РЕШЕНИЕ
№
гр.
Козлодуй, 10.12.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският
Районен съд, трети състав, в публично заседание на 17 ноември
2020 година, в състав:
Районен съдия: Борислав Методиев
при секретаря Капка Качева, като разгледа докладваното от съдията Методиев
гражданско дело № 19 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.422 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова
молба на „Т.Б.”ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление *** Б.
п. С., сграда 6, представлявано от Д. К. К. и М. С., чрез пълномощник адв.З.Й.Ц.
– САК, против ответника А.С.С. с ЕГН:**********, с адрес ***, с която е
предявен:
- установителен
иск с правно основание чл.422, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД
за признаване за установено по отношение на ответника С., че дължи на „Т.Б.”ЕАД,
*** сумата от 218.26 лева / двеста и осемнадесет лева 26 ст. /, представляваща
незаплатени суми по Договор за мобилни услуги с №********* от 20.09.2016г. /общ
сбор от дължимите суми по фактура №**********/25.10.2016г.; фактура
№**********/25.11.2016г. и фактура №**********/25.01.2017г./, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 20.12.2018г. до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се
твърди, че между страните са съществували валидни облигационни отношения, въз
основа на договор за мобилни услуги №********* от 20.09.2016г., за мобилен
номер **********. В срока на действие на договора били издадени следните фактури:
№**********/25.10.2016г. и №**********/25.11.2016г., с които били начислени
сумата от 123,98 лева, по първата фактура, както и сумата в размер на 23,34
лева по втората фактура, включващи месечни абонаментни такси и ползвани услуги.
Поддържа се, че поради неизпълнението
на задължението на ответника да заплати дължимите суми по фактурите,
представляващи незаплатени услуги, ищецът е упражнил правото си да прекрати
предсрочно договора за мобилни услуги №********* от 20.09.2016г.. След
предсрочното прекратяване на договора, по вина на ответника е издадена фактура
№********** от 25.01.2017г., която включва задължение за заплащане на неустойка
за предсрочно прекратяване на договора. Твърди се, че съгласно договора, при
прекратяването на същия по вина на потребителя, последният дължи неустойка в
размер на общата сума от месечните такси от прекратяването на договора до края
на първоначално предвидения срок на действието му /в случая 20.09.2018г./. Така
общият размер на неустойката е в размер на 536,40 лева, който се претендира
частично – само сумата от 74,97 лева.
Сочи се, че изискуемостта
на вземанията по фактурите е настъпила, след изтичането на петнадесет дни от
издаването им.
Тъй като ответникът не е изплатил посочените
задължения, ищецът подал срещу ответника заявление по чл.410 от ГПК за
процесните суми, като било образувано ч. гр. дело №1719/2018г. по описа на
РС-Козлодуй. Съдът уважил заявлението и издал заповед за изпълнение, която била
връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Поради това на ищцовото
дружество е указано по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК да предяви положителния
устонвителен иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането си по издадената
заповед за изпълнение на парично задължение. В едномесечния срок, ищцовото
дружество е предявило иска по чл.422 от ГПК. Претендират се направените в
заповедното и в настоящото производство разноски.
Ответникът, чрез назначения му особен
представител адв.И.Л. ***, в срока по чл.131 от ГПК е подал писмен отговор, с
който оспорил исковете. Твърди се, че е недопустима претендираната неустойка,
тъй като не е предявена като самостоятелен иск и като клауза по договора е
незаконосъобразна. Моли, съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
Претендират се разноски.
След
преценка на събрания доказателствен материал и процесуалното поведение на
страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По
делото е представен договор за мобилни услуги №********* от 20.09.2016г. между
„Т.Б.“ЕАД и ответника А.С.С. по абонаментен план „Нанстоп 29,99“ с неограничени
национални минути, за SIM
карта
№89359050000720493959 с предпочетен номер:+359********* и месечна абонаментна
такса 29,99 лева за срок от 24 месеца. Представено е и подписано от ответника
приложение към договора за мобилни услуги, имащо характера на ценоразпис, което
не установява конкретно съдържание на облигационна връзка между страните.
От
горепосочения договор се установява, че страните са били в облигационни
отношения, въз основа на сключения между тях договор за мобилни услуги
№********* от 20.09.2016г., като ответникът е декларирал, че е получил
екземпляр от общите условия на мобилния оператор, относими към предоставените
мобилни услуги, както и че е запознат с разборедбите им.
По
делото са представени Общи условия на „Т.Б.“ЕАД за взаимоотношения за
потребителите на мобилни услуги. Съгласно общите условия заплащането на
мобилните услуги се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на
името на абоната, като плащането следва да става в 18-дневен срок от издаването
на фактурата. Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от
задължението им за плащане на дължимите суми. В случай, че абонатът не изпълни
задължението си за заплащане на дължимите суми, доставчикът на мобилни услуги
има право да прекрати договора.
Приложени
по делото са фактури №**********/25.10.2016г. и №**********/25.11.2016г., за
мобилен номер 0895 341 579, с които са начислени следните задължения: сумата от
123,98 лева, по първата фактура, както и сумата в размер на 23,34 лева по
втората фактура, включващи месечни абонаментни такси и ползвани услуги. Представена
е фактура №**********/25.01.2017г., с която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора в размер на 536,40 лева.
Приета
по делото е и съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се
установява, че дължимите суми за мобилни услуги, са както следва: по фактура
№**********/25.10.2016г. – 123,98 лева; по фактура №**********/25.11.2016г. –
23,34 лева; а по фактура №№**********/25.01.2017г. – 536,40 лева. Общата
дължима сума по трите фактури е в размер на 679,69 лева с ДДС. Посочено е, че
към момента на заключението няма данни ответницата да е правила някакви
плащания по фактурите, нито изцяло, нито частично.
Съдът
приема експертизата, като компетентно изготвена и кореспондираща с останалите
писмени доказателства по делото.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е установителен
иск с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД:
За
основателността на иска ищцовото дружество следва да докаже наличието на
облигационно отношение с ответника по силата на договора за мобилни услуги,
сключването на договора и изпълнението на задълженията си по този договор. На
следващо място ищецът следва да установи твърдените от него факти, че
ответникът не е изпълнил задълженията си по договора, че е изпаднал в забава,
нейният начален момент и размера на претендираните вземания.
С
представения по делото договор за мобилни услуги №********* от 20.09.2016г се
установи сключването му между страните, а оттам и наличието на облигационно
отношение между тях.
Фактът
на възникнали облигационни отношения не се оспорва и от особения представител на
ответника.
Съгласно посочения
договор ищецът предоставя на абоната мобилни услуги по предварително уговорен
месечен абонаментен план, а ответникът – абонат дължи заплащане на стойността
на предоставените му и ползвани от него услуги, ведно с вкл. ДДС.
Както беше посочено
по-горе, в доказателствена тежест на ищеца е да установи изпълнение на
задължението си по договора да предостави далекосъобщителни услуги на
претендираната стойност. За установяване на това обстоятелство са представени
издадени от ищеца фактури, касаещи процесния отчетен период, заедно с приложени
към тях справки, в която са описани подробно потребените услуги – брой минути
разговори, мобилен интернет и др.
Установи
се от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, че дължимите суми за
мобилни услуги, са както следва: по фактура №**********/25.10.2016г. – 123,98
лева; по фактура №**********/25.11.2016г. – 23,34 лева; а по фактура
№№**********/25.01.2017г. – 536,40 лева. Общата дължима сума по трите фактури е
в размер на 679,69 лева с ДДС. Според вещото лице задърженията по първите две
фактури са освен за абонаментни такси, но и за използвани разговори, MMS, SMS и др.. Третата фактура е за
начислена неустойка за целия срок на договора. Посочено е, че към момента на
заключението няма данни ответницата да е правила някакви плащания по фактурите,
нито изцяло, нито частично. Ответницата също не представи доказтелства за
заплащане на дължимите по договора за мобилни услуги суми, за абонаментни
такси, проведени разговори, MMS, SMS и др..
Поради
това настоящият съдебен състав, следва да приеме, че А.С.С. дължи на „Т.Б.“ЕАД,
претендираните суми по фактура №**********/25.10.2016г. – в размер на 123,98
лева и по фактура №**********/25.11.2016г. – в размер на 23,34 лева, за
предоставени месечни абонаментни такси и ползвани услуги.
По възражението на особения представител
на ответника,
че претенцията за неустойка по договора за мобилни услуги е незаконосъобразна,
съдът намира следното:
Договор за мобилни услуги №********* е
сключен между ищцовото дружество и ответницата на 20.09.2016г.. От т.11 на договора се установява,
че „В случай на прекратяване на
настоящия договор през първоначалния срок за която и да е СИМ карта/номер,
посочен/а в него по вина или инициатива на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план
месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.“
С оглед на
тази уговорка за неустойка съдът намира, че е налице неравноправен
характер и нищожност на същата, тъй като при прилагането й ищецът би получил при прекратен договор същата
престация, която би му се следвала, ако изпълнява задълженията си по договора.
Искът за неустойка се явява неоснователен и поради
следното:
Както бе посочено, неустойката е формирана при
условията на разваляне на договора от страна на мобилния оператор. Надлежното
упражняване на потестативното право на разваляне обаче е елемент от
правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка.
Доколкото не е уговорено друго следва да се приеме, че
упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87,
ал. 1 от ЗЗД. Писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата
форма. С оглед уговорените особености на начина на изчисляване на неустойката,
установяването на факта на получаване на писменото предизвестие от абоната е от
значение не само за доказването на основанието, но и на размера на иска.
От събраните по делото доказателства не се установява ищцовото дружество да е връчило надлежно на ответника писмено предизвестие /покана/, с което му предоставя подходящ срок за изпълнение.
Представената покана от 25.12.2016г., изходяща от „Т.Б.“ЕАД до А.С., не се
установява да е получена от последната. Ищецът не е представил доказателства, които да потвърждават надлежно връчване на ответника на
цитираната покана, осъществено по
правилата на ГПК, във вр. със Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
По изложените съображения съдът намира, че кредиторът не
успя да докаже, че се е
възползвал от правото си да прекрати договора по посочения по-горе начин, поради
което в неговата
правна сфера не е възникнало вземане за неустойка при предсрочно прекратяване
на договора.
В конкретния случай ищцовото дружество основава
претенцията си на твърдения, че разполага с вземане, представляващо дължима
неустойка по договор за мобилни услуги. Съдът намира, че от събраните по делото
доказателства не е проведено доказване за възникнало право на доставчика на
мобилни услуги да претендира неустойка. Съгласно чл. 92 от ЗЗД задължението за
неустойка възниква при неизпълнение на конкретно задължение за едната страна по
договора, като страните следва да са уговорили начина, по който да бъде
начислявана неустойката. В конкретния случай от общите условия на дружеството
доставчик се установява, че при неплащане в срок на задължения за предоставени
услуги, доставчикът има право едностранно да прекрати договора, а същевременно
договорът, сключен между ответника и „Т.Б.” ЕАД съдържа уговорка за неустойка в
размер на дължимите месечни такси до крайната дата на договора. Предвид
обстоятелството, че в хода на производството не е проведено доказване кога и от
кого е прекратено договорното правоотношение, по какъв начин страната, която
упражнява правото си да прекрати договора е уведомила другата страна, съдът
приема, че исковата претенция за същата подлежи на отхвърляне.
От
изложеното, съдът намира, че ответницата следва да заплати на ищцовото
дружество претендираните суми по фактура
№**********/25.10.2016г. – в размер на 123,98 лева и по фактура
№**********/25.11.2016г. – в размер на 23,34 лева, или общо сумата в размер на
147,32 лева, а в останалата част искът до размера на сумата от 218,26 лева,
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По
разноските:
С оглед изхода на
делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените разноски в исковото производство, съразмерно с
уважената част от исковете.
Направените по делото разноски
са в размер 635, 00 лв., от които /25,00 лв. държавна такса; 150 лв. депозит за
вещо лице; 100 лева възнаграждение на особен представител и 360 лв. адвокатско
възнаграждение/, като ответникът следва да заплати на ищеца по съразмерност
сумата 428, 61 лева.
С оглед приетото ТР №
4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото
производство по чл. 422, ал. 1 от ГПК дължи произнасяне и по разноските по
заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това
следва да стане с осъдителен диспозитив. Ето защо, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца по съразмерност и направените разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 1719/2018г. в размер 259,86 лева.
Така, мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.С.С. с ЕГН:**********,
с адрес ***, че на основание чл.422, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.79
от ЗЗД, същата дължи на „Т.Б.”ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление *** Б. п. С., сграда 6, представлявано от Д. К. К. и М. С., чрез
пълномощник адв.З.Й.Ц. – САК, сумата от 147.32 лева / сто четиридесет и седем
лева 32 ст. /, представляваща незаплатени суми по Договор за мобилни услуги с
№********* от 20.09.2016г. /общ сбор от дължимите суми по фактура №**********/25.10.2016г.
и фактура №**********/25.11.2016г./, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението – 20.12.2018г. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска до претендирания
размер от 218,26 лева /двеста и осемнадесет лева и 26 ст./ като неоснователен и
недоказан, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1010/21.12.2018 г. по ч. гр. д. № 1719/2018 г. по описа на РС-Козлодуй.
ОСЪЖДА
А.С.С.
с ЕГН:**********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ
на „Т.Б.”ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление *** Б. п. С.,
сграда 6, представлявано от Д. К. К. и М. С., чрез пълномощник адв.З.Й.Ц. – САК,
направените разноски в настоящото исково производство в размер 428,61 лева и в
заповедното производство по ч. гр. д. № 1010/2018 г. по описа на РС-Козлодуй в
размер 259, 86 лева.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС-Враца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: