№ 407
гр. Сливен, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20232230201013 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от „Н.О.“ ООД – гр. Р., представлявано
от Д.А.Г., против НП № 53-00-427 от 19.07.2023 год., издадено от Директора на ОПУ -
Сливен, с което е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на
3000,00 лева на основание чл. 54, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 53, ал. 1, предл. 5 от Закона за
пътищата (ЗП) за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б“ от ЗП.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява в с.з.. По делото
е постъпило писмо от процесуалният представител на жалбоподателя, в което изразява
становището си по делото и моли да им бъдат присъдени направените разноски.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, изпраща представител,
който оспорва жалбата, моли издаденото НП да бъде потвърдено и претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и
по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
На 01.07.2016 год. бил направен обход от служители на ОПУ – Сливен и било
установено, че в обхвата на път І-6 /София – Бургас/ км. 354 + 482 дясно бил изграден и
функционирал ТКО (Бензиностанция, газстанция и пътна връзка) и жалбоподателят с писмо
изх. № 94-00-117/04.07.2016 год. на Директора на ОПУ - Сливен бил поканен в 10-дневен
срок за представи в ОПУ – Сливен Разрешение за специално ползване на пътищата (л. 73 от
делото).
1
На 31.01.2017 год. на жалбоподателя бил съставен АУАН и издадено НП № 53-00-
244/31.03.2017 год. на Директора на ОПУ – Сливен, с което на основание чл. 56, ал. 3, т. 1
вр. чл. 54, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 53, ал. 1, предл. 2 от ЗП за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 2, б.
„б” от ЗП било наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на
3000,00 лева. В НП било посочено, че нарушението се изразява в това, че на 23.01.2017 год.
при извършен оглед на крайпътен обект на път І-6 /София-Бургас/ при км. 354 + 482 в дясно
дружеството експлоатира крайпътен, търговски обект – „Търговски комплекс,
бензиностанция и газ станция“ и пътна връзка към него в обхвата на пътя и обслужващата
зона, без да притежава изискуемото разрешение за специално ползване на пътя чрез
експлоатация на търговския обект от Администрацията управляваща пътя. Посоченото НП
било отменено с Решение № 249/20.06.2017 год. по АНД № 513/2017 год. по описа на СлРС,
което било потвърдено с Решение № 119/11.10.2017 год. по КАНД № 118/2017 год. по описа
на СлАС. В решението на СлАС било посочено, че е допуснато съществено процесуално
нарушение като не е спазена разпоредбата на чл. 34, ал. 1, б. „в“ от ЗАНН, тъй като
нарушителят е открит още към 01.07.2016 год. (съгласно писмо изх. № 94-00-117/04.07.2016
год. на Директора на ОПУ - Сливен), а актът бил съставен на 31.01.2017 год. след изтичане
на предвидения в закона преклузивен срок (л. 55 – 61 от делото).
На 23.08.2018 год. на жалбоподателя бил съставен АУАН и издадено НП № 53-00-
588/11.10.2018 год. на Директора на ОПУ – Сливен, с което на основание чл. 56, ал. 3, т. 1
вр. чл. 54, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 53, ал. 1, предл. 5 от ЗП за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 2, б.
„б” от ЗП било наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на
3000,00 лева. В НП било посочено, че нарушението се изразява в това, че на 07.08.2018 год.
при извършен оглед на крайпътен обект на път І-6 при км. 354 + 482 в дясно дружеството
експлоатира търговски, крайпътен обект – Търговски комплекс, бензиностанция и
газстанция, и пътна връзка към него в обхвата на пътя и обслужващата зона, без да
притежава изискуемото разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на
търговския обект от Администрацията управляваща пътя. Посоченото НП било отменено с
Решение № 4/03.01.2019 год. по АНД № 1356/2018 год. по описа на СлРС (л. 64 – 68 от
делото).
На 16.06.2023 год. на жалбоподателя бил съставен АУАН с бл. № 0003691 за това, че
на 16.06.2023 год. в търговски обект – бензиностанция с приемна сграда, собственост на
дружеството, извършва търговска дейност – продават се горива, напитки и пакетирани
стоки. В акта било отразено, че проверяващите са си закупили топла напитка на стойност
1,00 лев, за което получили касов бон. В акта било посочено, че за достъп до обекта се
използва нерегламентирана пътна връзка при км. 354 + 400, както и че забавителният шлюз
към пътната връзка на пътния възел (посока за гр. Твърдица) започва от км. 354+246 на път
І-6, на км. 354+487 бил изграден нерегламентиран изход, намиращ се в пътния възел,
свързващ двете пътни връзки (направление път I-6 – гр. Твърдица и гр. Твърдица – път I-6,
посока Бургас). В акта било отразено, че не е представено изискуемото разрешение за
специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътен обект и пътни
2
връзки към него от Администрацията, управляваща пътя; както и че не са заплащани такси
по тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската
пътна мрежа. В акта било посочено, че обектът бил посетен в 10,23 часа; както и че е
нарушена разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б” от Закона за пътищата. Актът бил връчен
на 16.06.2023 год. (л. 35 от делото).
Въз основа на така съставения АУАН било издадено Наказателно постановление №
53-00-427/19.07.2023 год. от Директора на ОПУ – Сливен, с което на жалбоподателя за
описаното в акта нарушение било наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 3000,00 лева на основание чл. 54, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 53, ал. 1, предл.
5 от ЗП за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б” от ЗП. НП било връчено с обратна разписка
на 24.07.2023 год. (л. 31 – 33 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по
делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен
интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
Съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то от категорията на
съществените, които са основание за отмяна на НП. В конкретния случай в акта и в НП
изрично е посочена датата на нарушението – 16.06.2023 год., както и че е извършено
нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б” от ЗП, т.е. експлоатация на търговски крайпътни
обекти без изискуемото разрешение за специално ползване на пътищата от
Администрацията, управляваща пътя.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението. В настоящия случай видно от приложеното по делото заверено копие от
писмо изх. № 94-00-117/04.07.2016 год. на Директора на ОПУ – Сливен изпратено до
жалбоподателя безспорно се установява, че нарушителят е открит още на 01.07.2016 год.
Следователно от тази дата – 01.07.2016 год. започват да текат предвидените в ЗАНН
преклузивни срокове за ангажиране на административната отговорност на нарушителя,
които към датата на съставяне на настоящия АУАН – 16.06.2023 год. са изтекли, поради
което не е следвало да се образува административнонаказателно производство и
единственото законосъобразно развитие на производството се изразява в отмяна на НП (в
този смисъл е и Решение № 119/11.10.2017 год. по КАНД № 118/2017 год. по описа на
Административен съд - Сливен).
В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане на разноските във вид на адвокатско възнаграждение и
същите следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на
чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
3
на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по -
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). В
чл. 36, ал. 2 от ЗА е посочено, че размерът на възнаграждението се определя в договор
между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, както и че този размер трябва
да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по - нисък от предвидения в наредбата на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ред. ДВ, бр.
88/04.11.2022 год.) е посочено, че ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкцията
и/или обезщетение. В разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата е предвидено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес от 1 000,00
до 10 000,00 лева възнаграждението е в размер на 400,00 лева + 10 % за горницата над 1
000,00 лева, което в настоящия случай, тъй като се обжалва наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 3000,00 лева, то минималния размер на адвокатското
възнаграждение е 600,00 лева. Видно от материалите по делото на л. 40 е приложен Договор
за правна защита и съдействие, в който е отразено договорено възнаграждение в размер на
720,00 лева, а на л. 46 от делото е приложено заверено копие от фактура, от което е видно,
че същото е заплатено изцяло. Процесуалният представител на въззиваемата страна не е
направил възражение срещу размера на разноските, поради което съдът следва да присъди
разноските в претендирания размер от 720,00 лева.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 53-00-427 от 19.07.2023 год., издадено от
Директора на ОПУ - Сливен, с което на „Н.О.“ ООД – гр. Р., представлявано от Д.А.Г., е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3000,00 лева на
основание чл. 54, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 53, ал. 1, предл. 5 от ЗП за нарушение на чл. 26, ал. 2,
т. 2, б. „б“ от ЗП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – София да заплати в полза на
„Н.О.“ ООД – гр. Р., с ЕИК *********, представлявано от Д.А.Г. разноски в размер на
720,00 (седемстотин и двадесет) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4