Протокол по дело №155/2021 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 147
Дата: 29 септември 2021 г. (в сила от 29 септември 2021 г.)
Съдия: Благой Гавраилов Потеров
Дело: 20212000600155
Тип на делото: Наказателно дело за възобновяване
Дата на образуване: 27 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 147
гр. Бургас, 27.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и седми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Благой Г. Потеров

Мая П. Величкова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
и прокурора Иванка Ангелова Козарова (АП-Бургас)
Сложи за разглеждане докладваното от Благой Г. Потеров Наказателно дело
за възобновяване № 20212000600155 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Искателят, осъденият Я. С. П. се явява лично.
Явява се и упълномощеният за настоящото производство адв. К.К..
За Апелативна прокуратура-Бургас се явява прокурор К..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът, като изслуша становищата на страните и предвид явяването
на всички призовани лица, намира че няма пречка за разглеждане на делото и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Дава думата по същество.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите подадената
молба от подзащитния ми, като същата е подадена като искане за
1
възобновяване на наказателното производство по НОХД № 48/2020 г. на РС-
Средец. Подал съм допълнително становище за основателността на неговата
молба. Считам, че както присъдата, така и решението на Окръжния съд е
неправилно. Още от обвинителния акт на прокурора, същият в него сочи, че
липсват, нито едно пряко доказателство за участието на подзащитния ми в
това деяние – кражба. Районният съд в Средец се позовава на присъдата най-
вече на дадените писмени обяснения от В.Ж. и С.М. във фазата на
предварителната проверка, в която същите заявяват, че те са извършители на
тази кражба заедно с моя подзащитен. Още на предварителната проверка
подзащитният ми е написал обяснения. След повдигане на обвинението
същият е дал подробни обяснения от къде и как е попаднал в него този кабел
и резак. Тези негови обяснения са проверени и в ДП, а и след това и в
съдебното производство, като бе установено, че жената, с която живее на
съпружески начала ги е намерила, но въпреки това съдът не е дал вяра на
нейните показания.
Делото е обжалвано и в Окръжния съд и с решение № 16/15.04.2021
г. присъдата е изменена за подзащитния ми, като от чл. 196а, ал. 2, вр. чл. 29
НК е оправдан по ал. 1, б.“б“. Това са нарушения на материалния закон,
където считам, че присъдата е необоснована и считам, че настоящото
производство следва да бъде възобновено и най-малкото делото върнато на
нов състав да го разглежда. Ако приемете, че подзащитният ми е извършител
на деяние-кражба, считам че от тези оскъдни доказателства може да се
приеме, че същият е извършител само на кражба на този резак.
Моля в този случай да се приеме, че дори и минимално
предвиденото наказание, което е за него три години лишаване от свобода, е
прекалено тежко с оглед неговата дейност, неговото участие. В този случай,
моля да възобновите наказателното производство и да измените решението на
Окръжен съд, както и присъдата на Районен съд, като приложите чл. 55, ал. 1,
т. 1 НК и му се наложи наказание под определения минимум. Считам, че едно
такова по-малко наказание ще изиграе всичко, което е описано в чл. 36 НК, а
именно да бъде превъзпитан да не извършва други деяния впоследствие.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ИСКАТЕЛЯ П.: Това, което каза адв. К. аз
също го искам – да ми бъде върнато делото за ново разглеждане в Районния
2
съд. Ако съм признат за виновен за съответния резак, поне едно споразумение
да се сключи в съответния съд. Ще си направя самопризнания, ще се сключи
едно споразумение за един единствен резак, който е намерен и върнат от жена
ми, но ще си направя самопризнания, т.к. това наказание е много голямо за
това, в което аз нямам участие. Аз нямам дори участие в това деяние.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам искането за
възобновяване на наказателното производство за процесуално допустимо, тъй
като е направено лично от осъденото лице Я. С. П. в срока по чл. 421, ал. 3 от
НПК по отношение на въззивен съдебен акт по чл. 419 от НПК, който е
влязъл в сила на 15.04.2021 г. и не подлежи на проверка по касационен ред.
В същото не са изложени ясно формулирани основания за
възобновяване на наказателното производство, като доводите на осъденото
лице касаят най-общо процесуалната дейност на съда по преценка и анализ на
събраните доказателства и свързаното с това твърдение за липса на
доказателства за участие на П. в извършването на инкриминираното
престъпление.
По съществото си искането е неоснователно, поради което моля да
го оставите без уважение. На първо място ще посоча, че макар в искането да е
посочено, че се претендира за възобновяване на производството по
първоинстанционното НОХД № 48/2020 г. на РС-Средец, предмет на
проверка от страна на настоящата касационна инстанция е осъществената
контролна дейност от Окръжен съд-Бургас по ВНОХД № 1276/2020 г.,
доколкото на проверка по реда на Глава 33 от НПК в това производство
подлежи въззивният съдебен акт. В случая въззивният съд е направил нов
собствен анализ на доказателствената съвкупност, като въз основа на
изясняване на релевантни към предмета на доказване факти е мотивирал
материалноправните си изводи по правната квалификация на деянието,
изменяйки частично тези на първоинстанционния съд относно липсата на
съучастие по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК, липсата на основания за правната
квалификация „опасен рецидив“ по смисъла на чл. 29, б. „б“ от НК и
неправилното приложение на конкретни разпоредби от специалния ЗИНЗС
относно изтърпяване на наложеното на осъденото лице П. наказание
лишаване от свобода. В тази насока, на първо място следва да се посочи, че
3
изложените в искането аргументи за допуснато нарушение на закона се
обосновават с доводи за липса на доказателства в подкрепа на обвинението и
несъответствие между събраните доказателства и направените от съда
фактически констатации, т.е. на практика същите изразяват несъгласие с
приетата за установена от съда фактическа обстановка, което е свързано с
обосноваността на съдебния акт и не е самостоятелно касационно основание
включено в разпоредбата на чл. 348 ал. 1 от НПК. Апелативният съд няма
процесуални правомощия да направи собствена оценка и анализ на
доказателствените материали.
На следващо място считам, че касационната инстанция има
възможност да провери само спазването на процесуалните правила,
гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение на
предходната инстанция при установяването на обстоятелствата, относими
към предмета на доказване. В тази насока, предвид изложените аргументи
следва да се посочи, че не е налице превратна оценка на събраните
доказателства, игнориране на доказателства или неоснователно кредитиране
на едни доказателства за сметка на други от страна както на въззивния, така и
на първоинстанционния съд. В този смисъл не са допуснати съществени
процесуални нарушения в дейността на съдилищата, които са изпълнили
процесуалното си задължение да обсъдят гласните доказателствени средства,
да ги съпоставят с всички приложени по делото писмени и веществени
доказателства и изрично да мотивират в достатъчна степен изводите си по
фактите. Проверяваното решение в пълнота отговаря на изискванията на чл.
339 от НПК, като въззивният съд е извършил цялостна проверка на
постановената присъда съгласно разпоредбите на чл. 313 и чл. 314 от НПК и е
дал аргументиран отговор на възраженията на осъденото лице. В настоящото
производство проверката за правилното прилагане на материалния закон се
свежда само до проверка на съответствието на фактическите констатации с
направените материалноправни изводи, а нарушения в тази насока не са
установени.
Аргументите за липса на виновно поведение на осъденото лице са
неоснователни. Изводите за обективна и субективна съставомерност на
деянието по посочения престъпен състав на чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал.
1, т. 3 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 б. „а“ от НК са обосновани и
4
законосъобразни, като постановените по делото съдебни актове са
мотивирани в достатъчна степен.
Въпреки, че не е посочено като касационно основание, считам, че
наложеното наказание не само не е явно несправедливо, а напротив- същото е
неоснователно занижено до размера на предвидения в закона минимум от три
години. Първоинстанционният съд е индивидуализирал наказанието при един
много съществен превес на смекчаващи вината обстоятелства, като е отчел в
завишена степен тежкото семейно положение на осъденото лице П., както и
стойността на отнетите вещи, които като смекчаващи отговорността
обстоятелства са силно надценени. Принципно, сам по себе си размерът на
предмета на престъплението не може да служи като единствен критерий за
обществената опасност на деянието, която в случая е висока и е изводима от
характера, времето и начина на извършване на инкриминираното по делото
престъпление, както и неговата разпространеност в този регион на страната. В
противовес на това, до голяма степен е подценена степента на обществена
опасност на дееца, неговата криминална проявеност и обремененото му
съдебно минало извън осъжданията, обосноваващи наличието на опасен
рецидив. Касае се за лице с висока степен на обществена опасност, с трайно
установено престъпно поведение и навици, което е продължило престъпната
си дейност независимо от изтърпяваните до настоящия момент наказания
лишаване от свобода, като изцяло е неглижирало своите семейни и
родителски задължения.
По делото не са налице основания за приложение на разпоредбата на
чл. 55 от НК, т.е. не са налице нито многобройни, нито изключителни по своя
характер смекчаващи отговорността обстоятелства, както не са налице и
основания да се приеме, че деянието е значително по-леко от други конкретни
престъпления от този вид.
Предвид гореизложеното, липсва нарушение по смисъла на чл. 422, ал.
1, т. 5 от НПК, вр. чл. 348 от НПК, поради което моля да оставите без
уважение искането на осъденото лице Я. С. П. за възобновяване на
наказателното производство по делото.
Съдът приключва изслушването на съдебните прения и дава последна
5
дума на искателя П..
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ИСКАТЕЛЯ П.: Да се възобнови делото. Ако
е възможно да се върне на районния съд и да си призная вината за резака,
макар че не съм участвал, някакво споразумение да мина като виновен и да
ми бъде намалена присъдата.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание счете делото за изяснено и обяви, че
ще се произнесе с решение в законоустановения срок, което ще бъде
публикувано по съответния ред.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.45
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6