Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 05.02.2013 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII – ти граждански състав, в открито заседание на двадесет и пети януари през две
хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Д.И., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 5018
по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените в обективно кумулативно съединение искове са
с правно основание чл.128, т.2 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ, чл.225, ал.1 от КТ
и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът И.И.А. *** твърди, че ответникът „Кансер – 1” ЕООД
е бивш негов работодател, при когото заемал длъжността „шивач дамско облекло” с
основно трудово възнаграждение в размер на 330 лева месечно. Твърди, че на
27.06.2011 г. му била връчена заповед №
22/23.06.2011 г. за прекратяване на трудовото правоотношение поради
дисциплинарното му уволнение. Впоследствие с влязло в сила решение № 1865/ 27.10.2011 г., постановено по гр.д. №
6752/ 2011 г. по описа на РРС уволнението било признато за незаконно и
отменено. Поддържа, че неплатено останало трудовото му възнаграждение за
месеците май и юни 2011 г. в общ нетен размер от 397, 05 лева, както и
обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ за неплатен годишен отпуск в размер на 148,
50 лева. Твърди, че след прекратяване на трудовото му правоотношение останал
без работа поради незаконното дисциплинарно уволнение като претендира
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 23.06.2011 г. до 23.12.2011 г.,
или общо за шест месеца, в общ размер от 662 лева. Поради забавата в плащането
на посочените трудови възнаграждения и обезщетения по КТ претендира и мораторна
лихва в размер съответно от 41, 77 лева – върху неплатеното трудово
възнаграждение, 15, 53 лева – върху обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ и 54,
50 лева – върху обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ, до датата на депозиране на
исковата молба в съда. Претендира и направените деловодни разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът „Кансер – 1” ЕООД, чрез процесуалния си представител, е
депозирал писмен отговор, в който признава предявените искове по чл.128, т.2 и
чл.224, ал.1 от КТ. Поддържа, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено
по инициатива на последния с депозираното от него на 23.06.2011 г.
предизвестие, уговореният 90 - дневен срок по което не бил отработен от ищеца.
В условията на евентуалност, по отношение на претенциите по чл.128, т.2 от КТ и
чл.224, ал.1 от КТ, релевира възражение за прихващане, с правно основание
чл.104, ал.1 от ЗЗД, с насрещното свое вземане в размер на 990 лева за
дължимото от работника обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазения срок на
предизвестието. Оспорва основателността на иска по чл.225, ал.1 от КТ като
сочи, че основната предпоставка за уважаването на тази претенция е свързана с
оставането на работника без работа за определен период от време именно поради
незаконното уволнение, а не поради друга причина – в случая поради
прекратяването на трудовото правоотношение по инициатива на самия работник. По
изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове. Претендира направените деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на
страните, намира за установено следното:
По делото няма спор, а и от представените
писмените доказателства –допълнително споразумение към трудовия договор от
01.01.2011 г., се установява, че страните били обвързани от трудово
правоотношение, по силата на което ищецът изпълнявал при ответника длъжността
„шивач дамско облекло” с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 330
лева. На 17.06.2011 г. ищецът депозирал молба до ответника, с която поискал да
бъде незабавно освободен от заеманата от него длъжност. Ответникът не уважил
молбата като отговорил, че трудовото правоотношение следва да бъде прекратено
след отработване на уговорения 90 дневен срок на предизвестието. Отговорът бил
връчен лично на ищеца на 22.06.2011 г. с писмо с обратна разписка. На следващия
ден – на 23.06.2011 г. ищецът отново депозирал молба до работодателя си, с
която уведомил последния, че прекратява едностранно трудовото си правоотношение
„по чл.327, ал.3 от Кодекса на труда”. На същата дата работодателят издал
заповед № 22/23.06.2011 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение поради дисциплинарното уволнение на
ищеца с оглед неявяването му на работа на 17, 20, 21 и 22 юни 2011 г. С влязло
в сила решение № 1865/ 27.10.2011 г.,
постановено по приложеното гр.д. № 6752/ 2011 г. по описа на РРС, заповедта
била отменена. От изложените към съдебния акт мотиви става ясно, че уволнението
е признато за незаконно поради неспазване на процедурата по чл.193, ал.1 от КТ
от страна на работодателя.
Според депозираното от
процесуалния представител на ищеца становище с вх. № 4627/ 25.01.2013 г., подаденото
заявление от 23.06.2011 г. не съставлява предизвестие от негова страна за
прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като същото не съдържало негово
волеизявление в този смисъл. Поддържа, че ако ответникът твърди, че трудовото
правоотношение е прекратено на основание различно от отмененото дисциплинарно
уволнение, то тези твърдения е следвало да бъдат наведени в производството по
гр.д. № 6752/ 2011 г. по описа на РРС, тъй като противното би довело до
недопустимо заличаване на правните последици на постановеното в това
производство и влязло в сила съдебно решение.
Според процесуалния представител на ответника
волята на ищеца да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие без обаче
да отработи уговорения срок на същото следва от самото депозиране на писмено
изявление в този смисъл / чл.335, ал.2, т.2 от КТ/ и неявяването му на работа
след тази дата – след 23.06.2011 г.
Така основният спорен
по делото въпрос е кога и на какво основание е прекратено трудовото
правоотношение между страните и следва ли депозираното заявление от работника
да бъде разглеждано като предизвестие от негова страна по смисъла на чл.326,
ал.1 от КТ.
Съдът намира отговорът на последния въпрос положителен.
Разпоредбата
на чл. 326 КТ
установява основната уредба на едностранно прекратяване на трудовия договор с
предизвестие от работника или служителя. По своята правна същност
предизвестието на работника или служителя за прекратяване на трудовото
правоотношение, отправено до работодателя, е негово материално, субективно,
преобразуващо трудово право. Субект на това право е работникът или служителят,
който не е длъжен да мотивира волеизявлението си, достатъчно е само изразената
от него воля да съдържа ясно и безусловно решение за прекратяване на трудовото
правоотношение. В този смисъл фактическият състав на прекратяването на
трудовия договор на това основание е най – тесен от гледна точка на включените
в него елементи в сравнение с останалите способи за прекратяване на трудовото
правоотношение по инициатива на работника. И това е така, защото за да настъпи
прекратяването е достатъчно единствено изявлението на работника за
прекратяването и неговото получаване от работодателя без да е необходимо да са
налице и други фактически обстоятелства, които да обуславят надлежното
упражняване на това субективно право.
В конкретния случай като правно основание за
прекратяването ищецът е посочил разпоредбата на чл.327, ал.3 от КТ, чието
съдържание няма отношение към основанията за прекратяване на трудовото
правоотношение. За пълнота следва да се отбележи, че по делото липсват данни за
наличието на някои от основанията по чл.327, ал.1 от КТ, с които да може да
бъде свързано депозираното от работника писмено изявление. Конкретно не е било
налице и основанието по чл.327, ал.1, т.2 от КТ – забава в изплащането на
трудовото възнаграждение, тъй като според поясненията на вещото лице в съдебно
заседание от 25.01.2013 г., към датата на депозиране на заявлението при
работодателя – 23.06.2011 г., все още не е бил настъпил падежа на последното
дължимо на ищеца трудово възнаграждение – това за месец май 2011 г., който
падеж е на 30.06.2011 г. като не са били налице забавени трудови възнаграждения,
дължими за предходен период. По изложените съображения и доколкото от
депозираното заявление е видно ясното и безусловно решение на ищеца да прекрати
трудовото си правоотношение с ответника, съдът намира, че същото съставлява по
правното си естество писмено предизвестие по смисъла на чл.326, ал.1 от КТ.
По делото няма спор, че срокът на същото,
уговорен съгл. чл.5 от допълнителното споразумение на 90 дни и за двете страни,
не е отработен от ищеца, поради което и съгласно правилото на чл.335, ал.2, т.2
от КТ следва да се приеме, че прекратяването на трудовото правоотношение е
настъпило в деня на неговото подаване – на 23.06.2011 г.
Следва да се отбележи, че е възможна конкуренция на
две насрещни, едностранни волеизявления,
насочени към прекратяване на трудовия договор,
както е и в разглеждания случай – това на работодателя, съдържащо се в
издадената на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ уволнителна заповед № 22/23.06.2011 г. и
това на работника – в депозираното на същата дата преизвестие по чл.326, ал.1
от КТ. Образуваното съдебно производство по иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и
постановената по него отмяна с влязло в сила решение на дисциплинарното
уволнение и на свързаното с него прекратяване на трудовото отношение не
препятства течението на срока на предизвестието по чл.326, ал.1 от КТ.
Изтичането на този срок води неизбежно до прекратяване на трудовото
правоотношение на това самостоятелно основание /виж в този смисъл Тълкувателно
решение № 2 от 23.10.2012 г. на ВКС по
тълк. д. № 2/2012 г., ОСГК/. Противно на посоченото в становището на процесуалния
представител на ищеца, интерес от навеждането на такива доводи в производството
по иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ – че трудовото правоотношение е вече
прекратено на друго основание, а не поради дисциплинарно уволнение, поради
което последното няма предмет и се явява незаконно, има именно уволнения
работник, а не неговият работодател. Постановеното по този иск и влязло в сила
решение формира сила на
присъдено нещо само досежно незаконността на уволнението на конкретното
уволнително основание, а не изобщо, поради което неоснователни са
съображенията, че този въпрос – дали трудовото правоотношение е прекратено
поради депозирано от работника предизвестие по чл.326, ал.1 от КТ, не може да
бъде пререшаван в настоящото производство.
В случая са установени
фактическите предпоставки, обуславящи основателността на заявеното с
възражението за прихващане вземане на ответника за обезщетение по чл.220, ал.1
от КТ. Установен е уговореният срок на предизвестието, размерът на трудовото
възнаграждение, върху което ще се изчислява обезщетението, както и
обстоятелството, че срокът на предизвестието не е отработен от работника.
В депозирания отговор и в поканата до ищеца от
28.06.2011 г. / на л.7 от делото/ ответникът признава предявените искове по
чл.128, т.2 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ.
Независимо от изложеното съдът намира, че
заявеното с възражението на ответника вземане в размер на 990 лева принципно не
може да бъде прихванато срещу вземането на ищеца за неплатените трудови
възнаграждения. Това е така с оглед установеното в чл.272, ал.1 от КТ
императивно ограничение, което изисква за подобно прихващане съгласието на работника,
каквото в случая не е дадено. Искът по чл.128, т.2 от КТ е основателен и следва
да бъде уважен като бъдат присъдени и мораторните лихви в изчисления от вещото
лице размер от 38, 33 лева, а над този размер акцесорната претенция бъде
отхвърлена.
По тези съображения компенсацията следва да се
извърши само с обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ, който иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен поради погасяването му по указания начин. Неоснователна
се явява и акцесорната претенция за мораторна лихва върху посоченото
обезщетение, доколкото за плащането на същото няма определен падеж и лихва
върху него се дължи само след писмена покана /чл.84, ал.2 от ЗЗД/,
доказателства за наличието на каквато липсват представени по делото. В този
смисъл, макар и по повод на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ, но по
съображения, изцяло приложими и към лихвата върху обезщетението по чл.224, ал.1
от КТ, е и ТР № 3 от 19.III.1996 г. по гр. д. №
3/95 г., ОСГК.
По останалата част на възражението – досежно
исканата компенсация с дължимото от ответника трудово възнаграждение съдът не
дължи произнасяне в диспозитив /арг. чл.298, ал.4 от ГПК/, тъй като не се
произнася по неговата основателност, а го отхвърля поради неговата
некомпенсируемост и в този смисъл не се дава „разрешение” по възражението по
използваната в закона терминология / вж. постановеното по чл.290 от ГПК решение № 45 от 22.04.2009 г.
на ВКС по т. д. № 483/2008 г., I т. о., ТК, съставляващо задължителна практика
съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009
г., ОСГТК/. По изложените съображения искът по чл.128, т.2 от КТ следва да бъде
уважен в претендирания нетен размер от 397, 05 лева, в който размер са
изчислени трудовите възнаграждения и от вещото лице.
Неоснователен се явява искът по чл.225, ал.1 от КТ. Предпоставка за присъждане на посоченото обезщетение е наличието на
причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без работа. Това
изискване законът изразява чрез формулировката „останал без работа поради това уволнение”. Необходимо е
следователно оставането без работа да е резултат именно на незаконното
уволнение, а не на други обстоятелства. В случая ищецът е останал без работа не
вследствие признатото за незаконно дисциплинарно уволнение, а по своя инициатива
– чрез прекратяване на трудовото правоотношение с депозирано от него
предизвестие, чиито срок не отработил. В този смисъл виж напр. решение № 371 от 14.10.1997 г. на ВКС по гр. д. № 273/97
г., III г. о, в което се разглежда сходен казус, при който е
настъпило прекратяване на срочен трудов договор в течение на шестмесечния срок
по чл.225, ал.1 от КТ. В случая началото на периода, за който се претендира
обезщетението на посоченото правно основание съвпада с датата на прекратяване
на трудовото правоотношение поради неспазения срок на предизвестието –
23.06.2011 г., поради което искът, както беше посочено, е изцяло неоснователен.
С оглед изхода по главната претенция, неоснователен е и искът за мораторните
лихви върху това обезщетение.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78,
ал.1 от КТ ищецът има право на разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 164, 99 лева от общо направените такива от 500 лева.
Ответникът, на осн. чл.78, ал.3 от КТ, има право
на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 201 лева от общо
направените такива от 300 лева. След служебна компенсация на насрещните
вземания за разноски, в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 36,
01 лева.
На осн. чл.78, ал.6 вр.чл.83, ал.1, т.1 от ГПК в
тежест на ответника, съобразно уважената част от исковете, е съответната част
от дължимата държавна такса в размер на 65, 99 лева и 23,10 лева - разноски за
възнаграждение на вещото лице, които суми следва да бъдат внесени по сметка на
съда.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Кансер – 1” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.София, ж.к.”Младост – 1”, бл.79, вх.1, ет.8, ап.23,
представлявано от управителя Ганчо Йовчев Х., да заплати на И.И.А., с ЕГН **********,***, сумата от 397,
05 лева, представляваща нетния размер на неплатените трудови възнаграждения
за месеците май и юни 2011 г., както и сумата от 38, 33 лева – мораторна лихва върху главницата, считано от падежа
на всяко от възнагражденията до датата на депозиране на исковата молба в съда,
ведно със законната лихва, считано от последната дата – 29.06.2012 г. до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.И.А., с ЕГН **********, против „Кансер – 1” ЕООД, с ЕИК *********,
иск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ – за заплащане на сумата от 148, 50
лева, представляваща неплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
за 10 дни от 2011 г., като погасен чрез прихващане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.И.А., с ЕГН **********, против „Кансер – 1” ЕООД, с ЕИК
*********, иск с правно основание чл.225, ал.1 от КТ – за заплащане сумата от
общо 662 лева, представляваща обезщетение за оставане на ищеца без работа за периода от 23.06.2011
г. до 23.12.2011 г. поради незаконното уволнение, извършено със заповед №
22/23.06.2011 г., иска по чл.86 от ЗЗД -
за заплащане на мораторна лихва върху неплатените трудови възнаграждения за
горницата над 38, 33 лева до пълния предявен размер от 41, 77 лева,
както и изцяло исковете по чл.86 от ЗЗД - за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетенията по чл.224, ал.1 от КТ и чл.225, ал.1 от КТ съответно в размер на
15, 53 лева и 54, 50 лева, като
неоснователни.
ОСЪЖДА И.И.А., с ЕГН ********** да заплати на „Кансер – 1” ЕООД, с ЕИК *********, сумата от 36, 01 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение по компенсация.
ОСЪЖДА „Кансер – 1” ЕООД, с ЕИК *********, да заплати по
сметка на Русенския районен съд сумата от 65, 99 лева – дължима държавна такса съобразно уважената част
на исковете и сумата от 23,10 лева – възнаграждение за вещото лице.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/