавна такса, адвокатско възнаграждение по заповедното и исково
производство и разноски за вещо лице.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 101 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД, че И.2000 ЕООД, ЕИК ******* и К.И.А.,
ЕГН ********** дължат солидарно на кредитора М.К. ЕООД, ЕИК*******сумата
от 87136,81 лв., от която 81 426,
79 лева - главница и 5 710,02 лева – общо дължим размер на възнаградителна
лихва по чл. 4.1. и неустойки по чл. 4.2 и 4.3 по договор за кредит № *******21.09.2012г., сключен с "У.Б." АД, обезпечен с
договор за учредяване на ипотека под формата на нотариален акт и анекси към
него от №1 до № 4, вземанията по който са били прехвърлени на заявителя с
договор за цесия от 11.06.2014г., ведно със законна лихва върху горната сума за
периода от 06.01.2017 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 20 308,36
лв. – лихва за забава върху сумата
от 87 136,81 лева, която лихва е начислена за периода от 22.09.2014
г. до 05.01.2017 г., за които вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение
по ч.гр.д. № 978/2017 година на СРС, 125 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за разликата до пълния
предявен размер от 22 506.93 лева и за периода 24.06.2014 година –
21.09.2014 година, като неоснователен.
ОСЪЖДА И.2000 ЕООД, ЕИК ******* и К.И.А., ЕГН ********** да заплатят
солидарно на кредитора М.К. ЕООД, ЕИК*******сумата от 11 850,80 лева разноски за
заповедното производство и исковото производство, съответни на уважената част
от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: