Р
Е Ш Е Н И Е
№
1601
гр. П., 06.11.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на единадесети октомври, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Капка Станчева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 08754 по описа на съда за
2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Производството
по делото е образувано по искова молба на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, 1784, бул. „Цариградско шосе“ № 159,
район Младост, бл. БенчМарк Бизнес Център, срещу Т.Г.И., с адрес: ***, с искане да бъде признато за установено, че
ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 576,57 лева, представляваща главница за използвана и незаплатена
електрическа енергия за електроснабден имот, находящ се в гр. П., ж.к. „***, за
периода от 04.09.2017г. до 04.05.2018г. и сумата от 19,43 лв., представляваща
законна лихва за забава, считано от 04.11.2017г. до 04.07.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми по ч.
гр. дело № 4933/2018г. по описа на Районен съд – гр. П. е издадена Заповед за
изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК. Претендират
направени по делото разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал писмен отговор.
В
съдебно заседание, проведено на 11.10.2019г., ищецът не се явява и не изпраща
представител. Същият е изразил становище по хода и съществото на делото в
нарочна писмена молба. Ответникът се явява лично и признава изцяло предявените
установителни искове.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Предявени са от
страна на ищеца обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 98а от ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за процесните суми, като за същите е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение с № 3805 от 18.07.2018г.
по ч. гр. д. № 4933/2018г. по описа на ПРС. Същата е връчена на длъжника (ответник по
настоящото дело) в условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, при което, в предоставения
едномесечен срок, са предявени настоящите установителни искове. Последното
обстоятелство прави исковете процесуално допустими, респ. съдът дължи
произнасяне по тях.
По основателността:
Не се спори
между страните, че ответникът е ползвател на процесния електроснабден недвижим
имот.
По делото са приети Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД,
/одобрени с Решение № ОУ – 059 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР и изменени и допълнени
с Решение № ОУ – 03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР, от които се установява реда и
условията за продажба на ел. енергия от ищцовото дружество на потребителите,
при съединени към разпределителната мрежа на територията, за която ищеца
притежава Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-135 от
29.11.2006г., издадена от ДКЕВР.
Приложено по делото е заверено копие и
на Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна
инстанция № Л-409-17/01.07.2013г., от което се установява, че на ищеца е
разрешено осъществяването на дейност по доставка на електрическа енергия за
срок от 28 години, считано от издаването й.
От
приетите в заверен препис фактури с №№ **********/11.10.2017г.,
**********/09.11.2017г., **********/08.12.2017г., **********/10.01.2018,
**********/09.02.2018г., **********/11.03.2018г., **********/11.04.2018г. и
**********/10.05.2018г. се установява, че ищецът „ЧЕЗ Електро България“ е
начислил на ответника Т.Г.И. с клиентски № *** за електроснабден имот, находящ
се в гр. П., ж.к. „*** сума за плащане в размер на 576,57 лева и с краен срок
за плащане на последната фактура – до 04.06.2018г.
При така приетата за установена фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Както беше изяснено, настоящото
производство е образувано по установителни искове с правно основание чл. чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД. Уважаването им е обусловено от установяване от страна на ищеца, при
условията на пълно и главно доказване, на всички правопораждащи правата му
факти: съществуването през процесния период между страните на валидно
облигационно отношение, регулирано от публично известни Общи условия, имащо за
предмет продажба /доставка/ на електрическа енергия до процесния недвижим имот,
който да е електроснабден, извършена доставка на ответника на определено количество
електрическа енергия, правилното начисляване на същата – при наличието на
законово основание за преизчисление по нормативно предвидена методика поради
констатирана промяна в схемата на свързване,
довела
до неизмерване изцяло или отчасти на консумирана електрическа енергия и
спазване на процедурата за корекция и допълнително по иска за лихва –
изпадането на ответника в забава и размер на търсеното в тази връзка
обезщетение.
Съгласно дефинитивната норма на § 1, т.
2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия за
собствени битови нужди, а съгласно разпоредбата на чл. 98а ЗЕ крайният
снабдител с електрическа енергия продава същата при публично известни общи
условия, които влизат в сила за клиентите му без изрично писмено приемане –
арг. ал. 4 от законовия текст. В клаузата на чл. 4, ал. 2 от процесните Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищеца „ЧЕЗ Електро
България“ АД е предвидено, че потребител на електроенергия за битови нужди е
физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа, което ползва електрическа енергия за
домакинството си. Изложеното дава основание за извод, че облигационното
правоотношение по повод доставката на електрическа енергия за битови нужди
възниква между доставчика и собственика/ползвателя на електроснабден недвижим
имот, без да е необходимо подписването на нарочен договор или писменото
приемане на приложимите от доставчика, одобрени от ДКЕВР и публикувани Общи
условия.
Предвид
гореизложеното и доколкото няма валидно оспорване от ищеца, то и съдът намира,
че между страните по делото е налице валидно облигационно правоотношение за
доставка на ел. енергия, досежно процесният недвижим имот.
В съдебно
заседание на 11.10.2019г. ответникът е признал, че дължи на ищеца претендираните с исковата молба суми. Съдът
намира, че направеното признание се подкрепя от събраните по делото
доказателства.
Предвид
гореизложените съображения съдът намира, че следва да признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 576,57 лева, представляваща главница за използвана и
незаплатена електрическа енергия за периода от 04.09.2017г. до 04.05.2018г.,
както и предвид признанието на главния дълг - и сумата от 19,43 лв., представляваща законна лихва за забава, считано от
04.11.2017г. до 04.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.07.2018г.
до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 4933/2018г. по
описа на Районен съд – гр. П. е издадена Заповед за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 от ГПК.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските както в заповедното производство, така и в исковото производство.
С оглед изхода
на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
сумата от 195.00лв., представляваща направени разноски в заповедното и исковото
производства, от които сумата от 50,00лв. за държавни такси и сумата от 145лв. за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран
от горното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
по искове, предявени от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
1784, бул. „Цариградско шосе“ № 159, район Младост, бл. БенчМарк Бизнес Център,
срещу Т.Г.И.,
с адрес: ***, че ответника дължи
на ищцовото дружество сумата от 576,57
лева, представляваща главница за използвана и незаплатена електрическа енергия
за електроснабден имот, находящ се в гр. П., ж.к. „***, за периода от
04.09.2017г. до 04.05.2018г. и сумата от 19,43 лв., представляваща законна лихва за
забава, считано от 04.11.2017г. до 04.07.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл.
410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело №
4933/2018г. по описа на Районен съд – гр. П. е издадена Заповед за изпълнение
на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА Т.Г.И., с адрес:
*** ДА ЗАПЛАТИ на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1784, бул.
„Цариградско шосе“ № 159, район Младост, бл. БенчМарк Бизнес Център, сумата от 195.00 лева, представляваща направени в
исковото и заповедно производства разноски за държавни такси и адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№ 4933/2018г.
на ПРС да бъде върнато на съответния състав на ПРС, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: