Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 14. 11 .2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско
отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на шести ноември
през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл.с-я МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Антоанета Луканова
и прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 11369
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение
№ 381726 от 11.04.2018 г., постановено от СРС, ІІ ГО, 66 с-в, по гр.д.№ 51191 по
описа за 2016 г. е признато за
установено по предявени от „Т.С.” ЕАД искове на основание чл.422 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД, че Ж.Г.М.-С. и С.Г.С.
дължат солидарно на ищеца сумата 3 388,16
лв.-главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за
периода от 01.03.2013 г. до 30.04.2015 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр.София, ж.к „Света Троица”, бл.*******, ведно със
законната лихва от 19.04.2016 г. до окончателното й изплащане, сумата 523,05 лв.-лихва за забава върху вземането
за главницата, изтекла в периода от 01.05.2013 г. до 05.04.2016 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 21364 по описа за 2016
г. по описа на СРС, 66 с-в, като е
отхвърлил иска по чл.422 ГПК за сумата над
3 388,16 лв.-главница до пълния претендиран размер от 3 752,13 лв., и
по иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата над
523,05 лв. до пълния претендиран размер от 578,38 лв., представляваща лихва
за забава, както и за периода 30.04.2013 г. до 01.05.2013 г. Ответниците са
осъдени да заплатят на ищеца „Т.С.” ЕАД разноски за заповедното производство в
размер на 123,56 лв. и в размер на 671,47 лв.- за исковото производство, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
Срещу така постановеното решение са
постъпили въззивни жалби от :
1-„Т.С.” ЕАД в частта, с която е отхвърлен иска по чл.422 ГПК вр. с 415 ГПК за горницата над 3388,16 лв. до пълния
предявен размер от 3752,13 лв. Въззивникът твърди, че решението е неправилно
като противоречащо на материалния закон- ЗЕ и подзаконовите нормативни актове
за неговото приложение, като и ОУ на дружеството. По делото липсвали данни за
направени от ответниците рекламации и възражения в 30-дневен срок по отчети на
уредите и разпределението на енергия.
Иска се от съда да отмени
решението в обжалваната част и да уважи изцяло претенцията в размер на
3 752,13 лв. Претендира направените разноски.
Ответниците по въззивната жалба- Ж.Г.М.-С. и С.Г.С. не са депозирали
отговор по въззивната жалба, но в течение на производството излагат становище,
с което оспорват същата и молят съда да я остави без уважение.
Третото лице-помагач-„Т.С.” ЕООД
не взема становище по въззивната жалба.
2- Ж.Г.М.-С. и С.Г.С., ответници пред СРС, в която излагат доводи за
неправилност на така постановеното решение в частта, в която не е уважено
възражението им за погасяване на претендираните от ищеца вземания, по давност.
Освен това с решение от 13.04.2018 г. ВАС, Трето отд.
по адм.д.№ 1372 по описа за 2016 г. бил приел, че
формулата за изчисление на сградната инсталация е грешна, поради което
изравнителните сметки били нереални и не отговаряли на действителното
потребление на топлинна енергия. Счита, че по този начин се нарушава
европейското законодателство; цитира съдебна практика на ВАС по дела относно
ел.енергия.
От ответника по тази въззивна
жалба – „Т.С.“ЕАД не е постъпил отговор, но в течение на производството излага становище,
с което оспорват същата и моли съда да я остави без уважение.
Третото лице-помагач-„Т.С.” ЕООД
не взема становище по въззивната жалба.
По допустимостта на въззивните жалби:
1-
От „Т.С.” ЕАД, ищец пред СРС:
За обжалваното решение въззивникът
е бил уведомен на 23.04.2018 г., а въззивната жалба е подадена на 26.04.2018
г., следователно същите е в срока по чл.
259, ал.1 ГПК.
Решението се обжалва в частта, в
която не е признато вземане в полза на ищеца /пред СРС/ по чл.422 ГПК за
разликата над 3 388,16 лв. до 3 752,13 лв.- главница.
Следователно е налице правен
интерес от обжалване; въззивната жалба е
допустима.
2- от Ж.Г.М.-С. и С.Г.С., ответници пред СРС:
За обжалваното решение всеки един
въззивник е бил уведомен на 30.04.2018 г., а въззивната жалба е подадена на 11.05.2018
г., следователно същите е в срока по чл.
259, ал.1 ГПК.
Решението се обжалва в частта, в
която са признати вземания в полза на ищеца, в тежест на ответниците /пред СРС/
по чл.422 ГПК и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Следователно е налице правен
интерес от обжалване; въззивната жалба е
допустима.
По основателността на въззивните жалби:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
След служебно извършена проверка
съдът приема, че обжалваното решение е
постановено в допустим процес и е валидно:
За издадената на 25.04.2016 г.
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК всеки един длъжник е
бил уведомен на 31.05.2016 г.
В срока по чл.414 ГПК – на
09.06.2016 г. всеки един от длъжниците е подал възражение срещу така издадената
заповед за изпълнение.
На заявителя е било указано, че
може да предяви иск за сумите по заявлението в 1-месечен срок. Тези указания са
му съобщени на 10.08.2016 г.
Исковата молба е подадена в СРС
на 10. 09.2016 г. , т.е. в срока по чл.415 ГПК.
Относно дължимостта на признатите с решението
суми:
Ответниците /въззивници пред настоящата инстанция/ са съсобственици в процесния
недвижим имот /нот.акт № 15 от 14.06.2007 г.
Настоящата инстанция приема, че
правилно СРС е констатирал, че същите са потребители на топлинна енергия.
Сградата в която се намира имота е топлоснабдена.
Последното се установява от заключението на допуснатата, изслушана и приета по
делото /пред СРС/ съдебно-техническа експертиза /СТЕ/. За процесния период –
01.03.2013 г.- 30.04.2015 г. в жилището е имало един монтиран радиатор с топлоразпределител с дистанционен отчет. В имота има щранг
лира за отопление в банята, за която се изчислява служебно топлинна енергия. В
имота се ползува и топла вода и поради липса на водомер за топла вода, разхода
се изчислява на база 2 бр. потребители при норма 140 лв. на потребител за едно
денонощие. Общата стойност на потребената топлинна
енергия за процесния период е в размер на 3388,16 лв., от които за отопление –
307,92 лв. и за топла вода 3080,24 лв. Относно топломера в абонатната станция
са представени свидетелства за проверка от 24.01.2013 г. и от 24.06.2015 г.
Следва
да отбележим, че с РЕШЕНИЕ № 5 ОТ 22 АПРИЛ 2010 Г. ПО КОНСТИТУЦИОННО
ДЕЛО № 15 ОТ 2009 Г., Обн.
ДВ. бр.34 от 4 Май 2010г. се отхвърля
искането на омбудсмана на Република
България за установяване на противоконституционност на чл. 153, ал. 1 и 6 от Закона за
енергетиката (обн., ДВ, бр. 107 от 2003 г., последно изменение ДВ, бр. 82 от 2009 г.). В
мотивите си съдът е приел, че:
„Заплащането на отдадената от
сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от
реалното ползване или неползване на топлинна енергия
от собствениците и носителите на вещни
права. То следва от факта,
че сградната инсталация е обща част по предназначение,
от която никой не може
да се откаже,
и че е изградена по предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно
на отопляемите обекти по проект.
На всеки собственик и титуляр на вещно право
в сграда - етажна собственост, предварително преди придобиване на индивидуален имот в нея е известно,
че сградата е с централно топлоснабдяване и че в нея е изградена
инсталация за отопление по одобрен
проект… всички съсобственици
трябва да поемат съобразно дела си част
от разходите, свързани с експлоатацията на общите части
и сградната инсталация. При съсобствените
вещи в сгради - етажна собственост, след като всички
обитатели участват в ползите им, изразяващи
се в отопляване на цялата сграда,
така те трябва
да участват и в тежестите, изразяващи се в заплащане на стойността на
полученото количество топлинна енергия за общите части
и сградната инсталация. Потребителите са длъжни да спазват
условията, установени за всички от
действащото право, и това го изисква
правовата държава. Друго законодателно разрешение за общите
части на сграда - етажна собственост, не може да се
даде предвид характера на подобни
сгради“.
Отмяната
на подзаконов нормативен акт има действие занапред. Това е така защото по
силата на чл.195 АПК подзаконовият нормативен акт се счита отменен от датата на
влизане на решението в сила. Съгласно чл.194 АПК съдебното решение подлежи на
обнародване. В конкретния случай производството по адм.д.№
1372 по описа за 2016 г. не е приключило с влязло в сила решение. Законът не
отрича действието на подзаконовия акт до момента
на съдебното му обявяване за
нищожен или унищожаем по реда
на АПК, виж в
този смисъл ТР № 2/14 г. от 19.11.2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Относно размера на установените в полза на ищеца вземания:
Действително, вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза е посочило като дължим размер сумата
3 752,13 лв., но същата сума е образувана след прибавяне на суми, които са
за предходен период, т.е. извън процесния – такива от м.05.2011 г.- м.04.2012
г. и от м.05.2012 г.- до м.03.2013 г. Със заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК
са били присъдени суми за периода от 01.03.2013 г. до 30.04.2015 г.; това
следва да е и исковия период.
Следователно, решението в частта, в която са отхвърлени
претенциите на ищеца /пред СРС/ по отношение на главницата за разликата над
3388,16 лв. до пълния претендиран размер от 3 752,13 лв., е правилно. /по
отношение на лихвата не е подадена жалба от ищеца, т.е. решението в тази му
част е влязло в сила, поради което не подлежи на инстанционен
контрол/.
Относно възражението на ответниците /пред СРС/ за давност:
Действително, такова възражение е
било направено още с възражението по чл.414 ГПК.
Действително, задължението за
плащане на ползваната ТЕ е периодично, тъй като касае повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения и съгласно чл.111, ал.1, б.”в” ЗЗД се погасява с 3-годишна давност, в този смисъл и ТР № 3/11 от 18.05.2012 г.
на ОСГТК на ВКС.
В случая заявлението по чл.410 ГПК е било подадено на 19.04.2016 г., а претендираният период е от 01.03.2013
г. до 30.04.2015 г. При прилагане правилата на ОУ на топлопреносното
дружество, че купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми в срок от 30
дни след изтичането на периода за който се отнасят срокът за плащане на
задълженията за ТЕ за м.03.2013 г. ще изтече на 01.05.2013 г. Следователно
3-годишната давност не е била изтекла на 19.04.2016 г. В този смисъл са и
мотивите на СРС в решението /на л.91/.
Поради съвпадане на крайните
изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход на спора на
въззивниците разноски не се следват.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 381726 от 11.04.2018 г., постановено от СРС,
ІІ ГО, 66 с-в, по гр.д.№ 51191 по описа за 2016 г. в частта, в която е признато
за установено по предявени от „Т.С.” ЕАД искове на основание чл.422 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД, че Ж.Г.М.-С. и С.Г.С.
дължат солидарно на ищеца сумата 3
388,16 лв.-главница, представляваща стойността на доставена топлинна
енергия за периода от 01.03.2013 г. до 30.04.2015 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр.София, ж.к „Света Троица”, бл.*******, ведно със
законната лихва от 19.04.2016 г. до окончателното й изплащане, сумата 523,05 лв.-лихва за забава върху
вземането за главницата, изтекла в периода от 01.05.2013 г. до 05.04.2016 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 21364
по описа за 2016 г. по описа на СРС, 66 с-в, както и в частта, в която СРС, ІІ
ГО, 66 с-в, е отхвърлил иска по
чл.422 ГПК за сумата над 3 388,16 лв.-главница
до пълния претендиран размер от 3 752,13 лв.
Решението е постановено при участието
на „Т.С.” ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280,
ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: