РЕШЕНИЕ
№ 217
гр. Велико Търново, 08.07.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на четвърти юли две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П. И. и прокурора …………….,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №276 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр.
с чл. 38 от Закона за държавната собственост ЗДС/.
Образувано е по жалба на ***.И.в качеството му на пълномощник
на С.Н.К. ***. Търново, срещу Решение №211/07.04.2022г. на Министерски съвет на Република България,
за
отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нуждa
за изграждане на Обект "Автомагистрала "Хемус", участък от км
189+344 от идейния проект на НКСИП (след пресичане с път ІІІ-301)=
км 190+771,67 по техническия проект от 2020г. до км 222+000 от идейния проект на НКСИП = км 223+426,75 по
техническия проект от 2020г.(след пресичането с път І-5), на територията на
област Велико Търново, намиращи се в землищата на гр. Павликени, с. Дъскот, с.
Паскалевец и с. Патреш, общ. Павликени, с. Дичин, с. Никюп и с. Ресен, общ. В.
Търново,с. Куцита, с. Стефан Стамболово и с. Полски сеновец, общ. Полски
Тръмбеш, област Велико Търново, в частта относно ПИ с идентификатор 40782.45.8 в
землището на с. Куцина, обл. В. Търново.
Жалбоподателката счита оспорваното решение за
незаконосъобразно в частта, в която е определен размер на обезщетението за
отчуждаване на посочения недвижим имот, собственост на дружеството. Претендира да бъде изменено решението, като бъде определено справедливо
пазарно обезщетение, както и за присъждане на разноски по производството.
Ответникът по
жалбата – Министерски съвет на Република България, чрез пълномощника си в
съдебно заседание и в представено с административната преписка становище, оспорва
подадената жалба като неоснователна. Счита, че посоченият в обжалваното решение
е правилно определен и справедлив. Претендира за разноски по производството.
Заинтересованата
страна – Министърът
на регионалното развитие и благоустройството оспорва подадената жалба.
Заинтересованата
страна – Министърът
на финансите в представено писмено становище застъпва теза за неоснователност
на жалбата.
Заинтересованата
страна – Агенция
„Пътна инфраструктура“ чрез процесуалния си представител оспорва подадената
жалба и моли съда да я остави без уважение. Претендира за разноски.
Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
С Решение
№250/25.04.2013г. на Министерския съвет републикански път А-2
"София-Ботевград-Шумен-Девня-Варна", част от който е и Автомагистрала
"Хемус", е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от
Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията и
за национален обект по смисъла на § 1 от
Допълнителните разпоредби на ЗДС. Предпоставка за извършване на
отчуждаването е наличието на влязъл в сила подробен устройствен план –
парцеларен план, и в случая такъв е одобрен с влязла в сила Заповед
№РД-02-15-20/08.02.2021г. на Заместник-министъра на регионалното развитие и
благоустройство/обн. ДВ бр. 13/2021г./. От Агенция "Пътна
инфраструктура" е направено мотивирано искане за отчуждаване до министъра
на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като
към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2
от ЗДС. Направено е предложение от двамата министри до МС за
отчуждаване на имотите, с приложен към него съвместен доклад и изискуемите от чл. 34а, ал.
4 от ЗДС приложения. Оспорваното решение е разгласено по реда на чл. 34а, ал.
3 от ЗДС. В табличен вид са определени имотите за отчуждаване с
техните характеристики, вид, местонахождение, размер и данни за собствениците.
Приложена е финансова обосновка и оценка на имотите, извършена в
административното производство от лицензиран оценител, който е изготвил
оценителски доклад за определяне на равностойно парично обезщетение на
засегнатите имоти. С Решение №211/07.04.2022г. на Министерски съвет на
Република България в оспорената му част, е определено обезщетение в размер на
…. лв. за отчуждаването на ПИ с идентификатор 40782.45.8 в землището на с.
Куцина, обл. В. Търново, собственост на жалбоподателката.
Ответникът е приложил
административната преписка по издаване на обжалвания акт, експертната
оценка/оценителски доклад/ за обезщетение на частта от отчуждения имот, както и
удостоверение по чл. 32, ал. 4 от ЗДС с пазарни аналози на магнитен носител,
изпратени от Агенция по вписванията на Агенция "Пътна
инфраструктура".
По делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа
и оценителна експертиза със задача да даде заключение за пазарната стойност на
обезщетението за отчуждаването на процесия имот. В заключението на експертизата
се посочва, че имотът представлява земеделска земя/нива/ с площ от 0,184 дка,
находяща се в землището на с. Куцина. За отчуждаването на имота е определено
обезщетение в размер на 211 лв., при формирана средна цена на декар от
1 145,34 лв. Според вещото лице осреднената цена на декар земеделска земя
за същото землище за периода от 01.06.2021г. до 31.05.2022г. е в размер на
1 592,11 лв., при което сумата за обезщетяване на жалбоподателката възлиза
на 293 лв.
В допълнително представени към заключението варианти
за усредните пазарни цени, изчислени спрямо поставени от страните допълнително
въпроси, експертът оценител е посочил цена
на декар земеделска земя за същото землище за периода от 01.06.2021г. до 31.05.2022г.
е в размер на 1 554,99 лв., при което сумата за обезщетяване на жалбоподателката
възлиза на 287,48 лв.вариант по таблица2б настр. 400 от делото, допълнено с
отговор в с.з. от 04.07.2022г./, както и цена на декар земеделска земя за
същото землище за периода от 01.06.2021г. до 31.05.2022г. е в размер на 1917,05
лв., при което сумата за обезщетяване на жалбоподателката възлиза на 352,74 лв.
/вариант по таблица 1б на стр. 398 от делото, допълнена с отговори в с.з./.
При така установеното от фактическа страна съдът
приема от правна страна следното:
Жалбата
е подадени в срок, от лица, притежаващи активна процесуална легитимация и с
интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен съд по
местонахождение на отчуждавания имот, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 168,
ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени
от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства
да провери обжалвания административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Предмет на съдебен контрол е Решение
№211/07.04.2022г. на Министерски съвет на Република България, издадено на
основание чл. 34а, ал. 1 във връзка с чл. 34б от ЗДС и § 1 от ДР на ЗДС. Съгласно разпоредбата на чл. 34а, ал.
1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти – частна собственост,
предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на
Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и
благоустройството и министъра на финансите. Според § 1 от ДР на
ЗДС, национален обект е обект, определен като такъв със закон, както
и подробно посочени инфраструктурни обекти, определени като национални обекти с
решение на Министерския съвет. Както бе изложено, с Решение №250/25.04.2013г.
на Министерския съвет републикански път А-2
"София-Ботевград-Шумен-Девня-Варна", част от който е и Автомагистрала
"Хемус", е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от
ДР на Закона за устройство на територията и за национален обект по
смисъла на § 1 от ДР на ЗДС. След като обектът, за който се извършва отчуждаването
е национален обект, то компетентен да издаде процесното решение е именно
министерския съвет.Оспореното решение е постановено от Министерски съвет, по
предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и
министъра на финансите. С него са отчуждени имоти/части от имоти-частна
собственост, предназначени за изграждането на национален обект-автомагистрала.
По изложените съображения съдът приема, че оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и
материалноправна компетентност, чиито режим за издаване е регламентиран със
ЗДС. Решението е издадено в изискуемата от закона форма, като издателят му е
посочил наличието на държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът,
местонахождението и размерът им, стойността на дължимото обезщетение и
собствениците на имотите, с което е изпълнил изискването за съдържание,
регламентирано в чл. 34б от ЗДС. Съдът не констатира при издаване на
обжалваното решение да е допуснато съществено нарушение на
административно-производствените правила. Спазена е регламентираната в чл. 34,
чл. 34а
и чл. 34б, ал.
2 от ЗДС процедура за вземане на решението. Предпоставка за
извършване на отчуждаването е наличието на влязъл в сила Подробен устройствен
план – Парцеларен план/ПУП-ПП/, който предвижда изграждането на национален
обект "Автомагистрала "Хемус" за процесния участък.
Съдът намира, че при определяне на обезщетението
административният орган не е допуснал твърдянитe
в жалбата нарушения, като е взел предвид всички относими и годни сделки,
които да бъдат приети за пазарни аналози при определяне на пазарната цена на
отчуждаваните части от имота на жалбоподателката съобразно разпоредбите на чл. 32, ал. 2
и § 1а, т. 2 от ДР
на ЗДС, т.е. оценката е извършена законосъобразно, а размерът й при
съобразяване на относимите пазарни аналози се потвърждава от доказателствата по
делото.
Същевременно съдът не може да игнорира
обстоятелството, че повечето пазарни аналози, използвани при изготвяне на
оценката на отчуждаваните имоти в землището на с. Куцина, са сделки, сключени
повече от година и половина преди издаването на решението на ответника.
Общоизвестно е обстоятелството за наличието на инфлационни процеси в страната и
повишаване на цените на земеделските земи през този период. В тази връзка от
жалбоподателката са представени писмени доказателства за сключени сделки между
страни, поне едната от които има търговско качество, с имоти в същото землище
след 11.03.2021г., цените по които са по-високи от посочените в нотариалните
актове, ползвани за изготвяне на оценката в хода на административното
производство. Следва да се държи сметка и за практиката на ЕСПЧ, която е
задължителна по арг. от чл. 46 от КЗПЧОС. Така в Решение от 14.05.2020 г. на
ЕСПЧ по делото Костов и други срещу България, по жалба № 66581/2012 г. и №
25054/2015 г. изрично е посочено, че размерът на обезщетението трябва да се
изчисли въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността
върху него е загубена /т. 63 и т. 107/, което разбиране е в разрез с изискването на нормата на § 1а, т. 2,
изречение първо от ДР на ЗДС, но е в съответствие с целите на
закона, а именно да се получи равностойно обезщетение от собственика на земята
/чл. 17, ал. 5 от КРБ/. Видно от същото решение, следва да бъде присъждано
такъв размер на обезщетение, който да е в съответствие със стойността на
отчужденото имущество, като е прието допуснато нарушение на чл. 1 от Протокол 1
от КЗПЧОС, поради това, че не е била дадена еквивалентна оценка на отчуждените
имоти – земеделски земи. В своята практика ЕСПЧ застъпва, че не е налице
съразмерност, ако даденото обезщетение не съответства на пълната пазарна
стойност.
При принудително отнемане на собствеността
по реда на ЗДС за изграждане на национален обект срещу парично обезщетение,
целта на законодателя е собственикът на имота да получи парично обезщетение в
такъв размер, който да е равностоен като размер на паричната сума, която би
получил при свободно предлагане на пазара на този имот. Т. е. целта на закона е
да се обхване възможно най-широк кръг правни сделки, които отговарят на
определените критерии, за да бъде определено справедливо парично обезщетение за
имотите, предмет на отчуждаването, и да бъдат защитени интересите на
засегнатите собственици, а именно същите да бъдат възмездени парично с цена,
близка до тази, която биха получили при свободно договаряне на пазара на
недвижимите имоти, при отсъствие на каквато и да е принуда.
С оглед проявлението
на принципа на пропорционалност следва да се приеме, че оценяването на
съответния имот следва да се извършва максимално близо до момента на
отчуждаването му по правилата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във връзка с § 1а, т. 2 от ДР на
ЗДС, като посочения в тази допълнителна разпоредба 12 месечен срок, който е
приложим преди датата на възлагането на оценката е несъобразим, а понятието
„подобни характеристики“ следва да се тълкува в съответствие с целта на закона
и при съобразяване на разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на ЗДС, без да се стига
до абсолютизирането му чрез аргумента, че имотите по чл. 32, ал. 2 от ЗДС
следва да имат напълно идентични характеристики. Настоящата инстанция намира,
че ВЛ правилно съобразява изискванията, формулирани в разпоредбата на чл. 32,
ал. 2 от ЗДС, определяйки пазарната цена на отчуждения имот по критериите,
посочени в тази норма във връзка с разпоредбите на § 1а, т. 2 и т. 4 от ДР на
ЗДС.
Изложеното налага извод, че така
определеното обезщетение не води до постигане на целите на закона, а именно да
се получи равностойно парично обезщетение от собственика на земята. В своята
практика ЕСПЧ застъпва, че не е налице съразмерност, ако даденото обезщетение
не съответства на пълната пазарна стойност. С оглед на горното съдът приема, че
в обжалваната част решението на Министерския съвет следва да бъде изменено,
като се определи законосъобразен размер на равностойното парично обезщетение за
отчуждавания поземлен имот, съобразно заключението на първоначалната СТОцЕ, изслушано по делото.
Съдът кредитира този вариант на определяне на обезщетението, тъй като
използваните пазарни аналози отговарят на изискванията по § 1а, т. 2, изр.
първо от ДР на ЗДС, като вещото лице се ползвало сделки, сключени между лица,
някое от които имат търговско качество. В тази връзка съдът не кредитира начина
на определяне на пазарни цени по варианта на заключението по таблица , даден в
съдебно заседание. На първо място се касае за сделки между физически лица,
които дори в един нотариален акт се отнасят отделни имоти. Те нямат аналог сред
останалите сделки за същото землище и период, поради което няма как в
противоречие с цитираните разпоредби на ЗДС да обосноват пазарен аналог. Дали
участниците в тези сделки е следвало да организират дейността си по търговски
начин е въпрос, извън предмет на делото. На второ място не може да се приеме,
че ако не се използват като база за сравнение сделки с най-висока цена при
определяне на обезщетение, това винаги ще ощетява несправедливо собствениците
на отчуждените имоти. Пазарът винаги е сбор от различни динамични отношения,
върху които оказват влияние многобройни, често странични и случайни фактори,
поради което участниците в стопанския оборот се случва да търпят загуби, именно
под влияние на тези фактори. Ето защо предлаганият подход да се определят
високи стойности на обезщетения под влияние на случайни фактори би довело до
друга крайност – несправедлива административна намеса на пазара, водеща до
ощетяване на останалите участници, които договарят цените на пазарен
принцип.
Жалбата е основателна.
При този изход на делото основателно се явява искането на оспорващите за
присъждане на разноски Съдът следва да осъди ответника да им заплати
направените и доказани такива в процеса, а именно – държавна такса от 10 лв.,
депозит за съдебна експертиза в размер на 200 лв., както и платен адвокатски
хонорар. Последният съдът определя в размер на 300 лв., предвид направеното
възражение от ответната и заинтересованите страни, за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за жалбоподателите, предвид фактическата и правна
сложност на делото и материалния интерес по него, съгласно разпоредбата на чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим съгласно чл.
144 от АПК.
Водим от горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение №211/07.04.2022г. на
Министерски съвет на Република България, за отчуждаване на имоти и части от имоти –
частна собственост, за държавна нуждa за изграждане на Обект
"Автомагистрала "Хемус", участък от км 189+344 от идейния проект
на НКСИП (след пресичане с път ІІІ-301)=
км 190+771,67 по техническия проект от 2020г. до км 222+000 от идейния проект на НКСИП = км 223+426,75 по
техническия проект от 2020г.(след пресичането с път І-5), на територията на
област Велико Търново, намиращи се в землищата на гр. Павликени, с. Дъскот, с.
Паскалевец и с. Патреш, общ. Павликени, с. Дичин, с. Никюп и с. Ресен, общ. В.
Търново,с. Куцита, с. Стефан Стамболово и с. Полски сеновец, общ. Полски
Тръмбеш, област Велико Търново, в частта относно ПИ с идентификатор 40782.45.8 в
землището на с. Куцина, обл. В. Търново, като УВЕЛИЧАВА размера на паричното обезщетение на
293/двеста деветдесет и три лева/.
ОСЪЖДА
Министерски съвет на Република България да заплати на С.Н.К. ***. Търново, разноски по делото в размер на
510/петстотин и десет/ лв.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: