№ 1868
гр. София, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Г.а
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20221100510126 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. Г. П., срещу Решение № 6435/14.06.2022 г.,
-ти
постановено по гр.д. №549/2022 г. по описа на Софийския районен съд, 80 състав, с което
е изменен размерът на определената със съдебна спогодба, одобрена в протокол от
проведено на 28.04.2011 г. открито съдебно заседание по гр. дело № 8037/2010 г. по описа
-ри
на СГС, ГО, II въззивен брачен състав, в полза на А. С. П. месечна издръжка в размер на
200 лева, на основание чл. 150, предл. 1 и предл. 3 от СК, като е осъден С. Г. П. да заплаща
на непълнолетното си дете А. С. П., действащо лично и със съгласието на своята майка и
законен представител М. З. Ц., месечна издръжка в размер на
сумата от 800 /осемстотин/ лева, считано от 07.01.2022 г. до настъпване на законна причина,
изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва за забава
върху всяка просрочена вноска; отхвърлена е исковата претенция в останалата й част за
разликата над 800 лева до пълния предявен размер от 1000 лева, като неоснователна;
допуснато е предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка, на
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК; осъден е С. Г. П. да заплати държавна такса в размер на 864
лева, както и да заплати на А. С. П., действаща лично и със съгласието на своята майка и
законен представител М. З. Ц. сумата от 450 лева – разноски по делото, а непълнолетната А.,
1
действаща лично и със съгласието на майка си е осъдена да заплати на С. П. 150 лв.
разноски.
Твърди се, че първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила и на закона, които са довели до неправилно определяна на
дължимата от въззивника издръжка на неговата дъщеря.
Моли се да се измени обжалваното решение на СРС, като се присъди увеличението
на издръжката да бъде в размер на 400 лева. Претендира разноски.
Въззиваемата страна - непълнолетната А. С. П., действаща лично и със съгласието
на майка си М. З. Ц., оспорва въззивната жалба и моли същата да се остави без уважение.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна,
имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт,
който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
С Решение № 6435/14.06.2022 г., постановено по гр.д. №549/2022 г. по описа на
-ти
Софийския районен съд, 80 състав, е изменен размерът на определената със съдебна
спогодба, одобрена в протокол от проведено на 28.04.2011 г. открито съдебно заседание по
-ри
гр. дело № 8037/2010 г. по описа на СГС, ГО, II въззивен брачен състав, в полза на А. С.
П. месечна издръжка в размер на 200 лева, на основание чл. 150, предл. 1 и предл. 3 от СК,
като е осъден С. Г. П. да заплаща на непълнолетното си дете А. С. П., действащо лично и
със съгласието на своята майка и законен представител М. З. Ц., месечна издръжка в размер
на сумата от 800 /осемстотин/ лева, считано от 07.01.2022 г. до настъпване на законна
причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва за
забава върху всяка просрочена вноска; отхвърлена е исковата претенция в останалата й част
за разликата над 800 лева до пълния предявен размер от 1000 лева, като неоснователна;
допуснато е предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка, на
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК; осъден е С. Г. П. да заплати държавна такса в размер на 864
лева, както и да заплати на А. С. П., действаща лично и със съгласието на своята майка и
законен представител М. З. Ц. сумата от 450 лева – разноски по делото, а непълнолетната А.,
действаща лично и със съгласието на майка си е осъдена да заплати на С. П. 150 лв.
разноски.
В жалбата са изложени доводи за допуснати редица нарушения на процесуалните
правила, за предубеденост на първоинстанционния съд, както и до неправилна преценка на
събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа
на доказателствата по делото.
Наведените във въззивната жалба доводи са неоснователни.
Видно от Определение № 4564/22.02.2022 г., постановено по гр. дело № 549/2022 г.
по описа на СРС, първоинстанционният съд е изготвил доклад по делото, като е разпределил
2
доказателствената тежест между страните.
Следва да се има предвид, че при определяне размера на увеличената месечна
издръжка съдът се съобразява с увеличените нужди на детето и възможностите на
задължения родител да покрие тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на
детето, когато е присъдена досегашната му издръжка, и увеличените възможности на
задължения родител да покрие тези неудовлетворени нужди. Също така, искът за
увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава на едновременното
увеличение на нуждите на детето и на възможностите на родителя му.
Настоящият съд намира, че СРС е установил правилно и в достатъчно пълна степен
фактическата обстановка по процесния спор и е изпълнил надлежно правилото по чл. 235,
ал. 2 ГПК, а също и правилата по чл. 5 и чл. 22 ГПК. Съдът е съобразил и приложил
правилно предписанията на Пленума на ВС в ППВС N2 5/1981 г. и ППВС N° 5/1970 г.
Решението действително не съдържа мотиви относно доходите на другия родител на
непълнолетната ищца, нейната майка М. Ц., но крайната преценка на съда по предмета на
делото е правилна и в съответствие и с този установен по делото факт, т.е. налице е
несъществено процесуално нарушение, което се състои в пропуск на съда да посочи изрично
установения в процеса доход на другия родител. Но то не се е отразило отрицателно на
съдебното решение по делото, защото този факт е взет предвид и съотнесен правилно от
съда. Съдът е посочил изрично (на стр. 3 от решението), че издръжката на децата се дължи
от двамата родители. като „отглеждащият децата родител следва да поеме по принцип по-
малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура.
Още с исковата молба са представени доказателства по делото за дохода на майката
на ишцата - служебна бележка от МВР, като съдът е събрал служебно и справка от НАП
относно доходите на майката на ищцата, която е приложена към делото като доказателство
и от тези официални документи се установява, че за периода на предявяването на иска
доходът на другия родител на ищцата - майка й М. З. Ц. е около 2500 лева на месец.
От друга страна пред първата инстанция са събрани доказателства, от които е видно,
че въззивникът С. П. получава средномесечно трудово възнаграждение от порядъка на 3 500
– 3 671,20 британски лири, като според свидетеля Д. П. общият размер на всички разходи за
живота на последния в Англия възлиза на сума около 2 800 британски лири. По делото
липсват данни ответникът да има задължения към други лица за заплащането на издръжка,
включително ненавършили пълнолетие такива, или да страда от заболяване, което да не му
позволява да работи, да е трайно нетрудоспособен или да са му наложени ограничения,
препятстващи го да полага някои категории труд.
Освен това, въззивникът е в трудоспособна възраст (52-годишен е), няма
здравословни проблеми и алиментни задължения към друго дете. От показанията на
свидетеля П. - брат на ответника, пред СРС е установено също, че ответникът полага
висококвалифициран труд като консултант - експерт по радиочестотно планиране на
мобилните мрежи в Ериксон — Великобритания.
3
При това положение настоящият съд намира, че бащата има материални
възможности да заплаща на 16-годишната си дъщеря присъдената от първоинстанционния
съд месечна издръжка в размер на 800 лева. След заплащане на месечната издръжка от 800
лева, (равняваща се на 350,35 британски лири), въззивникът ще разполага с около 3200
британски лири месечен доход, който ще му позволи да поеме собствената му необходима
издръжка. Дори след изплащане на издръжката на детето А. въззивникът да среща известни
материални затруднения, следва да се даде приоритет на увеличените нужди на детето,
защото бащата има не само правно, но и нравствено задължение да издържа своето дете. В
този смисъл затрудненията на бащата не следва да се поемат от детето. От друга страна,
след като през 2011 година бащата е приел по споразумение с майката да заплаща на близо
4-годишната си тогава дъщеря месечна издръжка от 200 лева, а впоследствие са изминали
повече от 11 години и детето вече е в друга възрастова група, именно порастването на
детето налага по-висок размер на средствата за задоволяване на потребностите на А. С. П..
В този смисъл въззивният съд изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, че
нуждите на подрастващите, с оглед създаването на нормални условия за живот, обучение и
възпитание, са големи в периода на развитието им, защото децата бързо растат и оттам –
бързо и съществено се увеличават и нуждите им.
Неоснователно се явява и оплакването в жалбата е, че с обжалваното решение съдът
„Стимулира към луксозен живот, едно дете, чиято баба получава 300 лева пенсия.“.
Съгласно т. 1 от ППВС № 5/1981 г. „съдилищата следва да определят размера на
издръжката, като имат предвид възможностите на дължащия издръжката и като съобразяват
нуждите на децата с оглед правилното им отглеждане, възпитание и хармонично развитие,
както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. По-големите
материални възможности на родителите са основание за присъждането на по-големи по
размер издръжки. Не следва да се присъждат прекомерно високи размери на издръжки,
които ще стимулират издържания към обществено неполезен начин на живот, към лукс или
използването и за цели, неприсъщи на предназначението и. Това не би било налице, ако с
издръжката се осигуряват условия на живот, каквито детето би имало, ако родителите биха
живели заедно“.
Въззивният съд напълно споделя установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото,
приети в първата инстанция – районният съд законосъобразно и справедливо е определил
новият размер на месечната издръжка на въззиваемата страна.
Ето защо, първоинстанционното решение в обжалваната част, като правилно,
постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, въззивникът няма право на разноски.
Право на разноски има въззиваемата страна, като съдът осъжда въззивника да й
заплати сторените разноски в размер на 600 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6435/14.06.2022 г., постановено по гр.д. №549/2022 г.
-ти
по описа на Софийския районен съд, 80 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА С. Г. П., ЕГН **********, да заплати на А. С. П., ЕГН **********,
действаща лично и съгласието на своята майка М. З. Ц., ЕГН **********, сума в размер на
600 лв., представляваща сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
-ви
производството по в. гр. дело № 10126/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I
въззивен брачен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Г. П., ЕГН **********, за присъждане
на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5