Р Е Ш Е Н И Е
№ 2022г.,
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, Дванадесети състав, в публично заседание
на тринадесети април две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ : ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при
секретаря Светлана Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Д.
Недева адм. дело № 1452 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано
е по обективно съединени жалби, първата от Т.М.И. и В.Д.
***, а втората – от Н.Д.С.,***,
срещу Заповед № 1487/03.06.2021
г., с която в производство по чл. 190, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗУТ
Заместник кметът на Община Варна е разрешил на П.Г.Д. собственик на ПИ **по КК
на гр. Варна, ж.к. „Изгрев“ да прокара временен път с обща ширина 3,50 м. в
началото, като е определено трасето на временния път да премине през: 1/
ПИ 10135.2552.1399, собственост на Н.Д.С. през
югозападния му ъгъл под формата на триъгълник, общо засегната площ 31 кв.м.;
2/ ПИ ** по КК на гр.Варна,
представляващ общинска улица на основание Заповед № 5413/19.12.2019г. за
индивидуализиране на УПИ 1Х-1397,1398, кв.168 на осн.чл.16, ал.4 от ЗУТ (част
от стар ПИ **по КК) като в този участък временният път става по-широк от 3.50м,
а на собственика на ПИ ** (Т. М. И. и В. Д. И.) по КК =УПИ IX-1397,1398, кв.168
по ПУП-ПРЗ е разпоредено да освободи частта от стар имот 1398, която владеят
неправомерно, и да премахнат всички налични насаждения и подобрения. Изложените
и в двете жалби доводи са досежно незаконосъобразност на оспорената заповед –
сочи се, че тя е необоснована, издадена в нарушение на материалния закон и на
процесуалните правила. В жалбата на Т. и В. Иванови се твърди, че процесната
заповед е издадена въз основа на Заповед № 5413/ 19.12.2019г., която е нищожна.
Оспорват извода на ответника, че предложеният вариант за прокарване на временен
път е по-икономичен и изгоден тъй като съществува по-добър вариант за
прокарването му от север. Жалбоподателят Н.С. твърди, че заповедта е издадена в
нарушение на чл. 190, ал.6 от ЗУТ, тъй като със собствениците на обслужващите
имоти не са водени разговори за доброволно уреждане на въпроса, съответно –
липсва отказ от тяхна страна, което прави цитираната норма неприложима. Не са
изследвани други възможности за прокарване трасето на временния път, при които
да се избегне събарянето на съществуващи в обслужващите имоти огради, кладенци
и други. С оспорената заповед не е решен въпросът за дължимото на засегнатите
собственици обезщетение. В жалбата С. твърди, че е изложил възраженията си още
в хода на административното производство пред ответника, но последният не се е
съобразил с тях, което сочи за нарушение на процесуалните правила.
Жалбоподателите оправят искане Заповед № 1487/ 03.06.2021 г. да бъде отменена
като незаконосъобразна.
В
съдебно заседание жалбоподателите Т.М.И. и В.Д.И. не се явяват и не се
представляват. С молба с.д. № 8098/ 25.05.2022 г., чрез процесуален
представител, поддържат жалбата и искането за отмяна на административния акт,
както и искането за присъждане на съдебни разноски, изразено в о.с.з от
13.04.2022 година съобразно приложен списък на разноските.
Ответникът
– заместник кмета на Община Варна, не се явява, не се представлява. С молба
с.д. № 8221 от 25.05.2022 г., депозирана по електронен път от гл. юрисконсулт К.
изразява становище за неоснователност на жалбите. Отправя искане за отхвърляне жалбите
с присъждане в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателите размери за
адвокатско възнаграждение.
Заинтересованата
страна – П.Г.Д., не се явява. Становище по съществото на правния спор е
изразено в писмени бележки с.д. № 6379 от 19.04.2022 г., поддържани и с молба
с.д. № 7905 от 19.05.2022 г., чрез процесуалния представител адв. Р. като счита
жалбите за неоснователни и недоказани, поради което отправя искане за
отхвърлянето им.
Жалбите
са предявени срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт
по смисъла на чл. 214, т. 1 ЗУТ и в преклузивния срок за упражняване на правото
на жалба, визиран в чл. 215, ал. 4 ЗУТ. Предявени са от процесуално
легитимирани лица - собственици на имоти,
засегнати от процесната заповед. Със спора е сезиран родово и местно
компетентният съд, съгласно чл. 215, ал. 1 ЗУТ. Налице са положителните
процесуални предпоставки, обуславящи допустимостта на производството.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателите
Т.М.И. и В.Д.И. се легитимират като собственици на ПИ с
идентификатор по КК ** /стар 1398/ =
УПИ ІХ – 1397, 1398, кв. 168 по плана на кв. „Изгрев“, гр. Варна въз основа на
представените нот.акт № 113, том LXXIII, Дело № 17944, вх. рег. № 23395 от
13.08.2007 г. на Службата по вписванията /СВ/ към Районен съд – Варна (л. 82 по
делото) и нот.акт № 98, том XVI, Дело № 3921, вх. рег. № 5478 от 10.03.2008 г.
на СВ към Районен съд – Варна (л. 83 по делото). Жалбоподателят Н.Д.С. е
собственик на ПИ **в ж.к. „Изгрев“ на гр. Варна.
Заинтересованата
страна П.Г.Д. се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор 10135.2552.** в кв. 168 на ж.к. „Изгрев“, гр. Варна
въз основа на представения ведно с административната преписка НА № 79, Том ХV,
дело № 4971 от 09.12.1988 г. (л. 91 от преписката) и Скица на поземлен имот №
15-65507 – 28.01.2019 г. (л. 93 от преписката).
Административното
производство е започнало пред ответника по повод заявление
рег. № АУ081814ВН от 27.08.2020 г. (л. 90 от преписката), с което П.Д. е
поискал да бъде открита процедура за прокарване на временен път до
притежавания от него ПИ 10135.2552.**.
Заявлението
на П.Д. е разгледано на заседание на Комисията за определяне на трасе за достъп
до имоти по процедури за учредяване право на преминаване и на прокарване на
временен път при Община Варна, назначена със Заповед № 0415/ 06.02.2019 г. на Кмета
на Община Варна. Колективният общински орган е взел решение за откриване на
процедура по чл. 190 от ЗУТ, видно от т. 8-1 от
Протокол № 8 от 25.09.2020 г. (л. 74 – 76 от преписката). Предвидено е
трасето на временният път да премине през ПИ **под
формата на триъгълник в югозападния ъгъл на имота, засегната площ 31 кв.м.,
след което да се продължи през ПИ **.
До
заявителя и до заинтересованите в производството страни е изпратено писмо рег.
№ АУ081814ВН_004ВН/ 20.10.2020 г. (л. 71 от преписката), с което същите са
уведомени за взетото решение на Комисията.
В
указания срок е постъпило възражение вх. № АУ081814ВН_005ВН/ 27.10.2020 г. (л.
70 от преписката) от Т.М.И. и В.Д.И., с което същите са възразили срещу
решението на прокарване на временния път през техния ПИ**.
Възражението
е разгледано от общинската Комисия на нейно редовно заседание, проведено на
12.11.2020 година. Видно от т.10-3 от Протокол № 10 (л. 66 – 69 от преписката)
от същата дата, възражението на Иванови не е уважено. Този резултат е обоснован
с аргумента, че за УПИ ІХ – 1397, 1398, кв. 168 има издадена Заповед №
5413/19.12019 г. за индивидуализиране на имота на основание чл. 16, ал.4 от ЗУТ, по силата на която частта от бивши имоти 1397 и 1398, попадаща в уличното
трасе, става публична общинска собственост и същата следва да се освободи.
Относно изнесените във възражението твърдения за наличие на кладенец в имота е
разпоредено да се изпрати запитване до Дирекция „Екология и опазване на
околната среда“ за възможността за засипването му, както и да се уведоми
Дирекция „ОСИСД“ за това обстоятелство и за освобождаване на общинския път в
частта, която се владее неправомерно от Иванови, след което преписката отново
да се докладва пред Комисията.
С
писмо рег. № АУ081814ВН_009ВН/ 30.12.2020 г. (л. 58 от преписката) Директорът
на Дирекция „ОСИСД“ при Община Варна е поискал от Кмета на Район Приморски да
предприеме действия за освобождаване на част от трасето на общински път, попадащ
в ПИ 10135.2552.1397 и ПИ 10135.2552.1398.
От
Басейнова дирекция „Черноморски район“ е постъпило писмо изх. № 08-00-666/
30.12.2020 г. (л. 55 от преписката), с което Дирекция „Екология и опазване на
околната среда“ при Община Варна е уведомена, че в ПИ **(нов идентификатор **)
няма регистрирано водовземно съоръжение. Искане за регистриране на такова е
постъпило на 27.10.2020 г. от Т.М.И., но без да е указано точното му
местоположение. До заявителя е отправено писмо с искане да посочи точното
местоположение на кладенеца с географски координати и разстояние минимум от две
граници на имота, което до изготвяне на писмото не е сторено.
На
18.01.2021 г. в Община Варна е постъпило възражение (л. 53 от преписката) срещу
решение по т. 8-1 от Протокол № 8/
25.09.2020 г. от Н. Д. С. – заинтересовано лице в производството по чл. 190 от ЗУТ. Това възражение е разгледано от Комисия на 18.02.2021 година. Взето е
Решение 2-7 по Протокол № 2 (л. 47 050 от преписката), с което, за да не
се засипва съществуващия в предвиденото трасе на временния път кладенец е
променено трасето на временния път и е решено същото да преминава от северната
страна през ПИ 10135.2552.**покрай
източната му граница, след което пътят да продължи през ПИ
10135.2552.5321 – общински въз основа на чл. 16 от ЗУТ. За взетото решение заявителят
на производството и заинтересованите страни са уведомени с писмо рег. №
АУ081814ВН_014ВН/ 12.03.2021 г. (л. 42 от преписката).
На
24.03.2021 г. е постъпило възражение от заявителя П.Д., с което същият е
възразил срещу втория вариант за прокарване на трасето. Възражението е
мотивирано с постъпилия отговор от Басейнова дирекция „Черноморски район“,
видно от който в първоначално предвиденото трасе на временния път няма
регистрирани кладенци. Към възражението е приложена Техническа експертиза
(частна) и комбинирана скица към нея относно възможностите за прокарване на
временен път до имота на заявителя, съобразени с особеностите на терена и с
предвижданията на влезлите в сила ПУП-ПРЗ и ПУП-ПУР за прилежащата територия
(л. 37 – 40 от преписката).
Колективният
орган (Комисията) при Община Варна е провел редовно заседание на 22.04.2021 г.,
резултатите от което са обективирани в приложения ведно с административната
преписка Протокол № 4. На заседанието са разгледани последните възражения,
постъпили във връзка с процедурата за прокарване на временен път до 10135.2552.**, собственост на заявителя Д..
Видно от т.4-1, Комисията е приела решение трасето на временния път да
преминава през общински път – ПИ **, през част от ПИ **под формата на
триъгълник без да се засяга ПИ **. Решението е мотивирано с аргумента, че
съществуващият кладенец не е регистриран в Басейнова дирекция и няма основания
за регистрирането му, предвид местоположението му в трасето на общински път на
основание влязлата в сила Заповед № 5413/ 19.12.2019 г., издадена на основание
чл. 16 от ЗУТ.
Изразено
е становище да се изготви заповед на основание чл. 190, ал.1, ал.2 вр. ал.6 от ЗУТ. Със същото решение е указано да се изпрати писмо до Директора на УСКОР и
Район Приморски за предприемане на действия по чл. 65, ал.1 и за освобождаване
на имот, който се владее неправомерно от собственика на ПИ **.
На
03.06.2021 г. заместник кметът на Община Варна е издал оспорената в настоящото
съдебно производство Заповед № 1487/ 03.06.2021 година.
За
изясняване на фактите по делото и по искане на оспорващите съдът е допуснал по
делото да се изготвят съдебно-технически експертизи - основна, допълнителна и
повторна. В съдебно заседание вещите
лица поддържат заключенията си, които се кредитират от съда като дадени
компетентно и безпристрастно.
На
въпрос на съда по първоначалната експертиза с какъв статут е бил ПИ 10135.2552 **до
издаването на оспорената заповед, имал ли е характера на урегулиран поземлен
имот, и ако да — от кой момент (въпрос 1 от СТЕ, приложена на лист 90 – 94)
вещото лице отговаря, че жалбоподателите Т. и В. Иванови са притежавали
поземлени имоти с идентификатори 10135.2552.1397 и 10135.2552.1398.
Собствениците са инициирали изготвяне и процедиране на ПУП-ПРЗ, по силата на
който двата поземлени имота са обединени (лист 89 от адм. преписка).
Предложеният проект за ПУП-ПРЗ за новопроектирания УПИ IX-1397,1398, кв. 168,
по плана на кв."Изгрев”, гр.Варна е одобрен със Заповед №Г-311/07.10.2019
г. на зам. кмет на Община Варна (лист 88 към преписката) и е нанесен в
Кадастралната карта (лист 80 от преписката). Новосъздаденият УПИ IX-1397,1398 е
идентичен с ПИ ** по КК и КР на район „Приморски”, гр. Варна, одобрени със
Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК.
След
урегулирането на обединените поземлени имоти с идентификатори 10135.2552.1397 и 10135.2552.1398., площта на новия урегулиран
поземлен имот IX-1397,1398 става 819 кв.м. Вещото лице сочи, че видно от ПУП в
частта на неговата регулационна съставка, западната и северната регулационни
граници на новия УПИ IX-1397,1398 /със син цвят в приложението към СТЕ – л. 94
от делото/ припокриват кадастралните граници на старите имоти, а южната и
източната му регулационни граници /с червен цвят на приложението/ минават по
уличните регулационни граници, съобразно предвижданията на ПУП-ПУР на
кв.”Изгрев”, одобрен с Решение №552- 6/26,27.07.2012г. на Общински съвет Варна.
По
заявление на жалбоподателите Т. и В.
Иванови и на основание чл. 16, ал.6 от ЗУТ е издадена Заповед №5413/19.12.2019г. от зам. кмета на общината (лист 87
към преписката), с която е индивидуализиран новият урегулиран поземлен имот
IX-1397,1398, идентичен с ПИ ** с площ 819 кв.м. Вписано е, че при определяне
на новообразувания УПИ, от площта на старите имоти за публична общинска
собственост са отнети 258 кв. метра.
Видно
от отговора на въпрос 3 от първоначалната експертиза /л. 92 от делото/, в
новообразувания УПИ IX-1397,1398 /ПИ ** по КК на гр. Варна/ няма водовземно
съоръжение (кладенец). Такова съществува на 3,00м. осово от западната имотна
граница на ПИ **и на около 3,50м. от южната граница на ПИ 10135.2552.**.
Водовземното съоръжение попада в ПИ **-общински път, съгласно Заповед
№5413/19.12.2019г. на зам. кмета на Община Варна, но то не е регистрирано в
Басейнова дирекция „Черноморски район”, видно от приложеното на лист 55 от
преписката писмо.
В
отговора на въпрос 4 от първоначалната експертиза експертът е дал подробно
описание на техническите параметри на временния път, според графичната част на
атакуваната заповед. Временният път се създава, за да обслужва ПИ 10135.2552.**.
Пътят е с променлива ширина в направление юг-север. По южната граница на ПИ **той
е с ширина 4.61м., стеснява се до 3.50м и отново се уширява до 5.99м. при
достигане на южната граница на ПИ 10135.2552.**.
От
ПИ 10135.2552.1399, собственост на жалбоподателя Н.С. се отнема триъгълник с
площ 31,00 кв.м., който участък е затревен към момента на извършване на огледа
от експерта.
Останалата
част от временния път попада в ПИ ** - общинска улица съгласно Заповед
№5413/19.12.2019г. на зам. кмета на общината, с която е индивидуализиран новият
УПИ IX-1397,1398. При огледа на място се установява, че част от площта на
проектираната с ПУП-ПУР улица се ползва от жалбоподателите Т. и В. И. В
конкретния участък има плодни дървета, лозови насаждения върху метална
конструкция, ажурна ограда и кладенец.
В
заключението си вещото лице арх. Инж. Р. С. сочи, че на запад ПИ **, ПИ
10135.2552.** и ПИ 10135.2552.** граничат с пътека с ширина, която варира от
0,57 м. до 1,80 м.
Установено
е, че теренът на ПИ ** е с малка денивелация. На основание влезлия в сила
ПУП-ПРЗ за УПИ IX-1397,1398, кв. 168, по плана на кв. „Изгрев”, гр. Варна,
одобрен със Заповед №Г-311/07.10.2019 г. на зам. кмета на Община Варна е
издадено Разрешение за строеж за „жилищна сграда“, която към момента на
извършване на огледа е частично построена. Строежът е ситуиран съобразно
действащите правила и нормативи, от което е направен извод, че границите на УПИ
IX-1397,1398 не трябва да се променят.
На
вещото лице е поставена задача да посочи дали има друг вариант за реализиране
на временния път до имота на заинтересованата страна, който да е по-икономичен
от този, предложен с оспорената заповед. В отговора си експертът изтъква, че
северно от ПИ 10135.2552.** теренът е с голяма денивелация. Въз основа на
извършения на място оглед и на приложената към административната преписка
частна техническа експертиза (лист 39 и 40), дава заключение, че ако трасето на
временния път се прокара по това трасе (северно от господстващия имот),
надлъжният му наклон / 21,81% / ще е недопустим съгласно Приложение №13 към чл.
72, чл. 75, ал. 6, т. 1 и 3 и ал. 9 от Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017
г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на
урбанизираните територии, който допуска такъв наклон с макс.12%. Тези
констатации са мотивирали вещото лице да даде заключение, че предложеното с
оспорената Заповед №1487/03.06.2021г. за
прокарване на временен път е най- изгодно, тъй като с него се засяга малка площ
от един поземлен имот -частна собственост.
На
вещото лице е поставена допълнителна задача да изследва възможността за
прокарване трасето на временния път до ПИ 10135.2552.** западно от него, където
имотът граничи с ПИ 10135.2552.1390 (в южната му част) и където, според
плановете, съществува пътека. В отговора на така поставения въпрос (л. 112 –
115 от делото), след подробен анализ на терена и на съществуващите на място
условия, е формиран извод, че ако трасето на временния път бъде проведено по
този начин - през ПИ 10135.2552.1390 и съществуващата на място пътека /част от
ПИ с идентификатор 10135.2552.**/, то ще се наложи от ПИ 10135.2552.1390 да се
отнемат 71,00 кв.м., при което ще бъдат засегнати плътната ограда по източната
му имотна граница, метална врата, даваща
автомобилен достъп до същия имот, както и наличните дървета и храсти. В
сравнение с приетия от административния орган вариант, в този случай се отнемат
40,00 кв.м. повече площ от частен имот и се засяга собственост с по-голяма
стойност.
Заключението
на вещото лице арх. инж. Р. С. е, че приетият от административния орган вариант
е по-благоприятен и икономически по-изгоден от разглеждания в допълнителната
експертиза.
Повторната
експертиза (л. 128 – л.131 от делото) е изготвена от вещото лице инж. Р.П.,
която в съдебно заседание поддържа заключението си. На въпроса как би
изглеждало трасето на пътя, ако се засегне съществуващата пътека, но от горната
ѝ страна, експертът пояснява, че този вариант на трасето за временен път представлява разширение на пътека с
идентификатор 10135.2552.**, преминаваща западно от имот 10135.2552.**.
Разширението на пътеката до 3,50 м. е за сметка на имот с идентификатор
10135.2552.1390, което разширение преминава по източната му граница с дължина
от 22.1 метра. За реализиране на този вариант би било необходимо да се разруши
изградената по източната граница на обслужващия имот (10135.2552.1390) масивна
ограда от бетонови блокчета с височина около 2,20 м. Засяга се и част от
югоизточния ъгъл на ПИ 10135.2552.1217 с площ от 5 кв.м. На този ъгъл е
монтирано ел. табло, което също би се засегнало. При реализиране на този
вариант наклонът на временния път би бил 17,25%, а площта на отнемане - 48,89
кв.м.
В
заключението на СТЕ е посочено, че разширяване на пътеката на изток за сметка
на имот № 10135.2552.** до достигане на необходимата широчина от 3,50 м. също
не е възможно, тъй като в имота се предвижда изграждане на паркинг и подпорна
стена, съгласно представени: извадка от ситуация, протокол за откриване на
строителна площадка и определяне на ниво от 15.09.2020г. и окомерна скица.
Вещото
лице П. предлага друг вариант за прокарване трасето на временния път, който не
е бил разглеждан, както от ответника, така и в предходните експертизи. Този
вариант предлага трасето на временния път да започва от път с идентификатор
10135.2552.**, преминаващ по югозападната граница на ПИ с идентификатор
10135.2552.**с широчина 3,50м., като се включва в имот с идентификатор
10135.2552.5321, който съгласно действащата кадастрална карта представлява вид
територия - Урбанизирана, начин на трайно ползване /НТП/ - За второстепенна
улица, площ 105 кв. м, стар номер 2552.1392. /частично приложен ПУП - ПУР на
улица от о.т. 360 до о.т. 359 в действащата кадастрална карта./.
Този
вариант за временен път е с дължина от 25,0 м., наклон 12,1% и площ от 79,78
кв.м. От извършения оглед на място вещото лице е установило, че ПИ 10135.2552.**е
напълно изоставен, а нанесените в кадастралната карта сгради с идентификатори
№№:10135.2552.1393.1 и 10135.2552.1393.2 не съществуват.
Според
заключението на допълнителната експертиза, с предложения от ответника вариант
за прокарване на временен път до ПИ 10135.2552.** засяга имот с ид. № ** и
намиращите се в него 26 бр. асми, 12 бр. плодин дръвчета, метална конструкция
за асмите с дължина 26 м. и един кладенец, както и масивна ограда на ПИ
10135.2552.1399, изградена от бетонови блокчета с височина от 1,50 метра.
Обобщено
вещото лице счита, че: 1. При предложения
вариант част от временния път да премине през ПИ с идентификатор №
10135.2552.1390 от имота ще се отнеме 71 кв.м., като ще се засегнат плътната
ограда от бетонови блокчета по източната граница на имота, метална врата, както
и налични дървета и храсти; 2.При предложения вариант за трасе за временен път,
който представлява разширение на пътека с идентификатор 10135.2552.** в
северната му част, като това разширение засяга имот 10135.2552.1390 в северната
му част ще засегне плътната ограда от бетонови блокчета по източната граница на
имота, както и монтираното ел. табло в имот 10135.2552.1217; 3.При предложения
в последната експертиза вариант за трасе за временен път, преминаващ по
югозападната граница на ПИ с идентификатор 10135.2552.**не се засягат сгради,
трайни насаждения и други елементи от инженерната инфраструктура.
Изводите
и заключенията и на двете вещи лица са онагледени в цветни приложения,
неразделна част от СТЕ.
При
така изложената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Предмет
на съдебен контрол в настоящото съдебно производство е Заповед № 1487/03.06.2021
г., с която на основание чл. 190, ал.1, ал.2 вр. с ал.6 от ЗУТ Заместник кметът на Община Варна
е разрешил на П.Г.Д. собственик на ПИ **по КК на гр. Варна, ж.к. „Изгрев“ да
прокара временен път с обща ширина 3,50 м. в началото, като е определено
трасето на този път да премине през: 1/ ПИ 10135.2552.1399, собственост на Н.Д.С.
през югозападния му ъгъл под формата на триъгълник, общо засегната площ 31
кв.м.; 2/ ПИ ** по КК на гр. Варна,
представляващ общинска улица на основание Заповед № 5413/ 19.12.2019г. за
индивидуализиране на УПИ 1Х-1397,1398, кв.168 на осн.чл.16, ал.4 от ЗУТ (част
от стар ПИ **по КК) като в този участък временният път става по-широк от 3.50м,
а на собственика на ПИ ** по КК =УПИ
IX-1397,1398, кв.168 по ПУП-ПРЗ е разпоредено да освободи частта от стар имот
1398, която владее неправомерно, и да премахне всички налични насаждения и
подобрения.
Съобразно
изричните разпоредби на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ и чл. 145, ал. 1 от АПК, съда следва
да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт, като
провери дали е издаден от компетентен орган и спазена ли е установената форма,
спазени ли са процесуалноправните и материално- правните разпоредби при
издаването му и съответства ли той на целта на закона.
Общият
смисъл на разпоредбата на чл. 190 от ЗУТ е посредством "временен път"
да бъде осигурен транспортен достъп до имоти, които не разполагат с такъв, за
ограничен период от време, а именно до момента, в който достъпът се осигури по
траен начин – например чрез откриване на все още неоткрити нови улици,
проектирани съгласно подробен устройствен план. Основната хипотеза на
прокарването на временни пътища е регламентирана в ал. 1 на чл. 190 от ЗУТ, тъй
като съгласно общите изисквания за урегулиране и застрояване на териториите и
поземлените имоти (чл. 14, ал. 3, т. 1 от ЗУТ) поземлените имоти се урегулират
с улични регулационни линии, които определят границата с прилежащата улица
(лице на имота) и (чл. 14, ал. 4 от ЗУТ) урегулираните поземлени имоти имат
задължително лице (изход) към улица, към път или по изключение към алея в парк.
Съгласно
чл. 190, ал. 6 от ЗУТ, компетентен орган по издаване на заповеди от вида на
процесната заповед е Кметът на общината. Възможност за делегиране на тези
правомощия е допустима по силата на §1, ал.3 от ДР на ЗУТ, съгласно която
кметът на общината може да предостави свои функции по този закон (ЗУТ) на
заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от
общинската (районната) администрация. От ответника по делото е представена
Заповед № 5515/31.12.2019 г. (л. 11 от преписката), с която Кметът на община
Варна е делегирал свои правомощия по ЗУТ, в това число и тези за издаване на
заповеди по реда на чл. 190, ал. 6 от ЗУТ, каквато е процесната заповед, на
Зам. Кмета на община Варна – Пейчо Пейчев. Оспорената в настоящото съдебно производство
заповед е подписана именно от последния. Предвид това съдът приема, че
административният акт е издаден от компетентен орган в рамките на изрично
делегираните му правомощия, съгласно горепосочената заповед.
Заповедта
е издадена при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички
необходими реквизити, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и
правни основания за нейното издаване.
При
служебната проверка за законосъобразност на административния акт не се
установиха допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от категорията
на съществените, които да налагат отмяна на акта като незаконосъобразен. Видно
от доказателствата, представени от ответника ведно с административната
преписка, заинтересованите лица своевременно са уведомени за откриване на
административното производство като им е дадена възможност да участват активно
на всеки етап от него. Това е явства от факта, че общинската Комисия за
определяне на трасе за достъп до имоти, назначена със заповед на кмета на
общината, неколкократно е разглеждала постъпилите възражения от
заинтересованите лица в производството по прекарване на временен път. Във
връзка с тези възражения са събирани допълнително доказателства, каквато е
информацията досежно съществуващ кладенец в трасето на временния път, изискана
от Басейнова Дирекция „Черноморски район“. Горното мотивира съда да приеме за
неоснователни възраженията на жалбоподателя С. за допуснати съществени
нарушения в производството пред ответника. Липсата на съгласие за прокарване на
временен път като условие за провеждане на процедурата по чл. 190 от ЗУТ не е
оборена от жалбоподателите по надлежен ред, а образуването на настоящото
съдебно производство не само, че не опровергава, а напротив – подкрепя тезата
на ответника за липса на съгласие за прокарване на временен път от страна
на собствениците на обслужващите имоти
(без Община Варна).
Фактът,
че възраженията на жалбоподателите не са уважени е свързано с преценката на
ответника за тяхната неоснователност и не води на извод за допуснато нарушение
на административнопроизводствените правила, тъй като същите са били обсъдени.
Независимо
от изложеното, жалбите се явяват основателни.
Административният
акт се свързва със съдържанието му на едностранно волеизявление на орган на
власт, издадено в изпълнение на нормативно установени правомощия. Границите на
това властническо изявление са рамките на съответния закон, въз основа на който
то се издава.
Видно
от диспозитивната част на оспорената Заповед № 1487/ 03.06.2021 г., с нея е разрешено
на П.Г.Д. да прокара временен път до собствения си имот ПИ **по КК на гр.
Варна. Не се спори, а и видно от доказателствата по делото, заявителят Д., по
която инициатива е образувано производството, е собственик на ПИ с
идентификатор 10135.2552.** по КК на гр. Варна и именно този ПИ е бил
предмет на производството пред ответника. Следователно налице е противоречие
между мотивите и диспозитивната част на оспорената заповед, което води до неясното
на изразеното от органа властническо волеизявление. Съответствието между
мотивите и диспозитива на акта е абсолютна предпоставка за валидност на акта,
доколкото първите обуславят извода в диспозитива предмет на изпълнение.
Констатираният
порок не може да бъде саниран от съда в хода на съдебното оспорване чрез
мотивите, изложени в съдебното решение чрез тълкуване волята на органа,
доколкото липсва да е отстранена очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.62
от АПК и доколкото този ред е предвиден
за отстраняване на грешки във фактите, но не и грешки във волята на
компетентния орган.
Една
от абсолютните предпоставки за законосъобразност на всеки административен
акт е той да съдържа валидно властническо
волеизявление, воля на административния орган,
която трябва да бъде формулирана ясно, категорично и недвусмислено.
Обратното – липсата на ясно формулирана воля - е индиция за нищожност на
оспорения акт. Според правната теория и съществуващата съдебна практика,
нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че той
изначално, от момента на издаването му, не е в състояние да породи правните
последици, към които е насочен. Липсата на валидно волеизявление винаги е
съществен порок, водещ до нищожност на акта и съдебната практика по този въпрос
е безпротиворечива. /виж Решение № 13281/ 14.10.2013 г. на ВАС по адм. дело №
1163/2013 г./. В
настоящия случай обективираното в диспозитива на заповедта волеизявление не
позволява да бъде разбрана категоричната волята на административния орган,
допуска тя да бъде разбирана и двусмислено предвид приетото в мотивите й, кой е
собственик на имота, предмет на заявеното искане, посочения имот в диспозитива
и изброяването на имоти, през които следва да премине трасето, несъответстващи
от друга страна с ПИ **по КК на гр. Варна. В
случая оспорената заповед не може да породи правни последици.
Установеното представлява липса на изразена правно валидна воля от страна на
административния орган, а липсата на такава е основание оспореният
административен акт да бъде обявен за нищожен.
При
наличието на толкова съществен порок съдът намира, че не следва да обсъжда
останалите възражения, изложени в жалбите.
Предвид установеното и с оглед естеството на
административното производство, което не позволява решаването на въпроса по
същество, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК следва преписката да бъде върната на
органа за ново разглеждане, като при новото произнасяне следва да се съобразят
указанията по приложение на закона като органът следва да съобрази, че е
обвързан от предмета на производството по чл. 190 от ЗУТ с ПИ, за които е
сезиран.
При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1
от АПК, в полза на жалбоподателите следва да се присъдят действително сторените
разноски по делото, съобразно представените списъци и предвид изрично
направеното от процесуалния представител на ответника възражение за
прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения, което съдът намира за
основателно, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на спора. С оглед
съдържащите се по делото доказателства следва да се осъди Община Варна да
заплати солидарно на жалбоподателите Т.М.И. и В.Д.И. сума в размер на 1924,00 лв., от които 20,00
лв. държавна такса (по 10,00 лв. за всеки един от двамата жалбоподатели),
904,00 лв. – депозит за вещи лица и 900,00 лв. за адвокатско възнаграждение за
един адвокат, съобразно установения в чл. 8, ал. 2, т. 1, от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум за
дела по ЗУТ. На жалбоподателя Н.Д.С. следва да се присъди сума в размер на
610,00 лв., от които 10,00 лв. държавна такса и 600,00 лв. адвокатско
възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие.
Водим
от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 вр. чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед
№ 1487/03.06.2021 г., на заместник кметът на Община Варна.
ВРЪЩА преписката за ново произнасяне от
административния орган по заявление рег. № АУ081814ВН от 27.08.2020 г. на П.Г.Д.,
съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Община
Варна да заплати солидарно на Т.М.И. с ЕГН ********** и на В.Д.И. с ЕГН **********
***, сумата в размер на 1924,00 /хиляда деветстотин двадесет и четири/ лева.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Н.Д.С. *** сумата
в размер на 610,00 /шестстотин и десет/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: