РЕШЕНИЕ
№ 306
гр. Пловдив, 07.03.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,
IХ-ти гр. състав, в закрито заседание на седми март две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
като разгледа докладваното от
съдията Велина Дублекова въззивно гражданско дело № 316/ 2018 г. по описа на ПдОС,
IХ-ти гр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435,
ал. 2 и сл. от ГПК, образувано по жалба, вх. № (на ПдОС) 3979/ 07.02.2018 г.,
подадена от А.А.С., Й.П.С., Й.И.К., Г.Л.К., М.И.П., И.М.П., Г.М.П., С.М.П., Б.Н.М.,
О.Н.М., К.Г.М., И.Н.М., З.А.И., К.А.И., П.С.К., К.Г.К., всички чрез пълномощник
адв. Л.П.,***, със съдебен адрес ***, кантора № 5, против Постановление от
18.01.2018 г., по изпълнително дело № 20179110400691 по описа на ЧСИ П. Н. ***
действие Окръжен съд Пловдив.
С обжалваното постановление е
отказано да бъдат намалени приетите с Постановление от 03.11.2017 г. разноски в
размер на 19 750 лв. – адвокатски хонорар по изпълнителното дело.
В жалбата се релевират оплаквания
за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното Постановление за разноски
от 18.01.2018 г. Развиват се съображения за липса на основание за приемане на
адвокатското възнаграждение като разноски по делото, тъй като към момента, в
който съдебният изпълнител го е приел като разноски по делото, същото не е било
реално заплатено. В тази връзка се сочи, че по делото не са представени доказателства
за извършено плащане на договореното адвокатско възнаграждение, както и че
съгласно представения договор за правна защита и съдействие, сключен между
съделителя С.П. и неговия процесуален представител адв. Х., адвокатското
възнаграждение ще бъде изплатено след извършване на публичната продан с
разпределението, което ще извърши съдебният изпълнител. На следващо място се
развиват доводи, че така приетият размер на разноските за процесуално
представителство на адв. Х. е прекомерно завишен, неотговарящ на предвидените
минимални размери съгласно Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Сочи се, че предвид спецификата на производството
по настоящото изпълнително дело жалбоподателите не са длъжници на посочения
като взискател С.П., по делото не са извършени и няма да бъдат извършвани
действия за удовлетворяване на парични вземания или опразване на недвижим имот,
а ще извърши публична продан от съдебния изпълнител на делбените имоти. В тази
връзка се поддържа, че евентуално заплатеното от съделителя С.П. адвокатско
възнаграждение, извън размера за образуване на изпълнителното дело, следва да е
за негова сметка. В условията на
евентуалност се развиват доводи за прекомерност на адвокатското възнаграждение
за процесуално представителство, като същото следва да бъде определено на
основание чл.10, т.3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, на база квотата на съделителя П. в съсобствеността.
Въз основа на изложените в
жалбата съображения се иска да бъде отменено обжалваното Постановление от
18.01.2018 г., респ. да бъде отменено Постановление от 03.11.2017 г. за
образуване на изпълнително дело № 20179110400691 по описа на ЧСИ П. Н. ***
действие Окръжен съд Пловдив, в частта му, с която като разноски по
изпълнителното дело е приета сумата от 19 570 лв. адвокатско възнаграждение. В
условията на евентуалност се иска отмяна на Постановление от 18.01.2018 г., с
което се отказва намаляване на приетото като разноски по изпълнителното дело адвокатско
възнаграждение в размер на 19 750 лв., като същото бъде намалено до размера,
посочен в чл.10, т.1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в условията на евентуалност на евентуалност да
бъде намалено до размера, посочен в чл.10, т.3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на база квотата на
съделителя С.П. в съсобствеността.
Претендират се разноски за
настоящото производство.
Ответникът по жалбата С.Д.П., ЕГН
**********, с адрес ***, чрез пълномощник адв. С.Х., със съдебен адрес ***, офис 3, оспорва
жалбата като неоснователна по съображения, изложени в писмени възражения.
Преписи от жалбата са изпратени
на К. С. П., К. А. И., Л. П. С.- М., Д. С. П., като в законоустановения срок
становища не са постъпили.
Постъпили са мотиви по реда на
чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ П. Н., в които са изложени аргументи за неоснователност
на жалбата. Сочи се, че с факта на образуване на изпълнителното дело съделителят
С.П. придобива качеството на взискател по изпълнителното дело, а останалите
съделители придобиват качеството длъжници и като такива дължат на взискателя
направените във връзка с реализираното изпълнение разноски, както и че възнаграждението
ще бъде заплатено от длъжниците – съделители, съобразно техните квоти,
определени от съда по гражданско дело № 8672/ 2012 г. (всеки от тях ще заплати
прилежащата му част от разноските в това число и адвокатското възнаграждение).
Пловдивски окръжен съд, като взе
предвид събраните по делото доказателства, намери следното:
Изпълнителното производство е
образувано по молба на С.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, въз основа на
изпълнителен лист, издаден по гр. дело № 8672/ 2012 г. по описа на Районен съд
– Пловдив, с който допуснатите до съдебна делба недвижими имоти са изнасени на
публична продан.
С Постановление от 03.11.2017 г.
за образуване на изпълнително дело № 20179110400691 по описа на ЧСИ П. Н. ***
действие Окръжен съд Пловдив, са приети разноски във връзка с изпълнителното
производство в размер на 19 570 лв., представляващи адвокатско възнаграждение
за образуване и водене на изпълнителното дело, претендирано от взискателя С.П..
Срещу Постановлението от
03.11.2017 г., в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, е подадена
жалба от 17.11.2017 г. от настоящите жалбоподатели, въз основа на която е
образувано в. гр. д. № 3127/ 2017 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, като
съдът е приел, че с оглед наведените в жалбата доводи и съответно формулираното
искане жалбата представлява по съществото си молба за редуциране на разноските
на съделителя П. за адвокатско възнаграждение поради прекомерност, компетентен
по която да се произнесе е съдебният изпълнител, поради което производството е
прекратено и жалбата, имаща характер на молба за редуциране на адвокатското
възнаграждение, е изпратена по компетентност на съдебния изпълнител.
С Постановление от 18.01.2018 г.
съдебният изпълнител е отказал да уважи молбата на жалбоподателите и съответно
да намали приетото като разноски адвокатско възнаграждение поради прекомерност.
Жалбоподателите са редовно
уведомени за отказа на съдебния изпълнител на 23.01.2018 г., като жалбата е
подадена чрез ЧСИ Н. на 29.01.2018 г.
С оглед на изложеното жалбата се явява
допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл.436, ал.1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което подлежи на
разглеждане по същество.
В настоящия случай изпълнителното
производство е образувано по молба на съделител въз основа на изпълнителен
лист, с който допуснатите до делба недвижими имоти са изнесени на публична
продан. Насрещна страна по молбата за образуване на изпълнително дело са
останалите съделители, между които заедно със съделителя П. е допусната
съдебната делба на индивидуализираните в изпълнителния лист недвижими имоти,
като за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че съделителите в образуваното
изпълнително производство имат качеството едновременно на взискател и длъжник,
което следва от характера на делбеното исково производство, което се
характеризира с редица особености, в това число процесуалното положение на
страните в него – едновременно ищец и ответник. Всяка от страните по
изпълнителното дело има качеството на „съделител по изпълнителното дело“, като
независимо по почин на кого от съделителите е образувано изпълнителното дело, то
последният не се явява взискател по отношение на останалите, съответно
останалите съделители не се явяват длъжници на съделителя, инициирал
изпълнителното производство, тъй като тяхното процесуално качество е еднакво –
съделители по изпълнителното дело. В този смисъл останалите съделители не са
„длъжници“ по смисъла на чл. 79 от ГПК и не отговарят на общо основание за
разноските в изпълнителното производство съгласно разпоредбата на чл.79 от ГПК.
При разпределяне на разноските в
изпълнителното производство, образувано по молба на съделител, за извършване на
публична продан на недвижими имоти, изнесени на публична продан на основание
чл.348 ГПК, не е приложима разпоредбата на чл.79 от ГПК. Приложима е
разпоредбата на чл. 355 от ГПК, съгласно която страните заплащат разноски
съобразно стойността на дяловете им. Следователно в изпълнителното
производство, образувано за реализиране на определения от съда способ за
извършване на делбата на делбените недвижими имот – чрез изнасяне на публична
продан, разноските по изпълнението се
дължат от всеки от съделителите – както от този, по чиято молба е образувано
изпълнителното производство, така и от останалите съделители, съобразно размера
на притежавания от всеки от тях дял от изнесените на публична продан недвижими
имоти.
В практиката на ВКС
непротиворечиво се приема, че по смисъла на чл. 355 ГПК съделителите заплащат
съобразно дяловете си онези разноски, които са направени по повод признаване и
ликвидиране на съществуващата съсобственост, като при липса на оспорване на
правата на съделителите и при липса на спор за способа за извършване на
делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално
представителство за адвокат (така Определение № 167/ 14.06.2016 г., ч. гр. д. №
1727/ 2016 г., I г. о. на
ВКС). Разноските по смисъла на чл. 355 ГПК включват заплатените такси за
свидетели, вещи лица, снабдяване с писмени доказателства и др.
съдопроизводствени действия по ликвидиране на съсобствеността. Правилата за
присъждане на разноски по чл.78 ГПК, които включват и възнаграждение за един
адвокат, намират приложение в делбеното производство само във връзка с
предявените претенции по сметки. В останалите случаи този разход следва да се
понесе от съделителите както е направен (така Определение № 335/ 01.07.2015 г.,
ч. гр. д. № 2020/ 2015 г., I г. о. на ВКС).
От изложеното по- горе следва, че
заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по
изпълнителното дело от съделителя, по чиято молба е образувано производството
следва да се понесе от него, така както е направен, тъй като в изпълнителното
производство нито правата на страните в съсобствеността, нито способа за
извършване на делбата са спорни въпроси – същите са решени със сила на
присъдено нещо в рамките на приключилото исково производство. Предмет на
изпълнителното производство е извършване на публична продан на делбените имоти
като способ за извършване на делбата.
По отношение на заплатеното
адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело, доколкото
същото представлява разноски, които могат да се квалифицират като такива за
съдопроизводствени действия по ликвидиране на съсобствеността, то тези разноски
(адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело) следва да
бъдат заплатени от всички съделители съобразно дяловете си, включително и от
съделителя, по чиято молба е образувано изпълнителното производство.
Ето защо съдът намира, че
адвокатското възнаграждение е прекомерно – такова следва да бъде прието като
разноски по изпълнителното дело само за образуване на изпълнителното дело, в
размер на законоустановения минимум съгласно чл. 10, т.1 от Наредба № 1/ 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 200 лв., което е
дължимо от всички съделители (включително и от съделителя, по чиято инициатива
е образувано изпълнителното производство С.П.), съобразно техните квоти в
съсобствеността, определени по гражданско дело № 8672/ 2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
По наведените в жалбата
оплаквания за липса на основание за приемане на адвокатското възнаграждение за
образуване на изпълнителното производство поради това, че същото не е реално
заплатено, и направеното в тази връзка искане, съдът намира следното:
Предмет на настоящото
производство е само Постановлението от 18.01.2018 г., с което е отказано намаляване
на приетите с Постановление от 03.11.2017 г. разноски в размер на 19570 лв.
адвокатски хонорар по изпълнителното дело. Срещу Постановлението от 3.11.2017
г., в частта с която са приети като разноски сумата от 19570 лв. адвокатско
възнаграждение жалбоподателите са подали жалба от 17.11.2017 г., по отношение
на която жалба, с оглед наведените в нея съображения и формулирано искане,
съдът е преценил, че по съществото си представлява молба за редуциране на
разноските на съделителя П. за адвокатско възнаграждение поради прекомерност,
компетентен по която да се произнесе е съдебният изпълнител. В коментираната
жалба от 17.11.2017 г. жалбоподателите са изложили оплаквания и съображения за
прекомерност на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, а
по отношение на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнителното
дело са изложили становище, че същото са законосъобразни разноски, като
същевременно е формулирано искане само за намаляване на адвокатското
възнаграждение до размера посочен в
чл.10, т.1 от Наредба № 1/ 2004 г. на ВАС, евентуално до размера, посочен в
чл.10, т.3 от Наредба № 1/ 2004 г. на ВАС на база квотата на съделителя С.П. в
съсобствеността. Видно от формулирания петитум на жалбата от 17.11.2017 г. жалбоподателите
не са оспорили адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнителното дело
в размер на 200 лв. и не са направили искане за неговата отмяна поради
непредставени доказателства за плащане, а са поискали редуциране на
адвокатското възнаграждение от 19570 лв. до сумата от 200 лв., дължима за
образуване на изпълнителното производство. При така очертаните от самите
жалбоподатели оплаквания и в рамките на направените искания, от една страна
съдът е преценил, че жалбата има изцяло характер на молба за намаляване на
адвокатското възнаграждение до посочените от жалбоподателите размери, а от
друга страна съдебният изпълнител се е произнесъл по така формулираното искане
в молбата, в рамките на наведените доводи.
В частта за разноските.
Жалбоподателите претендират
разноски за настоящото производство. Доказателство за договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение не са представени. Претендират се заплатени държавна
такса по сметка на Окръжен съд – Пловдив и такси към ЧСИ, в общ размер на 169
лв., които следва да бъдат присъдени на жалбоподателите.
Мотивиран
от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление
от 18.01.2018 г., по изпълнително дело №
20179110400691 по описа на ЧСИ П. Н. *** действие Окръжен съд Пловдив, с
което е отказано да бъдат намалени приетите с Постановление от 03.11.2017 г.
разноски в размер на 19 570 лв. – адвокатски хонорар по изпълнителното дело, в
частта му за разликата над сумата от 200 лв. до пълния приет размер от
19 570 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на разноските за
адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 20179110400691 по описа на ЧСИ
П. Н. *** действие Окръжен съд Пловдив от сумата 19 570 лева на сумата от 200 лева, адвокатско възнаграждение за образуване
на изпълнителното дело, дължима от всички съделители по изпълнителното дело,
съобразно техните квоти в съсобствеността, определени по гражданско дело №
8672/ 2012 г. по описа на Районен съд –
Пловдив.
ОСЪЖДА С.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на А.А.С. с ЕГН **********, Й.П.С. с ЕГН **********, Й.И.К. с ЕГН **********,
Г.Л.К. с ЕГН **********, М.И.П. с ЕГН **********, И.М.П. с ЕГН **********, Г.М.П.
с ЕГН **********, С.М.П. с ЕГН **********, Б.Н.М. с ЕГН **********, О.Н.М. с
ЕГН **********, К.Г.М. с ЕГН **********, И.Н.М. с ЕГН **********, З.А.И. с ЕГН **********,
К.А.И. с ЕГН **********, П.С.К. с ЕГН **********, К.Г.К. с ЕГН **********,
всички чрез пълномощник адв. Л.П.,***, със съдебен адрес ***, кантора № 5,
сумата от 169 лв. /сто шестдесет и девет/ лева, представляваща разноски за
производството по в. гр. д. № 316/ 2018 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.