РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Ямбол, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пепа Ил. Чиликова
Членове:Петранка Ст. Жекова
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Цветелина Хр. Господинова
в присъствието на прокурора Ж. П. Ил.
като разгледа докладваното от Пепа Ил. Чиликова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20222300600051 по описа за 2022 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството пред ОС-Ямбол е образувано по въззивна жалба на
подсъдимия М. Ш. Ю. от гр. ****, Р. ****** , депозирана чрез служебно
назначения му защитник – адвокат С.С. от ***, против Присъда № 7/21.01.
2022 год., постановена по НОХД № 6/2022 год. по описа на Елховския
районен съд.
С атакуваната присъда въззивника - подсъдим М. Ш. Ю. е признат за
виновен и осъден за осъществено престъпление по чл.316, вр. с чл.308, ал.2,
вр. ал. от НК като в условията на чл.54 от НК на същия е наложено
наказание от ШЕСТ месеца "лишаване от свобода", което на осн. чл. 66,
ал.1 от НК е отложено за изтърпяване с изпитателен срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
1
С оспорваната присъда е постановено, след влизането и в сила,
вещественото доказателство - неистински документ, представляващ
свидетелство за правоуправление на МПС, на който е придаден вид ,че е
издаден в Р. ******, да остане по делото.
Със същата оспорвана присъда, на осн. чл. 189 , ал.3 от НПК в тежест
на въззивника- подсъдим М. Ю. са възложени направените по делото
разноски, с изключение на тези за преводач , които остават в полза на
държавата, като същият е осъден да заплати по сметката на РДГП-Елхово
сумата от 264.10 лева, а по сметката на Елховския районен съд, бюджет на
съдебната власт- сумата от 89.59 лева.
Във въззивната жалба на подс. М. Ю., депозирана чрез служебно
назначения му защитник - адвокат С.С. от АК-*****, се навеждат доводи за
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на атакувания
съдебен акт както и такива за явна несправедливост на наложеното
наказание. Твърди се постановяване на осъдителна присъда от срана на
първостепенния съд при непълнота на доказателствата. Настоява се за
постановяване на въззивно решение, с което подс.Ю. да бъде признат за
невиновен и оправдан, а алтернативно се настоява за изменение на
оспорваната присъда като се намали размера на така отмереното наказание
"лишаване от свобода ".
В съдебно заседание въззивникът М. Ю., редовно призован, не се явява.
Чрез служебно назначения защитник- адвокат Ст.С. от *** се поддържа
изцяло въззивната жалба . Твърди се , че по делото липсват категорични
доказателства, които да сочат по несъмнен начин,че подс. Ю. е
осъществил вмененото му престъпно деяние от субективна страна- според
защитата по делото не може да се изведе твърдение , че той е използвал
неистинския документ - свидетелство за правоуправление на МПС,
удостоверяващо правоспособността му като водач с нужната категория ,
нито пък може да се изведе довод , че е имал намерение да го използва.
Пледира се постановяване от въззивнната инстанция на оправдателна
присъда или алтернативно- да се постанови решение , с което да се намали
до законовия минимум наложеното на подсъдимия наказание от 6 месеца
" лишаване от свобода".
Представителят ОП - Ямбол настоява да се потвърди изцяло
2
постановената от РС- Елхово присъда като правилна, обоснована и
законосъобразна, а въззивната жалба да се остави без уважение като
неоснователна.
Съдът след като се запозна с изложеното във въззивната жалба на
подсъдимия М. Ю. и с доводите на страните, като обсъди поотделно и в
тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакувания
съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.314, ал.1 вр. чл. 313 и
следващите от НПК, констатира следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от лице , имащо право и
интерес да обжалва и в сроковете по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по
същество се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:
Фактическите положения, приети за установени от решаващия съд са
правилни, подкрепени са от събраните и проверени гласни и писмени
доказателства. На базата на задълбочен и подробен анализ на
доказателствената съвкупност, в изпълнение на разпоредбата на чл.14, ал.1 от
НПК, първоинстанционният съд е достигнал до правилни и обосновани
изводи касателно квалификацията на осъщественото от обективна и
субективна страна престъпно деяние по чл.316, вр. с чл.308, ал.2, вр. с ал.1 от
НК. Проверяващата инстанция намира споделя изцяло установеното по
несъмнен начин от фактическа страна и намира за ненужно да го преповтаря.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Законосъобразно, правилно и обосновано, решаващият съд в
контролирания съдебен акт приема, че на инкриминираната дата
**.**.****г., подс. М. Ш. Ю., гражданин на Р. ****** , около 13.20 ч., в
района на ГКПП-Лесово, на трасе "Вход- товарни автомобили", съзнателно
се ползвал пред длъжностно лице-И. П. И. , полицай в ГПУ-Елхово, от
неистински официален документ- ****** свидетелство за управление на
МПС с № *******, издадено на **.**.**** г. в ****** на името на М. S. U.,
роден на ********** г., на който документ е придаден вид, че е издаден на
**.**.**** г. **** г. от надлежните ****** органи, като от подсъдимия не
може да се търси наказателна отговорност за самото му съставяне и
предмет на деянието е свидетелството за управление на МПС.
Законосъобразно и правилно първостепенния съд квалифицира престъпната
3
деятелност на подс. Ю. като такава по чл. 316, вр. с чл. 308, ал.2, вр. с ал.1
от НК.
От обективна страна е безспорно и несъмнено, че пред българските
гранични власти, подс. Ю. представя на инкриминираната дата,
свидетелство за правоуправление на МПС, издадено в Р. ****** на
негово име, удостоверяващо, че същия като правоспособен водач на
МПС притежава съответните категории /освен категория "В"/, които му
дават възможност да бъде водач на товарни автомобили.
Както обосновано и законосъобразно приема решаващият съд в
контролирания съдебен акт, несъмнено е установено , че пътувайки от Р.
****** през Република България за Република Румъния, като втори
шофьор на товарен автомобил "*******" с ****** регистрационен №
********, с прикачено ремарке с рег. № ********, управляван от друг водач
- М.Ш. Н. /M. S. N./ , подс.М. Ю. на инкриминираната дата и час, представя
на свид. И. в качеството му на длъжностно лице извършващо паспортна
проверка на граничен контрол, неистинския официален документ,
предварително изготвен за целта на това пътуване в Р. ****** от
неустановено по делото лице.
Както обосновано приема контролираният съд в оспорвания съдебен
акт, подс.Ю. не притежава нужната категория като водач на МПС, която да
му дава възможност да управлява товарни автомобили , което препятства
търговията му с текстил на територията на Република Румъния и той
решава да се снабди с неистински документ като за целта дава паспорта си
и сумата от 1000.00 евро на неустановено лице , което в рамките на няколко
дни му връща паспорта ведно с визи за пътуване до България и Румъния и
документ, удостоверяващ притежаване на нужните категории за водач на
МПС , комуто е разрешено да управлява товарни автомобил.
Както правилно и законосъобразно е прието в контролирания съдебен
акт, от обектива страна е безспорно, че представеното от втория шофьор
/подсъдимия Ю./ свидетелство за правоуправление на МПС е неистинско-
придаден му е вид , че е издадено на М. Ш. Ю. от компетентните власти
на Р. ******, което обстоятелство е установено от заключението на
вещото лице по назначената и изготвена в хода на БП съдебно- техническа
експертиза. Видно от писменото заключение на в. л.Н. Г., именовано като
4
Протокол № 30/21.12.2021г. на ГПУ Елхово /л.12-л.18,БП/, прочетено и
приобщено към доказателствената съвкупност в хода на съдебното
следствие и допълнителните обяснения на експерта по реда на чл. 282,
ал.1 от НПК, обследваният ***** официален удостоверителен документ-
****** свидетелство за правоуправление на МПС № ** *****, издадено на
**.**.**** г. в ****** на името на М. S. U., роден на **********г. не е
истинско - не е изготвено на оригинална бланка и липсват основните
защити и реквизити , заложени при производството и отпечатването /
липсват и са имитирани/.
Обосновано и правилно, решаващият съд кредитира заключението на
единичната съдебно- техническа експертиза като компетентно , обективно и
неоспорено от страните. Проверяващата инстанция споделя изцяло този
извод на контролирания съд - заключението е ясно, точно, обосновано и
изчерпателно като липсват основания за някакви съмнения досежно
пристрастност или заинтересованост от изхода на спора.
От субективна страна е безспорно , че подсъдимият съзнателно се е
ползвал пред официалните български власти - служителите на "Гранична
полиция" на ГКПП Лесово, от неистински документ ,за който е съзнавал и
знаел ,че удостоверява неверни обстоятелства и не е издаден по съответни
я ред от официалните компетентни турски власти , но е искал и пряко е
целял реализирането на обществено опасните последици от действията си ,
т. к. при липсата на съответна категория за управление на товарен
автомобил и наличие единствено на правоспособност за управление на
МПС , категория В, подс.Ю. не може да пътува до Република Румъния
служебно като втори шофьор , което път препятства неговия текстилен
бизнес. Както правилно приема първостепенният съд , подс. Ю. съзнателно
и целенасочено, предварително е планувал да се снабди с неистински
***** документ, на който е придаден вид, че е официален удостоверителен
документ за да може безпрепятствено да пътува / със съответните визи/
през България и Румъния и да реализира плановете си, пряко свързани с
развивания от него текстилен бизнес.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Правилно и обосновано , в атакуваният съдебен акт, са ценени като
5
достоверни обясненията на подс. Ю. , прочетени и приобщени към
доказателствената съвкупност по реда на чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК-
обясненията на подс. Ю. са еднопосочни с показанията на свидетелите И.
И. и Д. С., дадени в хода на съдебното следствие от една страна , а от
друга - кореспондират с писмените доказателствени източници и със
заключението на вещото лице, изготвило единичната съдебно- техническа
експертиза.
Правилно и обосновано изцяло са кредитирани от решаващия съд
свидетелските показания на граничните полицаи И. и С.- показанията на
тези свидетели несъмнено са достоверни като същите възпроизвеждат в
пълна кореспонденция помежду им пряко възприети от тях събития , в
които участват в качеството им на длъжностни лица, изпълняващи
служебните си ангажименти. Свидетелските показания на двамата
гранични полицаи кореспондират със заключението на вещото лице,
изготвило съдебно- техническата експертиза и са еднопосочни с
обясненията на подсъдимия, с които той прави самопризнания. Видно от
тези обяснения, кореспондиращи със свидетелските показания на граничните
полицаи, подсъдимия признава, че съзнателно е използвал неистински
документ пред българските гранични власти за да удостовери притежаването
на нужната му правоспособност за управление на товарен автомобил,
отговаряща на вписаното във визата за пътуване в България, която е
издадена за служебно пътуване като шофьор на ТИР- аргумент от
приложената по делото /л.35, БП/ справка за визи от Генералното
Консулство на Република България в Истанбул. Цитираната справка сочи ,
че подс. М. Ш. Ю. ще пътува като шофьор на ТИР и всички разходи по
пътуването му са поети служебно от съответната вписана във визата за
пътуване транспортна фирма.
Правилно са кредитирани изцяло от решаващият съд и приложените по
делото писмени документи, вкл. и справката за съдимост на ******
гражданин М. Ш. Ю., от която е видно, че той не е осъждан на територията
на страната ни.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНИТЕ НАКАЗАНИЯ:
При отмерване на наказанието първоинстанционният съд, обосновано
6
и законосъобразно, е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства
чистото съдебно минало на подсъдимия и съдействието , което е оказал за
разкриване на обективната истина, възрастта му и трудовата му
ангажираност. В този смисъл и при липсата на констатирани отегчаващи
отговорността обстоятелства, при условията на чл. 54 от НК, на подс. Ю.
законосъобразно и правилно е наложено наказание от ШЕСТ месеца
"лишаване от свобода", което е към минимума от 3 месеца "Лишаване от
свобода", очертан от материалната норма. При наличие на формалните
предпоставки за това, правилно е приложена и разпоредбата на чл.66,
ал.1 от НК като така наложеното наказание е отложено за изтърпяване с
изпитателен срок от три години. Проверяващата инстанция на свой ред
намира , че за превантивните и възпитателно- възпиращи цели на
наказателната репресия не е необходимо подс. Ю. да бъде
продължително изолиран от обществото като търпи ефективно така
отмереното му наказание "лишаване от свобода".
Въззивната инстанция споделя аргументите на решаващият съд
касателно размера на наложеното наказание "Лишаване от свобода" и
намира същото за справедливо и относимо както към характера на
осъщественото престъпление, така и към сравнително завишената степен на
обществена опасност на деянието на фона на ниската лична обществена
опасност на дееца. Претенциите на защитата на подсъдимия за намаляване
размера на наложеното наказание въззивният съд намира за неоснователни -
при отмерване на наказанието са съобразени и отчетени наличните
смекчаващи отговорността на подс. Ю. обстоятелства и е наложено
справедливо наказание, което е близко до минимума от три години
"лишаване от свобода", предвиден от материалния наказателен закон. Според
проверяващата инстанция, така наложеното от решаващия съд наказание
по вид и размер е съответно на вида и характера на осъщественото престъпно
деяние и на личността на неговия извършител и напълно покрива целите на
генералната и специална превенция на закона , визирани в разпоредбата на
чл. 36 от НК.
Алтернативното искане на защитата на подс. Ю. за признаване на
подсъдимия за невинен и постановяването на оправдателна присъда спрямо
него от страна на въззивната инстанция, се преценява като неоснователно,
предвид изложените по- горе от настоящата инстанция аргументи.
7
ПО РАЗНОСКИТЕ И ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Правилно е постановено, приложеното по делото веществено
доказателство- неистинския ***** документ, представляващ свидетелство
за правоуправление на МПС на името на М. Ш. Ю., след влизане в сила на
присъдата да остане приложено по делото.
При този изход на делото, правилно и законосъобразно, в съответствие в
нормата на чл.189, ал.3 от НПК , направените по делото разноски, с
изключение на тези за преводач от турски на български език и обратно, са
възложени в тежест на подсъдимия като същият е осъден да заплати по
сметката на РДГП- Елхово, Републикански бюджет, сумата от 264.10 лева -
разноски за явяване на свидетел и за вещо лице, а по сметката на РС-
Елхово, бюджет на съдебната власт - сумата от 89.59 лева. Правилно и
законосъобразно е съобразена нормата на чл. 189, ал.2 от НПК и
направените разноски за преводач в размер на 30.00 лева , са оставени за
сметката на органа, който ги е направил и не са възложени в тежест на
подсъдимия-***** гражданин.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.338, вр. с чл.334, т.6 от НПК,
Ямболския окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА №7/21.01.2022г., постановена по
НОХД № 6/2022г. по описа на Елховския районен съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8