О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2019 Дупница
Номер Година Град
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
21.05. 2019
на Година
закрито Мирослав Саневски
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
гражданско 1469 2018
дело № по описа за година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж „Мецанин“, представлявано от Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев, чрез пълномощника юрисконсулт Н.А.С., срещу И.А.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени искове с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, и чл.79, вр. с чл.92 и чл.86 от ЗЗД.
Доколкото по делото е установено, че ответникът е починал преди подаване на исковата молба с правно основание чл. 422 от ГПК (19.07.2018г.), но след издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№435/2018г. по описа на РС-Дупница (07.03.2018г.) и след даване от съда на указания по чл.415, ал. 1, т. 2 на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, съдът, с определение, постановено в закрито заседание на 07.11.2018г., на основание чл.227 от ГПК и съгласно дадените указания с т.10б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, е конституирал като ответници по делото наследниците по закон от първи ред на И.А.Е..
От изготвената по реда на Наредба № 14 от 2009г. служебна справка за родствени връзки на починалото лице се установява, че след смъртта си И.А.Е. е оставил следните наследници по закон от първи ред: Е.И.Е., ЕГН: **********-дъщеря; Й.И.Е., ЕГН: **********-дъщеря и Р.И.Е., ЕГН: **********-дъщеря, на които са изпратени преписи от исковата молба, ведно с приложенията и и им е указана възможността да подадат писмен отговор в едномесечен срок със съдържанието по чл.131, ал.2 и ал.3 от ГПК, както и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права по чл.133 ГПК.
Съобщенията до ответниците Й.И.Е. и Р.И.Е. са връчени при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът им е назначил особен представител, който е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок. Ответницата Е.И.Е. не е депозирала писмен отговор в законоустановения срок. След служебна справка, съдът констатира, че Е.И.Е. е направила отказ от наследството на своя баща И.А.Е., който отказ е вписан в особената книга на съда за приемане и отказ от наследство, съгласно определение от 12.02.2019г., постановено по ч.гр.д.№ 325/2019г. по описа на РС-Дупница.
В съответствие с чл. 140, ал. 3 от ГПК, съдът следва да насрочи делото в открито съдебно заседание, за което да призове страните, на които да се връчи препис от настоящото определение.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК съдът съобщава на страните и проекта си за доклад по делото и ще ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
1. Обстоятелства, от които
произтичат претендираните права и направените възражения:
Ищецът
твърди, че на 12.04.2017г., между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като Заемодател и И.А.Е.,
като Заемател е сключен Договор за паричен заем № 2788972 от 12.04.2017г., при
спазване разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Съгласно сключения
договор за заем, Заемодателят се е задължил да отпусне на Заемополучателя
паричен заем в общ размер на 1300.00 лева, а последният усвоява цялата сума
веднага след сключване на договора, с което Заемодателят е изпълнил
задължението си. И.А.Е. се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно
условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 1 517.50 лв.
(включваща договорна лихва в размер на 217.50 лв.), на 10 месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 151.75 лв. (включваща първоначална главница и
договорна лихва). Съгласно чл. 3 от договора, със същия се рефинансира текущия
заем на ответника по Договор за паричен заем № 2672228.
По договора за паричен заем, И.А.Е.
е извършил плащания в общ размер на 284.93 лв. Към настоящия момент дължимата
главница е в размер на 1186.16 лв. Съгласно клаузите на договора за заем, на
ответника е начислена договорна лихва в размер на 179.59 лв. за периода от 15.05.2017г.
- датата на първата вноска до 09.02.2018г. - датата на настъпване на падежа на
договора.
Освен това, ответникът се е задължил
в 3- дневен срок от усвояване на сумата да предостави на Заемодателя едно от
обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се е съгласил, че в
случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължи
неустойка, която се начислява еднократно, след 3 дни, от датата на сключване на
договора и се дължи като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски.
Към настоящия момент дължимата неустойка е в размер на 982.62 лв.
На 30.01.2017г. между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД, ЕИК ********* е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) и Приложение № 1 към него от 01.01.2018г., по силата на
който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Ищецът сочи, че поради неизпълнението на горепосочените задължения, подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което заявлението е образувано ч.гр.д. 435/2018г. по описа на РС-Дупница, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца.
С оглед изложеното, ищецът иска съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответниците му дължат следните суми, произтичащи от Договор за паричен заем № 2788972 от 12.04.2017г., сключен между И.А.Е. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, прехвърлен от „Изи Асет Мениджмънт“ АД в полза на .Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г., Приложение № 1 към него от 01.01.2018г. и Потвърждение за сключена цесия: 1186.16 лева-главница, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми; 179.59 лева-договорна лихва за периода 15.05.2017г. до 09.02.2018г. и 928.62 лева-неустойка за неизпълнение на договорно задължение.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответниците Й.И.Е. и Р.И.Е., чрез назначения им от съда особен представител адв. И.К., с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Особеният представител прави възражение, че не е сключван твърденият от ищеца договор за заем с наследодателя на ответниците, оспорва авторството на подписа, положен в представените исковата молба документи. Възразява, че ответниците не са били надлежно уведомени за станалата цесия, както и че същите не са приели наследството на починалия длъжник. Прави възражение за нищожност на клаузи от договора за потребителски кредит, поради противоречието им с императивни разпоредби на ЗПК и добрите нрави, с оглед прекомерно високия размер на договорените с него възнаградителна лихва и годишен процент на разходите.
Ответницата Е.И.Е. не е депозирала писмен отговор в законоустановения срок. След служебна справка, съдът констатира, че Е.И.Е. е направила отказ от наследството на своя баща И.А.Е., който отказ е вписан в особената книга на съда за приемане и отказ от наследство, съгласно определение от 12.02.2019г., постановено по ч.гр.д.№ 325/2019г. по описа на РС-Дупница.
2. Правна квалификация на претендираните права и възражения:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД. Ответниците са направили възражение за нищожност на клаузи от процесния договор за кредит с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1-во и и 2-ро от ЗЗД, ЗПК и ЗЗП.
3. Права и обстоятелства, които
се признават: не са налице.
4. Обстоятелства,
които не се нуждаят от доказване: не са налице.
5. Разпределение на
доказателствената тежест:
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК, ищецът следва
да докаже сключването на договор за потребителски кредит, изпълнение на
задълженията си по договора за кредит и размера на претенциите си. Ищецът
следва да докаже и че е правоприемник на първоначалния кредитор по договор за
цесия, на който основава процесуалната си легитимация.
Ответниците
от своя страна при доказване на горното от страна на ищеца, следва да докажат
онези свои възражения - правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи,
правоунищожаващи и правопогасяващи, от които черпят изгодни за себе си правни
последици.
На основание чл.146, ал.2 от ГПК, съдът указва на страните, че не са
налице обстоятелства, за които не сочат доказателства.
Следва
да бъдат приети като доказателства по делото представените с исковата молба документи, доколкото същите са допустими и относими към предмета
на доказване в настоящото производство, да се изиска ч.гр.д. 435/2018г. по описа на РС – Дупница.
Следва
да се задължи ищеца да представи в оригинал Договор за паричен заем №
2788972/12.04.2017г. и Предложение за сключване на договор за паричен заем, във
връзка с направеното оспорване автентичността на подписите, положени от наследодателя
на ответниците в тези документи.
С
оглед гореизложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.06.2019г. от 10:50 ч., за
която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
като на ищеца се връчи препис от отговора на исковата молба, депозиран от
ответниците, както и препис от определение от 12.02.2019г., постановено по
ч.гр.д.№ 325/2019г. по описа на РС-Дупница.
ДОПУСКА събирането на приложените
към исковата молба документи като доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА
ищеца, на основание чл. 183 от ГПК,
до датата на откритото съдебно заседание, да представи в оригинал Договор за
паричен заем № 2788972/12.04.2017г. и Предложение за сключване на договор за паричен
заем, във връзка с направеното оспорване автентичността на подписите, положени
от наследодателя на ответниците в тези документи, както и да заяви дали ще се
ползва от оспорените документи.
ПРИЛАГА към настоящото дело
ч.гр.д. 435/2018г. по описа на РС – Дупница.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към сключване на
споразумение, насочва ги към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на
спора и им разяснява, че при постигане на съдебно споразумение, дължимите
държавни такси се заплащат в половин размер, като за постигане на такова следва
да се явят лично в съдебно заседание, споразумението има значение на влязло в сила съдебно решение, разноските
по производството и по спогодбата остават за страните така, както са ги
направили, ако не е уговорено друго.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: