Р Е Ш Е Н И Е
№…………./…….08.2018г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание
проведено в състав:
ПРEДСЕДАТЕЛ:КОНСТАНТИН ИВАНОВ ЧЛЕНОВЕ:МАЯ НЕДКОВА ТАНЯ КУНЕВА –МЛ.С.
като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно гражданско дело № 1791 по описа на ВОС за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 ал.2 т.2 от ГПК.
Образувано е по
жалба вх. № 7234/05.06.2018г. на С.И.В., ЕГН ********** –
длъжник по изпълнително дело № 20188070400333 и № 20188070400334 по опис на Надежда Дечева – ЧСИ, рег.№ 807, КЧСИ против действие на ЧСИ,
изразяващо се в налагане на запор със Запорно
съобщение изх.№ 7145/08.05.2018г. и Запорно съобщение
изх.№ 7157/08.05.2018г. на сумите
постъпили по банкова му сметка № IBAN:*** „Сосиате Женерал Експресбанк“ АД. Твърди, че по – голямата част от
наличната сума по посочената сметка е натрупана от превод на инвалидна пенсия,
която получава в Република България. Изложени са също аргументи,че неправилно ЧСИ е образувал изпълнително
производство без представен по делото изпълнителен лист. Моли за отмяна на наложения запор като
незаконосъобразен, както и да и се даде възможност да представи доказателства,
в подкрепа на твърденията си,че не дължи на взискателя
сумите по решенията въз основа, на които са образувани двете изпълнителни дела. Към
жалбата длъжникът е приложил Разпореждане № ********** на НОИ за отпускане на пенсия, от което е видно, че
съгласно регламенти на Съвета /ЕО/ № 883/2004 и № 987/2009г., от 08.10.2013г.
на С.И. се изплаща лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване.
Ответникът по
жалбата – Б.Б. - взискател
по изпълнителните дела, редовно
уведомен, в срок е депозирал становище, в
което излага, че жалбата е допустима, но неоснователна, а обжалваните действия на ЧСИ са законосъобразни и правилни.
На основание чл. 436, ал.3 ГПК, ЧСИ Надежда
Дечева е приложил писмени мотиви към
жалбата, в които е описал извършените процесуални действия. Изложил е доводи за
неоснователност на жалбата.
Приложил е копие от изпълнителни дела № 20188070400333 и № 20188070400334.
Варненският
окръжен съд, като прецени изложените в жалбата съображения и приложените към
изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:
По допустимостта на жалбите:
Жалбите са подадени в срок , от процесуално
легитимирано да обжалва лице – длъжник по
изпълнително дело, срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което са допустими, в частта по чл. 435 ал.2 т.2 от ГПК.
В частта, с която се
обжалва самото образуване на изп.произвдства
при липса на изпълнителен лист, производството е недопустимо т.к. същото не попада в хипотезата на чл. 435 ал.2
от ГПК , където изчерпателно са изброени действията на съдебния изпълнител,
подлежащи на обжалване от длъжника. Образуването на изп.производство
не е сред тях. За пълнота следва да се посочи, че съгласно чл. 622 а от ГПК
,съдебното решение постановено в друга държава – членка на ЕС/какъвто е
настоящия случай/ подлежи на изпълнение без да е необходимо издаване на
изпълнителен лист. Видно от представените по делата доказателства,изпълнени са
условията и на чл. 622а ал. 2 от ГПК. Жалбата в тази част е недопустима ,
поради което производството по делото в същата следва да бъде прекратено.
По основателността на
жалбата.
Разгледана по същество жалбата/ в допустимата си част/ е основателна.
От данните в приложените изпълнителни дела се
установява следното от фактическа страна:
Изпълнителни дела № 20188070400333 и № 20188070400334 са образувани на 18.04.2018г. на
основание Удостоверения за решение по граждански и търговски дела чл.53 от
Регламент/ЕС/ № 1215/2012 във вр. с чл.622а от ГПК,
по молба на Б.Б., гражданка на Република Австрия,
родена на ***г., в качеството и на взискател, по
силата на които С.И.В. с ЕГН ********** с постоянен е настоящ адрес ***, е
осъдена да заплати на взискателя сумата 2553.91 евро
по Решение № 17 С1619/15b и сумата от 730.97 евро по Решение № 15R 159/17h
първото на Районен съд Урфар, отдел 17, гр. Линц,второто
на Окръжен съд гр.Линц, Република
Австрия.
И по двете изп.дела поканите за
доброволно изпълнение са връчени на длъжника на 29.05.2018г.;
На 08.05.2018г. по
изпълнителните дела е наложен запор на банкови сметки на длъжника в „Сосиате Женерал – Експресбанк“ АД, както
и възбрана на недвижим имот на длъжника -
Ателие № 9, в жилищна сграда, бул.Владислав Варненчик
№ 128, ет.б, гр.Варна вписана на 29.05.2018г. - АВ Варна.
В Запорните съобщения изрично е отбелязано, че запорът не
следва да се изпълнява по отношение на несеквестируеми
суми,цитиран е текста на чл.446 и
чл.446а от ГПК.
От писмо вх.№ 6321/14.05.2018г.
на „Сосиате Женерал Ескпресбанк“ АД до
ЧСЕ е видно , че по изп.дело № 333 запорът е наложен,
длъжникът има недостатъчна наличност за изпълнение на запора.Клиентът на ползва
банков сейф.По изп.дело № 334 запорът е наложен, няма наличност за изпълнение на запора.Има
наложен предходен запор.Клиентът не ползва банков сейф.
От писмо вх. №
5759/03.05.2018г. на банка до ЧСИ е видно , че сметката на длъжника е открита на 07.09.2011г.
Към жалбата
длъжникът е приложил Разпореждане № ********** на НОИ за отпускане на пенсия, от което е видно , че
съгласно регламенти на Съвета /ЕО/ № 883/2004 и № 987/2009г., от 08.10.2013г.
на С.И. се изплаща лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно приетото в т.13 по ТР № 2/26.06.2015г. по ТД
№ 2/2013г. на ОСГТК: Несеквестируеми са вземанията на
длъжника по сметка в банка, когато по сметката постъпват само плащания по пълно
несеквестируеми вземания и/или вземания, върху които
не се допуска принудително изпълнение. Наложеният запор върху сметка на
длъжника в банка не обхваща несеквестируемата част от
трудовото възнаграждение за съответния месец или другото възнаграждение за труд
за съответния период, както и върху пенсията за съответния месец. Когато по
сметка на длъжника, наред с постъпленията от несеквестируеми
вземания и вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение,
постъпват и плащания по други (секвестируеми)
вземания, изпълнението върху наличността по такава сметка е недопустимо само
над общия размер на другите (секвестируеми)
постъпления.
В мотивите към него е посочено,че секвестируема
е наличността по сметка преди постъпването на последното по ред „плащане“,т.к. това са
спестявания на длъжника.
Съгласно чл. 444, т. 8 от ГПК, изпълнението
не може да бъде насочено върху предвидени в друг закон вещи и вземания на
длъжника – физическо лице като неподлежащи на принудително изпълнение. Според
чл. 114а от КСО, Върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по този
кодекс, не могат да се налагат запори по реда на Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс
или да се извършват други удръжки освен за задължения към държавното обществено
осигуряване и за задължения за издръжка, както и при прихващане на суми по реда
на чл. 114, ал. 5. Съгласно чл. 446а ГПК несеквестируемостта на доходите по чл. 446, както
и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са
постъпили по банкова сметка, ***-рано от един месец преди налагане на запора.
Според ал. 2 на чл. 446а запорното съобщение не
поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията по ал. 1 изцяло,
както и спрямо пенсията до размера на минималната работна заплата, освен за
задължения за издръжка.
В конкретния случай по делото няма данни за размера и произхода на сумите постъпвали по запорираната
банковата сметка на длъжника, поради
което не може да се направи извод дали сумите по нея попадат в хипотезата на несеквестируемост и дали наложеният запор върху сметка на
длъжника обхваща несеквестируемата част от другото
възнаграждение за труд за съответния период, както и върху пенсията за
съответния месец.
Установено по делото е единствено,че на
същата е отпусната пенсия за инвалидност
поради общо заболяване.
В допълнение следва да се посочи, че
принципно насочването на принудително изпълнение,чрез запор върху конкретната банкова сметка *** ,
доколкото по нея могат да постъпят суми и с произход различен от чл.114а от КСО. Същевременно обаче освен бланкетното указване към
изпълняващата запора банка на разпоредбите за несквестируемостта
,ЧСИ следва след като изиска и получи информация от банката за постъпилите суми
по сметката на длъжника, да съобрази ограничението на чл.446 а ал.2 от ГПК и
тогава да изиска изпълнение от банката, като посочи каква да бъде удръжката. Аргумента
на ЧСИ Денчева , че банката следва да преценява,кои средства по сметката на длъжника са секвестируеми , е несъстоятелен.Това задължение на съдебния
изпълнител е изрично уредено в разпоредбата на чл.446а ал.5 от ГПК и
неизпълнението му/видно по делото няма такива указания/ представлява нарушение
на процесуалните правила.
С оглед изложеното
действията на ЧСИ Денчева, са незаконосъобразни
и следва да бъдат отменени.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба
вх. № 7234/05.06.2018г. на С.И.В.,
ЕГН ********** – длъжник по изпълнително
дело № 20188070400333 и №
20188070400334 по опис на Надежда Дечева – ЧСИ, рег.№ 807, КЧСИ действие на ЧСИ,
изразяващо се в налагане на запор със Запорно
съобщение изх.№ 7145/08.05.2018г. и Запорно съобщение
изх.№ 7157/08.05.2018г. на сумите
постъпили по банкова му сметка № IBAN:*** „Сосиате Женерал Експресбанк“ АД, като
незаконосъобразни.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалба вх. № 7234/05.06.2018г. на С.И.В.,
ЕГН ********** – длъжник по изпълнително дело № 20188070400333 и № 20188070400334 по опис на Надежда Дечева – ЧСИ, рег.№ 807, КЧСИ против действие на ЧСИ,
изразяващо се в образуване на изпълнителното производство по двете дела.
Прекратява производството по делото в тази част.
Решението в прекратителната част може да се
обжалва пред Варненски апелативен съд, с частна касационна жалба в едноседмичен
срок от уведомяването на страните, в останалата част не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ Надежда
Дечева – ЧСИ, рег.№ 807, КЧСИ, с район на действие района на Окръжен съд – Варна за
прилагане към изпълнителни дела №
20188070400333 и № 20188070400334 .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
солидарните длъжници С.К. и
Д. К. са дарили на сина си – третото лице жалбоподател Е.С.К., процесния поземлен имот, ведно с построените в него сгради,
включително жилищния имот, за който се твърди да е несеквестируем.
С оглед на успешно проведения иск с правно основание чл.135 ГПК по отношение на
описаните недвижими имоти, в отношенията между банката-взискател
и длъжниците, същите се считат за собственост на
последните, тъй като дарението е било обявено за относително недействително
спрямо „***“ЕАД и върнато в патримониума на длъжниците. Не е спорно, че с един от имотите, предмет на
Павловия иск, който има жилищен характер, длъжникът С.К. и членовете на
семейството му задоволяват жилищните с нужди. Към момента на насочване на
принудителното изпълнение спрямо него обаче, същият не представлява несеквестируемо имущество, по смисъла на чл.444, т.7 ГПК. С
извършеното от солидарните длъжници доброволно
разпореждане с жилищния имот в полза на сина им, несеквестируемостта
е отпаднала. Целта на този институт е да не бъде третирано едно лице
антихуманно тогава, когато не е изпълнило доброволно свое имуществено задължение
и когато по искане на негов кредитор се пристъпи към принудително изпълнение.
Идеята е да се гарантира на длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена
в такива рамки, които да не застрашават съществуването му. Когато обаче едно
лице се разпорежда с право, по отношение на което процесуалният закон му дава
гаранцията на чл. 444 от ГПК, отчуждителят сам е
преценил, че това право не е сред необходимите за оцеляването му. В такъв
случай той сам се лишава от законовата привилегия, поради което е налице
отпадане на несеквестируемостта. В обратния случай,
би се стигнало до възнаграждаване на недобросъвестния длъжник. В такъв смисъл е
и практиката на ВКС, обективирана в Решение
№456/25.06.2010 г. по гр.д. № 1294/2009 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 170/11.05.2010
г. по гр.д. № 100/2010 г. на ВКС, IV г.о., Решение №1206/19.12.2008 г. по
гр.д.№3864/2007 г.,III г.о.,ГК на ВКС.
Следователно процесният недвижим имот не е несеквестируем
и извършеното спрямо него принудително изпълнение за удовлетворяване вземания
на кредитора "***" ЕАД, гр.София е законосъобразно. Жалбата,
депозирана от длъжника е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Неоснователни са доводите на НАП, че учредената в полза на трето
лице договорна ипотека води до отпадане на несеквестируемостта.
Съгласно чл.445 ал.1 ГПК, от забраните по
чл. 444 не могат да се ползват длъжниците относно
вещи, върху които е учреден залог или ипотека, когато взискател
е заложният или ипотекарният кредитор. С тази
разпоредба се допуска изключение от принципа за несеквестируемост
на вещите на длъжника, като се допуска същите да бъдат предмет на принудително
изпълнение в случай, че са изпълнени следните условия: вещите да са заложени
или ипотекирани и взискател да е заложният или ипотекарният кредитор. В настоящата хипотеза недвижимият
имот е ипотекиран за обезпечение на вземането на Банка ДСК, а също е наложена
възбрана в полза на Обединена българска банка. Вземането на Държавен фонд
„Земеделие” обаче не е обезпечено по този начин и той не може да упражнява
правата на ипотекарния кредитор, които сам не
притежава, а именно – да насочва изпълнението върху единственото жилище на
длъжника. Несеквестируемостта на жилището на длъжника
е относителна и не важи само спрямо изрично посочените в чл.445 ГПК случаи. Вземането на жалбоподателя не попада в нито една
от хипотезите на чл. 445 от ГПК, а привилегията на
притезанието, възникнало от учредената върху жилището
на длъжника договорна ипотека, важи само по отношение на ипотекарния
кредитор банка ДСК и не ползва Държавен фонд „Земеделие”.
Другият
спорен въпрос е дали взискателят "Райфайзенбанк
България" ЕАД може да се ползва от привилегията за секвестируемост
по чл. 445, ал. 1 от ГПК. С тази разпоредба се допуска изключение от принципа
за несеквестируемост на вещите на длъжника, като се
допуска същите да бъдат предмет на принудително изпълнение, при положение, че
са изпълнени следните условия: вещите да са заложени или ипотекирани и взискател да е заложният или ипотекарният
кредитор. В случая, апартамент № 1 е ипотекиран за обезпечение на вземането на
"Банка ДСК" АД срещу О А и Ц. А, поради което при насочване
изпълнението върху жилището това дружество се смята за присъединен взискател по смисъла на чл. 459 от ГПК. Несеквестируемостта
на жилището на длъжника не може да се противопостави на присъединения взискател /чл. 445, ал. 1 ГПКК/, тъй като последният се
ползва от произтичаща от закона привилегия, доколкото вземането му е обезпечено
с ипотека. Вземането на взискателя „Райфайзенбанк
България" ЕАД не е обезпечено по този начин и той не може да упражнява
правата на ипотекарния кредитор, които сам не
притежава, а именно - да бъде удовлетворен от стойността на единственото жилище
на длъжника. Този извод не противоречи на чл. 457, ал. 1 от ГПКК, тъй като тази
разпоредба визира правата, отнасящи се до всички кредитори. С оглед на гореизложеното, жалбата се явява
основателна и следва да бъде уважена, като се отменят действията на ДСИ по
насочване на изпълнението върху посочения в нея апартамент на длъжника,
включващо налагането на възбрана върху него.
Съгласно чл.435 от ГПК не съществува генерална клауза за обжалване на действията
на съдебния изпълнител, а отделните правни субекти могат да обжалват само конкретни действия, изрично посочени в
тази разпоредба. В ал.3 на чл.435 от ГПК, е посочено,че длъжникът може да обжалва постановлението за възлагане,
поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или
имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Същите права има и ипотекарният длъжник, но само относно постановлението, с
което е възложен ипотекираният от него
имот.
В т.8 от ТР №2/2013г. от 26.06.2015г. на ВКС
са дадени разяснения кои са действията на съда и страните, включени в
процедурата по наддаването. Съгласно направеното тълкуване на закона,
връчването на поканата за доброволно изпълнение, оценката на имуществото и
разгласяването на проданта подготвят, но не са част от наддаването, поради
което те излизат вън от предмета на проверка при обжалване постановлението за
възлагане. В диспозитива на цитираното тълкувателно
решение, Върховният касационен съд, изрично се е произнесъл, че част от
наддаването са действията на съда и наддавачите във
връзка с подадените тайни наддавателни предложения в
продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на
изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите
при провеждане на наддаването с явни наддавателни
предложения с фиксирана стъпка. Само надлежното извършване така изброените
действия в наддавателната процедура, подлежат на
преценка при подадена жалба от длъжника срещу постановлението за възлагане, с
оплакване, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно.
Предвид на направените в жалбата доводи, а
именно занижена оценка на имуществото, предмет
на проверка от окръжния съд са
действията на съдебния изпълнител по проведените процедури по наддаването и обявяването на
купувача, като част от извършената публична продажба на недвижимия имот – дали
са извършени надлежно.
Настоящият съдебен състав намира, че под
хипотезата на чл.435,ал.3 от ГПК, могат да се подведат само оплакванията на длъжника, пряко свързани с извършеното наддаване. Такива оплаквания в
жалбата няма.
В жалбата се твърди, че наддаването е опорочено вследствие на занижена начална цена и
незаконосъобразност на същата – Съгласно чл.435 от ГПК оценката на имота, към който е насочено изпълнението за
събиране на парично вземане, не подлежи на обжалване. В този смисъл е и
ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Въпреки това, съдът посочва, че това оплакване е
неоснователно, поради следното: Пазарната оценка на имота е определена от вещо лице – експерт оценител. Видно от
приложените по изпълнителното дело доказателства, в срока на извършване на
публичната продан, по която е издадено обжалваното постановление за възлагане –
24.07.2017г. е постъпило само
едно наддавателно предложение от Сабин Кирилов в
размер на 58 801 лв., който е обявен за купувач по предложената от него цена. Съгласно
чл.494,ал.2 от ГПК, при нестанала първа публична продан ( както е в случая),
новата публична продан започва при начална цена, равна на 80 на сто от
началната цена при първата продан. Именно на това основание е определена
началната цена от 58 800.00 лв. от която е започнало наддаването при
последната публична продан, в резултат
на която апартамента е продаден.
Присъстващият наддавач е поканен три пъти към устно наддаване - устни наддавателни предложения не са постъпили. С оглед на
горното за купувач е обявен предложилия най-високата цена /в случая единствена/
Сабин Кирилов. Не
се твърди и няма данни участника и
обявен за купувач наддавач да е
сред кръга лица, посочени в чл.490 ГПК, които нямат право да
наддават. Следва да се посочи, че
участието само на един наддавач в публичната продан
не опорочава наддаването,доколкото ГПК
не предявява изискване за минимален брой лица, които могат да участват като наддавачи в публичната продан.
Изложеното, налага изводът, че действията на
участника в наддавателната процедура, подлежащи
на проверка от съда в настоящото
производство са извършени надлежно, без да са нарушени разпоредбите на чл.489 и
чл.490 ГПК. Законосъобразно съдебният изпълнител е обявил за купувач
единственото лице, подало наддавателно предложение за
участие в публичната продан при спазване на цитираните разпоредби.
За пълнота на изложението,дори и жалбата
относно оплакванията за насочване на изпълнение върху несеквестируемо
имущество , да бъде приета за депозирана в срок ,същата е неоснователна.
Съгласно чл. 445 ал.1 от ГПК,от забраните по чл.444 от ГПК не могат да се
ползват длъжниците относно вещи, върху които е
учреден залог или ипотека, когато взискател е
заложният или ипотекарният кредитор. Видно от
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №44,том II, рег. № 4310, дело
№ 355 от 2011г. на нотариус Красимира Кангалова –под
№ 513 в НК , на (14.07.2011г. в полза на взискателя по изп.дело „Уни Кредит БУЛБАНК“ АД ,е учредена договорна ипотека върху процесния имот, за обезпечаване на отпуснат от банката
кредит в размер на 63000 .00 евро на Светлана Тукусер
, като ЕТ „АИППДП-КЛЕР-93-Д-Р Светлана Николаевна Тукусер“ е солидарен длъжник.
Мотивиран от изложеното, Окръжният съд
приема, че обжалваното постановление за възлагане на недвижимия имот е
законосъобразно, а подадената срещу него жалба – неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.Неоснователно е и
искането за назначаване на назначаване на експертиза от независим оценител.
По изложените съображения, Варненският
окръжен съд, на основание чл. 437 във вр. с чл. 435,
ал. 3 и чл. чл.435 ал.2 т.2 от ГПК:
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА жалба вх. № 25286/12.09.2016г. от Светлана Николаевна Тукусер, ЕГН ********** и ЕТ „АИППДП-КЛЕР-93-Д-Р Светлана Николаевна Тукусер“ –длъжници по изпълнително дело № 20147110400151
по опис на Даниела Петрова Янкова – ЧСИ ,рег.№ 711, КЧСИ във връзка с получено съобщение за изготвено
постановление за възлагане на
недвижим имот от 24.07.2017г. в частта по чл. 435, ал. 3 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 25286/12.09.2016г. от Светлана Николаевна Тукусер, ЕГН ********** и ЕТ „АИППДП-КЛЕР-93-Д-Р Светлана Николаевна Тукусер“ –длъжници по изпълнително дело № 20147110400151
по опис на Даниела Петрова Янкова – ЧСИ ,рег.№ 711, КЧСИ във връзка с получено съобщение за изготвено
постановление за възлагане на
недвижим имот от 24.07.2017г. в частта по чл. 435, ал. 2 т. 2 от ГПК.
Прекратява производството по делото в тази част.
Решението в прекратителната част може да се
обжалва пред Варненски апелативен съд, с частна касационна жалба в едноседмичен
срок от уведомяването на страните, в останалата част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.