Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 01.10.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на първи септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА
ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3370 по описа на ВРС за 2019 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на ЕТ
„Велдет 2002 – Паолина Стоянова“, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***, пл. „Александър Стамболийски“, бл.6, вх.Б, ет.1, ап.1, представляван
от П.В.С., ЕГН ********** за допускане на обезпечение
на предявените срещу „Х.А.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** и Д.П.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, искове както следва: 1) иск за солидарно осъждане
на ответниците да заплатят сумата от 280 лева, представляваща частично
неизплатено възнаграждение по договор № 3010 от 17.05.2016г., изразяващо се в годишен
абонамент за предоставяне на услуга – дезинсекция, дератизация и дезинфекция,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане; 2) иск за солидарно осъждане на ответниците да заплатят
сумата от 240 лева, представляваща частично неизплатено възнаграждение по
договор № 5002 от 02.04.2018г. за предоставяне на услуга –
дезинсекция, дератизация и дезинфекция, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане; 3) иск за солидарно
осъждане на ответниците да заплатят сумата от 120 лева, представляваща дължима
неустойка по чл.21 от договор № 3010 от 17.05.2016г. за неспазване на задължението по
чл.11 от същия договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане; 4) иск за солидарно осъждане на
ответниците да заплатят сумата от 720 лева, представляваща дължима неустойка по
чл.20, ал.2 от договор № 3010 от 17.05.2016г. за неспазване на задължението
чл.14 от същия договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че между
молителя и ответното дружество са сключени договор № 3010 от
17.05.2016 г. и договор № 5002 от 02.04.2018г. за предоставяне на услуги по
дезинсекция, дератизация и дезинфекция. По силата на същите договори управителят
на ответното дружество се задължил солидарно със същото за изпълнение на
задълженията му по двата договора. Съобразно чл.14 от договор № 3010 от
17.05.2016г. ответното дружество следвало да заплаща годишна абонамента такса,
която за периода от ноември 2016 г. до октомври 2018 г. била в размер на 480 лева, а от същата били заплатени само 200
лева. Заплащането на част от дължимата годишна такса за обслужване на
предприятието на ответника в размер на 200 лева е станало на две вноски от по
100 лева, като първата вноска е платена в началото на 2018 г., а останалата в
средата на 2018 г., т.е. със заплащането на сумата от 200 лева са погасени
вноските за месеците ноември, декември 2016 г., и януари, февруари, март,
април, май и юни включително 2017 г. По силата на чл.15.3 от договор № 5002 от 02.04.2018г. ответното дружество следвало да
заплати по 80 лева за три обработки (дератизация) в птицефермата на ответника в
гр. Смядово, които не били заплатени. Твърди се, че незаплатените три обработки
са извършени на 02.04.18 г., 05.06.18 г. и 04.07.18 г. На основание чл.21 от договор № 3010 от
17.05.2016г. за неспазване на задължението по чл.11 от същия договор за
поддържане на обекта в необходимия санитарно-хигиенен порядък ответното
дружество дължало неустойка в размер на 120 лева. На основание чл.20, ал.2 от
договор № 3010 от 17.05.2016г. за неспазване на задължението по
чл.14 от същия договор за заплащане на годишна абонамента такса ответното
дружество дължало неустойка в размер на 720 лева.
В законоустановения срок ответниците са депозирали
писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Твърди се, че договор № 5002 от 02.04.2018г.
е сключен между страните за срок от един месец, а именно от 02.04.2018г.
до 01.05.2018г., като представения с исковата молба е с подправено съдържание,
предвид което се прави оспорване на съдържанието. Твърди се, че по договор № 3010 от
17.05.2016г. е издадена единствено фактура № 437/17.05.2016г. за платена сума в размер на 131
лева. Имало изплатени суми в размер на
220 лева за извършени от ищеца услуги, за които не е бил издаден счетоводен
документ. Оспорва се автентичността на протокол от 05.06.2018г., като се
твърди, че подписът на ответника е фалшифициран. По отношение на останалите представени
протоколи с исковата молба се сочи, че лицата, които са ги подписали, не
работят при ответното дружество от посочените в отговора конкретни дати, които
предшестват протоколите, като същите не са имали правомощия да ги подписват. Ответникът
счита, че исковата молба дори и след последните уточненията с последната
уточняваща молба с молба от 03.12.2019
г. е нередовна, предвид което делото следва да бъде прекратено.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника поддържа
отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е представен договор № 3010 от 17.05.2016г., сключен между „Хепс Аго“ ЕООД, представлявано от управителя Д.П.П. в качеството му на възложител и ЕТ „Велдет 2002 – П.С.“, представлявано от Паолина
Стоянова в качеството му на изпълнител.
По силата на договора възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да
изпълни дезинсекция, дератизация и дезинфекция в Център за опаковане на яйца в
гр. Смядово, местност „Кераната“. Изпълнителят се е задължил при възникнала
необходимост да извършва дезинсекция и дератизация в обект и да осъществява
наблюдение на същия веднъж месечно. Предвидено е, че за извършените
дезинсекции, дератизации и дезинфекции изпълнителят следва да съставя
констативни протоколи, екземпляр от които да представи на възложителя или
оторизирания отговорник на обекта. Възложителят от своя страна съгласно чл.14
от договора се е задължил да заплаща на изпълнителя годишна абонаментна цена в
размер на 240 лева на 2 равни 6 месечни вноски от 120 лева, платими до 10-то
число на месеца, следващ периода, за който са дължими. Съгласно чл.11 от
договора възложителят следва да поддържа обработените обекти в необходимия
санитарно-хигиенен порядък и добро санитарно-техническо състояние. По силата на
чл.19 от договора управителят на дружеството възложител се е задължил да
отговаря солидарно в качеството си на физическо лице за задълженията на
възложителя във връзка със заплащане на сумите , визирани в чл.3, 4, 14, 15,
20, ал.2 и 3, 21 и 23 от договора. Съгласно чл.20, ал.1 при неспазване на
сроковете по разплащането възложителят дължи неустойка в тройния размер на
договорената годишна такса по чл.14. В чл.21 е предвидено, че в случай, че
възложителят не изпълнява задълженията си по договора, изпълнителят има право
едностранно да прекрати същия с 14-дневно писмено предизвестие, в който случай
възложителят заплаща неустойка в размер на 50 % от общата стойност на договора,
както и стойността на извършените до момента услуги. Срокът на действие на
договора е посочен в чл.24, а именно от 17.05.2016г. до 16.05.2017г., като
същият ще се счита продължен за следващата календарна година в случай, че една
от страните не предяви обосновано писмено искане за прекратяване в тримесечен
срок преди изтичането му, а след това става безсрочен.
Представени от ищеца са протоколи за извършена ДДД
обработка в Център за опаковане на яйца в гр. Смядово към „Х.А.“ ЕООД по заявка
на Д.П.П., съставяни ежемесечно в периода от м.05.2016г. до м. 05.2018г. Всички
протоколи с изключение на първия от 17.05.2016г. са подписани за „извършил
обработката“ и за „заявител“.
Представен от ищеца е и договор № 5002 от
02.04.2018г., сключен „Хепс Аго“ ЕООД, представлявано от управителя Д.П.П. в качеството му на възложител и ЕТ „Велдет 2002 – П.С.“, представлявано от Паолина Стоянова
в качеството му на изпълнител за птицеферма „Смеда“ в гр. Смядово, местност
„Кераната“с почти идентчини клаузи с предходния, но с годишна абонамента такса
от 20 лева по чл.14. Разлика е налице и в чл.15, в който е предвидена цена при
извършване на услугите, за дезинсекция и дератизация е посочена цена по 0,10лв.
за кв.м., но не по-малко от 80 лева. Срокът на договора по чл.24, ал.1 е
посочен от 02.04.2018г. до 01.05.2019г.
От ответната страна е представен екземпляр от договор № 5002 от
02.04.2018г., в който срокът на действието му е посочен от 02.04.2018г. до
01.05.2018г. (на трета страница). Налице е и разлика във втора страница, но не
в съдържанието на договора, а в изписването на сумите от 80 лева –
печатно/ръкописно.
Представени ни от ищеца са още 3 протокола за ДДД
обработка в обекта на ответното дружество птицеферма „Смеда“ в гр. Смядово от
02.04.2018г., 05.06.2018г. и 04.07.2018г., всички за обработка на площ от 200
кв.м., подписани от заявител и извършил обработката.
Приложена от ответника е фактура № **********/17.052016г., издадена от ищцовото
дружество с получател ответното дружество за ДДД услуги Дезинфектант „Санифорт“
на стойност 131 лева, платима в брой.
Представени от ответника за още чек карти за
мониторинг в Центъра за опаковане на яйца за периода от м.05.2016г.
м.10.2018г., подписани за извършил наблюдението и обработките дезинфектатор (на
някои от тях отбелязано П.Стоянова и подпис, а на други само подпис)., а част
от чек картите са подписани и за присъствал. Почти във всички месеца е
отбелязан индекс „И“ (изчистено и отново заредено). Графата „забележка“ е
празна.
Представени са и три броя служебни бележки за
извършена дезинфекция от 05.04.2018г., 11.04.2018г. и 15.05.2018г. с посочен
вид мероприятие „дезинфекция, дезинсекция, с поръчител БАБХ (Българска агенция
по безопасност на храните) гр. Шумен за обект: Птицеферма „Х.А.“ ЕООД Смядово.
С покана, изпратена по телепоща ищецът е уведомил
ответното дружество, че има неизплатени задължения по договор № 3010 от
17.05.2016г. с конкретен размер, като е посочил, че в случай, че в едномесечен
срок от получаване на поканата задълженията не бъдат заплатени, ще счита
договора за прекратен. Показаната е получена за ответника на 03.12.2018г.
По делото са ангажирани гласни доказателствени
средства чрез разпит на двама свидетели на страната на ищеца – Добрин Добрев и
Иван Иванов и един свидетел на страната на ответниците – Селиме Хюсеинова
(живее на семейни начала с ответника Д.П.).
От показанията на в, Добрев и Иванов се установява, че
в са били служители на ищцовото дружество през 2016-2018г. Всеки месец ходели
по двама в обекта на ответника „Цех за опаковане на яйца“ в Смядово, обикновено
в началото на месеца. На обекта имало голяма ламаринена врата и като стигнели
пред нея се обаждали на телефон да им отворят. Винаги имало служител, който да
отвори. След като влязат служителите на ищеца си свършвали работата и
задължително съставяли протоколи за това, което са свършили – обработки,
препарати и т.н. Този от двамата, който е извършил обработката се подписвал.
Протоколите винаги били подписвани и от служител в цеха, макар че не винаги
служителите присъствали на самите обработки, тъй като това не било
задължително. Понякога на протоколите се подписвал Д.П., а по-често – този
служител, който им е отворил вратата. Слагали отрови по своя преценка. Посещенията
извършвали ежемесечно до към края на 2018г., когато им казали да спрат да
ходят. В птицефермата на ответника били ходили само извънредно, може би два-три
пъти. Съдът кредитира показанията на свидетелите на ищеца, които са
еднопосочни, подробни, вътрешнонепротиворечиви и съответстващи на събраните по
делото писмени доказателства.
Съгласно показанията на св. Хюсеинова служителите на ответника рядко уведомявали
кога ще посещават обекта и не винаги имало възможност да им бъде отворено. От
тях знаела, че понякога са прескачали портата, за да влязат. Вътре знаели къде
седи папката и като си попълнели документите ги носели на някой, който е там да
се подпише, но без да е оторизиран за това. Казва, че често са ги връщали за
некачествено изпълнение. Присъствала била, когато П. им казвал, че тези отрови,
които слагат не действат и се налагало да слагат собствени за гризачите. Самата
свидетелка сочи, че се е обаждала след извършена работа, да им каже, че е
некачествена. Сочи, че когато са идвали служителите на ищеца винаги са
посещавали цеха за опаковане на яйца, но реално никога не са посещавали
халетата с кокошките. Свидетелката за документацията и плащанията на ответното
дружество и по отношение на разплащанията по договора от 2016г. сочи, че са
ставали само на ръка. Служители на ищеца често идвали в дома й в гр. Шумен и тя
им давала пари, понякога П. давал пари или неговата майка. Разплащанията не
ставали на 6 месеца, както е по договора, а когато поискат плащане. Документи
за разплащанията не били издавани. Многократно молителката искала документи, но
и казвали, че ще й дадат по-късно. По отношение на договора от 2018г.
свидетелката сочи, че бил сключен в дома им в гр. Шумен, като тя лично е
присъствала. Попълвало се на ръка и се съставили два екземпляра. Договорът бил
сключен за един месец и бил фиктивен, тъй като имали салмонела по птиците и от
Агенцията по храните искали да имат сключен договор за дератизация. Съдът намира,
че показанията на свидетелката, като заинтересовано лице (живущо на семейни
начала с ответника) следва да бъдат преценявани внимателно с оглед всички други
данни по делото. В този смисъл съдът намира, че в частта, в която противоречат
на показанията на свидетелите на ищеца не следва да бъдат кредитирани, а именно
че служителите не винаги били допускани, прескачали високата порта (което е и
житейски нелогично) и т.н. За оплаквания от страна на ответника за некачествено
изпълнение не са събрани никакви други доказателства, предвид което и в тази
част не следва да се кредитират показанията на св. Хюсеинова, както и в частта
за разплащане „на ръка“, още повече,
че в тази част (за плащането) свидетелските показания са и недопустими на
основание чл.164, ал.1, т.4 от ГПК. Съдът намира, че следва да кредитира
показанията й само в частта за сключения между страните Договор от 2018г.,
доколкото са съотносими към представените писмени доказателства. Представеният
от ответника оригинал от договора действително съдържа повече елементи написани
ръкописно от този, представен от ищеца. В допълнение посоченото от
свидетелката, че са имали изискване от Агенцията по храните да сключат такъв
договор е в съответствие с представените служебни бележки за дезинфекция от м.04
и и 05.2018г. (л.96-98 от делото).
От заключението на допусната по делото съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно, обосновано и
компетентно дадено, се установява, че процесните два договора между страните в
счетоводството на ищцовото дружество по сметка 411 „Клиенти“ е осчетоводена
само фактура № 437/17.05.2016г. на стойност 131 лева, отнасяща се до
договор № 3010/17.05.2016г., а по договор № 5002/02.04.2018г. няма осчетоводени плащания. В
счетоводството на ответното дружество по сметка 401 „Доставчици“ за Доставчик
ЕТ „Велдет 2002 – П.Стоянова“ са осчетоводени пет суми, регистрирани с
фактура № 437/17.05.2016г., платена в брой, РКО № 11/12.07.2017г.
– 120 лева в брой, РКО №
35/05.01.2018г. – 120 лева в брой, РКО № 16/29.09.2018г.
– 140 лева в брой и РКО №
25/04.10.2018г. – 120 лева в брой.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.258 от ЗЗД
и чл.92 от ЗЗД и са процесуално допустими.
По иска по чл.258 от ЗЗД за заплащане на сумата от 280
лева, представляваща частично неизплатено възнаграждение по договор № 3010 от 17.05.2016г.
Съобразно правилата на чл.
154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест
на ищеца е да докаже че е налице валидно сключен между страните договор за
изработка, изпълнение на задълженията си по него, приемане на изработеното от
страна на ответника и размера на дължимото възнаграждение.
Установи по делото, че между страните е сключен
процесния договор за договор № 3010 от 17.05.2016г. за дезинсекция, дератизация и
дезинфекция в обекта на ответното дружество „Център за опаковане на яйца“ в гр.
Смядово. От показанията на св. Добрев и Иванов се установи изпълнението на
задълженията на ищеца в качеството му на изпълнител ежемесечно да извършва
наблюдение в обекта и да съставя протоколи за извършените обработки в периода
след сключване на договора до 02.10.2018г. Съдът намира за установено и приемането на
работата от страна на възложителя, доколкото всички протоколи са подписани от
служители на ответника. Дори и да не са били оторизирани да подписват, предвид
че служителите на ищеца са извършвали обработки всеки месец, като са били
доброволно допускани в обекта, управителят е могъл да възрази своевременно. По
отношение на възраженията на ответника за некачествено изпълнение на работата,
са ангажирани единствено показанията на св. Хюсеинова, които съдът не кредитира
в тази част с оглед нейната заинтересованост и липсата на други доказателства в тази насока. Следователно за възложителя е
възникнало задължение да заплати уговореното по договора възнаграждение на
изпълнителя в цялост. Съгласно чл.14 от договора възложителят дължи годишна
абонамента такса в размер на 240 лева, платима на 2 равни 6 месечни вноски, платими
до 10-то число на месеца, следващ периода, за който са дължими. В този смисъл
на всеки шест месеца, в които изпълнителят е изпълнявал задълженията си,
възложителят дължи по 120 лева. Следва да се има предвид, че съобразно
разпоредбата на чл.24, ал.1 договорът е станал безсрочен. Установи се, че след
сключване на договора ищцовото дружество е извършвало необходимите ежемесечни
обработки в период от 30 месеца, следователно дължимо от ответника е
възнаграждение в размер на 600 лева. Ищецът претендира като незаплатено
възнаграждението от м.ноември 2016г. (след изтичане на първите 6 месеца) до
м.октомври 2018г. – или точно 24 месеца, за които дължима се явява сумата от
480 лева. От същата ищецът иска да му бъдат заплатени 280 лева, предвид че
твърди частично плащане в размер на 200 лева. Съдът намира, че ответникът не е
доказал нито едно плащане по процесния договор. Както бе посочено, показанията
на свидетелката Хюсеинова, че сумите по договора са заплащане „на ръка“ без
документи, освен че са дадени от заинтересовано лице са и недопустими. От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза също не се доказва плащането на
дължимото по договора възнаграждение. В счетоводството на ответното дружество
вещото лице е намерило разходни касови ордери за плащания по договора, но
същите не са представени по делото от ответника, като не става ясно дали са
подписани от ищеца, за да имат материална доказателствена сила за извършеното
плащане.
Предвид всичко изложено се налага извода, че ответното
дружество „Хепс Аго“ ЕООД дължи на ищеца търсеното възнаграждение по процесния
договор в размер на 280 лева за периода от м.ноември 2016г. до м.октомври
2018г.
В чл.19 от договора управителят на ответното дружество
Д.П.П. се е задължил да отговаря солидарно с дружеството възложител за сумите,
които то дължи по договора. В този смисъл и на основание чл.121 от ЗЗД е
възникнала солидарност между двамата ответници.
По гореизложените съображения съдът намира, че
предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
По иска по чл.92 от ЗЗД за неустойка по чл.21 от
договор № 3010 от 17.05.2016г.
Съгласно чл.21 от договора в случай, че възложителят
не изпълнява задълженията си по договора, изпълнителят има право едностранно да
прекрати същия с 14-дневно писмено предизвестие, в който случай възложителят
заплаща неустойка в размер на 50 % от общата стойност на договора, както и
стойността на извършените до момента услуги.
Ищецът претендира неустойка за неизпълнение на
задължението на ответното дружество по чл.11 от договора, а именно да поддържа
обектите в необходимия санитарно-хигиенен порядък. Следва да се има предвид, че
не се доказа по делото, че в обекта на ищеца не е поддържана необходимата
хигиена. Самите свидетели Добрев и Иванов – служителите, които ежемесечно са
посещавали обекта не сочат, че е имало санитарно-хигиенни нарушения.
Същевременно във всички чек карти, които са попълвани при посещенията, графата
„забележка“ е празна, т.е. никъде не е посочено, че не се поддържа хигиена и че
е необходимо да се предприемат някакви действия.
Предвид изложеното съдът намира, че не е налице
неизпълнение на задължението на ответното дружество по чл.11 от договора,
поради което искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл.92 от ЗЗД за неустойка по чл.20, ал.2 от
договор № 3010 от 17.05.2016г.
Съгласно чл.20, ал.2 от договора при неспазване на
сроковете по разплащането възложителят дължи неустойка в тройния размер на
договорената годишна такса по чл.14.
Категорично се установи, че ответникът не е спазил
сроковете по разплащането на годишната такса по чл.14 от договора, което
обстоятелство бе подробно разгледано при иска за главница. Въпреки това съдът
намира, че ответникът не дължи претендираната неустойка, тъй като клаузата на
чл.20, ал.2 от договора е нищожна, поради
накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД по
следните съображения:
Съгласно
Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010
г. нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора. В мотивите към същото тълкувателно решение се
сочи, че добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила,
а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им
при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. В този смисъл въпреки,
че ответникът не е направил възражение за нищожност на неустойката, съдът
намира, че в конкретния случай следва да се произнесе по този въпрос.
По същество неустойката по
чл.20, ал.2 от договор № 3010 от 17.05.2016г. представлява неустойка за
забава, тъй като е предвидена в случай на неспазване на сроковете за
разплащане. Същата не е поставена в зависимост от периода на забавата, а е
определена като твърд размер – тройния размер на годишната такса по чл.14 от
договора (720 лева). Преценявана към момента на сключване на договора,
уговорената по този начин неустойка, безспорно отговаря на присъщата
обезпечителна функция, доколкото е предназначена да стимулира изпълнение в
рамките на предвидения срок, но съпоставена с размера на задължението, чието
изпълнение обезпечава, и със стойността на очакваните вреди от евентуалното забавено
изпълнение, неустойката излиза извън другите две обичайни нейни функции – обезщетителната
и санкционната. Неустойка в размер на 720 лева за всяко просрочено плащане
надвишава 6 пъти размера на самата шестмесечната вноска. За процесния период за
всички неплатени вноски в общ размер от 280 лева очакваните вреди при забавата
са в размер на законната лихва, която е в многократно по-малък размер от 720
лева. Няма данни и за действително претърпени вреди от кредитора в такъв
размер. Разликата в размера на действителните вреди и този на неустойката е
толкова значителна, че така предвидената неустойка излиза и извън санкционната
си функция.
Предвид, че клаузата за
неустойка по чл.20, ал.2 от процесния договор е нищожно предявеният иск се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл.258 от ЗЗД за заплащане на сумата от 280
лева, представляваща частично неизплатено възнаграждение по договор № 5002 от 02.04.2018г.
Установи се, че между ищеца и ответното дружество е
сключен договор № 5002 от 02.04.2018г. за дезинсекция, дератизация и
дезинфекция в обекта на ответното дружество Птицеферма „Смеда“ гр. Смядово.
Спорен между страните е въпросът за срока, за който е сключен договора, предвид
представените два екземпляра (включително в оригинал) с посочен различен срок.
Срокът на договора в екземпляра на ищеца е от 02.04.2018г. до 01.05.2019г.
(изписан ръкописно), а в екземпляра на ответника – 02.04.2018г. до 01.05.2018г.
(изписан ръкописно). Видимо е, че едномесечният срок е бил попълнен и в
екземпляра, представен от ищеца, за периода от 02.04.2018г. до 01.05.2018г., но
последната цифра впоследствие е поправена от „8“ на „9“. При наличие на два
оригинални екземпляра на един и същи договор, и двата подписани от страните по
делото без възражения за истинността на подписите им, съдът намира, че следва
да направи преценка кой от двата варианта отразява действителната им воля.
Напълно логично е това да е екземплярът, който от външна страна няма поправки,
зачерквания или други нередности, а това е именно оригиналът, представен от
ответната страна. В подкрепа на този извод са и показанията на св. Хюсеинова,
които в тази част се кредитират от съда. Независимо, че свидетелката е
заинтересована, показанията й са съобразени както с наличието на такъв оригинал
от договора, така и с наличните писмени доказателства за представени по
изискване на БАБХ гр. Шумен служебни бележки за извършена дезинфекция именно в
периода м.април-май 2018г. От своя страна ищецът не ангажира никакви
доказателства в подкрепа на твърдението си, че волята на страните е била да
сключи договорът за една година и един месец (който период сам по себе си е
нелогичен). Обясненията на ищцата в съдебно заседание, че имала различни бланки
и поради техническа грешка се наложило зачеркването, не бяха обосновани по
никакъв начин с доказателствен материал. По всички изложени съображения съдът
намира, че срокът на договор № 5002 от 02.04.2018г. е уговорен за периода от 02.04.2018г.
до 01.05.2018г. Той съвпада и с показанията на св. Добрев, който сочи, че
птицефермата е посещавал лично само веднъж.
Представените протоколи за обработка в птицефермата са
от 02.04.2018г. (в деня на сключване на договора), 05.06.2016г. и 04.07.2018г.
Предвид изложеното по-горе за срока на договора, съдът намира, че в изпълнение
на същия е извършена само обработката от 02.04.2018г., но не и следващите две.
Доколкото съгласно чл.15 от договора за обработката на 200 кв.м. дължима е
минималната уговорена цена от 80 лева, съдът намира, че за ответното дружество
е възникнало задължение да заплати сумата от 80 лева като възнаграждение по
договора. Солидарна отговорност за дължимото плащане по силата на чл.19 от
договора носи и управителят на дружеството – ответникът Д.П.. Ответниците не са
ангажирали доказателства за плащане на посочената сума.
По изложените съображения се налага изводът, че искът
се явява частично основателен и следва да бъде уважен за сумата от 80 лева и да
бъде отхвърлен за разликата до първоначално заявения размер от 240 лева.
С оглед изхода
на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно с уважената част от иска. Ищецът е направил
разноски в размер на 200 лева за платена държавна такса и 900 лева за платено
адвокатско възнаграждение. От ответника е направено възражение за прекомерност
на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.7, ал.2, т.2
от Наредба № 1 от 2004г. предвид материалния интерес минималното
възнаграждение е в размер на 325,20 лева. Към него на основание чл.7, ал.8 от
същата наредба следва да се прибавят 200 лева за още две проведени открити
съдебни заседания след първите две. Съобразно обстоятелството, че са предявени
4 отделни иска и с оглед фактическата и правна сложност на същите, макар и с
нисък материален интерес съдът намира, че платеното адвокатско възнаграждение в
размер на 900 лева не се явява прекомерно. От общо направените от ответника
разноски в размер на 1100 лева ищецът следва да заплати 291,17 лева.
С оглед
изхода на спора и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на отвтеника направените по делото разноски съобразно с отхвърлената част от исковете. Съгласно представения списък отвтеникът е направил разноски
в размер на 400 лева за платено адвокатско възнаграждение и 250 лева за депозит
за вещо лице. Предвид че макар и да е представил доказателство за внесен
депозит в размер на 250 лева, заплатен през интернет банкиране, няма данни
сумата да е постъпила по сметка на съда, на ответната страна в съдебно
заседание са дадени указания в едноседмичен срок да представи отново доказателство
за внесения депозит, но същият не е представил такова. В този смисъл разноските
за депозит не следва да му бъдат присъждани. Съразмерно на отхвърлената част от
исковете ищецът следва да заплати на ответника за адвокатско възнаграждение
сума в размер на 245,40 лева.
Предвид, че сумата за окончателно определеното от съда
възнаграждение за вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза в
размер на 250 лева не е заплатено, съдът намира, че на основание чл.77 от ГПК
следва да осъди страните да заплатят същото по сметка на ВРС съразмерно на
уважената/отхвърлената част от исковете. В този смисъл ищецът следва да заплати
183,83 лева, а ответникът – 66,17 лева.
Мотивиран от горното, Варненският
районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Х.А.“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** и Д.П.П., ЕГН **********, с адрес *** да заплатят СОЛИДАРНО на ЕТ „Велдет 2002 – Паолина Стоянова“, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***, пл. „Александър Стамболийски“, бл.6, вх.Б,
ет.1, ап.1, представляван от П.В.С., ЕГН ********** сумата от 280 лева, представляваща частично неизплатено
възнаграждение по договор № 3010 от 17.05.2016г., изразяващо се в годишен
абонамент за предоставяне на услуга – дезинсекция, дератизация и дезинфекция,
дължимо за периода от м.11.2016г. до м.10.2018г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 01.03.2019г. до окончателното плащане, на
основание чл.258 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Х.А.“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** и Д.П.П., ЕГН **********, с адрес *** да заплатят СОЛИДАРНО на ЕТ „Велдет 2002 – Паолина Стоянова“, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***, пл. „Александър Стамболийски“, бл.6, вх.Б,
ет.1, ап.1, представляван от П.В.С., ЕГН ********** сумата от 80 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по
договор № 5002 от 02.04.2018г. за предоставяне на услуга –
дезинсекция, дератизация и дезинфекция, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 01.03.2019г. до окончателното плащане, на основание
чл.258 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 80 лева до
предявения размер от 240 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЕТ „Велдет 2002
– Паолина Стоянова“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, пл.
„Александър Стамболийски“, бл.6, вх.Б, ет.1, ап.1, представляван от П.В.С., ЕГН
********** срещу „Х.А.“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление *** и Д.П.П., ЕГН **********, с адрес
*** искове да
заплатят СОЛИДАРНО сумата от 120 лева, представляваща дължима
неустойка по чл.21 от договор № 3010 от 17.05.2016г. за неспазване на задължението по
чл.11 от същия договор, и сумата от 720 лева, представляваща дължима
неустойка по чл.20, ал.2 от договор № 3010 от 17.05.2016г. за неспазване на задължението
чл.14 от същия договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 01.03.2019г. до окончателното плащане, на основание чл.92 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Х.А.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** и Д.П.П.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплатят на ЕТ
„Велдет 2002 – Паолина Стоянова“, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***, пл. „Александър Стамболийски“, бл.6, вх.Б, ет.1, ап.1, представляван
от П.В.С., ЕГН ********** сумата от 291,17 лева, представляваща направени
по делото разноски.
ОСЪЖДА ЕТ „Велдет 2002 – Паолина Стоянова“, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление ***, пл. „Александър
Стамболийски“, бл.6, вх.Б, ет.1, ап.1, представляван от П.В.С., ЕГН ********** да
заплати на „Х.А.“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление *** сумата от 245,40
лева, представляваща направени по делото разноски.
ОЪЖДА ЕТ „Велдет 2002 – Паолина Стоянова“, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление ***, пл. „Александър
Стамболийски“, бл.6, вх.Б, ет.1, ап.1, представляван от П.В.С., ЕГН **********
да заплати по сметка на ВРС сумата от 183,83
лева, представляваща възнаграждение за вещо лице, на основание чл.77 от ГПК.
ОСЪЖДА „Х.А.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да
заплати по сметка на ВРС сумата от 66,17
лева, представляваща възнаграждение за вещо лице, на основание чл.77 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: