№ 162
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20221800500056 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 298 от 26.10.2021 г. по гр.д. № 64/2021 г. на К.ски районен съд е
допуснато извършването на съдебна делба между В. КР. АНГ. и Й. ВЛ. В. на недвижим
имот - първи етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. К., ул. „П.” № 6, със
застроена площ около 90 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня с тоалетна и
коридор, заедно с ½ ид. части от таванското помещение и мазето, както и ½ ид. част от
дворното място, цялото с площ 408 кв.м., съставляващо парцел ХІІ-2943, кв. 82 по плана на
гр. К., при квоти: 5/6 ид. части за В. КР. АНГ. и 1/6 ид.част за Й. ВЛ. В..
Решението в частта относно определените квоти на страните в съсобствеността на
допуснатия до делба имот е обжалвано от съделителката – ответница Й.В. като неправилно и
необосновано. В жалбата се излага довод, че процесният първи етаж от двуетажната
жилищна сграда не представлява съпружеска имуществена общност между наследодателя
на страните В. А. и ищцата В.А., поради което неправилно съдът е допуснал делбата му при
поисканите от ищцата квоти, като решението е основано единствено на твърденията в
исковата молба и съдът не е взел предвид направените с отговора възражения. В тази връзка
се сочи, че бракът между ищцата и общият наследодател е съществувал изцяло формално,
като в последните 10 години те не са живеели заедно, не са имали общо домакинство и не са
имали отношения като съпрузи по смисъла на СК, поради което подобренията и
1
обзавеждането на първия етаж са направени изцяло със средства на жалбоподателката и
нейния брат. Сочи се, че със сключения през 1991 г. между ответницата, съпруга на ищцата
В. А. и тяхната майка Д. В. договор за доброволна делба била разделена наследствената им
къща, като първият етаж бил придобит от В. А., а втория етаж – от ответницата, но
заплатената от тях на майка им сума от 2000 лв. за уравнение на дяловете им е от „други
активи на наследството на покойния наследодател на страните”, съгласно вписан договор за
поправка на договор за доброволна делба от 25.01.1993 г., което обстоятелство не е било
взето предвид от съда. Сочи се, че съдът не е изследвал направените с отговора на исковата
молба оспорвания по чл. 342 от ГПК и изобщо не е обсъдил горецитирания договор и
поправката му, както и акта за узаконяване от 28.11.1984 г., според който акт ответницата е
собственик на втория етаж от къщата.
В писмения си отговор въззиваемата страна оспорва въззивната жалба.
Пред съда жалбоподателката, чрез пълномощника си адв. З., поддържа жалбата.
Счита, че първоинстанционното решение е правилно в частта му, с която е допусната
делбата на процесния имот. Поддържа неправилност на решението досежно определените
квоти на страните в съсобствеността на имота, поради това, че не е взет предвид договора за
поправка на договор за доброволна делба и неправилно е прието, че имотът е придбит в
режим на СИО. Настоява в тази му част решението да бъде отменено и да бъдат определени
квоти на страните – 2/3 ид. части за ищцата В.А. и 1/3 ид. част за ответницата Й.В..
Въззиваемата, чрез пълномощника си адв. Х., настоява обжалваното решение да бъде
потвърдено.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от В. КР. АНГ. срещу
Й. ВЛ. В. иск за делба на недвижим имот, находящ се в гр. Костинрод, ул. „П.” № 6,
представляващ първи етаж от двуетажна жилищна сграда, с площ около 90 кв.м., състоящ
се от две стаи, хол, кухня, баня с тоалетна и коридор, построена в дворно място,
съставляващо парцел ХІІ-2943 от кв. 82 по плана на гр. К., цялото с площ 408 кв.м., ведно с
½ ид. част от общите части на сградата и от дворното място.
В исковата молба се твърди, че страните са съсобственици на описания имот по
наследство от В. В. А., б.ж. на гр. К., починал на 26.03.2019 г., който е придобил
собствеността върху имота на основание договор за доброволна делба, сключен между В. А.
/съпруг на ищцата/, неговата майка и сестра му – ответницата по делото . Твърди се, че
съгласно този договор, за уравнение на дяловете наследодателят на страните В. А. и сестра
му /ответницата/ са заплатили на майка си общо 2000 лв. Поддържа се, че тъй като
уравнението било извършено по време на брака на общия наследодател с ищцата със
средства, представляващи съпружеска имуществена общност, то ищцата е станала
собственик на ½ ид. част от дела, придобит от нейния съпруг, а другата ½ ид. част, която
остава в наследството, се поделя между съделителите при квоти 2/3 ид. части за ищцата и
1/3 ид. част за ответницата, поради което имотът е съсобствен между страните при квоти 5/6
ид. части за ищцата и 1/6 ид. част за ответницата. Твърди, че страните не могат доброволно
2
да поделят процесния съсобствен имот. Отправя искане да се допусне извършването на
делба на имота при квоти: 5/6 ид. части за ищцата и 1/6 ид. част за ответницата.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е подала писмен отговор, с който оспорва
предявения иск. Твърди, че бракът между ищцата и брата на ответницата В. А. е
съществувал формално, като в последните десет години те не са живели заедно в едно
домакинство и не са имали съпружески отношения, поради което подобренията и
обзавеждането на процесния първи етаж от къщата са направени изцяло със средства на
ответницата и брат й. Твърди, че с договор за доброволна делба от 1991 г., сключен между
ответницата, майка й и брат й като наследници на бащата на страните, разделили къщата,
като в договора било записано, че за уравнение на дяловете ответницата и брат й са
заплатили на майка им сумата 2000 лв., която сума е от „други активи на наследството на
покойния наследодател на страните”, съгласно вписан договор за поправка на договор за
доброволна делба от 25.01.1993 г., които договори били сключени изцяло формално, тй като
съгласно акт за узаконяване от 18.11.1984 г. ответницата е собственик на втория етаж от
къщата. Предвид на тези твърдения ответницата поддържа, че процесният първи етаж не
представлява съпружеска имуществена общност между В. А. и ищцата, с оглед на което са
неправилни претендираните с исковата молба квоти, при които да се допусне делбата.
Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предмета на обжалване, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на настоящата въззивна проверка е първоинстанционното решение в частта
му, с която са определени квотите на съделителите в допуснатия до делба недвижим имот,
представляващ първи етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в дворно място в гр. К.,
с адрес ул. „П.” № 8, представляващо парцел ХІІ – 2943, кв. 82 по плана на града, ведно с ½
ид. част от таванското помещение и мазето и от дворното място.
Страните са наследници по закон на В. В. А., починал на 26.03.2019 г., като ищцата е
негова съпруга, а ответницата е негова сестра. Бракът между ищцата В.А. и В. А. е сключен
на 09.07.1978 г.
На 29.12.1991 г. В. В. А., Д. К. В., Й.В. Ч. са сключили договор за доброволна делба с
нотариална заверка на подписите на страните, с предмет дворно място с пространство от 408
кв.м., съставляващо парцел ХІІ – 2943 от кв. 82 по плана на гр. К., заедно с построената в
този имот двуетажна жилищна сграда със застроена площ 88 кв.м.. Съгласно този договор В.
В. А. е получил в дял първия етаж от двуетажната жилищна сграда, състоящ се от кухня,
хол, две стаи, коридор и антре, заедно с ½ идеална част от таванското помещение и мазето и
общите части на сградата и ½ ид. част от дворното място, а Й.В. Ч. е получила в дял втория
етаж от двуетажната жилищна сграда, състоящ се от кухня, хол, две стаи и баня, заедно с ½
ид. част от таванското помещение, мазето и общите части на сградата и ½ ид. част от
дворното място, като Д. К. В. си запазва правото на ползване върху източната стая на
първия етаж от сградата. В договора е посочено, че за уравнение на дяловете В. А. и Й. Ц.
заплащат на Д. В. сумата 2000 лв., която сума последната заявила, че е получила напълно и в
брой.
3
От представените скици на СГКК – Софийска област се установява, че дворното
място, представляващо парцел ХІІ – 2943 в кв. 82 по плана на гр. К., в което е построена
двуетажната жилищната сграда, предмет на горепосочения договор за доброволна делба, е
идентично с поземлен имот с идентификатор № 38978.900.2943 по действащата кадастрална
карта на града, одобрена със заповед № РД-18-42/13.08.2015 г. на ИД на АГКК, а жилищната
сграда е заснета като сграда идентификатор № 3897.900.2943.1.
По делото не се спори, че двата етажа на горепосочената сграда с идентификатор №
3897.900.2943.1 представляват самостоятелни жилищни обекти.
Безспорно е, че с договора за доброволна делба от 29.12.1992 г. В. В. А. е получил в
дял първия етаж на построената в дворното място жилищна сграда, ведно с ½ ид. част от
дворното място и общите части на сградата, както и че след неговата смърт този имот е
станал съсобствен между страните по делото – негова съпруга и сестра.
Спорен по делото е въпросът за размера на идеалните части на всеки от
съделителите във възникналата между тях съсобственост върху процесния първи етаж от
жилищната сграда, придобита от наследодателя им В. А. с договора за доброволна делба.
Ищцата обосновава претенцията си за допускане на делбата при квоти 5/6 ид. части за нея и
съответно 1/6 ид. част за ответницата на твърдението, с довод, че половината от имота е
придобита от нея в режим на съпружеска имуществена общност предвид извършеното по
време на брака й с В. А. заплащане на сума за уравнение на дела на съделителката по
договора за делба Д. В., а останалата част е придобита от страните по наследство. От своя
страна ответницата е оспорила квотите, при които ищцата е поискала да се допусне делбата
на процесиня първи етаж, като е противопоставила възражение, че същият не е придобит от
ищцата в режим на СИО с наследодателя В. А., с доводи, че бракът между тях е
съществувал формално, а от друга страна – заплатената от същия сума за уравнение на
дяловете по посочения договор е имала наследствен, а не семеен характер.
Предвид твърденията на ищеца и представените писмени доказателства за
възникването на съсобствеността между страните върху процесния имот и направеното от
ответницата възражение, от значение за определянето на размера на квотите на страните е
установяването дали този имот е придобит с договора за доброволна делба от общия на
страните наследодател В. А. в режим на съпружеска имуществена общност с ищцата В. А., и
респективно - каква част от него е придобита в режим на СИО.
С оглед разясненията в т.3 на ППВС № 5/1972 г., когато по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК
/отм./ през време на брака се постави в дял на съпруга-сънаследник неподеляемо
наследствено жилище и последният е осъден да заплати на останалите сънаследници суми за
уравнение на дяловете им, съпругът – сънаследник остава индивидуален собственик на
частта, която има по наследство, а върху закупената част от жилището възниква съпружеска
имуществена общност, ако тя е изплатена през време на брака със средства на семейството.
Аналогично следва да е разрешението и в хипотезата на придобиване през време на брака от
единия съпруг на идеална част от сънаследствен имот по силата на договор за доброволна
делба, с който съпругът-сънаследник е поел задължение да заплати на другите сънаследници
4
парични суми за уравнение на дяловете им. Върху придобитите идеални части на останалите
наследници ще възникне съпружеска имуществена общност, ако сумите за уравнение на
дяловете са изплатени през време на брака със семейни средства.
В случая не се спори, че сключеният през 1991 г. договор за доброволна делба е имал
за предмет наследствени имоти на страните по договора В. А., Д. В. и Й. Ч.. Този договор е
сключен от наследодателя на страните по настоящото дело В. В. А. по време на брака му с
ищцата В.А.. За получения в дял от В. А. първи етаж от жилищната сграда с договора е
уговорено същият да заплати на съделителката по този договор Д. В. сума за уравнение на
дяловете, която сума, съгласно изявленията на страните по договора е била заплатена преди
подписването му. Плащането на предВ.ата в договора сума за уравнение на дяловете на Д.
В., извършено към момента на подписване на договора за доброволна делба, не е и оспорено
по делото. Не е доказано твърдението на ответницата, че заплатената от В. А. на
съделителката по договора за доброволна делба сума за уравнение на дяловете е с източник
от „други активи на наследството на покойния наследодател на страните”, съгласно вписан
договор за поправка на договор за доброволна делба от 25.01.1993 г. За съществуването на
договор за поправка, какъвто твърди ответницата, няма данни по делото – такъв договор не е
представен, а не са налице и други доказателства, които да сочат, че получилият в дял
процесния имот с договора за доброволна делба е заплатил угворената сума за уравнение на
дяловете на майка си със свое лично имущество. Недоказано е направеното от ответницата
възражение за липса на съвместен принос в заплащането на уговорената в договора за делба
сума за уравнение на дяловете, основано на твърдение за формално съществуване на брака
между ищцата и В. А.. С оглед на това следва да се приеме, че презумпцията за семеен
произход на средствата, с които е заплатена от В. А. по време на брака му с ищцата сума на
съделителката по договора да доброволна делба Д. В. за уравнение на дяловете,
произтичаща от разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от СК от 1985 г. /отм./, не е оборена по делото.
С оглед на всичко гореизложено следва да се приеме, че с договора за доброволна
делба от 1991 г. В. А. е придобил в режим на съпружеска имуществена общност със
съпругата си ищцата В.А. частта на сънаследничката Д. Ч. от процесния първи етаж,
предмет на договора за делба, за която част е поето задължение за заплащане на сума за
уравнение на дяловете и тази сума е била изплатена по време на брака му с ищцата, тъй като
тази част е възмездно придобита по време на брака. Останалата част от имота остава негова
индивидуална собственост като придобита по наследство.
Тъй като предмет на доброволната делба е наследствен имот и няма данни за това
кога е била построена процесната жилищна сграда, следва да се приеме, че частите на
тримата съделители по договора за доброволна делба са били равни /арг. от чл. 30, ал. 2 от
ЗС/. Така с поставянето му в дял на първия етаж от жилищната сграда с договора за
доброволна делба В. А. е придобил като лична собственост 2/3 ид. части от процесния имот
/в това число собствената му по наследство 1/3 ид. част плюс частта на сестра му Й. Ч., за
която няма поето задължение за заплащане на сума за уравнение на дяловете, доколкото
последната е получила в дял друг равностоен имот от предмета на делбата/. Останалата 1/3
5
ид. част част от възложения му в дял имот, придобита по възмезден начин чрез заплащане на
сума за уравнение на дела на съсобственика Д. В., е придобита от В. А. и съпругата му В.А.
в режим на СИО.
Със смъртта на В. А. през 2019 г. се е прекратила СИО досежно 1/3 ид. част от имота,
в резултат на което на основание чл. 28 от СК преживялата съпруга – ищцата В. Велкова е
получила 1/6 ид. част на основание прекратената СИО, а останалата част от 1/6 от
прекратената СИО е станала част от наследството на В. А., което възлиза общо на 5/6 ид.
части от имота/ 2/3 ид. части по наследство + 1/6 ид. част от прекратената СИО /. Съобразно
разпоредбата на чл. 9, ал. 2, изр. 1 от ЗН собствената на наследодателя на страните В. А.
част от имота е наследена от страните при квоти – 10/18 ид. части за ищцата /съпруга/ и 5/18
ид. части за ответницата /сестра/. Като се прибави към наследените от ищцата 10/18 ид.
части от имота придобитата от нея в резултат на прекратената СИО 1/6 ид. част от имота,
квотата й в съсобствеността възлиза на 13/18 ид. части.
Така квотите на страните в съсобствеността на делбения първи етаж от жилищната
сграда са: 13/18 ид. части за ищцата и 5/18 ид. части за ответницата, при които квоти следва
да се допусне делбата на имота.
Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанионния съд в частта относно определените квоти на страните в допуснатия до
делба имот, решението следва да бъде отменено в тази му част и постановено друго, с което
делбата се допусне при посочените по-горе квоти.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 298 от 26.10.2021 г. по гр.д. № 64/2021 г. на К.ски районен съд
В ЧАСТТА, с която са определени квотите на страните в допуснатия до делба имот, и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ квоти на съделителите в допуснатия до делба недвижими имот,
представляващ първи етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор №
38978.900.2943.1.1, находяща се в гр. К., ул. „П.” № 6, със застроена площ около 90 кв.м.,
построена в поземлен имот с идентификатор № 38978.900.2943 по кадастралната карта на
гр. К., одобрена със заповед № РД-18-42/13.08.2015 г. на ИД на АГКК, идентичен с УПИ
ХІІ-2943 в кв. 82 по плана на гр. К., заедно с ½ ид. части от дворното място и общите части
на сградата, както следва: 13/18 идеални части за В. КР. АНГ. и 5/18 идеални части за Й.
ВЛ. В..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на
6
препис от него.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7