Р Е Ш Е Н И Е
№ 18
гр.Габрово,
25.03.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито съдебно заседание на петнадесети март две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
при секретаря Мариела Караджова и в присъствието на прокурора ................ като разгледа докладваното от съдия РАЧЕВ адм. д. № 17 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба с вх. № 221/9.02.2022г.
по описа на Административен съд – гр. Габрово на И.И.А., с ЕГН **********,***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №
21-0892-000263 от 29.12.2021г. на Началник сектор “Пътна полиция” – Габрово,
към ОДМВР –Габрово.
С
обжалваната заповед на жалбоподателя е наложена принудителна административна
мярка “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо
съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца” на основание чл.
171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП. Видно от мотивите на обжалваната заповед, препращащи
към АУАН серия GA № 409547 от 23.12.2021г.,
мярката е наложена заради това, че при извършена проверка на същата дата е
установено, че лицето Д. И.И. управлява товарен автомобил „Мерцедес 312 Д“ с
регистрационен № Т***, собственост на жалбоподателя, като към момента на
проверката свидетелството му за управление на МПС е отнето.
В жалбата се иска отмяна на обжалвания административен акт.
Основен довод е, че жалбоподателят бил оставил притежавания от него товарен
автомобил на лицето Д. И. за да му бъде извършен ремонт от страна на последния,
ремонта не изисквал извършване на пробно шофиране и като цяло жалбоподателят не
е имал никаква представя, че Д. И. не притежава СУМПС както и че ще управлява
автомобила.
Ответният
административен орган - Началник Сектор “Пътна полиция” при ОДМВР – Габрово се
представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт, който изразява становище че
заповедта е законосъобразна, поради което следвало да бъде потвърдена.
Административен съд – Габрово, след като прецени
допустимостта на жалбата и изложените в нея доводи, както и данните по делото,
приема за установено следното от фактическа страна.
На
21.12.2021г. жалбоподателят А. е предоставил на Д. И. собствения си товарен
автомобил „Мерцедес 312 Д“ с регистрационен № Т*** за извършване на
авторемонтна дейност, изразяваща се в тенекиджийски услуги.
Свидетелството
за управление на МПС на Д. И. е отнето.
На
23.12.2021г. е съставен АУАН № серия GA №
409547 от същата дата, с който редом с другите установени нарушения, е
констатирано, че И. управлява собствения на жалбоподателя товарен автомобил въпреки
че свидетелството му за управление на МПС е отнето.
Началник
Сектор “Пътна полиция” при ОДМВР – Габрово е издал Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0892-000263
от 29.12.2021г., с която на основание чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП е наложил
ПАМ – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
чието моторно превозно средство е управлявано от лице, чието свидетелство за
управление е отнето – за срок от 6 месеца.
При
така установената фактология жалбата е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения.
На
основание чл. 171 ЗДвП за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на
административните нарушения се налагат принудителни административни мерки, като
видът им за отделните видове нарушения е конкретизиран в същата правната норма.
Съдът
не споделя твърденията на жалбоподателя, изложени в жалбата.
Правната норма на чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП е пределно
ясна – при управление на автомобил от лице, чието СУМПС е отнето, на
собственика на автомобила се налага принудителна административна мярка „прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство“. Фактическият състав за налагане
на мярката в случая е налице – установено е управление на автомобил собственост
на жалбоподателя лице чието СУМПС е отнето. Законът не поставя изискване
собственикът да е знаел, че лицето е с отнето СУМПС.
С
оглед тези констатации, издадения административен акт, предмет на съдебен
контрол в настоящото производство се явява законосъобразен.
Настоящият състав намира за необходимо да изложи и следното:
Съгласно
общата норма на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се налагат
с цел предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и
за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В съзвучие с
този общ принцип нормата на чл. 171, ЗДвП прокламира че принудителни
административни мерки се налагат с цел осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.
Някои от тези мерки имат за задача постигането точно на така формулираните
цели. Такива са тези по чл. чл. 171,
т.1, б. “а”, “в”, “е” и т.н. /“до отпадане на основанието за това“, “до
успешното полагане на проверовъчен изпит”, “до представяне на сключена валидна
застраховка”, „до отстраняване на неизправността“ и т.н./ Но има и такива като
мярката по т.2а /по която е наложена настоящата ПАМ/, както и тези по т.1, б.б.
„б“, „г“ и ”ж”, т.2 б.б. “л”и “м” и т.н., които изначално не си поставят
постигане на посочените цели. Тези мерки имат само и единствено санкционен
характер. Така например /погледнато през призмата на настоящия случай/ и с
оглед действаща редакция на чл.171, т.2а, б. „а“ предл. „последно“ е възможно
да се стигне до парадоксалната ситуация на собственика на автомобила ще се
наложи да изтърпи принудителна административна мярка дори в случаите на отнемане
на автомобила му без негово знание и съгласие, ако отнелото го лице не
притежава СУМПС!? Настоящият състав на
Административен съд – Габрово не възприема подобен законодателен прийом за
административно-наказателна репресия, прикрита зад израза “принудителна
административна мярка”. Дори да се приеме че тези норми, /създадени предимно с изменението
на закона с ДВ бр. 101/2016г. и след това неколкократно променяни/ имат за цел дисциплиниране
на водачите на ППС, то тези откровени санкции следва да намерят своето място в
глава Седма “Административнонаказателна отговорност”, а не в глава Шеста “Принудителни
административни мерки”.
Dura lex sed lex. Съобразявайки се с действащото право, съдът
намира, че оспорването следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2, in fine от Административнопроцесуалния кодекс Административен
съд – Габрово.
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на И.И.А., с ЕГН **********,***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №
21-0892-000263 от 29.12.2021г. на Началник сектор “Пътна полиция” – Габрово,
към ОДМВР –Габрово.
Решението е окончателно, съгласно чл. 172, ал.5, изр.
„второ“ от ЗДвП.
Препис от настоящото да се изпрати на страните.
СЪДИЯ: