РЕШЕНИЕ
№ / 20.07.
Година 2021 гр.
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 15.06. 2021 година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
И
секретаря Антонина Николова, като разгледа докладваното от
съдията
СИМИТЧИЕВ т.д. № 1228 по описа за 2020
година,
за
да се произнесе, съобрази:
Производството е
образувано по искова молба от С.Х.М., ЕГН **********,*** срещу „З.Д.Б.Ж.З.” АД ***.
С
исковата молба са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца обезщетение за неимуществени врeди
в размер на 100000 лв и обезщетение за имуществени вреди в размер 2192,85 лв, претърпени
при ПТП, причинени от водач, чиято гражданска отговорност е била застрахована
при ответника, ведно със законната лихва върху дължимите суми от датата на ПТП
– 08.10.2018г. до окончателното изплащане на задълженията.
В исковата молба се
твърди, че на 08.10.2018г. в гр. ***, М.А.М.,
при управление на лек автомобил „***с ***”, предприел маневра преминаване в
друга лента наляво, при което отнел предимството на С.М., който управлявал
мотоциклет „***” с per. № ***зад него. При настъпилия удар, били
причинени повреди на мотоциклета, както и била счупена капачката на дясното
коляно на ищеца. Това било установено с влязло в сила съдебно решение №
414/11.07.2019г., постановено по а.н.д. № 1621/2019г. по описа на Районен съд
Стара Загора-VII състав.
Твърди се, че вследствие на
катастрофата, М. e приет в болница със силни болки в коляното и невъзможност да го движи. Там
му била извършена операция, при която, под спинална упойка, е извършено открито
наместване на фрактура, вътрешна фиксация по Вебер, патела, дренаж, послойно възстановяване
и стерилна превръзка. В болницата, М. престоял от 08.10.2018г. до 18.10.2018г.
По време на престоя, не можел да спи. Получил силни болки в главата. Установило
се, че са вследствие на катастрофата, тъй като бил получил мозъчно сътресение.
Светлината увеличавала болката в главата. Болкоуспокояващите лекарства не му
действали. След изписването, болките продължили. М. не можел и да лежи дълго.
Правел го за десетина минути. Не можел да спи. Безсънието и болките в коляното
в пълнота продължили до шестия месец, през което време ходел с помощта на две
патерици, но трудно. След това, болките в коляното намалели наполовина. Тогава
успял за първи път да спи час и половина. След седмия месец, болките намалели
още повече и куцал по-спокойно. От сътресението на мозъка, на М. и към
настоящия момент му се виел свят, когато си вдигне или завърти рязко главата.
При фиксацията на коляното, в него било поставено чуждо тяло-метална тел, която
и до сега е там, тъй като лекарите казали, че ще я извадят, след като мине една
година от операцията. Като за това отново трябва да го оперират и той отново да
търпи болки поради факта, че обезболяващите не му действат. През месец май
2019г., болките отшумели. М. започнал да се движи с една патерица, но отново не
можел да разчита на десния си крак, тъй като не можел да го натоварва в пълнота
и не можел да го сгъва напълно. В редките случаи, когато се опитвал да натовари
крака нормално, веднага го заболявало коляното. През целия период, описан по-горе,
той не можел да ходи нормално. Изобщо не можело да става въпрос да тича. През
август 2019г., стягащите болки в коляното и безсънието се завърнали, като се
твърди, че са налични и до днес. За да спи, М. подлагал възглавница на коляното
си и това продължава от операцията до днес. Втората операция по изваждане на
телта от коляното все още не е извършена и предстои.
Вследствие на удара, бил потрошен и
мотоциклета на М.. Конкретно, били повредени спойлер на стойност 515,12лв, кутията
на километража на стойност 79,36 лв, строшена била слюдата на стойност 175лв, капачката
на радиатора на стойност 20лв., кормилото на стойност 79лв., жилото за газта на
стойност 76лв, Фаровете на стойност 328лв, двете огледала на стойност 50лв. Пострадали
резервоара и калника, които трябвало да се боядисат. Трябвало да се боядиса и
новия спойлер. За боядисването на тези части, М. заплатил сумата от 600лв. За
транспортни разходи по мотоциклета, М. заплатил сумата от 138лв. След ПТП, М.
ремонтирал за собствена сметка мотоциклета си. За ремонта на горепосочените
части заплатил общата сума 2061.42 лв. За болничния си престой, М. заплатил
сумата от 58 лв, както и сумата от 73,43 за лекарства.
След проверка в информационната
система на „Гаранционния фонд” се оказало, че за автомобила, с който е била
причинена катастрофата - „***” с регистрационен № ***, към момента на
извършване на ПТП, е имало сключена валидна застраховка „гражданска
отговорност”, серия Go, № 63020821 на „З.Д.Б.Ж.З.” АД, гр. *****.
На 04.11.2019г., съобразно чл. 380
от ГПК, е поискано от застрахователя да изплати обезщетения за причинените
имуществени вреди в общ размер 2192.85лв. ведно със законната лихва от
настъпване на катастрофата 08.10.2018г. до окончателното изплащане на цялото
обезщетение, както и неимуществени вреди в размер на 50 000 /петдесет хиляди
лева/, ведно със законната лихва върху главницата за периода от настъпване на
катастрофата 08.10.2018г., до изплащане на цялото обезщетение. В телефонен
разговор с адвокат Я., представител на застрахователя, представил се като
Бакалов, заявил, че желаят да сключат споразумение за сумата от 10000 лв.
неимуществени вреди, без заплащане на лихва и имуществени вреди. След отказ от
страна на М. да сключи такова споразумение, от страна на застрахователя било
изпратено писмо с искане за представяне на допълнителни документи, находящи се
в административно-наказателното дело. Те били представени с писмо от
17.01.2020г. От страна на застрахователя повече не изпратили никакво
уведомление. В началото на месец април 2020г., в телефонен разговор, проведен
от адвокат Я. отново с г-н Бакалов, от представителя на застрахователя било
уточнено, че М. има отказ да му се изплати каквото и да било обезщетение.
Уведомлението не било получено от адвокат Я., на когото било изпратено. Бакалов
заявил, че отново ще го изпратят на адвокат Я.. Такова отново не било изпратено
и на 30.04.2020г., адвокат Я. уведомил застрахователя, че са изтекли всички
срокове и ако не получи какъвто и да било отговор от застрахователя ще е
свободен за заяви претенциите на доверителя си пред съда. С писмо от
26.05.2020г., застрахователят съобщил, че претенцията не е уважена. С оглед
изложеното, се обуславя правния интерес на С.М. да води гражданско дело, в
което да докаже правотата и претенциите си.
Предвид изложеното, в ИМ се иска съдът
да постанови решение, с което да осъди „З.Д.Б.Ж.З.” АД за изплати на С.М.
обезщетение за причинените имуществени вреди в общ размер 2192.85лв., ведно със
законната лихва от настъпване на катастрофата 08.10.2018г. до окончателното
изплащане на цялото обезщетение, както и обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 100 000 /сто хиляди лева/, ведно със законната лихва върху главницата
за периода от настъпване на катастрофата 08.10.2018г. до изплащане на цялото
обезщетение.
В законния срок е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът
оспорва предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни
и недоказани.
Признава се
съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение
собствеността и ползването на л.а. „***”, модел „***“ с per. № *** по силата на
Застрахователна полица № BG/30/118000122728 / 02.01.2018 г„ сключена със „З.Д.Б.Ж.З.”
АД.
Оспорва се
вината на М.А.М., с ЕГН **********, за настъпилото на 08.10.2018 г. ПТП, както
и механизма на същото. Навежда се възражение за съпричиняване на ПТП от страна
пострадалия С.М., като се твърди, че с поведението си, същият е допринесъл за
настъпване на получените увреждания по степен и вид, като предприел маневра
изпреварване, непоказвайки намерението си, чрез подаване на светлинен сигнал. Алтернативно,
се твърди, че ищецът се е движил с несъобразена скорост в градски условия и не
е успял да реагира адекватно на ситуацията и да предприеме навременно спиране.
При условие на евентуалност,
в случай, че съдът намери иска за основателен, ответникът моли размерът на
обезщетението да бъде намален поради обективните данни за съпричиняване на
вредите от страна на ищеца С.М., а именно:
1. Управлявал е мотоциклета, като се е движел
с несъобразена и превишена скорост за пътния участък.
2. Управлявал е мотоциклета, като е бил
неправоспособен водач за съответната категория мотоциклети.
3. Управлявал е мотоциклет, без преминат годишен
технически преглед.
4. Пътувал е без предпазна екипировка и
каска, като по този начин сам е допринесъл за степента на получените от него
увреждания.
5. Многократно е наказван за нарушения,
представляващи движение с несъобразена скорост и/или неправилно изпреварване,
което доказва твърдението за неговото безразсъдно поведение на пътя и при
процесното ПТП.
Застрахователят
счита изброените самостоятелни обстоятелства за основните фактори за ПТП и
настъпилите вреди, които сочат, че мотористът е нарушил следните разпоредби от
Закона за движение по пътищата: чл. 20, ал.1 от ЗДвП, съгласно която водачите
са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват; чл. 20, ал.2 от ЗДвП, съгласно която водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие; чл.23, ал.1 от ЗДвП, съгласно която водачът на ППС е длъжен да се движи на такова разстояние
от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне
в него, когато то намали скоростта или спре рязко; чл.137е от ЗДвП, съгласно
който водачите и пътниците на мотоциклети и мотопеди използват защитни каски;
чл.147, ал.З от ЗДвП, съгласно който пътните превозни средства подлежат на
периодичен преглед за проверка на техническата им изправност; чл. 150а, ал.1 от ЗДвП съгласно който, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва
да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него моторно превозно средство;
Относно твърдението
в ИМ, че и към настоящия момент не е приключил възстановителният процес на ищеца,
както и че продължава да изпитва болки, физически и психически дискомфорт,
ответникът заявява, че липсва актуална консултация с ортопед или невролог, от
която да е видно как е протекъл оздравителния процес, има ли усложнения и не
възстановен и травми, както и необратими последици за здравословното състояние
на ищеца. Не са представени медицински документи, удостоверяващи, че ищецът е
търсил допълнително медицинска помощ за продължаващите болки и оплаквания и че
е провел последващо лечение и консултации със специалисти.
В тази връзка, се
твърди, че е налице още една форма на съпричиняване на вредоносния резултат,
изразяваща се в неглижиране на здравословно състояние и неполагане грижи за
пълно възстановяване.
Ответникът намира
представените с исковата молба медицински документи за недостатъчни и счита, че
същите не обосновават нито твърдените неимуществени вреди по вид и степен, нито
искания размер на обезщетение за тях. Отделно от това, посочва, че описаните
увреждания, за които се претендира обезщетение, не се намират в причинно-
следствена връзка с механизма на ПТП.
Относно
поставената диагноза „Фрактура пателе декстра.“, заявява, че няма данни как и
колко време е лекуван ищеца. Видно от епикризата, следва „Да се правят
амбулаторно стерилни превръзки през 3 дни. Конците да се свалят на 12-14-тия
ден от операцията, да ходи с 2 помощни средства с натоварване 30 дни.” Твърди
се, че М. не е спазвал лекарските предписания, като в тази връзка не са представени
нито контролни рентгенови снимки, нито консултации с ортопед - травматолог след
изписването от болницата на 18.10.2018 г.
Относно
описаната диагноза, поставена от неврохирург „Комоцио церебри“, се твърди, че
представлява лека травма съгласно констатациите на специалиста - „КТ на гл.
мозък - не се установяват травматични промени“.
Оспорват се
твърдените последици от инцидента, както и тяхната продължителност. Заявява се,
че дори и действително същите да са настъпили в описаните размери, следва да се
приеме, че ищецът не е взел никакви мерки за да излекува болките, да овладее и
контролира безсънието, да проведе изследвания и консултации със специалист, а
не да бездейства.
Оспорва се като
недоказано твърдението на пострадалия, че към настоящия момент все още не е
възстановен. Посочва се, че ищецът не е предоставил никакви доказателства за
последващо влошаване на здравословното състояние, както и за твърдените
преживени болки и страдания, които да са в пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка с процесното ПТП. Не били представени никакви медицински документи,
които да удостоверяват последващо лечение.
Счита, че за
сформиране на дефинитивно заключение досежно съразмерно обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди са необходими доказателства за твърдените от
ищеца травми и техните усложнения - такива медицински документи, които
отразяват именно твърдяната тежест на уврежданията и твърдяното продължително
посттравматично възстановяване на същия и нещо повече, които отразяват
проведеното лечение за съответното влошаване. Тъй като ищецът не е представил
доказателства за тях, по делото оставали недоказани вида, характера и тежестта
на настъпилите за ищеца вреди, както са твърдяни в исковата молба.
Счита, че
претендираният от ищеца размер на обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в размер на 100 000 лв. е необосновано прекомерно завишен и не
съответства на целта на регламентираното с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
понятие за „справедливост“, както и на възприетия с Постановление № 4/25.05.1961
г. на Пленума на ВС принцип на обезщетяване на реално претърпените вреди.
Относно претендираните имуществени вреди,
претърпени от ищеца, оспорва дължимостта на същите. Посочва, че никъде по
делото не са представени данни какви в действителност са били получените увреди
по мотора вследствие на ПТП. Има единствено представени от ищеца фактури,
касови бележки, куриерски разписки, от които не става ясно с какво съдържание
са били, както и разпечатки /скрийншот/ от компютър от неизвестни сайтове. Не
ставало ясно и дали евентуално закупените детайли не са по желание на ищеца, а
не вследствие с тяхната увреда от ПТП, както и дали същите са за модела мотор,
притежаван от ищеца или за друг вид и друга марка.
Моли претенциите
за направени имуществени разходи, в това число и тези за медицински услуги, да
бъдат отхвърлени от съда, а в условията на евентуалност, стойността им да бъде
редуцирана с оглед тяхната неотносимост към предмета на делото и доказаното
наличие на съпричиняване.
Относно
твърденията на ищеца за ненавременно уведомяване от страна на застрахователя,
моли съдът да не кредитира същите, в уверение на което прилага всички изпратени
писма, в това число и обратни разписки.
На последно
място, възразява и срещу искането да бъде присъдена законна лихва от датата на
непозволеното увреждане. Оспорва началната дата на изчисление на дължимата
лихва - 08.10.2018 г., като твърди, че застрахователната полица е сключена на
02.01.2018 г., поради което за нея се прилага новият Кодекс на застраховането. Твърди,
че на 08.11.2019г. при застрахователя е подадена молба за обезщетение в заявен
размер от 50 000 лв., без представена към нея банкова сметка. ***, в
законоустановения срок от 15 работни дни, на 29.11.2019 г., застрахователят
изискал от ищеца допълнителни документи, с оглед установяване основанието и
размера на заведената от него претенция, като изиска от същия и банкова сметка.
***.01.2020 г. е получена част от изисканите документи, без да е представена
банкова сметка, ***, с отказ да бъде представена такава.
Посочва, че въпреки
евентуално дължимата законна лихва да следва да се изчислява от датата,
последваща изтичането на 3-месечния срок, на основание чл. 380, ал. 3 във вр. с
чл. 409 от КЗ, когато ищецът е изпълнил задължението си да уведоми
застрахователя за причинените вреди и е представил банкова сметка - *** изпадане
в забава на кредитора. Твърди се, че с извънсъдебната си претенция към ответното
дружество, ищецът и към настоящия момент не е представил банкова сметка ***,
поради което застрахователят не бил в забава.
Старозагоркия окръжен съд, като взе предвид твърденията и възраженията на
страните, в съвкупност с доказателствата по делото, прие следното:
С доклада на спора са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване по
делото следните факти:
На 08.10.2018г., около 16,40 ч, в гр. ***, възникнало ПТП между „***с ***” , с
водач М.А.М. и ищеца С.М., който управлявал мотоциклет „***” с per. № СТ 1795 X, негова собственост. Виновен за ПТП бил водачът на лекия
автомобил „***“ с рег.№*** М.А.М., който нарушил правилата за движение по пътищата, заложени в Закона
за движение по пътищата (ЗДП), като при предприемане на маневра отклоняване
наляво по платното за движение, в частност да премине в друга пътна лента,
преди да започне маневрата, не се е убедил, че няма да създаде опасност за
участника в движението, който се движи зад него – мотоциклет „***“, с рег.№СТ1795Х,
управляван от С.Х.М. и не е извършил маневрата, като се съобразява с неговото
положение, посока и скорост на движение – нарушение по чл.25, ал.1 ЗДП и по
непредпазливост е причинил на С.Х.М. *** средна телесна повреда, изразяваща се
в счупване на капачката на дясното коляно, причинило трайно затруднение в
движението на десен долен крайник. По
случая е образувано а.н.д. № 1621/2019г. по описа на Районен съд Стара Загора -
VII състав, по което е постановено Решение № 414/11.07.2019г., влязло в законна
сила на 27.07.2019г., с което обвиняемият М.А.М., роден на ***г., ЕГН:********** е признат за виновен в
това, че на 08.10.2018г., около 16,40 часа, в гр.Стара Загора, по ул.“Ал.
Константинов“, при управление на МПС - лек автомобил „***“ с рег.№*** е нарушил
правилата за движение по пътищата, заложени в Закона за движение по пътищата
(ЗДП), като при предприемане на маневра отклоняване наляво по платното за
движение, в частност да премине в друга пътна лента, преди да започне
маневрата, не се е убедил, че няма да създаде опасност за участник в
движението, който се движи зад него – мотоциклет „***“, с рег.№СТ1795Х,
управляван от С.Х.М. и не е извършил маневрата, като се съобразява с неговото
положение, посока и скорост на движение – нарушение по чл.25, ал.1 ЗДП – „Водач
на ППС, който ще предприема каквато и да е маневра, като например да завие
надясно или наляво за навлизане по друг път или крайпътен имот, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение“ и по непредпазливост е причинил на С.Х.М. ***
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на капачката на дясното
коляно, причинило трайно затруднение в движението на десен долен крайник –
престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, предл.2, във вр. с чл.342, ал.1 НК, като
на основание чл.78а НК го освобождава от наказателна отговорност за извършеното
престъпление и му налага глоба в размер на 1500 лв.
Гражданската отговорност на водача на
л.а. „***с ***” е застрахована при ответника З.Д.Б.Ж.З.” АД.
Във връзка с процесното ПТП, на 04.11.2019 г., ищецът предявил писмена претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение. С писмо изх. № 563/11.02.2020 г.
застрахователят отказал да удовлетвори претенциите на ищеца, предявени по реда
на чл. 380, ал. 1 КЗ.
Съгласно чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Ето защо, по настоящото дело не подлежат на
преразглеждане установените с постановената срещу застрахования при ответника
водач М.А.М., , ЕГН:********** решение по а.н.д. №
1621/2019г. по описа на Районен съд Стара Загора факти, касаещи това, че на
08.10.2018г., около 16,40 часа, в гр.Стара Загора, по ул.“Ал. Константинов“,
при управление на МПС - лек автомобил „***“ с рег.№***, е нарушил правилата за движение по пътищата, заложени в Закона за
движение по пътищата (ЗДП), като при предприемане на маневра отклоняване наляво
по платното за движение, в частност да премине в друга пътна лента, преди да
започне маневрата, не се е убедил, че няма да създаде опасност за участник в
движението, който се движи зад него – мотоциклет „***“, с рег.№СТ1795Х,
управляван от С.Х.М. и не е извършил маневрата, като се съобразява с неговото
положение, посока и скорост на движение – нарушение по чл.25, ал.1 ЗДП – „Водач
на ППС, който ще предприема каквато и да е маневра, като например да завие
надясно или наляво за навлизане по друг път или крайпътен имот, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение“ и по непредпазливост е причинил на С.Х.М. ***
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на капачката на дясното
коляно, причинило трайно затруднение в движението на десен долен крайник.
Ето защо, съдът намира за неоснователно възражението на ответника, с
което се оспорва вината на М.А.М. за настъпилото на 08.10.2018г. ПТП, както и механизма
на същото, посочен в ИМ, доколкото същият съвпада с установения механизъм на същото с влязлото и задължително за настоящия съд и страните
съгласно чл.300 ГПК решение на наказателния съд. В случая, част от съставомерните
факти от изпълнителното деяние на престъплението по чл.343, ал.1, б.“б“,
предл.2, вр. чл.342, ал.1 НК, за което е осъден М.А.М.,
са тези относно извършените от подсъдимия нарушения на Закона за движение по
пътищата. Конкретно, според диспозитива на решението, застрахования при ответника водач М.А.М., при предприемане на маневра отклоняване наляво по платното за движение, в
частност да премине в друга пътна лента, преди да започне маневрата, не се е
убедил, че няма да създаде опасност за участник в движението, който се движи
зад него – мотоциклет „***“, с рег.№СТ1795Х, управляван от С.Х.М. и не е
извършил маневрата, като се съобразява с неговото положение, посока и скорост
на движение. Следователно, тези факти, сочещи от една страна
неправомерност на поведението на водача на л.а. ***, който, преди да започне маневрата отклоняване наляво по платното за движение, в
частност да премине в друга пътна лента, не се е убедил, че няма да създаде
опасност за участника в движението, който се движи зад него - мотоциклетиста и
от друга, правомерност на поведението на водача на мотоциклета, с чието положение, посока и скорост на движение подсъдимият не се е съобразил, не
подлежат на преразглеждане в настоящия процес.
В тази връзка, неоснователни и недоказани са възраженията на ответника за
съпричиняване на вредоносните последици от ПТП поради неправилно изпреварване,
движение с несъобразена и превишена скорост за пътния участък, без поставена
предпазна екипировка и каска, без необходимата правоспособност, без преминат за
мотоциклета годишен технически преглед. Те се опровергават от заключението на
приетата по делото съдебна автотехническа експертиза (САТЕ), както и от
показанията на разпитания като свидетел водач на л.а. „***“ М.А.М..
Така, видно от заключението на САТЕ, не са установява в зоната, в която
мотоциклетът е предприел изпреварване на автомобила, да е имало установена с
пътен знак или пътна маркировка забрана за това, нито пък, че предприетата от
мотоциклета маневрата е извършена в нарушение на правилата на ЗДП. Съгласно
САТЕ, от техническа гледна точка, предвид това, че
кръстовището е регулирано с пътни знаци маневрата „изпреварване“ от мотоциклета
не е опасна.
Според заключението, че максимално допустимата
скорост на МПС за съответния пътен участък в зоната на инцидента е 50 км/ч, тъй
като ПТП се намира в рамките на населено място. Според заключението, скоростта
на движение на мотоциклета *** в момента на удара и непосредственно преди него
е била една и съща, тъй като липсват сведения за употреба на спирачната система
преди удара и е около 14,43 м/с = 51,94 км/ч. Скоростта на лекия автомобил ***преди
момента на удара и в момента на удара е била една и
съща, тъй като липсват сведения за употреба на спирачната система преди удара и
е около 10,18 м/с = 36,65 км/ч. Независимо от установеното движение на
мотоциклета с около 2 км/ч над допустимата за участъка на ПТП скорост, този
факт в случая не е бил от значение с в причинна връзка с настъпването, респ. за
възможността да се предотврати настъпването на ПТП от мотоциклетиста. Този
извод на съда се основава на заключението на САТЕ, според което мотоциклетистът е нямал техническа възможност да предотврати ПТП като
спре преди мястото на удара, тъй като лекия автомобил *** е попаднал в опасната
му зона на спиране. Мотоциклетистът не е имал техническа възможност да
заобиколи автомобила поради това, че автомобилът, отклонявайки се на ляво, му е
затворил транспортния коридор, по който се е движел мотоциклетиста. При
движение с 50 км/ч, съответно опасната му зона за спиране = 32,10 м, а отстоянието
му от мястото на удара = 18,06 м. Според заключението, при сравняване на тези
два параметъра при скорост на движение от 50 км/ч е видно, че поради това, че
опасната за спиране зона на мотоциклета при скоростта му на движение (32,10 м)
е по-голяма от отстоянието от мястото на удара, на което се е намирал
мотоциклета при реагиране на опасността от мотоциклетиста (18,06 м), от което
следва, че мотоциклетистът няма техническа възможност да спре преди мястото на
удара, дори да се е движил с максимално разрешената скорост за пътния участък.
ВЛ е посочило също, че тъй като ПТП е настъпило при извършване на изпреварване
от страна мотоциклетиста спрямо лекия автомобил ***, спазването на определена
дистанция помежду им няма отношение към възникването на конкретното ПТП.
В заключението е отговорено и на въпроса при спазване на каква дистанция
и скорост от страна на мотоциклетиста в градски условия би могъл да предприеме
навременно спиране. Видно от отговора обаче, при движение на мотоциклета със
скоростта на лекия автомобил от 36,65 км/ч и по-ниска от нея не би настъпило
процесното ПТП, тъй като не би имало изпреварване. Мотоциклетиста би имал
възможност да спре преди мястото на удара към момента на реагиране на
опасността само при движение със скорост от 33,90 км/ч или по-ниска, при което
би имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, ако незабавно
реагира на опасността, задействайки аварийно спирачната система на мотоциклета.
Както се посочи обаче, в конкретния случай при такава скорост изобщо не би
могло да е налице изпреварване на автомобила от страна на мотоциклетиста.
В заключение, съдът приема за недоказано възражението на ответника, че
скоростта на ищеца е била несъобразена с пътния участък и условия, тъй като
мотоциклетистът не е бил длъжен и не би могъл да предположи осъществяването на
неправомерното поведение на водача на л.а. ***, вследствие на което е настъпило
ПТП. В тази връзка, съдът взе предвид и че съгласно заключението, при установените
скорост и разстояния, мотоциклетът *** не е попаднал в «мъртвата точка» за
водачът на л.а. ***, тъй като същият има възможност да наблюдава
пътно-транспортната обстановка с помощта на ляво странично огледало - с обхват
средно около 20 градуса в ляво от левите състави на автомобила, както и с
помощта на огледалото за обратно виждане в купето на автомобила.
Съгласно заключението на САТЕ, стойността на
увредените части и детайли на мотоциклет *** с рег.№ ***вследствие на
претърпяното ПТП възлиза на около 2207,48 лв, а поотделно, както следва:
|
№ |
Нанесени щети /увредени части |
Степен |
Цена нови |
Труд |
Боядисва |
Труд |
Други |
|
по |
|
|
части |
Нови части |
не |
бояд |
разходи |
|
ред |
|
|
лв |
и |
матери |
|
лв |
|
|
|
|
|
възст |
али - лв |
|
|
|
|
Мотоциклет *** с рег.№ *** |
|
|
|
|
||
|
1 |
Спойлер |
Н |
515,12 |
1 |
|
|
|
|
2 |
Кутия километраж |
Н |
79,36 |
1 |
|
|
|
|
3 |
Слюда |
Н |
175 |
0,6 |
|
|
|
|
4 |
Капачка радиатор |
Н |
20 |
0,1 |
|
|
|
|
5 |
Кормило |
Н |
79 |
1 |
|
|
|
|
6 |
Жило -газ |
Н |
76 |
0,5 |
|
|
|
|
7 |
Фарове |
Н |
328 |
1 |
|
|
|
|
8 |
Огледала |
Н |
50 |
0,6 |
|
|
|
|
9 |
Боядисване |
Н |
600 |
4 |
|
|
|
|
10 |
Репатриране |
|
138 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Сбор: |
|
2060,48 |
9,8 |
0 |
0 |
0 |
|
|
Стойност труд -15 лв/серв.ч |
|
|
147 |
|
0 |
|
|
|
Стойност материали |
|
2060,48 |
|
0 |
|
0 |
|
|
Стойност на вложения труд |
|
|
147 |
|
|
|
|
|
Пазарна стойност на щетите от ПТП |
|
|
2207,48 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
При приемане на заключението в с.з., вещото лице е пояснило, че при
изготвяне на заключението, в частта относно стойността на увредените части и
детайли, е ползвал материалите по делото, фотоалбума и свидетелските показания,
като посочените стойности са около средните за този тип, модел и марка
мотоциклет. Стойността на щетите е разделена на стойност на материали и на
вложен труд, като в определянето на стойността на материалите не е взето
предвид овехтяване. Дадените от заключението стойност са такива, които
потърпевшият би заплатил, за да закупи съответните части, като се касае за
средни цени на нови части, а не втора употреба. Експертът е уточнил, че ако се
вземат оригинални части, стойността е много висока. Посочил е също, че не е
извършвал оглед на мотоциклета, но описаните в заключението части са в пряка
причинна връзка с настъпилия удар и последващото плъзгане по пътното платно на
мотоциклета и няма част, която да не кореспондира с този механизъм. Съдът
кредитира изцяло заключението на САТЕ като компетентно и обосновано.
Вредите по мотоциклета на ищеца и причинната им връзка с ПТП се
установяват и от показанията на св. Господинов, който непосредствено е възприел
състоянието на същия след ПТП, тъй като случайно е минал покрай
местопроизшествието и е помагал при преместването на мотора. Свидетеля посочва,
че предната част на мотора била деформирана – спойлери,
огледала, рогата, всичко било смачкано. Ударът бил челен, всичко отпред било
сгънато и смачкано – спойлери, рогата, които държат фара, резервоар, всичко било
деформирано. Били изтекли течности от мотоциклета. Свидетелят посочва, че
взел мотоциклета при себе си, където превозното средство стояло около
шест месеца при мен, никой не дошъл да го вземе. Впоследствие, ищецът го
ремонтирал, поръчал частите от сайтове по интернет. Мотоциклетът бил марка ***,
имал слюда (предпазно стъкло) отпред, но била счупена, кормилото също било строшено.
Според свидетеля, отпред всичко по мотора било строшено. Съдът кредитира
показанията на свидетеля като обективни, непосредствени и съответстващи на
останалата доказателствена съвкупност – експертиза, фото албум от досъдебното
производство.
Закупуването на посочените в ИМ части от ищеца се доказва от
представените с ИМ доказателства (л.13-19 от ИМ) – фактури, товарителници,
касови бележки за заплащане на куриерски пратки, с които са поръчвани частите.
Според показанията на водач на л.а. „***“ М.А.М., ищецът е бил с
предпазна екипировка и каска при настъпване на ПТП. В досъдебното производство
по повод процесното ПТП, приложено към настоящото дело, са налични справки от
МВР и за двамата участници в ПТП, като според справката за ищеца, същият има
придобита правоспособност за управление на мотоциклет „А“ категория (л.66 от
досъдебното производство), което се потвърждава и от показанията на
св.Кирилова. По отношение възражението на ответника, че мотоциклетът на ищеца е
бил без преминат задължителен технически преглед, съдът намира, че в случая
това обстоятелство е ирелевантно по делото, тъй като нито ответникът твърди, че
ПТП е настъпило поради неизправност на мотоциклета, нито има събраните
доказателства в тази насока.
Общото заключение на база изложеното по-горе е, че се установяват от
доказателствата по делото настъпилите вреди по мотоциклета на ищеца, пряката
причинна връзка между настъпването им и процесното ПТП, както и отстраняването
им за сметка на ищеца със закупуване на части и заплащане на труд, както
следва: спойлер - 515,12 лв, кутията на километража - 79,36 лв, слюдата -
175лв, капачката на радиатора - 20лв., кормилото - 79лв., жилото за газта -
76лв, Фаровете - 328лв, две огледала - 50лв, боядисване на резервоар, калника и
нов спойлер - 600лв, транспортни разходи за извозване на мотоциклета - 138лв.
Предвид изложеното, предявеният иск за заплащане от застрахователя на
обезщетение за имуществени вреди в размер на посочените суми, заплатени от
ищеца за отстраняване вредите по мотоциклета му, се явява основателен и доказан
и ще се уважи в посочените размери.
Във връзка с твърденията
в исковата молба за претърпените от ищеца вследствие ПТП травматични увреждания,
на първо място, следва да се посочи, че на основание чл.300 ГПК, влязлото в
сила решение на наказателния съд е задължително и относно факта на настъпване
по вина на застрахования при ответника водач на л.а. ***средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на капачката на дясното коляно, причинило трайно
затруднение в движението на десен долен крайник.
Видно от представената с Им епикриза от Клиника по ортопедия и
травматология при УМБАЛ“Проф. Д-р С. Киркович“АД, пострадалият С.Х.М. на 43 г. е бил хоспитализиран в
Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Проф. Д-р Ст.Киркович“ гр.
Стара Загора на 08.10.2018г. и е изписан на 18.10.2018 г., с окончателна
диагноза: Счупване на дясното коленно капаче. Анамнезата е снета по данни на
болния: Пострадал при ПТП с мотоциклет, при което получава травма на коляно.
Изпитва болка и невъзможност да движи коляното. Обективно състояние: Наличие на
болка и оток в областта на дясна колянна става. Палпира се бразда върху
пателата и костни крепитации. При престоя му са извършени консултативни
прегледи, както следва: Кардиолог—Няма данни за сърдечно-съдово заболяване.
Може да бъде опериран с малък оперативен кардиологичен риск. Неврохирург-
Дг.:Комоцио церебри. Към терапията Манитол 2x250 мл. 2, КТ на гл.мозък - не
се установяват травматични промени. Субарахноидните пространства по
конвекситета са с обичайна за денситометрична характеристика и ширина. Базални
цистерни - в норма. Мозъчните вентрикули са с нормални размери и разположение.
Срединно разположена интерхемисфериална фисура инфратенториалният мозъчен
паренхим нативно е без видими патологични промени. Оперативен протокол №563/12.
10.2018 г. под спинална се направи: Открито наместване на фрактура вътрешна
фиксация, патела. След щателно почистване с преден достъп пателарен се достигна
до фрактур; репонира. Направи се вътрешна фиксация по Weber. Дренаж. Послойно
възстановяване и стерилна превръзка. Аналгин 3x1 амп.-7 дни; Фраксипарин 0.4-11
дни; Манитол 2x250 мл.-2 дни; Лифурокс 1,5-3 ф 2 амп. Стабилизирано общо и
локално състояние. Препоръки: стерилни превръзки през три дни. Сваляне на
конците на 12-14-я ден. Да ходи с две помощни средства с натоварване 30 дни. Да
продължи антикоагулантната терапия още 25 дни.
С оглед съдържащите се в епикризата данни, следва да се приемат за
доказани твърденията на ищеца в ИМ за престоя и лечението му в болница след ПТП
от 08.10.2018г. до 18.10.2018г., със силни болки в коляното и
невъзможност да го движи, както и за извършената му операция на коляното, при
която, под спинална упойка, е извършено открито наместване на фрактура,
вътрешна фиксация по Вебер, патела, дренаж, послойно възстановяване и стерилна
превръзка. Установява се също и че след катастрофата, при прегледа от
неврохирург е установено мозъчно сътресение (Комоцио
церебри), което, поради липса на данни за други травматични събития за ищеца в
този период, следва са приеме, също като фрактурата, в пряка причинна връзка с
процесното ПТП.
Съгласно заключението на допусната по делото съдебно медицинска
експертиза, вследствие на ПТП, С.Х.М. е получил: Счупване на
дясното коленно капаче, което увреждане е вследствие на директен удар с или
върху твърд тъп предмет, условие за каквото има за мотоциклетист при ПТП между
мотоциклет и автомобил. Според СМЕ, категорично може да се подчертае, че
пострадалият несъмнено е изпитвал болка. В данните от приложената медицинска
документация няма данни да е бил неподвижен, което е и противопоказно с оглед
профилактика на тромбози. Препоръчано е 30 дни да ходи с помощни средства с
натоварване. Според СМЕ, възстановяването на основната функция на крайника -
ходенето - е приключило максимално за 5 месеца след получаване на увреждането.
Посочено е, че по преценка на лекуващия лекар, металните елементи се
отстраняват оперативно. Операцията е в по-малък мащаб от първата и не се налага
имобилизация. По отношение на разходите, сторени от ищеца във връзка с
лечението му, според ВЛ, представените с
ИМ писмени доказателства (счетоводни документи) за такси, материали и
консумативи, са във връзка с лечението му.
При приемане на заключението, ВЛ е обяснило, че счупвания, какъвто е
случая на ищеца, се лекуват с имобилизация. Уточнило е също, че няма данни
ищецът да е провеждал рехабилитация след инцидента, както и че рехабилитацията
е препоръчителна заради самата имобилизация, при която мускулите отслабват, а
не като терапия за лечение на счупването. Според ВЛ, пациентите, които не
провеждат рехабилитация изпитват слабост на крайника. В случая, основната
функция на крайника е възстановена – ходенето и работата са възможни. В процеса
на използване на крайника, мускулатурата се възстановява, но по-бавно. Пасивна
рехабилитация може да започне две-три седмици след имобилизацията, т.е. след
като пострадалият остави патериците, вече може да започне рехабилитация.
От показанията на св. Кирилова се установява, че
на 10.10.2018г., ищецът е претърпял операция и след като минала упойката,
почувствал много болки. В болницата му давали някакви обезболяващи, но учудващо
и за докторите, те не му действали. До 12-13-ти октомври, се стабилизирало
състоянието му, но тогава започнало да се проявява комоциото. Ищецът имал болки
в главата, светлината го дразнела, бил много пребледнял, повръщалу поради което
започнали да му правят изследвания. Болките от комоциото продължили, докато бил
в болницата. На десетия ден го стабилизирали, колкото да могат да го изпишат.
Ищецът се прибрал от болницата на 18-ти октомври. У дома се наложило да бъде
затъмнено, тъй като светлината го дразнела. Кракът също го болял.
Придвижвал се с патерици - до шестия месец с две патерици, после болките
утихнали малко и започнал да се придвижва с една патерица. Близките му
подлагали възглавница вечер под крака му, за да се облекчат малко болките. След
изписването му от болницата, ищецът ходел на контролни прегледи. При преглед на
рентгеновата снимка, докторите му казвали, че започва да се подобрява. Ищецът
обаче искал да му изпишат болкоуспокояващи, които да му действат. У дома си спя
десетина минути и се събуждал от болките в коляното и в главата.Увредения му
крак станал два пъти по малък от другия, като и понастоящем още имало разлика
между двата крака. На седмия месец, ищецът оставил патериците. Според
свидетелката, и сега като ходи, той има изместване встрани на крака и още не се
е възстановил. Колкото пъти и да отидел на прегледи при личния лекар, той го
изпраща за рехабилитация, но травматолозите не му изписват рехабилитация. Казали
им казаха, че се прави 1-1,5 г. след оздравяване, но за съжаление започна
пандемията. Свидетелката посочва, че ищецът преди работел на частно в
строителството, но сега с тази травма просто е нетрудоспособен. Начинът му на
живот се променил. Не можел да работи, не можел да се грижи за семейството си,
съня му все още бил нарушен. Колата я карал, но с риск и не си позволявал да
кара често. Вече не можел да се грижи пълноценно за детето си, не можел да тича
след него, както и като цяло не можел да тича. На медицинските прегледи му казали,
че може да се направи операция за премахване на имплантите, като в момента още
е с поставени импланти. Според свидетелката, ищецът към момента не може да
кляка, трудно му е и при клякането, и при изправянето. Посочва, че като се
изправел и падал, като принесял тежестта към този крак, пристъпвайки, кракът му
просто отказвал и падал по гръб. Това се е случвало 2 пъти това в нейно присъствие.
Първите шест месеца, докато бил с две патерици, ищецът не можел да се обслужва
и това правела свидетелката. В емоционален аспект, той станал по-раздразнителен,
тъй като не спял достатъчно. Казал й, че просто психически не може да издържи
на това безсъние. Сега вече имал по-дълги часове сън, но все още вечер се
събуждал от болките.
Съдът кредитира показанията на св.Кирилова като обективни и безпротиворечиви,
независимо от възможната й заинтересованост, доколкото е във фактическо
съжителство с ищеца и имат общо дете. Същите, съвкупно със заключението на
съдебно-медицинската експертиза, доказват твърденията на ищеца за претърпените
от него неимуществени вреди от получените при ПТП травми.
Съдът намира за недоказани възраженията на ответника за съпричиняване на
вредните последици от ПТП, касаещи неглижирането на собственото му здравословното
състояния и неправилно проведено лечение. От събраните доказателства се
установи, че ищецът е провел адекватно и правилно лечение на травмата от ПТП,
като търпените от него болки, страдания, емоционален и в житейски аспект
дискомфорт не са били вследствие негово бездействие относно лечението му, а са
в резултат на обективното му състояние след ПТП и причинените му травми –
фрактура и мозъчно сътресение. Съдът, също така, приема за доказана
необходимостта и пряката причинна връзка между претърпяното от ищеца ПТП и
направените от него разходи за лечение- потребителска такса от 58 лв, платена
при изписването му на 18.10.2018г. в полза на болничното заведение, в което е
лекуван, за 10 дни престой по 5,80 лв, за която е издадена ф-ра
№**********/18.10.2018г., както и сумата от общо 73,43 лв за лекарства и
рентген, за които са представени доказателства по делото. Ето защо, искът за
заплащане от застрахователя на обезщетение за имуществени
вреди в размер на тези суми, платени като разходи за лечение на ищеца, се явява
основателен и доказан и ще се уважи
В тази връзка, съдът намира, че ищецът е представил на застрахователя
всички документи, необходими за определянето на застрахователното обезщетение, като
възражението в обратната насока от ответника счита за неоснователно.
Въз основа на обсъдените до момента доказателства, събраните по делото,
съдът приема за безспорно доказани твърденията в исковата молба за претърпените от ищеца вследствие ПТП
неимуществени вреди - болки и страдания от получените травматични увреждания,
получаването на мозъчно сътресение вследствие ПТП, проведеното лечение и
медицинските интервенции, както и възстановителния процес като период,
настъпилите по мотоциклета имуществени вреди вследствие процесното ПТП, както и
отстраняването им от ищеца за негова сметка, разходите за лечение, посочени в
Им и пряката им връзка с ПТП, както и необходимостта от извършването им.
Всички коментирани до момента доказателства безспорно доказват предявения
иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по основание, а искът
за имуществени вреди – и по размер. Ответникът, като застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на водача на л.а. л.а.
„***“ М.А.М., пряк причинител на вредите, на основание чл.432, ал.1 КЗ отговаря
спрямо увреденото лице за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, респ. за плащане на
дължимото му се обезщетение за репариране на същите.
По въпроса за определяне справедливия размер на дължимото се на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди, съдът взе предвид, че пострадалия е на
средна възраст (на 43 г към датата на ПТП), в добро здравословно състояние
преди ПТП, че е претърпял средна телесна повреда и комоцио, че периодът на
възстановяване е продължил повече от 6 месеца, както и че понастоящем не е
налице пълно възстановяване състоянието на засегнатия крайник, че ищецът не е
преодоляло психическия дискомфорт от случилото се. Съдът съобрази и че от
застрахователя е било претендирано обезщетение за неимуществени вреди в размер на
50000 лв за вредите, които са предмет и на настоящото дело, и че няма данни за
ексцес на претърпяното , като, както в ИМ, така и до приключване на устните
състезания пред настоящата инстанция, нови факти и претенции за настъпили нови
вреди от процесното застрахователно събитие не са навеждани и претендирани от
ищцовата страна.
Във връзка с гореизложеното, съдът намира, че предявеният размер на
обезщетението за неимуществени вреди от 100000 лв не съответства на критерия за
справедливост по чл.52 ЗЗД и е прекомерен, както с оглед претърпените от ищеца
травми, периодът и процесът на лечението им, последиците от същите и степента
на оздравяване на ищеца, така и с оглед обществено-икономическите реалности в
Държавата към датата на увреждането, с оглед на които въпросната сума далеч
надхвърля обезщетимия обем на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Според
съда, справедливият размер на обезщетението в случая възлиза на 50000 лв, като
сумата е съобразена, както с конкретно претърпените от ищеца увреждания, така и
със съдебната практика, според която обезщетения от порядъка на 100000 лв се
присъждат в случаи на причинени множество средни или при тежки телесни повреди
или дори смърт. Обезщетение от 50000 лв е съответно и на икономическата
конюнктура в страната към релевантния момент – датата на увреждането. До този
размер, искът се явява основателен и следва да бъде уважен, като за разликата
над сумата от 50000 лв до пълния предявен размер от 100000 лв, искът ще се
отхвърли като неоснователен.
По въпроса за началния момент на дължимостта на законната лихва върху
присъденото обезщетение от застрахователя, съдът съобрази, че съгласно чл.409 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 освен в случаите на
чл. 380, ал. 3 КЗ. В случая, ищецът не е доказал да е изпълнил изискването на
чл.380, ал.1 КЗ да представи на застрахователя, при предявяване на претенцията
си, точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна
на застрахователя. При това положение, на основание чл.380, ал.3 КЗ, непредставянето
на данни за банковата сметка от страна на лицето по ал. 1 има последиците на
забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи
лихва по чл. 409 КЗ, иначе дължима след изтичане
срока по чл. 405 КЗ.
Ето защо, в полза на ищеца ще се присъди законната лихва върху дължимите
му се от застрахователя обезщетения за имуществени и неимуществени вреди,
считано от датата на подаване на ИМ в съда – 08.07.2020г. до окончателното
изплащане, а не от датата, от която е поискана в ИМ – 08.10.2018г.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на ищеца се следват разноските съразмерно с
уважената част от исковете. По делото са представени доказателства за сторени
от ищеца такива в размер на 4000 лв за адвокатски хонорар, с оглед на което, на
ищеца ще се присъдят 2043 лв разноски за адвокатско възнаграждение, с оглед
уважената част от исковете.
Ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Ето защо, при сторени такива от 523 лв за експертизи, 20 лв за свидетел и 300
лв юрисконсултски възнаграждение с оглед интереса по делото, на ответника ще се
присъдят 266 лв за експертизи и свидетел и 147 лв юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответното дружество ще бъде осъдено да
заплати в полза на Старозагорския окръжен съд сумата от 2087,71 лв дължима
държавна такса върху уважения размер на исковете, както и сумата от 204 лв за
експертизи, платени от бюджета на съда.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.Д.Б.Ж.З.” АД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр. *****
да заплати на С.Х.М., ЕГН **********,*** сумата
от 50000 лв обезщетение за неимуществени врeди – болки и страдания,
претърпени от С.Х.М. при пътно-транспортно произшествие, настъпило на
08.10.2018г. в гр. ***, причинено виновно от М.А.М., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, при
управление на лек автомобил „***с ***”, ведно със законната лихва върху присъдената
сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.07.2020г. до
окончателното изплащане на задълженията, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над
уважения размер от 50000 лв до пълния предявен размер от 100000 лв като
неоснователен, както и искането за присъждане на законна лихва от 08.10.2018г.,
до датата на подаване на ИМ в съда –
08.07.2020г.
ОСЪЖДА „З.Д.Б.Ж.З.” АД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр. *****
да заплати на С.Х.М., ЕГН **********,*** следните обезщетения за имуществени
врeди, претърпени от С.Х.М. вследствие пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 08.10.2018г. в гр. ***, причинено виновно от М.А.М., чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответника, при управление на лек
автомобил „***с ***”, съставляващи платени от ищеца суми за отстраняване на
повреди по мотоциклет му „***” с per. № СТ 1795 X, както следва: спойлер - 515,12 лв,
кутияна километраж - 79,36 лв, слюда - 175лв, капачка на радиатора - 20лв.,
кормило - 79лв., жило за газта - 76лв, фарове - 328лв, две огледала – 50 лв,
боядисване на резервоар, калника и нов спойлер - 600лв, транспортни разходи за
извозване на мотоциклета - 138лв., както и
платени от ищеца разноски за болнично лечение и лекарства в размер на 131,43 лв, ведно със законната лихва върху присъдените
суми от датата на подаване на исковата молба в съда –
08.07.2020г. до окончателното изплащане на задълженията, като отхвърля искането
за присъждане на законната лихва върху тези суми от датата на ПТП – 08.10.2018г.
до датата на завеждане на ИМ в съда – 08.07.2020г.
ОСЪЖДА „З.Д.Б.Ж.З.” АД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр. *****
да заплати на С.Х.М., ЕГН **********,***, сумата от 2043 лв разноски за
адвокатско възнаграждение, с оглед уважената част от исковете.
ОСЪЖДА С.Х.М., ЕГН **********,*** да заплати на „З.Д.Б.Ж.З.” АД, ЕИК:***,
със седалище и адрес на управление гр. ***** сумата от 266 лв разноски за
експертизи и свидетел, както и 147 лв юрисконсултско възнаграждение, с оглед отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „З.Д.Б.Ж.З.” АД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр. *****
да заплати в полза на Старозагорския окръжен съд сумата от 2087,71 лв дължима
държавна такса върху уважения размер на исковете, както и сумата от 204 лв за
експертизи, платени от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд, в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: