РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. КърджА., 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖА., ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20225140201024 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № **********/26.05.2021 г., издадено от
Заместник-директор на ТД на НАП-П., с което на основание чл.74, ал.1 от ЗСч е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 лв. на „М.“ ЕООД
гр.К., ул.„Д." № *, с ЕИК ********, за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч вр. § 33 от ПЗР
на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците.
Жалбоподателят „М.“ ЕООД гр.К., представлявано от управителя М. И. Р., намира
издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно. Излага съображения за
неспазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Твърди, че в случая задължението за
публикуване на годишния финансов отчет било до 30.09.2020 г., като от 01.10.2020 г.
дружеството изпаднало в забава. Контролните органи на ТД на НАП-П. има обективната
възможност да констатират нарушението, тъй като всички данни за него били на
разположение на наказващия орган през цялото време, без да е необходимо извършването на
допълнителни действия по разкриване на нарушителя и фактите. Актът следвало да се
състави до 01.01.2021 г., но бил съставен на 12.03.2021 г., след предвидения в закона срок.
Съставянето на АУАН след изтичане на сроковете по чл.34, ал.3 от ЗАНН се явявало
съществено процесуално нарушение. Затова жалбоподателят моли наказателното
постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател се представлява от управителя,
който поддържа жалбата. Моли наказателното постановление да бъде отменено по
1
изложените в същата съображения.
Административнонаказващият орган в съдебно заседание се представлява от юрк.Т.,
която оспорва жалбата и моли атакуваното постановление да бъде потвърдено. Твърди, че
АУАН и наказателното постановление са издадени при спазване на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Агенцията по вписванията всяка година уведомявала НАП за дружествата, които не са
представили в срок техните годишни финансови отчети. Базата данни се поддържала от
Търговския регистър, не от НАП, поради което актът за административно нарушение бил
съставен в тримесечния законов срок. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на НАП.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 14.12.2020 г. в НАП било получено писмо с Изх.№ ******/10.12.2020 г. на
изпълнителния директор на Агенция по вписванията относно търговци, за които не било
подадено в срок заявление за обявяване на годишен финансов отчет /ГФО/ за 2019 г. в
Търговския регистър. По този повод главен инспектор по приходите в ТД на НАП-П., Офис
К., извършил проверка на „М.“ ЕООД гр.К.. В хода на проверката констатирал, че
дружеството жалбоподател не е публикувало годишния си финансов отчет /ГФО/ за 2019 г.,
като не го заявило за вписване и представило за обявяване в Търговския регистър при
Агенция по вписванията в законоустановения срок - до 30 септември на следващата година,
в случая до 30.09.2020 г. Търговското предприятие извършвало дейност през отчетния
период 2019 г., което било видно от подадената в ТД на НАП-П. годишна данъчна
декларация по чл.92 от ЗКПО. ГФО на дружеството за 2019 г. бил заявен за вписване в
Търговския регистър при Агенция по вписванията едва на 19.02.2021 г., което било след
предвидения срок. По този повод на 17.02.2021 г. била изпратена покана до жалбоподателя,
да се яви в 7-дневен срок от получаване на поканата в Офис К. на ТД на НАП-П. за
съставяне на акт за извършено нарушение. Поканата била изпратена с писмо с обратна
разписка, но пратката била върната като непотърсена. На 25.02.2021 г. била изпратена и
втора покана до жалбоподателя, но тя отново била върната като непотърсена от адресата.
На ***** г. срещу „М.“ ЕООД гр.К. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч вр. § 33 от ПЗР на Закон за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците. Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя,
но на ****** г. управителят на дружеството жалбоподател се явил и получил акта срещу
подпис, вписвайки, че има възражение. На ****** г. депозирал и писмено възражение
срещу АУАН. Същото не било уважено и на ****** г. наказващият орган издал атакуваното
постановление, с което на основание чл.74, ал.1 от ЗСч наложил на „М.“ ЕООД гр.К.
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 лв. за извършено
нарушение по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч вр. § 33 от ПЗР на Закон за мерките и действията по
2
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците.
Изложената фактическа обстановка се установява от приетите по делото писмени
доказателства – Акт за установяване на административно нарушение от ******* г.; Покана
от ****** г., ведно с известие за доставяне; Покана от ****** г., ведно с известие за
доставяне; Справка от Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска
цел; Писмо на изпълнителния директор на Агенция по вписванията с Изх.
№******/10.12.2020 г.; Писмо на изпълнителния директор на НАП с Изх.№
*******/05.02.2021 г.; Заповед № ******/28.08.2020 г. на МФ; Възражение от **** г.;
Писмено обяснение от ****** г.; Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО от ******
г.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2
от ЗАНН.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя „М.“ ЕООД гр.К. е
ангажирана за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч, който текст, в редакцията към датата на
деянието, гласи следното: Предприятията публикуват годишния финансов отчет,
консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото
събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, както следва: 1.
всички търговци по смисъла на Търговския закон - чрез заявяване за вписване и представяне
за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година. През 2020 г.
този срок е удължен до 30 септември 2020 г. по силата на § 33 от ПЗР на Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Санкцията за неспазването
на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч е предвидена в чл.74, ал.1 от ЗСч - който е задължен и не
публикува финансов отчет в сроковете по чл.38, се наказва с глоба в размер от 200 до 3 000
лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от
нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният
финансов отчет, но не по-малко от 200 лв. С АУАН и наказателното постановление на
дружеството жалбоподател е вменено, че не е публикувало ГФО за 2019 г. в Търговския
регистър при Агенция по вписванията в законоустановения срок - до 30 септември на
следващата година, в процесния случай до 30.09.2020 г. Посочено е, че нарушението е
извършено на 01.10.2020 г. в гр.К.. От събраните по делото доказателства се установява, че
действително „М.“ ЕООД гр.К. не е публикувало своя ГФО за 2019 г., чрез заявяване за
вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 септември на 2020
г. Видно от справка в публичния Търговския регистър, ГФО на дружеството за 2019 г. е бил
заявен за вписване и представен за обявяване едва на ******* г. Затова според настоящата
инстанция правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя на основание чл.74, ал.1 от ЗСч за извършено нарушение по чл.38, ал.1, т.1
3
от ЗСч вр. § 33 от ПЗР на Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците. Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято
отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва да се
доказва изобщо от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е деецът
елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. Наложеното в
случая наказание е в минимален размер и съдът няма правомощия да го намА., предвид
нормата на чл.27 от ЗАНН.
При извършената от съда служебна проверка не бяха констатирани нарушения на
процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на
административнонаказателното производство. Както АУАН, така и атакуваното
постановление, са съставени от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Описанието на констатираното нарушение и установената по делото
фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на
санкционната такава. От изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства
става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е
неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните
правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания
акт до степен, налагаща отмяната му. Следва да се отбележи, че актът за установяване на
административно нарушение е бил съставен в отсъствие на нарушителя, но същото не
представлява съществено процесуално нарушение, защото това не е ограничило правото му
на защита, тъй като с предявяването на акта на по-късен етап той е имал възможност да
упражни пълния си обем от права. Процесното деяние не представлява маловажен случай,
обуславящ прилагане на чл.28 от ЗАНН, предвид значимостта на охраняваните обществени
отношения с нарушената разпоредба. Освен това, деянието е формално, на просто
извършване, за съставомерността му вредни последици не са необходими, а й конкретното
извършеното не се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за този вид
нарушения. Безспорно установено е и извършването на деянието, предвид събраните по
делото писмени доказателства. Прочее, жалбоподателят не оспорва факта на нарушението,
като единствените му доводи и възражения са свързани с неспазване на срока за съставяне
на акта по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Настоящата инстанция намира това възражение за
неоснователно, тъй като тримесечният срок за съставяне на АУАН започва да тече от деня, в
който НАП бива уведомена за нарушителя от Агенцията по вписванията. Редът за
представяне на годишен финансов отчет изисква същият да бъде предявен за обявяване пред
Агенцията по вписванията, а не пред НАП. При изрично предвиденото задължение на
Агенцията по вписванията да уведомява НАП, за последната не съществува служебно
задължение да следи обявленията или липсата на такива в Търговския регистър. Ето защо,
тримесечният срок за съставяне на АУАН е започнал да тече на ****** г., когато НАП е
уведомена за задължените лица, които не са заявили за обявяване годишните си финансови
отчети за 2019 г. и това е станало с получено писмо с вх.№ ******/14.12.2020 г. Актът за
4
установяване на процесното нарушение е съставен на ***** г., към която дата не е бил
изтекъл нито тримесечният срок от откриване на нарушителя, нито едногодишният срок от
извършеното на 01.10.2020 г. нарушение. Наказателното постановление е издадено
впоследствие на ***** г., с което е спазен и шестмесечният срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Предвид изложеното, наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д,
ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно
заседание, на което е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, поради
което следва да му се присъди минимално възнаграждение в размер от 80 лв. Доколкото
издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Национална агенция
за приходите със седалище град С., именно в полза на същата в качеството й на юридическо
лице следва да бъдат присъдени разноските по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № **********/26.05.2021 г., издадено
от Заместник-директор на ТД на НАП-П., с което на основание чл.74, ал.1 от ЗСч е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 лв. на „М.“
ЕООД гр.К., ул.„Д." № *, с ЕИК ********, за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч вр. § 33 от
ПЗР на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците.
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД гр.К., ул.„Д." № *, с ЕИК ********, да заплати на Национална
агенция за приходите със седалище град С., сумата от 80 лв., представляваща направени
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-КърджА.
по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – КърджА.: _______________________
5