Р
Е Ш Е Н И Е №82
гр. Русе, 23.01.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д
А
Русенският
районен съд , II-ри граждански състав в публично заседание на 16-ти януари, две хиляди и двадесета година
в състав:
Председател: МИЛЕН
ПЕТРОВ
при секретаря ТЕОДОРА ПЕТРОВА, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3313 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Ищцовото дружество „Топлофикация София”
ЕАД твърди, че ответницата е потребител на доставяна от дружеството топлинна
енергия в имот, находящ се в гр.С.., ж.к.Д., бл…-,вх… ап…. Заявява, че ответницата
не е заплатила стойността на ползваната топлинна енергия, за периода
м.05.2015г.-м.04.2018г. За събиране на вземането си ищцовото дружество подало
заявление по реда на чл.410 ГПК и било образувано частно гражданско дело № 1640/2019г.
по описа на РРС, по което З. подала възражение в срок.
„Топлофикация София” ЕАД моли съда да
постанови решение, с което да признае съществуване на вземането му по отношение
на ответницата в размер на сумите от 3928,84 лева - стойността на доставена
топлинна енергия за периода м.05.2015г.-м.04.2018г., 548,72 лева-лихва за
забава върху главницата за периода 14.09.2016г.-06.02.2019г., 69,64
лева-главница за дялово разпределение за периода 01.2016г.-04.2018г., 13,00
лева-лихва за забава върху тази главница за периода 01.03.2016г.- 06.02.2019г.,
ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 13.02.2019г. до окончателното им изплащане. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в
исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и
формулирания петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен
иск по чл.422 ГПК.
Ответницата Р.С.З. оспорва исковете.
По делото са представени писмени
доказателства и е приложено ч. гр. дело № № 1640/2019г. по описа на РРС.
С влязло в сила определение от
31.05.2019г., производството по делото е прекратено, в частта му, с която се
претендира да се признае за установено, че З. *** ЕАД-гр.София сумата от 3928, 84
лева-главница за доставена, но неплатена топлинна енергия за периода
м.05.2015г.-м.04.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
13.02.2019г. на осн.чл.130 ГПК.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Видно е от приложеното ч.гр. дело №
1640/2019г. по описа на РРС, че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за сумите 3928,84
лева - стойността на доставена топлинна енергия за периода
м.05.2015г.-м.04.2018г., 548,72 лева-лихва за забава върху главницата за
периода 14.09.2016г.-06.02.2019г., 69,64 лева-главница за дялово разпределение
за периода 01.2016г.-04.2018г., 13,00 лева-лихва за забава върху тази главница
за периода 01.03.2016г.- 06.02.2019г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 13.02.2019г. до
окончателното им изплащане. На 16.04.2019 г.
ответницата в качеството си на длъжник по делото е подала възражение. На
заявителя са дадени указания да заведе установителен иск за вземането си по
реда на чл.415 във вр. чл.422 ГПК, което той е направил на 28.05.2019 г., в законоустановения 1-месечен срок.
От представените по делото
сметкофактури за доставена топлинна енергия за процесния период по партидата на
ответницата се установява, че същата
дължи на ищеца за топлинна енергия за обект в гр.С.,общ.И., ж.к.Д., бл…,вх…,
ап.1.., за исковите периоди посочените в ЗИ суми. Счетоводното извлечение от
партидата на ответницата не е оспорено, нито опровергано с противни
доказателства относно неговата редовност, поради което и съгласно чл.182 ГПК
може да служи като доказателство за отразени в него факти. Твърденията на
ищцовата страна, че имота на ответницата е присъединен към топлопреносната
мрежа на „Топлофикация София” ЕАД, че в същия има отоплителни тела, както и
размера на дължимата се сума, безпротиворечиво се доказаха и от приложените
писмени доказателства.
По делото не се спори, че в исковия
период ответницата е ползвала доставената й от ищеца топлинна енергия в посочения
имот.З. не е представила доказателства, че е изпълнила задължението си да
заплати на ищеца сумите за процесните периоди.
Неоснователен е обаче иска за
заплащане на мораторни лихви по следните съображения:
Съдът съобразява разпоредбата на чл.33,
ал.1 от Общите условия /ОУ/ на ищеца за процесния период, съгласно която
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните си задължения в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача. А с клаузата на чл. 33, ал.2 от ОУ е установен падеж за изпълнение
на задължението за плащане на дължими суми за доплащане, след изготвянето на
изравнителните сметки /по чл. 32, ал.2 от ОУ/ - отново в 30-дневен срок след
публикуването на интернет страницата на продавача "Топлофикация
София" ЕАД. С посочените договорни клаузи е регламентиран падежът за
изпълнение на задължението за плащане на стойността на топлинна енергия.
Настоящият съдебен състав приема, че тези клаузи са нищожни на основание чл. 146,
ал. 1 предл. 1 ЗЗП, като неравноправни – противоречащи на общия принцип за
добросъвестност, установен от нормата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и водещи до
значително неравновесие на правата и задълженията на ищеца – търговец и тези на
потребителите /купувачи/. Обвързаното настъпване на падежа на задължението за
плащане, с притежаването на специално техническо средство от страна на
потребителя /компютър или смартфон /, което да му дава възможност за достъп до
интернет, както и задължаването на потребителя да обезпечи допълнително и
самата възможността за достъп до интернет, го поставя в значително
неравностойно икономически положение спрямо търговеца. Съдът приема, че
потребителят не може да бъде задължен да направи значителни по размер
икономически инвестиции за снабдяване с посочените технически средства и
отделно от тях – да направи и допълнителни парични вложения, които да му
гарантират достъп до интернет, за да може да изпълнява задълженията си по
процесния договор, чийто предмет няма връзка с тези вложения. Ето защо съдът
приема, че следва да отхвърли като неоснователни претенциите на ищеца за
заплащане на мораторни лихви за този период, както върху сумите за топлинна
енергия, така и за дялово разпределени. В
този смисъл Решение № 6346 от
12.09.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 4680/2016 г., Решение № 6232 от 1.09.2017 г. на СГС по в.
гр. д. № 3029/2017 г., Решение № 6548 от 27.09.2017 г. на СГС по в.
гр. д. № 14452/2016 г. и др.
Следва да
се отбележи и че съобразно константната практиката на Съда на
ЕС, съдилищата на държавите-членки са
длъжни да следят служебно за наличието на неравноправни клаузи в
потребителските договори. Съдът е длъжен да следи служебно и за наличието на
клаузи, които противоречат на императивни разпоредби на закона или го
заобикалят и в този смисъл се явяват нищожни – чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 ЗЗД.
Нещо повече, дори да се приеме, че
тези клаузи са действителни, то по делото не са представени никакви
доказателства, кога са били публикувани тези месечни сметки в сайта на
дружеството, за да се определи кога длъжникът е изпаднал в забава, което се
явява също основание за отхвърлянето на исковете за заплащане на мораторни
лихви, касаещи този период, като неоснователни.
На
основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК и предвид частичното уважаване на предявения
иск, ответницата следва
да бъде осъдена
да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 75,00 лева – заплатена
държавна такса за производството по делото
и юрисконсултско възнаграждение.Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на
ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът който разглежда иска с правно
основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство. Предвид изхода на спора, ответника следва да
заплати на ищеца сумата 140,00 лева – разноски
по ч.гр.д №1640/2019г.
по описа на РРС.
Ответницата не е
доказала и не е претендирала разноски.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено вземането на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София,р-н Красно село, ул. "Ястребец" № 23 Б,
представлявано от А. С. А. по отношение на Р.С.З., ЕГН:********** *** в размер
на 69,64 лева-главница за дялово разпределение за периода 01.2016г.-04.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.02.2019г. до
окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение от 22.03.2019г., издадена по ч.гр.д
№1640/2019г.
по описа на РРС и ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимост на сумите от 548,72
лева-лихва за забава върху главницата за доставена и неплатена топлинна енергия
за периода 14.09.2016г.-06.02.2019г. и 13,00 лева-лихва за забава върху
главница за дялово разпределение за периода 01.03.2016г.- 06.02.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Р.С.З., ЕГН:********** *** да
заплати на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София,р-н Красно село, ул. "Ястребец" № 23 Б,
представлявано от А. С. А. сумата в размер на 140,00 лева-
разноски по ч.гр.д
№1640/2019г.
по описа на РРС, както и сумата в размер на 75,00 лева - разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на
обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: