№ 1149
гр. София, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20241000500605 по описа за 2024 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ответника по гр.д. 3640/19 г. по описа на СГС
– ЗК Лев Инс АД. С решение по делото № 26 1231 от 24.10.23 г. съдът е уважил
предявените от пострадалата от ПТП Е. Б. в условие на обективно съединяване искове
с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД, като е счел, че пътувайки без
обезопасителен колан, пътничката в катастрофирал автобус е съпричинила
вредоносния резултат с 10% и е присъдил в нейна полза обезщетение в размер на
100 000 лв., ведно със законната лихва от 15.10.18 г., като е отхвърлил претенциите за
разликата до заявените 120 000 лв. За репариране на имуществени вреди е присъдено
обезщетение в размер на 902.97 лв., ведно със законната лихва от 15.03.19 г.
Искът е за лична обезвреда на ищцата, която тежко пострадала от състояло се
на 25.08.18 г. ПТП, при което след удар в две пътуващи една след друга коли в
насрещната посока, автобусът с пътници се преобърнал на дясната си страна.
Ответникът – въззивник счита, че присъденото обезщетение е несъразмерно на
претърпените вреди съобразно критерия на чл. 52 ЗЗД. Като неправилно се възприема
решението и в частта, с която съдът приема, че пострадалата е съпричинила
вредоносния резултат само с 10%. Според въззивника нейното съучастие е поне 50%.
Моли да се отмени решението в осъдителната му част.
Като трето лице, помагач на ответника е привлечен водачът Г. Г..
В производството пред въззивния състав не са събирани нови доказателства.
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустима жалба, която е
насочена срещу валидно и допустимо съдебно решение. Дължи се произнасяне
относно правилността на решението според доводите за неправилност, съдържащи се
във въззивната жалба.
Въз основа твърденията на страните и наличния по делото доказателствен
материал, САС прави следните изводи:
1
Двете вещи лица, изказали професионално становище по възложени им
експертизи – лекар и автоинженер отразяват, че автобусните колани са с по-ниска
надеждност в сравнение с тези, поставяни в леките автомобили, тъй като са
двуточкови. Те могат да предпазят при отвеждане на тялото напред и удар в
облегалката на предната седалка, но при странично сложно движение на тялото, те не
оказват защитно влияние. С оглед описаните от лекаря хирург – д-р Й., травми само
разкъсната рана на ухото на пострадалата е от типа травми, които евентуално поставен
предпазен колан би предотвратил. Поради това настоящият състав приема, че липсва
неправилност на решението поради погрешно определен процент съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалата.
Видно от медицинската експертиза, ищцата е получила като пряка причина от
катастрофата: контузия на гръден кош – счупена поредица ребра от 3-то до 6-то и 10-то
дясно и 6-то и 7-мо ляво; контузионни изменения на белите дробове, с двустранни
плеврални изливи, счупване на 2-ри поясен прешлен, РКР на дясното ухо, медиални
дискови хернии на нивата на шийните прешлени - С3-С4 и С4-С5, предмедиална
дискова херния в дясно С5-С6, ретролистеза 1-ва степен, състояние след компресионна
фрактура на 12-ти гръден прешлен. При контролен преглед е установена патологична
позиция на гръбначния стълб, дискогенна стеноза на спиналния канал. Обяснението на
хирурга е, че при катастрофата тялото на пътничката е извършвало ротационно
движение, което е увредило гръдния кош и гръбначния стълб. Няма пълно
възстановяване на ищцата от травмите, напротив с решение на ТЕЛК 273/23.01.20 г. е
констатирана 50% нетрудоспособност. Времето за възстановяване при описаните
травми е за период между 6 м. и 1 г. Остатъчни последици са уврежданията на
междупрешленните дискове в поясната и др. области на гръбначния стълб, с
радикулопатия (двустранна) и лумбалгия. При приемане на заключението вещото лице
е отразило, че теоретично дисковите хернии се лекуват оперативно, но практически
голям процент от тези операции завършват неуспешно.
Според св. К. Г. (син на ищцата) поради увреждането на ребра и прешлени
майка му трудно се изправяла, като първоначално могла да направи това само с чужда
помощ. Острото състояние продължило около 2 м., а до 6м. след катастрофата болките
били силни. За да вдигне паднала вещ използва приспособление, защото навеждането
й било трудно. Въпреки че към момента на разпита (27.09.21 г.) ищцата могла вече да
се придвижва самостоятелно, тя изпитвала постоянни болки. Това довело до проблеми
със съня и предписване на сънотворни лекарства (наред с противовъзпалителните и
обезболяващите).
При анализ на така събраните доказателства САС приема, че многоаспектните
увреждания по скелета и двигателния апарат на 64 годишна жена са причина не само
за страдания през време на оздравителния процес, но ще окажат трайно въздействие
върху начина на живот на пострадалата. Намалена е подвижността й. Ежедневието й
преминава под знака на болката и съобразяване с нея (невъзможност за физически
натоварвания, за прав стоеж по-продължително време, изминаване на по-големи
пешеходни разстояния). Видно от показанията на свидетеля, ищцата живее на село
сама. Последното обосновава радикална промяна в начина на живот и
възможностите за самосправяне. Наличието на удостоверена от ТЕЛК намалена с 50 %
работоспособност и изводите на медика-експерт за висок процент неуспешни
операции за възстановяване на нормалната позиция на междупрешленните
пространства (които притискат нервни окончания и причиняват болезненост и
ограничаване на движенията), при многобройните изменения в гръбначния стълб на
ищцата, опровергават тезата на ответника за недоказаност на страданията на ищцата
от неимуществено естество.
2
Относно имуществените вреди, удостоверените от ищцата разходи са за лечение
на травмите от ротационното движение на тялото при катастрофата (само разкъсната
рана в областта на ухото би била предотвратена при ползване на колан) и поради това
присъждането им в пълен размер е правилно.
Тъй като САС достига до извод за правилност на обжалваното решение, на
основание чл. 272 ГПК, се ползва от неговите мотиви.
На основание чл. 38 ЗА в полза на адв. Г. Й. следва да се присъди
възнаграждение в размер на 3 557 лв.
Водим от разгърнатите съображения, САС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в осъдителните му части решение № 26 1231 от 24.10.23 г.,
постановено по гр.д. 3640/19 г. по описа на СГС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал 3, вр. чл. 38 ЗА ЗК Лев Инс АД да заплати на
адв. Г. Й. САК адвокатски хонорар за защита на във въззивния процес в размер на
3 557 (три хиляди, петстотин петдесет и седем) лв.
Като трето лице помагач в процеса участва Г. Г..
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок пред ВКС
съобразно разпоредбите на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3