Решение по дело №5297/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 3731
Дата: 3 декември 2019 г. (в сила от 26 май 2022 г.)
Съдия: Явор Петров Джамалов
Дело: 20191720105297
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 септември 2019 г.

Съдържание на акта

 РЕШЕНИЕ

№1938

гр.Перник,  03.12.2019 година.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VІІ – състав в публичното заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

Районен съдия : Явор Джамалов

при секретаря : Антоанета Стоева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 05297 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

            Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД от Д.Т.В., с ЕГН **********, чрез  адв. И.М. ПАК, със съдебен адрес ***, офис 3  срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР София с адрес гр. София, ул. „Пиротска“ 171А, представлявана от директора й главен комисар Н.Н.за заплащане на сумата от 1207,71лв./хиляда двеста и седем лева и 71ст./, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.09.2016 г. до 01.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 11.09.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.

           Съдът е приел за безспорно между страните, че ищеца от 2000г. е служител в Регионална служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.Перник, структурно подчинена на  Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР София с адрес гр. София, ул. „Пиротска“ 171А, работещ по служебно правоотношение.

           Същия твърди, че през периода 01.09.2016 г. - 01.09.2019 г. е работил като водач на специализиран автомобил - младши инструктор в Регионална служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.Перник. През този период ищецът изпълнявал служебните си задължения на смени- 8, 12 или 24 часови, съобразно утвърден от началника на РУ график. Твърди, че през същия период бил положил общо 1624 часа нощен труд, който при преизчисляването му с коефициент 1,143 възлизал на 1856 часа дневен труд. Твърди, че не му били заплатени 232 часа положен извънреден труд, като при изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50%, съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, всеки извънреден час следвало да бъде компенсиран.

           По тези съображения моли да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски по делото.

               В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор, с който ответникът оспорва исковете като неоснователни. Не спори, че през исковия период ищецът е заемал длъжността „водач на специализиран автомобил - младши инструктор“ в Регионална служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.Перник. Както бе посочено не спори и че ищецът е работил на 8, 12 и 24-часови работни смени при сумирано отчитане на работното време. Ответникът твърди, че при надвишаване на нормата на работни часове на ищеца било заплащано, на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР възнаграждение за извънреден труд. Поради това намира, че е заплатил всички отработени от ищеца часове нощен труд. Счита, че посочената в исковата молба Наредба за структурата и организацията на работната заплата, на която се позовава ищеца, се прилага единствено и само за служители по трудово правоотношение, какъвто ищецът не бил през процесния период. По тези съображения ответникът моли да бъде отхвърлен предявения иск.

В открито съдебно заседание ищеца редовно призован, чрез процесуалния си представител, моли да бъде уважена изцяло ищцовата претенция и бъдат присъдени направените по делото разноски за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

           Ответникът, в открито съдебно заседание редовно призован, изпраща представител,  и моли съдът да отхвърли предявената искова претенция като неоснователна.

            Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

             Между страните не е налице спор, че през исковия период от 01.09.2016г. до 01.09.2019г. ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при ответника. От заключението на назначената и приета съдебно-счетоводна експертиза,  не оспорена от страните и  което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, се изяснява, че през периода 01.09.2016г. - 01.09.2019г. ищецът бил отработил 1624 часа положен нощен труд. Посочено е, че отработеният от ищеца нощен труд не е превръщан в дневен. Експертът е изяснил, че коефициентът, с който следвало да се умножи броят на часовете нощен труд при превръщането им в дневен, възлизал на 1,143. Вещото лице изрично е уточнило, че на ищеца не било заплащано допълнително възнаграждение в резултат на преизчисляването на дневните часове в нощни. След извършени изчисления експертът е посочил, че допълнителното възнаграждение възлиза на 1207,71 лв. за разликата между изплатеният и приравненият труд за 232 часа положен нощен труд от Д.Т.В..

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

          В разглеждания случай отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл. по аргумент от чл.142, ал.2 ЗМВР. Разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Според чл.187, ал.5 ЗМВР, работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 - 06:00 часа),  а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл.187, ал. 5-6 ЗМВР,  предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Предвид всичко изложено, от значение за разрешаване на възникналия между страните правен спор е обстоятелството дали намира приложение нормата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В тази връзка, според чл.187, ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За периода от 19.08.2014г. до 01.04.2015г. е действала Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015г.). От 01.04.2015г. до 29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. От 02.08.2016г. понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015г.) при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г и № 8121з-776/29.07.2016 г., приложими към процесния период от 01.09.2016 г. до 01.09.2019г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. В противен случай би се поставил държавният служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. От събраните по делото доказателства се установява, че за периода от 01.09.2016 г. до 01.09.2019 г. ищецът е положил нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен труд, възлиза общо на 232ч., като дължимото възнаграждение съобразно ССчЕ е в размер на 1207,71 лв. Предвид изложеното предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, като на ищеца следва да се присъди и законната лихва от депозирането на исковата молба в съда - 11.09.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.

           С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски в общ размер на 400,00 лв. за адвокатско възнаграждение.  На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по уважените искове в размер на 50,00 лв., както и разноските за вещо лице в размер на 130,00 лв.

Предвид изложеното Пернишкият районен съд,

 

Р Е Ш И :

 

            ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР София с адрес гр. София, ул. „Пиротска“ 171А, представлявана от директора й главен комисар Н.Н.да заплати на Д.Т.В., с ЕГН **********, чрез адв.И.М. ПАК, със съдебен адрес ***, офис 3 сумата от 1207,71лв./хиляда двеста и седем лева и 71ст./, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.09.2016 г. до 01.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 11.09.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 400,00лв. - разноски за адвокатски хонорар.

        ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР София с адрес гр. София, ул. „Пиротска“ 171А, представлявана от директора й главен комисар Николай Николов, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Перник сумата  от 50.00 лв.- дължима държавна такса, както и възнаграждението за вещо лице в размер на 130,00 лв.

         Допуска на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението за присъдените по – горе суми в полза на ищеца.

Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

Вярно с оригинала:С.Г.                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: