Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№              /                    2023г.,  гр.София

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ива Иванова,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА

гражданско дело № 14339 по описа за 2020г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 365 ГПК.

Предявен е иск от В.Т.П. срещу З. „Б.И.“ АД, за присъждане на сумата 45000.00лв., частично от 70000.00лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и 1381.08лв. обезщетение за имуществени вреди – медицински разходи, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 10.07.2017г., около 23.05ч, в гр.София, на кръстовището на бул. „Петко Каравелов“ и ул. „********, причинено виновно от И.К.Х., при управление на л.а. марка „Пежо 306ХТ“, с рег. № ********който навлизайки в кръстовището по път без предимство - ул. „Безименна“ и предприемайки маневра „ляв завой“ не намалил скоростта и не спрял за да пропусне навлизащият в кръстовището по път с предимство – бул. „Петко Каравелов“ ищец, управлявайки велосипед „Shockbiaze R7 t9 team“, и в резултат го блъснал, с което му причинил тежки травматични увреждания, чиято отговорност била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Б.И.“ АД, със застрахователна полица с № BG/02/116002654912, валидна от 16.10.2016г. до 15.10.2017г., ведно със законната лихва върху главниците за период от три години преди датата на завеждане на иска, до окончателното им изплащане.

Твърди, че в резултат на ПТП и получените травматични увреди претърпял болки и страдания с голям интензитет, които продължават към момента и ще продължават и в бъдеще. За продължителен период от време  не могъл да се движи, работи, да поема физически натоварвания и да спортува. Получил и увреждания на психиката.

Твърди, че  през месец август 2017г. поискал извънсъдебно  от ответника да му изплати застрахователно обезщетение, но му били изплатени само 170.00лв. за ремонт на велосипеда и 800.00лв. за претърпените неимуществени вреди, което счита за недостатъчно.

В отговора на исковата молба постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответника не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение  л.а. марка „Пежо 306ХТ“, с рег. № ********управляван от И.К.Х., по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Б.И.“ АД, със застрахователна полица с № BG/02/116002654912, валидна от 16.10.2016г. до 15.10.2017г., както и, че на твърдяната дата е настъпило ПТП с пострадал ищеца, причинено виновно от И.К.Х., при управление на л.а. марка „Пежо 306ХТ“, с рег. № ********Навежда доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия с възражението, че е управлявал велосипеда в тъмната част на денонощието, без поставена светлоотразителна жилетка и без поставени светлини, както и не е управлявал велосипеда възможно най-вдясно в лентата за движение, а почти на осевата линия разделяща двете ленти за движение, при което е бил почти невидим за останалите участници в движението, като по този начин сам е поставил себе си в опасност.

Не оспорва, че твърдяната травма в глезена е пряка и непосредствена последица от ПТП. Възразява, че не е налице причинна връзка между ПТП и останалите твърдени неимуществени вреди, а в отношение на евентуалност оспорва същите по интензитет и проявление.

В евентуалност оспорва претенциите по размер.

В допълнителната искова молба постъпила в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК ищецът оспорва възражението за съпричиняване на вредоносния резултат.

В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор на исковата молба, с която възраженията и доказателствените искания се поддържат.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна и формира следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ /в сила от 01,01,2016г./, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на застрахователя, която е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента, трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: активната материалноправна легитимация по иска; към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя; всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърдени вредоносен резултат.

В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете.

Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за установено, че отговорността на И.К.Х. - водач на л.а. марка „Пежо 306ХТ“, с рег. № ********е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Б.И.“ АД, със застрахователна полица с № BG/02/116002654912, валидна от 16.10.2016г. до 15.10.2017г., както и, че през месец август 2017г. ищецът е поискал извънсъдебно  от ответника да му изплати застрахователно обезщетение, като му били изплатени само 170.00лв. за ремонт на велосипеда и 800.00лв. за претърпените неимуществени вреди.

От заключението по приетата САТЕ се установява следното:

На 10.07.2017г., около 23.05ч, в гр.София, през нощта но на добро осветление от улични лампи, при паркирали от двете страни на платното автомобили, по бул.“Петко Каравелов“ в посока от ул. „Бяла черква“ към бул. „България“, ищецът управлявайки велосипед „Shockbiaze R7 t9 team“, навлязъл кръстовището на бул. „Петко Каравелов“ и ул. „********. В същото време от напречната улица „Безименна“ се появил л.а. марка „Пежо 306ХТ“, с рег. № ********управляван от И.К.Х., който е спрял на същото кръстовище, вероятно навлязъл с предната си част частично в платното за движение, в лентата на зелената зона за паркиране. Пропуснал е два или три автомобила и е потеглил за да извърши ляв завой, възможно без да възприеме приближаващият велосипедист. Предприемайки маневра ляв завой не е могъл да спре преди мястото на удара с велосипеда и удар е настъпил.

Съгласно заключението причина за настъпване на ПТП е в действията на водача на л.а. марка „Пежо 306ХТ“, с рег. № ********който при извършване на ляв завой от улица ез предимство и наличие на паркирани до тротоара автомобили, ограничаващи видимостта му наляво, не е бил достатъчно внимателен при оглеждане на платното за движение на пътя с предимство и е пропуснал да види приближаващият го отляво велосипед. Не е бил достатъчно внимателен при потеглянето и ускоряването на автомобила.

Когато л.а. марка „Пежо 306ХТ“, с рег. № ********е потеглил внезапно за ляв завой, велосипедистът не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, защото автомобилът попада в опасната зона за спиране на велосипеда. Преди това велосипедистът е виждал чакащият автомобил, че пропуска и дава предимство на два или три попътни за него автомобила.

Съгласно заключението ударът е бил предотвратим за водачът на л.а. марка „Пежо 306ХТ“, с рег. № ********като навлизайки от напречен път без предимство в платно за движение на път с предимство, при ограничена видимост от спрени и паркирани автомобили, за да не допусне удар и ПТП от или в движещо се МПС или ППС по пътя с предимство, след внимателно оглеждане в двете посоки има възможност и трябва да избере достатъчно дълъг и безопасен интервал в движението на пътя с предимство. Следвало е да потегли много бавно до момента, в който му се открие цялостна видимост на платното за движение на главния път с предимство, след което да ускори по обичайния начин, ако няма наблизо движещи се към него МПС и ППС.

От заключението по приетата СМЕ се установява следното:

Вследствие ПТП, като пряка и непосредствена последица ищецът е получил следните травматични увреждания: „Контузия на дясната глезенна става. Остеохондрална фрактура на десния вътрешен глезен. Контузия на дясното коляно с последвала посттравматична хондропатия.“.

При първоначалният преглед след ПТП при ищеца са установени само мекотъканни увреждания: "Контузия на дясното коляно и десния глезен“. Предписано е лечение – обездвижване на контузените стави и пострадалият е освободен за амбулаторно лечение и контролни прегледи. При втори проведен преглед наложен поради засилващи се болки, към 14.08.2017г. и след проведено ренгеново изследване е установено: „Остеохондрална рактура на десния вътрешен глезен. Хондропатия на дясната колянна става. Дегенеративни увреждания на междупрешленните дискове на поясните прешлени.“. На 21.08.2017г. ищецът е прегледан с ново ренгеново изследване. Установена е „Хондромалация на дясното колянно капаче“. Предписано е продължаване на физиолечението и рехабилитацията.

Съгласно заключението около 2.5 години след злополуката ищецът е получил друго заболяване в зоната на глезенната става – „Тендинит на Ахилесовото сухожилие“, което заболяване се дължи на възпалителен процес на Ахилесовото сухожилие на десния крак, което не е в причинна връзка с процесното ПТП.

На 13.11.2020г. ищецът е подложен на ядрено магнитен резонанс на дясната глезенна става, при което е установена „Травматична увреда на дълбокия делтоиден лигамент от II-ра степен“.

Съгласно заключението получената травматична увреда в дясната глезенна става е била тежка по вид, но не е била диагностицирана навреме. Това е довело до продължителни болки и начало на дегенеративни процеси в ставата, позитивирани с упорити болки, обездвижване на ставата и образуване на артрозни изменения и уплътнения на дълбокия делтоиден лигамент на тибиалния глезен.

Лечебният и възстановителен период за ищеца е продължил повече от 1.5 година. Най интензивни са били търпените от ищеца болки и страдания през първите 2-3 месеца непосредствено след злополуката и около 30 дни в момента на първото раздвижване на глезенната става.  Извън посочените периоди е търпял болки и страдания спорадично в зоната на дясно коляно и дясна глезенна става при претоварване и рязка промяна на времето, когато е ползвал повече седативни и обезболяващи средства. Наред с търпените болки и страдания през първите 2-3 месеца ищеца не е можел да движи нормално дясна глезенна става. Тя е била с намален обем и сила, поради което не е могъл да натоварва десния крак с пълна тежест на тялото, което е затруднявало придвижването и обслужването му.

Към момента, 4 години след травмата ищеца търпи спорадично явяващи се болки. Веднъж настъпили дегенеративни ставни увреждания във времето се задълбочават, което налага заради късно проявилите се болки  да се провежда периодично инжекционно вътреставно лечение с кортизонови препарати.

За ищеца е настъпило късно усложнение в зоната на дясната глезенна става – „Травматична увреда /уплътнение/ на дълбокия делтоиден лигамент от II-ра степен“, което е довело предно-медиална нестабилност /халтавост/.

Извършените разходи за лечение съгласно отчетните документи възлизат на 1520.98лв., като без тях е било невъзможно да се стигне до диагностицирането на уврежданията, както и да се проведе тяхното лечение.

От показанията на свидетеля И.К.Х. се установява следното:

В деня на инцидента управлявал л.а. марка „Пежо 306ХТ“, с рег. № ********При навлизане в кръстовището се огледал надясно и на ляво. Имало две три коли, които изчакал, защото са с предимство. Включил на първа предавка и при потеглянето отляво, дали от тротоара слязъл на пътя колоездач нямал обяснеие, но паднал пред колата. Не било съвсем тъмно. На колоездача му нямало нищо.

От показанията на свидетеля П.В.П.се установява следното:

Свидетелката – съпруга на ищеца узнала за ПТП от него, по телефона, непосредствено след възникването му. За първи път го видяла 10 минути след ПТП, на самото място. Намерила го уплашен, с болки в крака, заедно с полицията и лицето, което го блъснало. Бил със светлоотразителна блуза. Колелото било счупено, с извити гуми. Първоначално не му открили фрактура и го изпратили да се лекува в къщи. По късно болките се засилили и след месец открили фрактура. Последвали множество физиотерапии, последната от които ноември миналата година. Силни болки имал година и половина след инцидента. Преди карал колело, ходел по състезания и карал по 80-100км, но след инцидента спрял да кара. По време на болничния в къщи, след инцидента подскачал на един крак за да отиде до тоалетната. Носела му храната в леглото. Когато болките понамалели тръгнал на работа. Ходел не с колело, както преди, а с кола. Болката останала. Глезенът се подувал. Спрели да ходят на планина. При преумора го боляло и трябвало да взема обезболяващи и противовъзпалителни. Първата му маратонка се разширила от подуването. Ищеца се депресирал, все го боляло, не можел да прави това, което обича, не можел да тича след детето си в парка, да го вдига. И сега при преумора кракът отичал и вземал болкоуспокояващи. Ахилесът бил по изтънял и глезенът изглеждал по различен. Според показанията велосипедът е бил марка „Драг“, като свидетелката не помни точна марка. Ищецът сам отишъл за да отстранят повредата на колелото.

Съдът намира заключенията по приетите САТЕ и СМЕ за обективни и компетентно дадени и като съответстващи на останалите доказателства по делото им дава вяра изцяло.

Цени показанията на свидетеля П.В.П.при условията на чл. 172 ГПК и им дава вяра, като дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите доказателства по делото. Несъответствието им с действително осъществилите се факти по време на ПТП и по късно досежно марката на автомобила и начина на отремонтирането му отдава на тяхната незначителност и продължителният период от време изтекъл към момента от ПТП. Дава вяра и на показанията на свидетеля И.К.Х., като дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, съответстващи на събраните доказателства относно механизма на ПТП.

Въз основа събраните доказателства приема за установено, че деянието, авторството и виновното поведение на водача И.К.Х., по отношение процесното ПТП при управление на л.а. марка „Пежо 306ХТ“, с рег. № ********и настъпилата в причинно-следствена връзка от това поведение травматични увреждания на ищеца, са установени в настоящия процес.

Причина за ПТП е в действията на водача на л.а., който навлизайки в кръстовището от път без предимство, при ограничена видимост от спрени и паркирани автомобили, не проявил необходимото внимание при потегляне и ускорение на автомобила, потеглил внезапно за маневра ляв завой, при което навлизащият в кръстовището по път с предимство велосипедист не е имал техническа възможност да спре.

Въз основа заключението по приетата САТЕ и гласните доказателства съдът приема за недоказано възражението за съпричиняване на вредоносният резултат от страна на ищеца. От показанията на свидетеля Пешева се установява, че е бил със светлоотразителна дреха. Съгласно САТЕ ПТП е настъпило на добре осветено място, а велосипеда се е движил близо до паркиралите в края на платното автомобили.

Вследствие ПТП, като пряка и непосредствена последица за ищеца са настъпили тежки по вид травматични увреждания: „Контузия на дясната глезенна става. Остеохондрална фрактура на десния вътрешен глезен. Контузия на дясното коляно с последвала посттравматична хондропатия.“.

При първоначалният преглед са установени само мекотъканни увреждания: "Контузия на дясното коляно и десния глезен“. По късно последователно са установени увреждания и поставени диагнози: „Остеохондрална рактура на десния вътрешен глезен. Хондропатия на дясната колянна става. Дегенеративни увреждания на междупрешленните дискове на поясните прешлени.“; „Хондромалация на дясното колянно капаче“; „Травматична увреда на дълбокия делтоиден лигамент от II-ра степен“. Ненавременната диагноза е довела до продължителни болки и начало на дегенеративни процеси в ставата, позитивирани с упорити болки, обездвижване на ставата и образуване на артрозни изменения и уплътнения на дълбокия делтоиден лигамент на тибиалния глезен.

Лечебният и възстановителен период за ищеца е продължил повече от 1.5 година, като най интензивни са били търпените болки и страдания през първите 2-3 месеца непосредствено след злополуката и около 30 дни в момента на първото раздвижване на глезенната става.  Извън посочените периоди са били спорадични при претоварване и промяна на времето, когато е ползвал повече седативни и обезболяващи средства. Наред с търпените болки и страдания през първите 2-3 месеца не е могъл да движи и обслужва самостоятелно, т.к. дясна глезенна става е била с намален обем и сила. И към момента ищеца търпи спорадични болки, като прогнозата при веднъж настъпили дегенеративни ставни увреждания във времето е неблагоприятна. Те се задълбочават, което налага заради късно проявилите се болки  да се провежда периодично инжекционно вътреставно лечение с кортизонови препарати.

За ищеца е настъпило късно усложнение в зоната на дясната глезенна става – „Травматична увреда /уплътнение/ на дълбокия делтоиден лигамент от II-ра степен“, което е довело предно-медиална нестабилност /халтавост/.

Поради изложеното предявеният иск за неимуществени вреди е доказан по основание.

По отношение размера на предявеният иск за неимуществени вреди:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Претърпените от ищеца неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 70000,00лв. При това положение и съобразно размера на частично заявената претенция предявеният иск за неимуществени вреди е изцяло основателен за сумата 45000.00лв.

При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, отчита степента на преживяваните от него отрицателни емоции, а именно: Пострадалият е лице на възраст 38 години към момента на ПТП. В резултат на ПТП е получила тежки по вид увреждания и в резултат болки и страдания за продължителен период, значима част от който 2-3 месеца след събитието и 30 дни в момента на първото раздвижване на глезенната става с интензивен характер. Наред с търпените болки и страдания за период от 2-3 месеца поради спецификата на увредата не е могъл да се придвижва и обслужва самостоятелно, което го е поставило в зависимост от помощта на трети лица. Настъпило късно усложнение в зоната на дясната глезенна става – „Травматична увреда /уплътнение/ на дълбокия делтоиден лигамент от II-ра степен“, което е довело предно-медиална нестабилност /халтавост/. И към момента ищеца търпи болки и страдания, поради които следва да взема болкоуспокояващи и противовъзпалителни средства. От особено значение за определяне размера на обезщетението са получените от пострадалата трайни, пожизнени негативни последици: прогнозата за развитието на заболяването във времето е неблагоприятна, свързана със задълбочаване на дегенеративните изменения, които се нуждаят от непрекъснато лечение. Инцидента е дал негативно отражение и на психиката на ищеца, поради невъзможността да се движи нормално и да упражнява професията и хобитата си.

Въз основа събраните писмени доказателства установяващи сторените разходи за лечение и заключението на приетата СМЕ съдът приема, че същите са в общ размер 1520.98лв. Следователно претенцията за имуществени вреди е основателна в заявеният размер от 1381.00лв.

Предвид основателността и доказаността на главната претенция, за неимуществени и имуществени вреди основателен и доказана е и претенцията с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху главницата за неимуществени и имуществени вреди. Съобразно направеното искане същата следва да се присъди ведно със законната лихва върху главницата за период от три години преди датата на завеждане на иска, до окончателното и изплащане или считано от 29.12.2017г.

По разноските:

Предвид изхода от спора разноски следва да се присъдят в полза на ищеца.

Претендираните от ищеца разноски са в размер на 2755.20лв., формирани от платена държавна такса и разноски за експертизи. Претендира се и хонорар за защита от адвокат платим в полза на Адвокатско дружество „Л.“, БУЛСТАТ********с включен ДДС, на основание чл. 38 ЗА, който възлиза на 5233.20лв. Следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата 2755.20лв., представляваща сторените разноски и в полза на Адвокатско дружество „Л.“ – сумата 5233.20лв. представляваща хонорар за защита от адвокат с включен ДДС, на основание чл. 38 ЗА.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Лозенец“, бул. „********, представлявано от С. С.П.и К.Д.К.– изп.директори, ДА ЗАПЛАТИ на В.Т.П., ЕГН **********, със съдебен адрес:***6, адв. Д.М.С. – САК, сумата 45000.00 /четирдесет и пет хилядилв., частично от 70000.00 /седемдесет хиляди/лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и сумата 1381.08 /хиляда триста осемдесет и един, 0.08/лв.,  представляваща обезщетение за имуществени вреди – медицински разходи, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 10.07.2017г., около 23.05ч, в гр.София, на кръстовището на бул. „Петко Каравелов“ и ул. „********, причинено виновно от И.К.Х., при управление на л.а. марка „Пежо 306ХТ“, с рег. № ********който навлизайки в кръстовището по път без предимство - ул. „Безименна“ и предприемайки маневра „ляв завой“ не намалил скоростта и не спрял за да пропусне навлизащият в кръстовището по път с предимство – бул. „Петко Каравелов“ ищец, управлявайки велосипед „Shockbiaze R7 t9 team“, и в резултат го блъснал, с което му причинил тежки травматични увреждания, чиято отговорност била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Б.И.“ АД, със застрахователна полица с № BG/02/116002654912, валидна от 16.10.2016г. до 15.10.2017г., ведно със законната лихва върху главниците за считано от 29.12.2017г., до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Лозенец“, бул. „********, представлявано от С. С.П.и К.Д.К.– изп.директори, ДА ЗАПЛАТИ на В.Т.П., ЕГН **********, със съдебен адрес:***6, адв. Д.М.С. – САК, сумата 2755.20 /две хиляди седемстотин петдесет и пет, 0.2/лв., представляваща сторените в настоящото производство разноски, формирани от платена държавна такса и разноски за експертизи.

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Лозенец“, бул. „********, представлявано от С. С.П.и К.Д.К.– изп.директори, ДА ЗАПЛАТИ на Адвокатско дружество „Л.“, БУЛСТАТ ********, в качеството на процесуален представител на В.Т.П., ЕГН **********, сумата 5233.20 /пет хиляди двеста тридесет и три, 0.2/лв. хонорар за защита от адвокат с включен ДДС, на основание чл. 38 ЗА.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: