№ 429
гр. Русе, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на четвърти октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Силвия Павлова
Йордан Дамаскинов
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20244500500613 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ЗД ЕВРОИНС АД, ЕИК ********* със
седалище гр.София против решение № 620/07.05.2024 г., постановено по гр.д.
№ 4418/2023 г. по описа на Русенския районен съд, с което е отхвърлен
предявеният от дружеството против Агенция „Пътна инфраструктура“-
гр.София иск за сумата в размер на 262.84 лв., представляваща суброгационна
претенция, произтичаща от изплатено застрахователно обезщетение за щети
на товарен автомобил с вкл. 10 лв. ликвидационни разноски.
Твърди се, че решението е неправилно като постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон по съображенията, изложени в жалбата. Претендира
отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявеният иск бъде
уважен. Иска присъждане на направените разноски за производството.
Ответникът по жалбата АПИ- гр.София чрез ОПУ-Русе е подал отговор
по реда на чл.263 от ГПК, в който изразява становище за неоснователност на
жалбата. Счита решението за правилно и иска същото да бъде потвърдено.
Претендира направените разноски за производството.
1
Ответникът по жалбата и трето лице помагач „Пътинжинеринг“ АД-
гр.Русе счита жалбата за неоснователна по съображенията, изложени в
отговора.
Ответникът по жалбата и трето лице- помагач „Хидрострой“ АД-
гр.София не е подал отговор по реда на чл.263 от ГПК и не взема становище
по жалбата.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството по делото е образувано по предявеният от ЗД „Евро инс“
АД- София против Агенция „Пътна инфраструктура“- гр.София
суброгационен иск с правно основание чл.410 от КЗ- за заплащане на сумата
в размер на 262.84 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение за имуществени вреди по имуществена застраховка „Каско на
МПС“ и ликвидационни разноски.
Застрахователното дружество е навело твърдения, че вземането му,
представлява регресно притезание за изплатено застрахователно обезщетение
за причинени имуществени вреди на МПС от проявеното бездействие от
страна на АПИ-гр.София, свързано с неизпълнение на задълженията по
поддържането на пътищата в добро експлоатационно състояние.
Изложените от жалбоподателят и ищец в първоинстанционното
производство фактически твърдения сочат, че същият основава вземането си
на разпоредбата на чл.410 от КЗ.
Съгласно цитираната правна норма плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу: причинителя на вредата, в това число в случаите вреди,
произтичащи от неизпълнение на договорно задължение; или възложителя за
възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са
2
възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД; или собственика на вещта и лицето, което
е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на
застрахования по чл. 50 от ЗЗД.
Разпоредбата на закона сочи, че за да възникне в полза на застрахователя
по имуществена застраховка суброгационно право срещу причинителя на
вредите, следва да са налице следните елементи от фактическия състав на
правната норма: наличие на валиден договор за имуществено застраховане,
сключен с увреденото лице с период на покритие към момента на настъпване
на застрахователното събитие, възникнало право на застрахования срещу
причинителя на вредата и извършено валидно плащане от застрахователя.
В процеса в доказателствена тежест на застрахователя е да установи
осъществяването на елементите от фактическия състав на цитираната правна
норма.
От събраните писмени и гласни доказателства, както и с приетата в
първоинстанционното производство експертиза е установено, че за товарен
автомобил „Мерцедес Бенц Атего“- собственост на „Пацони“ ЕООД- гр.Русе и
управляван от Е.Н.М. е била сключена имуществена застраховка „Каско“ със
застрахователна полица № 00500100139870 със срок на валидност от
06.01.2016 г.- 05.01.2017 г.
Въз основа на уведомление от водача на МПС- Е.М. е била образувана
застрахователна преписка по щета №**********/02.09.2016 г. В
уведомлението водачът е посочил датата на настъпилото събитие- 01.09.2016
г. в 15 ч., място на настъпване – път ІІ-23, а в описанието е посочил: по време
на движение попада в множество дупки, в резултат на което е увредена предна
лява гума и джанта. Приложен е протокол за ПТП.
По застрахователната преписка е бил извършен опис и оценка на щетите,
изготвен е доклад по щетата, в който е определено обезщетение в размер на
252.84. и 10 лв. ликвидационни разноски. Обезщетение е платено на
увредения собственик на 08.09.2016 г.
За ПТП е съставен констативен протокол за ПТП, в който
актосъставителят е удостоверил датата на настъпване на ПТП- 01.09.2016 г.,
на път ІІ-23 и описание на събитието: МПС попада в несигнализирано
препятствие /дупка/ на пътното платно, в резултат на което е увредената
3
предна лява гума и джанта.
Съгласно списък на републиканските пътища на територията на ОПУ-
Русе републикански път ІІ-23 е с дължина 31.761 км и преминава през
няколко населени места.
До АПИ-София е изпратена регресна покана от застрахователното
дружество, с която искано заплащането на изплатеното застрахователно
обезщетение.
За установяване на механизма на ПТП, настъпилите вреди и тяхната
пазарна стойност в производството са събрани писмени доказателства и е
назначена САТЕ.
С приетата по делото експертиза е установено, че технически е възможно
посочените увреждания на автомобила да са получени по начина, описан в
материалите по делото и съобщен от водача, установен е и причинно-
следствената връзка между посочения механизъм на ПТП и щетите по
автомобила, установено е и тяхната стойност.
За установяване на механизма на ПТП и мястото му са разпитани св.М.И.
и св.Е.М.. Показанията на същите свидетели са общи и неконкретни като и
двамата са заявили, че не си спомнят нищо конкретно за процесното ПТП.
АПИ-София и Консорциум „Пътно поддържане Русе 2014“ , състоящ се
от третите лица- помагачи са сключили договор за възлагане на обществена
поръчка- изх.№ РД-37-45/26.11.2014 г. с предмет: извършване на дейностите
по поддържане / превантивно, текущо, зимно и ремонтно- възстановителни
работи при аварийни ситуации/ на републиканските пътища на територията на
ОПУ-Русе. Приети са протоколи за извършени ремонти на процесният път,
както и доказателства за поставените пътни знаци.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил
предявеният иск по съображения, че не е установено мястото на ПТП, което се
явява пречка да изведе извод дали процесният пътен участък се поддържа от
ответника, както и води до невъзможност да установи налице ли е причинна
връзка между вредите и проявено бездействие от страна на АПИ.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
За да бъде ангажирана отговорността на АПИ- София, в процеса следва
да се установи е пасивно материално правно легитимирана по иска.
4
Доказателства, които да установяват пасивната материално правна
легитимация не са релевирани.
По делото няма категорични доказателства, които да установяват мястото
на настъпване на ПТП, в който смисъл възраженията на ответника по жалбата
са основателни.
Налице е несъответствие между данните, посочени от водачът на МПС в
уведомлението, въз основа на което е била образувана щетата в
застрахователното дружество и удостовереното в протокола за ПТП. В
съставеният констативен протокол за ПТП не е конкретизирано мястото, на
което е настъпило произшествието, няма конкретни данни за това и в
уведомлението до застрахователя и този пропуск не е отстранен с показанията
на св.И. и св.М..
Липсата на доказателства, които да установяват мястото на настъпване на
събитието е пречка да се установи пасивната материално- правна легитимация
по иска, както правилно е прието в обжалваното решение.
Процесният републикански път преминава през територията на няколко
населени места. Разпоредбата на чл.48 от ППЗП сочи, че организиране на
дейностите по поддържане на пътищата е задължение на съответната община
за републиканските пътища в границите на градовете.
Цитираната правна норма сочи, че макар процесният път да има характер
на път от републиканската пътна мрежа, задължението за неговото
поддържане по силата на закона се извършва както от АПИ, така и от
съответните общини за участъците, които попадат в урбанизираната
територия на съответното населено място. Точното място на настъпване е
необходимо, за да се определи дали ПТП е настъпило в урбанизираните
територии на населените места, през които преминава републиканския път
или е извън тях.
Липсата на доказателства относно конкретното място на настъпване на
произшествието се явява пречка за определяне на пасивната материално
правна легитимация по иска, поради което не може да се изведе извод, че е
налице основание за ангажиране на отговорността на жалбоподателя.
По делото не е доказана пасивната материално правна легитимация,
поради което правилно първоинстанционният съд отхъврил предявения
5
субрагационен иск.
Обжалваното решение е не страда от наведените в жалбата пороци.
Същото е правилно и следва да бъде потвърдено с решение, което съгласно
чл.280, ал.3 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските за производството в тежест на
жалбоподателя. По делото ответникът по жалбата АПИ- гр.София е
представляван от юрисконсулт, на който на основание чл.78, ал.8 от ГПК
следва да му се определи възнаграждение в размер на 50 лв. за въззивното
производство.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 620/07.05.2024 г., постановено по гр.д.№
4418/2023 г. по описа на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА ЗД „ЕВРО ИНС“ АД- гр.София да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“- гр.София сумата в размер на 50 лв.- разноски за въззивното
производство.
Решението е постановено при участието на трети лица помагачи
„Пътинжинеринг“ АД-гр.Русе и „Хидрострой“ АД- гр.София.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6