О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1626/30.10.2020г.
гр. Пазарджик,
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VIІI административен състав, в закрито съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОМИР
БАБАКОВ
като разгледа докладваното от съдия Бабаков адм. дело № 1161 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.250 и
сл. АПК
Образувано по искане на Й.В.С.
*** против действия на Община Пазарджик, които се
изразяват в незаконосъобразно недопускане молителката в стая № 2 с площ от
20 кв. м, находища се на административен адрес гр. Пазарджик, ул. „***“ № 1 и
незаконосъобразно задържане на нейни лични вещи- чанта с пари, документи за
самоличност, банкови карти, документи за завършено образование и др., които се
намират в същото помещение.
Съдът е изискал за послужване
адм. д. 867/20 г. по описа на АС Пазарджик.
С определение № 1608/28.10.2020 г.,
съдът е изискал от Община Пазарджик на
основание чл. 252 ал.2 от АПК данни за основанието, да не допуска Й.С. в
посочения имот и да задържа там изброените от нея вещи. Информацията е
постъпила със справка Вх. № 7560829.10.2020 г.
При така постъпилите данни, съдът
намира искането на Й.В.С. като процесуално
недопустимо, тъй като липсва правен интерес от същото.
Установява се, че със заповед №
2106/28.08.2017 г. на Заместник- кмет на Община Пазарджик по чл. 65 ал.1 от ЗОС
е разпоредено изземване на общинско
помещение- стая № 2 с площ от 20 кв. м, находяща се на административен адрес
гр. Пазарджик, ул. „***“ № **. С окончателно решение на ВАС по адм. д.
13368/2017, е оставено в сила решението на АС Пазарджик, с което жалбата на С.
е била отхвърлена.
Т.е. молителката С. не е била
надлежна страна по въпросното административно дело по оспорване на цитираната
по- горе заповед. Това изрично е посочено и в Определение № 877/11.09.2017 по
адм. д. 703/2017 г. на АС Пазарджик, оставено в сила с Определение
12017/11.10.2017 на ВАС по адм. д. 11168/2017 на ВАС. Същата не е и страна по
договора за наем, сключен между адв. В.С. и Община Пазарджик, на което правно
основание е ползвано помещението. Липсват изложени данни, С. да е страна по
облигационно правоотношение, което да й дава правно основание да ползва
въпросното помещение. Обстоятелството, че именно общинския имот е посочен като
място на работа в трудовия договор на С. не може да се счете за легитимиращо
последната да ползва имота. Това е така, доколкото мястото на работа по КТ
подлежи на промяна по взаимно съгласие на страните. Налага се изводът, че
молителката е чуждо на правния спор лице, което не се легитимира с вещни или
облигационни права, даващи основание да ползва въпросния имот. Като такова
лице, молителката няма правно защитим интерес да иска достъп за ползването на
имота. Като не я е допуснал да го ползва, административният орган не е
осъществил действие,което не се основава на административен акт или закон. Нещо
повече, изцяло в правомощието на собственика на един имот е да прецени кои лица
да допуска в него и кои не, и недопускането на лице, което няма никакво правно
основание да го ползва, не може да се счета за незаконосъобразно действие,
което да дава основание на лицето да търси съдебна защита по чл. 250 от АПК.
Относно твърдението, че във
въпросното помещение се намират лични вещи на молителката до които не е
осигурен достъп, съдът също не констатира правен интерес от исканата защита по
чл. 250 от АПК. Не се установява по никакъв начин молителката да е поискала
от Община Пазарджик да и осигури достъп до личните вещи, за да
има правен интерес да отправя до съда искане за прекратяване на някакво
незаконосъобразно действие на посочения административен орган. Нещо повече,
видно от становището, приложено по настоящото дело, не се оспорва, че в
помещението са констатирани чужди вещи и се изразява готовност молителката при
посочен от нея дата и час да й бъде осигурена възможност да си ги получи. От
друга страна, въпросът свързан със задържането на чужди движими вещи без правно
основание, стои извън предмета на административното право- ако счита, че е
осъществено престъпление по чл. 194 от НК, 323 от НК или чл. 206 от НК от
длъжностни лица на Община Пазарджик, молителката следва да отнесе претенциите
си към ОДМВР Пазарджик или
Прокуратуратурата на РБ.
Ето защо, искането на молителката
Й.В.С. *** следва да бъде оставено без
разглеждане на основание чл. 159 т.4 от АПК, а настоящото производство следва
да бъде прекратено.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искане на
Й.В.С. *** против действия на Община Пазарджик, които се
изразяват в незаконосъобразно недопускане молителката в стая № 2 с площ от
20 кв. м, находяща се на административен адрес гр. Пазарджик, ул. „***“ № * и
незаконосъобразно задържане на нейни лични вещи- чанта с пари, документи за
самоличност, банкови карти, документи за завършено образование и др., които се
намират в същото помещение.
Определението подлежи на обжалване
пред ВАС в седмодневен срок от съобщението.
СЪДИЯ:/п/
Определение
№ 462 от 14.01.2021г. на ВАС - София, Четвърто отделение по АД № 13481/2020г.
- ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1626/30.10.2020 г. по адм.д. № 1161/2020 г. по
описа на Административен съд – Пазарджик.
Определението е
окончателно.