№ 1027
гр. Варна, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20243100501209 по описа за 2024 година
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. А. В., с ЕГН **********, с адрес: ******* чрез
назначеният й особен представител адв.И. И., със съд.адрес: ******, против Решение
№104/25.04.2024г. постановено по гр.д.№836/2023г. по описа на Районен съд Девня, с което
е уважен иска на “АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“България“ №81В, представлявано от всеки двама от Х.М.М.,
П.В. и В.Т., с правно основание чл.415, ал.1 вр. с чл.422 от ГПК вр. с чл.99, ал.1 и ал.2 от
ЗЗД, чл.9 от ЗПК и чл.143 от ЗЗД за установяване съществуването на задължения на
жалбоподателката произтичащи от Договор за предоставяне на паричен кредит, сключен с
“Изи Асет мениджмънт“ АД, в общ размер от 329.14лв., от които 300лв.-главница, 15.24лв.-
договорна лихва и 13.90лв.-законна лихва за забава върху главницата.
В жалбата се излага, че атакуваното решение е неправилно, постановено в нарушение
на материалният и процесуалният закони, и необосновано. Поддържа се, че съдът не е взел
предвид, че процесният договор за кредит, сключен между ответницата и “Изи Асет
Мениджмънт“ АД, е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК, чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК, поради липса на посочен лихвен процент и условията
за прилагането му и защото в ГПР не е включено възнаграждението за поръчителя, което е
разход по потребителския кредит. Поддържа се още, че на основание чл.143, ал.1 от ЗЗП,
1
поради нарушение на принципа за справедливост и добросъвестност, нищожен се явява и
Договорът за поръчителство, сключен между кредитополучателката-ответница и
“Файненшъл България“ ЕООД. Твърди се, че в нарушение на чл.16 от ЗПК в договора за
поръчителство се съдържат клаузи, ограничаващи потребителят при избора на обезпечение.
На следващо място се сочи, че липсват доказателства за плащането на първоначалният
кредитор “Изи Асет Мениджмънт“ АД на дължимите от ответницата суми. Поддържа се, че
не е доказано придобиването на процесното вземане от ищеца, тъй като в договора за
прехвърляне на вземане, сключен с “Файненшъл България“ ЕООД, е посочено, че същото е
индивидуализирано в Приложение № 1 към договора, което приложение обаче не е
представено по делото. Моли се за отмяна на атакуваното решение и за отхвърляне на
предявените претенции, както и за присъждане на разноски.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител,
е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната
неоснователност. Оспорват се изложените във въззивната жалба твърдения за нищожност на
договора за потребителски кредит, като се твърди, че в чл.2 от същия е посочен
приложимият лихвен процент. Оспорват се и доводите за недоказаност на плащането от
първоначалният кредитор на процесните суми, като се сочи, че по силата на чл.3 от
договора, същият има силата на разписка за предаване на заемна сума. Твърди се, че
релевантните факти са доказани в първоинстанционното производство, а въззивната жалба
не съдържа нови доводи за тяхното оборване. Ето защо се моли за отхвърляне на въззивната
жалба и потвърждаване на решението на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание въззивницата, чрез пълномощник поддържа становището си за
неоснователност на иска, съответно за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното
решение.
Въззиваемата страна, чрез подадена писмена молба от процесуален представител,
поддържа становището си за неоснователност на жалбата и претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Съдът е сезиран от “АПС Бета България“ ЕООД с иск с правно основание чл.415, ал.1
вр. с чл.422 от ГПК вр. с чл.99, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, чл.9 от ЗПК и чл.143 от ЗЗД за
установяване съществуването на задължения на М. А. В., произтичащи от Договор за
паричен заем №4249091 от 31.08.2021г. сключен между ответницата и “Изи Асет
Мениджмънт“ АД и Договор за гаранция от 31.08.2021г., сключен между ответницата и
“Файненшъл България“ ЕООД, за които има издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№241/2023г. на РС Девня, а именно сумата в общ
размер от 329.14лв., от които 300лв.-главница по договора за предоставяне на паричен
кредит, 15.24лв.-договорна лихва за периода от 07.09.2021г. до 23.11.2021г. и 13.90лв.-
законна лихва за забава върху главницата за период от 07.09.2021г. до 05.04.2022г., ведно със
2
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда, до
окончателното погасяване на дълга, които задължения са погасени от поръчителя
“Файненшъл България“ ЕООД и в последствие прехвърлени в полза на ищеца с Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 31.03.2022г.
В исковата молба се твърди, че между М. А. В. и “Изи Асет Мениджмънт“ АД е
сключен Договор за паричен заем №4249091 от 31.08.2021г., по силата на който ответницата
е получила сумата от 300лв. при уговорени фиксиран лихвен процент от 40 % и годишен
процент на разходите от 48.35 %, както и задължение за връщане на сумата, чрез 12 броя
вноски в срок до 23.11.2023г. Твърди се, че заемодателя е изпълним своите задължения,
както и че ответната страна не е изпълнила своите в срок и съобразно условията на
договора. Поддържа се, че М. А. В. е сключила и Договор за гаранция от 31.08.2021г. с
“Файненшъл България“ ЕООД, с който дружеството е поело задължение да отговаря
солидарно с ответницата пред кредитора за погасяване на дълга по горепосоченият договор
за кредит. Твърди се, че тъй като ответницата не е изпълнила в срок задълженията си по
договора за кредит, кредиторът е поканил гаранта да погаси дълга. Сочи се, че на
05.04.2022г. в изпълнение на договора за гаранция “Файненшъл България“ ЕООД е погасило
дължимите от ответницата суми в полза на “Изи Асет Мениджмънт“ АД суми, а именно
главница в размер на 300лв., договорна лихва за периода от 07.09.2021г. до 23.11.2021г. в
размер на 15.24лв. и мораторна лихва за периода от 07.09.2021г. до 05.04.2022г. в размер на
13.90лв. Твърди се, че с извършване на плащането “Файненшъл България“ ЕООД е встъпило
в правата на кредитора “Изи Асет Мениджмънт“ АД към длъжника-ответницата. Сочи се, че
с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 31.03.2022г. “Файненшъл
България“ ЕООД е прехвърлило въпросните вземания в полза на “АПС Бета България“
ЕООД. Твърди се, че на 02.05.2022г. длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него
настоящ адрес, както и на посочения от него електронна поща и телефонен номер на
31.10.2022г. Сочи се, че с цел събиране на вземането, е депозирано заявление по чл.410 ГПК,
което е уважено, съответно е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№241/2023г. по
описа на РС Девня, като поради невъзможност за връчване, за ищецът се породил интерес от
воденото на настоящият иск.
С депозираният от назначенията на ответницата особен представител отговор на ИМ,
се поддържа становище за неоснователност на иска. Поддържа се, че процесният договор за
потребителски кредит е нищожен, тъй като в него не се съдържа задължителна информация
по ЗПК, а именно не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането
на лихвата, както и защото в ГПР не е включено възнаграждението за поръчител, което е
разход по кредита. На следващо място се поддържа, че Договорът за поръчителство,
сключен между кредитополучателката-ответница и “Файненшъл България“ ЕООД се явява
нищожен на основание чл.143, ал.1 от ЗЗП, поради нарушение на принципа за
справедливост и добросъвестност. Твърди се, че в договора за кредит се съдържат клаузи,
ограничаващи потребителят при избор на обезпечение, което води до нарушение на чл.16 от
ЗПК. На последно място се поддържа, че липсват доказателства за плащането от страна
3
поръчителя на дълга на ответницата в полза на първоначалният кредитор. Прави се
възражение за погасяване на дълга по давност. Моли се за отхвърляне на иска.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд по
принцип е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните от
съда изводи. В случая оплакванията на въззивника, съставляват оспорване на формираните
на районният съд изводи, че ищецът е титуляр на процесното вземане, произтичащо от
действителен договор за потребителски кредит, което е придобито след плащане на дълга от
поръчител и прехвърляне на вземането. Така направените оспорвания не съставляват
новонаведени възражения или фактически твърдения, поради което следва да бъдат
разгледани по същество.
Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест и с оглед премета
на предявените претенции, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да
установи, че между кредитната институция и ответника, е сключен договор за кредит,
съдържащ твърдените права и задължения /размер, срок, падеж, лихви, такси, обезщетения и
т.н./, в това число и предаване /усвояване/ на заемната сума на кредитополучателят. Следва
да установи още, че погасяването на кредита е обезпечено с договор за поръчителство,
реализирането на предмета на последният договор, т.е. че поръчителят е погасил дълга,
поради бездействие на кредитополучателя и че ищецът е станал титуляр на вземането по
силата на договор за цесия. Ответникът, следва да установи правоизключващите си
възражения, а именно че процесният договор за кредит е недействителен, че договора за
поръчителство не е произвел ефект, както и че процесното вземане не е прехвърлено с
договор за цесия, или че е налице погасяване на задължението по давност.
В разглежданият казус не е налице спор, а и от събраните доказателства се
установява, че между ответницата и “Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за
паричен заем №4249091 от 31.08.2021г., по силата на който първата е получила сумата от
300лв. при лихвен процент от 40 % и годишен процент на разходите от 48.35 %.
Погасяването на дълга, следва да се извърши, чрез 12 броя вноски в срок до 23.11.2023г.
Съдържанието на чл.3 от договора за заем, носещ подпис на ответницата и имащ характер
на разписка, установява, че заеманата сума е предадена/получена в брой от
заемополучателката.
4
От представеният заверен препис от Договор за гаранция №4249091 от 31.08.2021г.,
сключен между ответницата и “Файненшъл България“ ЕООД, се установява, че дружеството
в качеството на поръчител, се е задължило срещу разсрочено на вноски възнаграждение, в
размер на по 7.73лв. месечно, да отговаря солидарно с длъжника за всички задължения по
договора за кредит.
Не се установи обаче, че поръчителят е погасил задължението на
кредитополучателят, респективно че е встъпил правата на първоначалният кредитор.
Въпреки изричното оспорване на ответницата обективирано в отговора на исковата молба и
разпределената доказателствена тежест с доклада по делото, ищецът не е ангажирал
доказателства за погасяване на дълга от страна на поръчителя в полза на кредитора. Ето
защо не може да се направи извод, че “Файненшъл България“ ЕООД е встъпил в правата на
“Изи Асет Мениджмънт“ АД, съответно че е станал титуляр на процесното вземане и е
придобил правото да го цедира в полза на ищеца.
На следващо място, дори да се приеме, че “Файненшъл България“ ЕООД е носител на
процесното вземане, то не се доказа, че същото е надлежно прехвърлено в полза на ищеца с
твърдения от страната договор за цесия. Представеният Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 31.03.2022г. определя единствено общите условия за
придобиване от страна на ищеца на вземания на “Файненшъл България“ ЕООД от трети
лица-длъжници, като конкретизацията /индивидуализацията/ на съответните вземания,
следва да се извърши с допълнителен документ-Приложение №1. По делото, включително и
в иницииращото заповедно производство, не е представено цитираното приложение, поради
което не може да се направи извод, че ищецът е придобил именно процесното вземане,
съответно правото да претендира събирането му от длъжника.
Изложеното мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че ищецът не доказва
материално правната си легитимация, поради което искът му следва да се отхвърли като
неоснователен.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че предвид изводът за пълна
неоснователност на иска, не следва да се обсъждат доводите на жалбоподателката за
частична неоснователност на претенциите, основани на оплаквания за недействителност на
договора за кредит при условията на чл.22 от ЗПК.
В заключение съставът на въззивния съд намира, че се налага отмяна на обжалваното
решение, вместо което да се постанови ново, с което да се отхвърли иска за установяване на
задължения по заповед за изпълнение издадена по ч.гр.д.№241/2023г. на РС Девня.
Предвид факта, че ищецът-ответник по жалбата, не е изпълнил вмененото му от съда
задължение за внасяне на депозит за възнаграждение на особен представител,
представляващ ответницата, плащането е извършено от бюджета на съда, респективно
дружеството е останало задължено за разноски. Ето защо и на основание чл.77 от ГПК,
ищцовото дружество, следва да се осъди да внесе въпросната сума по сметката на съда.
Воден от горното, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №104/25.04.2024г. постановено по гр.д.№836/2023г. по описа на
Районен съд Девня, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на “АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ №81В, представлявано от всеки двама от
Х.М.М., П.В. и В.Т., за приемане на установено, че съществува задължение на М. А. В., с
ЕГН **********, с адрес: ******* произтичащо от Договор за паричен заем №4249091 от
31.08.2021г. сключен между ответницата и “Изи Асет Мениджмънт“ АД и Договор за
гаранция от 31.08.2021г., сключен между ответницата и “Файненшъл България“ ЕООД, за
което вземане има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№241/2023г. на РС Девня, а именно сумата в общ размер от 329.14лв., от които
300лв.-главница по Договор за паричен заем №4249091 от 31.08.2021г., 15.24лв.-договорна
лихва за периода от 07.09.2021г. до 23.11.2021г. и 13.90лв.-законна лихва за забава върху
главницата за период от 07.09.2021г. до 05.04.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното
погасяване на дълга, които задължения са погасени от поръчителя “Файненшъл България“
ЕООД и в последствие прехвърлени в полза на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне
на вземания /Цесия/ от 31.03.2022г., като неоснователен.
ОСЪЖДА “АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.“България“ №81В, представлявано от всеки двама от Х.М.М.,
П.В. и В.Т., да заплати по сметка на ВОС, дължимото за въззивното производството
възнаграждение на особен представител, представляващ ответницата, в размер на 300лв.,
на основание чл.77 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6