РЕШЕНИЕ
№ 1046
гр. Пловдив, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20225330113615 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 11 от ЗПК.
Ищецът И. А. М., ЕГН: **********, от ************************, чрез
пълномощник адв. Е. И.ова, е предявил против „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България” № 49, бл. 53Е,
вх. В, представлявано от С.Н., Я.Я.Ч., Ц.С. и Я.Ч., иск за прогласяване като нищожна поради
противоречие с добрите нрави и заобикаляща изискването на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, клаузата,
предвиждаща заплащане на такса по пакет допълнителни услуги от сключения между
страните договор за кредит № **********.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит №
**********, съгласно раздел 6 от който длъжникът дължал възнаграждение за пакет
допълнителни услуги в размер на 465, 66 лева. Тази клауза заобикаляла закона и
накърнявала правата на страната, защото липсвала еквивалентност между таксата и
предоставяната за нея услуга. По смисъла на чл. 144 т. 9 от ЗЗП неравноправни били тези
клаузи, с които потребителят не е имал възможност да се запознае преди сключване на
договора, а според чл. 146 ал. 2 от ЗЗП- и тези, които не били индивидуално уговорени, а
изготвени предварително, без потребителят да може да влияе върху съдържанието им.
Въпросната клауза за такса целяла неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на
длъжника и представлявала скрит разход по кредита, като така се заобикаляло изискването
на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, защото таксата не била включена в ГПР, а представлявала реални
1
разходи по кредита. Така и ГПР не съответствал на посочения в договора, защото лихвения
процент се увеличавал със скрит добавък от тази такса. Всичко това заблуждавало
кредитора, което пък било в разрез с изискванията на добросъвестността и водело до
неоснователно обогатяване чрез калкулиране на допълнителна печалба за кредитната
институция. Предявява се иск за прогласяване на нищожността само на клаузата за таксата
по пакета за допълнителни услуги по договора. Претендират се и разноските в процеса. С
допълнителна молба ищецът посочва, че имал правен интерес от иска, като мотивира
съображенията си в тази връзка. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с
който се излагат твърдения за недопустимост на иска, защото ищецът разполагал с
възможност да предяви осъдителен иск за въпросните суми и нямал правен интерес от
установителен иск. Защитата му в най- пълен обем би се реализирала чрез осъдителен иск,
но пък в случая задълженията по договора били погасени изцяло и кредиторът нямал
претенции спрямо длъжника. В този смисъл се моли за прекратяване на производството, а в
случай на разглеждане на делото по същество, се моли за отхвърляне на иска като
неоснователен. Претендират се и разноски. С допълнително писмено становище ответникът
поддържа доводите за недопустимост на иска. В с.з. страната не се явява, но взема писмено
становище.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните е бил сключен потребителски кредит № **********, при следните
условия: сума- 500 лева, срок- 9 месеца, ГПР- 49, 87 %, ГЛП- 41, 17 %, обща сума по
кредита- 589, 59 лева, за закупен пакет от допълнителни услуги- 465, 66 лева, или общо
задължение от 1 055, 25 лева.
Като писмено доказателство е представено копие от договора за паричен заем, ведно
с извлечението по сметка.
По делото е прието заключение на вещо лице по съдебно- счетоводна експертиза, по
което след извършени проверки експертът е установил, че в договора за заем в посочения
ГПР се включвала само лихвата, а в случай, че се добави и таксата по пакета от
допълнителни услуги, размерът на ГПР щял да се оскъпи с 39, 62 %.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по
договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е
небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото
да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на
договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният
2
договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
на специалния ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1
т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
С исковата молба като предмет на процеса е въведена клауза от договора, по
отношение на която се твърди, че е нищожна- такси за допълнителни услуги, която следва да
бъде обсъдена, за да се прецени дали действително тя е предвидена в противоречие със
специалния ЗЗП.
По отношение на клаузата в договора за закупуване на задължителни услуги- е
посочено, че клиентът е закупил допълнителни услуги, като цената за тях е в общ размер на
465, 66 лева. Изрично е записано, че пакетът допълнителни услуги се закупува по избор на
клиента и това не е условие за отпускане на кредита. Тази свобода на договаряне обаче не
означава, че дадената клауза не може да бъде обявена за нищожна, ако се намира в
противоречие със закона. Изрично нормата на чл. 10а ал. 2 от ЗПК предоставя възможността
за събиране на такси и комисионни, но не и такива, които са свързани с усвояване или
управление на кредита. Макар и оформени като „допълнителни услуги“ по договора, със
самостоятелен характер, които не са задължителни, тези услуги по естеството си са свързани
с усвояването и управлението на кредита. Според публично достъпните общи условия на
кредитора, обявени в сайта му, допълнителните услуги са свързани с приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит и изплащане на отпуснатата
сума, както и с промяна на погасителния план. Правото на приоритетно разглеждане и
изплащане на кредита по своята същност обаче е дейност на финансовата институция,
свързана с усвояване на кредита- по- бързо разглеждане на искането за кредита, по- бързото
отпускане на исканата сума, по- бързото оформяне на съответните документи и т.н., т.е. все
действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са
включени в цената на услугата. В този смисъл това не е допълнителна услуга, както
формално е посочено в договора, а представлява действия, които са присъщи при
отпускането на всеки един кредит- разглеждане на искането и изплащане на съответната
сума. По същия начин стоят нещата и с другата услуга, която пък е свързана с управлението
на кредита, доколкото всяка промяна на погасителния план принципно касае промяна на
условията по договора, за което се изисква съгласието и на двете страни, като е без значение
коя от страните иска тази промяна, тъй като без съгласие на другата, същата е невъзможна.
В този смисъл, ако на клиента е предоставена възможност да поиска промяна на
погасителния план (отлагане, разсрочване/ намаляване на вноски, промяна на падеж и др.
3
опции) с оглед положението си (доходи, финансово състояние, здравен статус, конкретна
нужда и т.н.), това са именно действия, свързани с управление на кредита, изискващи
съответно поведение и на двете страни по договора, а не допълнителна услуга, без
наличието на която длъжникът да няма право да предоговаря условията по кредита си, в
частност касаещи вноските по погасителния план. Напротив- законодателят не забранява на
страните възможността да предоговарят условията по договора или да променят по общо
съгласие погасителния план, поради което това е законово предвидена възможност, а не
предоставена такава от кредитора на длъжника, за която той да му дължи възнаграждение и
то в размер на повече от 2/3 от стойността на отпуснатия заем. По този начин се плаща за
права, които потребителят има, което пък е недопустимо от гледна точка на принципите на
добросъвестност и справедливост. Още повече, че възнаграждението е предвидено
предварително, т.е. без да е ползвана тази услуга, която може и въобще да не бъде
използвана от клиента, но той с подписването на договора си я платил и в случай на
неползване за кредитора не възникват никакви насрещни задължения, а той вече е получил
цената на услугата.
Предвид горните съображения, таксите за допълнителните услуги, които реално са
такси по кредита предвид естеството си и представляват допълнително плащане, следва да
бъдат включени в ГПР, с оглед нормата на чл. 19 ал. 1 от ЗПК. Като не е направено това, се
получава заобикаляне на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, която предвижда лимит до
петкратния размер на законната лихва, защото прибавянето на тези суми към високия
лихвен процент ще оскъпи кредита с 39, 62 %, според заключението на вещото лице и така
ще се надвиши значително границата от около 50 %, при посочен ГПР от 49, 87 %. Изрично
е предвидено в чл. 21 ал. 1 от ЗПК, че клаузи в договора за потребителски кредит, които
заобикалят изискванията на закона, са нищожни. Именно поради нищожността им
предвидените по тях суми се явяват недължими и ищецът не дължи тяхното изпълнение.
В заключение се налага извода, че искът е основателен, като по договора се установи
наличието на нищожна клауза поради противоречието й със закона и добрите нрави, което
води като последица до уважаване на предявената претенция.
Предвид изхода на делото- уважаването на исковете, на основание чл. 78 ал. 1 от
ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски. Ищецът е заплатил държавна
такса в размер на 50 лева, както и депозит за вещо лице по ССчЕ в размер на 120 лева, които
суми следва да му се възстановят от ответника, като законна последица от решението.
Ищецът освен това е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е
заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение
на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за
правна защита и съдействие на ищцата е посочено, че той се представлява безплатно от адв.
Е. И., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2
от ЗА представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ. Изрично в
подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на
адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска тук следва да бъде изчислено
4
съгласно нормата на чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., предвиждаща минимален
размер на адвокатското възнаграждение от 400 лева. Тази сума следва да се присъди
директно в полза на адвоката, доколкото страната не е направила разноски, за да й се
възстановява на нея.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Профи Кредит България”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България”
№ 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С.Н., Я.Я.Ч., Ц.С. и Я.Ч., от една страна и И. А. М.,
ЕГН: **********, от ************************, от друга, че е нищожна поради
противоречие с добрите нрави и заобикаляща изискването на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, клаузата,
предвиждаща заплащане на такса по пакет допълнителни услуги от сключения между
страните договор за кредит № **********.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: град София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С.Н.,
Я.Я.Ч., Ц.С. и Я.Ч., да заплати на И. А. М., ЕГН: **********, от
************************, направените разноски по делото- държавна такса в размер на
50 (петдесет) лева и депозит за съдебно- счетоводна експертиза в размер на 120 (сто и
двадесет) лева.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: град София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С.Н.,
Я.Я.Ч., Ц.С. и Я.Ч., да заплати на адвокат Е. Г. И., ЕГН: **********, със съдебен адрес:
************************, адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца И. А. М.,
ЕГН: **********, безплатно процесуално представителство по делото, в размер на 400
(четиристотин) лева, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5