Р Е Ш Е Н И Е
№ 1879
гр. Пловдив, 31 октомври
2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на деветнадесети
октомври, две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО
БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ,
НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ,
при
секретаря Р.А. и с участието на прокурора Калоян Димитров, като разгледа
докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №2161 по
описа на съда за 2023г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.74, ал.1
от Закона за счетоводството (ЗСч).
Заместник-директор на Териториална
дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП),
представлявана от юрисконсулт С.П.- пълномощник, обжалва Решение №1436 от 15.08.2023г.
по Н.А.Х. дело №20235330201875 (1875) по описа на Районен съд- Пловдив за 2023г.,
ХХII-ри наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление (НП) с
№688821-F602572 от 27.01.2023г., издадено от заместник-директор на ТД- Пловдив
на НАП, с което на “СТИЛБО 3К“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. “Никола Вапцаров“ №106, ет.3, ап.49, ЕИК *********, е наложена имуществена
санкция в размер на 200,00 лева.
Претендира се отмяна на
решението поради неправилност и незаконосъобразност и постановяване на решение
по същество, с което да се потвърди изцяло процесното НП. Претендира се присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в размер от по 150,00 лева, съгласно чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), за всяка от двете съдебни
инстанции, за което е представен списък с разноски; възразява се за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника, ако жалбата бъде
отхвърлена. Освен това, на 11.10.2023г. по делото постъпва становище с
Вх.№19995 от юрисконсулт П., с което заявява, че поддържа жалбата, заявеното
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражението за прекомерност
на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
Ответникът в
производството- “СТИЛБО 3К“ ЕООД, не се представлява в съдебно заседание. На
02.10.2023г. по делото постъпва молба-становище с Вх.№19230 от адвокат Е.М.В.,
за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото
разноски за заплатен адвокатски хонорар, за което е представен Договор за
правна защита и съдействие.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Калоян Димитров, изразява становище за основателност на
жалбата.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните
основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира
следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е
допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съдът намира за установено
по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и
приетите по делото доказателства, че на 05.02.2021г. в ТД- Пловдив на НАП
постъпва писмо с Вх.№04-01-208 (Вх.№12-00-353 от 14.12.2020г. в Централното
управление (ЦУ) на НАП), по повод направено уведомление от страна на Агенцията
по вписванията (АВ) относно непубликуване на годишни финансови отчети (ГФО) за
2019г. в срок до 30.09.2020г. (съгласно §33 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13 март 2020г., и за преодоляване на последиците (ЭАКОНА)). Прието е за установено,
че през 2019г. “СТИЛБО 3К“ ЕООД извършва дейност, за което е подадена годишна
данъчна декларация (ГДД) по смисъла на чл.92 от Закона за корпоративното подоходно
облагане (ЗКПО) с Вх.№1600И0868963 от 21.02.2020г., но ГФО за 2019г. не е заявен
за вписване и представен за обявяване в срок до 30.09.2020г. в Търговския регистър
(ТР) при АВ. Прието е за установено, че ГФО за 2019г. не е заявен за вписване и
представен за обявяване в ТР при АВ дори и към 11.03.2021г.
До ответното дружество е
изпратена, чрез лицензиран пощенски оператор, нарочна покана с
Изх.№70-00-2031-1748 от 15.02.2021г. за явяване на представител на същото за
съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН), но
пощенската пратка, съдържаща посочената покана, е върната като “непотърсена.
На 11.03.2021г. П.Х.Х.-
главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, съставя АУАН с №F602572, с
който незаявяването за вписване и непредставяне за обявяване в ТР при АВ в срок
до 30.09.2020г. на ГФО за 2019г. от страна на ответното дружество, предприятие
по смисъла на ЗСч и търговец по смисъла на Търговския закон (ТЗ), се
квалифицира като извършено нарушение на разпоредбите на чл.38, ал.1, т.1 от
ЗСч, във връзка с §33 от ЭАКОНА.
Според посочения АУАН,
нарушението е извършено на 01.10.2020г. в гр. Пловдив и е установено на 14.12.2020г.,
на която дата НАП е уведомена от АВ (писмо с Вх.№12-00-353 от 14.12.2020г. на
ЦУ на НАП), получено в ТД- Пловдив на НАП с Вх.№04-01-208 от 05.02.2021г. АУАН
е съставен на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН, в отсъствие на нарушителя.
Направени са два опита
за връчване на съставения АУАН на адреса на управление на ответното дружество:
гр. Пловдив, бул. “Никола Вапцаров“ №106, ет.3, ап.49, но не е открит
управителя на дружеството К.Б.или упълномощено от него лице, за което са съставени
Протокол №********** от 23.05.2021г. и Протокол №********** от 05.07.2021г.
Изготвен е нарочен
Доклад от актосъставителя П.Х., адресиран до заместник-директор на ТД- Пловдив
на НАП, с предложение да бъде спряно административнонаказателното производство,
на основание чл.46, ал.3 от ЗАНН, тъй като след щателно извършено издирване
нарушителят не може да бъде намерен.
С Разпореждане за
спиране на административно-наказателно производство №594312-F602572 от
18.08.2021г. на заместник-директор на ТД- Пловдив на НАП, на основание чл.43,
ал.6 от ЗАНН, административнонаказателното производство, образувано със
съставянето на АУАН с №F602572 от 11.03.2021г., се спира, считано от
18.08.2021г., предвид обстоятелството, че след щателно издирване нарушителят не
може да бъде намерен.
На 26.10.2022г. Л.В.Г.-
инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, съставя Приложение към АУАН
№F602572, представляващо неразделна част от същия и допълващо съдържанието му,
съгласно чл.42, ал.2 и чл.43, ал.5 от ЗАНН, в сила от 23.12.2021г.
Доказателствата по
делото не позволяват формирането на извод за датата, на която процесният АУАН и
приложението към него са връчени на К.Б.Б.- управител на “СТИЛБО 3К“ ЕООД, като
в процесното НП е отразено, че това е направено на 18.01.2023г. Против процесния
АУАН, както и против АУАН с №№F602594 от 11.03.2021г. постъпва възражение с
Вх.№94-00418 от 19.01.2023г., след което е издадено процесното НП. Според НП,
при извършена проверка в ТР при АВ е установено, че ГФО за 2019г. е публикуван
на 16.07.2021г. с Вх.№20210716235534.
Районният съд правилно
възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически
констатации прилага закона правилно, като отменя процесното НП, предвид
издаването му при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Съгласно чл.34, ал.3 от ЗАНН, Образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако
не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на
акта.
По делото не са
ангажирани доказателства за датата, на която административнонаказателното производство,
спряно с Разпореждане №594312-F602572 от 18.08.2021г., считано от 18.08.2021г.,
е възобновено, поради което не може да се направи категоричен извод дали издаването
на процесното НП на 27.01.2023г. е действително издадено в рамките на
преклузивния 6-месечен срок за целта по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Посоченото препятства не
само правата на наказаното лице, но и съдебния контрол, поради което представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо незаконосъобразността
на НП и представляващо достатъчно и самостоятелно основание за отмяната му.
Ето защо, като отменя
процесното НП, районният съд постановява решението си при правилно прилагане на
закона и оспореното по делото решение е правилно. Също така, решението, предмет
на настоящето производство, е валидно и допустимо, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Предвид очерталия се
изход на делото, искането присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза
на НАП е неоснователно и не следва да бъде уважено.
В полза на ответника
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, а предвид заявеното
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът
съобрази следното:
Според чл.63д, ал.2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските
в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36
от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението
се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението
трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения
в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в
случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Съгласно установеното от
нормата на чл.18, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г., ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция (в случая 200,00 лева)
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка
наложена глоба, санкция и/или обезщетение, като при размер на имуществената санкция
до 1000 лева минималното адвокатско възнаграждение е 400,00 лева.
По Договор за правна защита
и съдействие с адвокат Е. В. е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400,00
лева, което очевидно не е прекомерно.
Така мотивиран и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№1436 от 15.08.2023г. по Н.А.Х. дело №20235330201875 (1875) по описа на Районен
съд- Пловдив за 2023г., ХХII-ри наказателен състав, с което е отменено
наказателно постановление с №688821-F602572 от 27.01.2023г., издадено от
заместник-директор на ТД- Пловдив на НАП, с което на “СТИЛБО 3К“ ЕООД, ЕИК
*********, е наложена имуществена санкция в размер на 200,00 лева.
ОСЪЖДА Националната
агенция за приходите, ЕИК/БУЛСТАТ *********, да заплати на “СТИЛБО 3К“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Никола Вапцаров“ №106,
ет.3, ап.49, ЕИК *********, сумата от 400,00 (четиристотин) лева,
представляваща направените по делото разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………