Определение по дело №3541/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 3269
Дата: 13 декември 2021 г. (в сила от 13 декември 2021 г.)
Съдия: Светла Станимирова
Дело: 20211000503541
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 19 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3269
гр. София, 10.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка

Васил Василев
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно
гражданско дело № 20211000503541 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274,ал.1,т.2, във вр. с чл.126,ал.1 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба на „В.-2003“-ЕООД чрез
пълномощника му адв.Н.П. против определение №77 от 28.09.2021 год. на
Софийски окръжен съд, постановено по т.д.№101/2021 г., с което е
прекратено производството по делото на основание чл.126,ал.1 ГПК.
Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на
определението. Твърди, че не са налице основания за прекратяване на
производството, независимо, че страните по двете дела – т.д.№101/2021 г. на
СОС и т.д.№161/2020г. са едни и същи, както и че по двете дела са изложени
едни и същи фактически твърдения и правни доводи. Твърди, че по т.д.
№161/2020г. дружеството е направило възражение за прихващане срещу
осъдителната претенция на ищеца „КЛЕН ЛЕС“-ЕООД. По настоящото дело
т.д.№101/2021 г. „В.-2003“-ЕООД е ищец и е предявило самостоятелна
претенция срещу ответното дружество „КЛЕН ЛЕС“-ЕООД за неоснователно
обогатяване по чл.55,ал. ЗЗД, тъй като ответникът е ползвал без основание
процесния булдозер за периода, от който същият му е предаден -20.10.2016 г.
до възстановяване владението на продавача - 20.03.2017 г.
Жалбоподателят твърди, че по т.д.№161/2020г. е направил
възражение за прихващане с предявения срещу него иск от „КЛЕН ЛЕС“-
ЕООД. Последиците обаче на предявения иск и на възражението за
прихващане са различни. Максималният полезен резултат, който може да се
постигне с възражението за прихващане е отхвърляне на иска поради
погасяване на вземането по него чрез прихващане с насрещното вземане на
ответника към ищеца. Не такъв обаче би бил резултата, когато вземането е
заявено чрез осъдителен иск срещу ответника. Поради това намира, че
1
определението, с което е прекратено производството по делото е
незаконосъобразно и моли съда да го отмени.
В срока по чл.276 ГПК е постъпил отговор от ответника „КЛЕН
ЛЕС“-ЕООД чрез пълномощника му адв.Е.В., в който развива доводи за
неоснователност на частната жалба.
Софийският Апелативен съд, след като провери оплакванията в
частната жалба във връзка със събраните доказателства и изискванията
на закона, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от
надлежна страна в законния срок. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА
поради следното:
За да прекрати производството по делото, съдът е приел, че двете
цитирани по-горе дела са с почти идентичен предмет и по-конкратно
предметът на настоящото дело се поглъща изцяло от този по т.д.№161/2020г.,
доколкото по него се претендират и суми по акцесорни искове извън тези,
предмет на настоящото дело.Поради това е приел, че настоящото дело като
по-късно заведено, следва да бъде прекратено при предпоставките на
чл.126,ал.1 ГПК.
Съдът е приел, че всяка от страните би получила еднаква защита и
по двете дела, независимо че в единия случай защитава правото си чрез иск, а
в другия - чрез възражение. Изложил е доводи, че има определена категория
права, за чието съдебно предявяване не е нужен иск, а е достатъчно
възражение. За някои права законът изрично допуска това, но и по общо
правило това е допустимо, ако правото на ответника налага да се отхвърли
иска изцяло или частично, или да се обуслови осъждането на ответника от
удовлетворяване на негово насрещно вземане спрямо ищеца. Насрещните
вземания на ответника, въз основа на които той прихваща, са именно права, за
чиято съдебна защита не е необходимо предявяването на иск, а е достатъчно
възражение. Позовал се е на разпоредбата на чл.298, ал.4 ГПК, според която
силата на пресъдено нещо се разпростира и по отношение на разрешените с
решението искания и възражения за прихващане и право на задържане.
Поради това е приел, че защитата, която „В.-2003“ ЕООД ще получи чрез
произнасяне на съда по исковете, предявени от него по настоящото дело, ще
бъде идентична с тази, която ще получи чрез произнасяне на съда по
възражението за прихващане, наведено от него по по-рано заведеното т.д. №
161/ 2020 г. на СОС, както и защитата, която „Клен лес“-ЕООД ще получи
чрез произнасяне на съда по възражението за прихващане, наведено от него
по настоящото дело, ще бъде идентична с тази, която ще получи чрез
произнасяне на съда по предявените от него по по-рано заведеното т.д. №
161/2020 г. по описа на СОС искове.
Въззивният съд намира определението за неправилно.
От доказателствата по делото се установява, че по настоящото дело
ищецът „В.-2003“-ЕООД е предявил срещу „Клен лес“-ЕООД осъдителен иск
2
за сумата 54 000 лева, с която неоснователно се е обогатил, представляваща
възнаграждение /обезщетение/ за ползване на булдозер КОМАЦУ,
предоставен за ползване на ответника по силата на предварителен договор за
продажба на земеделска и горска техника от 19.10.2016 г., като
претендираната сума е за периода, през който продавачът-собственик е бил
лишен от ползването му, за периода от предаването му на ответника на
20.10.2016 г. до възстановяване владението му върху вещта - 20.03.2017г.
Същата претенция, под формата на възражение за прихващане, е
направено от „В.-2003“-ЕООД в качеството му на ответник по т.д. № 161/
2020 г., срещу ищеца „Клен лес“-ЕООД. По това дело ищецът е предявил иск
за заплащане на сумата 36 950,16 лева, представляваща стойността на
доставена дървесина като част от продажната цена по предварителен договор
за продажба на земеделска и горска техника от 19.10.2016 г.
Според правната теория и константната съдебна практика, като
напр. Р-215 от 28.08.2012г. –II т.о. на ВКС по т.д.№895/2010 г. и др.,
възражението за прихващане е средство за защита на ответника срещу
предявения иск, като максималният полезен резултат, който той може да
постигне, е отхвърляне на иска поради погасяване на вземането по него чрез
прихващане с насрещно вземане на ответника към ищеца. Процесуалното
право да се предяви възражение за прихващане е елемент от правото на
защита на ответника в процеса. Процесуалните предпоставки са свързани с
наличието на висящ процес по ищцовото вземане и правният интерес на
ответника, обусловен от твърдените с възражението за прихващане вземане и
компенсационно право, както и погасяването на двете насрещни права в
резултат на прихващането.
Ответникът по т.д. №161/21г. „В.-2003“-ЕООД има интерес да
предяви иска по настоящото т.д. №101/2021г., тъй като вземането му е по-
голямо от вземането на ищеца по другото дело и се преследва по-голям
резултат – осъждане на ищеца по първоначалния иск „Клен лес“-ЕООД да
плати задължението по насрещното вземане. Обемът на търсената с
осъдителния иск по настоящото дело защита е по-голям, тъй като се цели
освен установителното действие на СПН спрямо спорното вземане, също и
изпълнителна сила с цел снабдяване с изпълнителен титул за вземането,
което настоящият ищец, като ответник по другото дело /161/2020г./ не би
могъл да постигне чрез възражението за прихващане и не би могъл да се
снабди с изпълнителен лист с цел принудителното му изпълнение.
Освен това, чрез прекратяване производството по т.д. №101/2021 г.,
съдът е поставил правния интерес на ищеца в зависимост от волята на другия
ищец „Клен Лес“-ЕООД по другото дело. В качеството на ищец по т.д.
№161/2020г., „Клен Лес“-ЕООД може по всяко време да десезира съда, като
оттегли предявения иск или направи отказ от него. При това положение
жалбоподателят и настоящ ищец няма как да получи идентична защита по
възражението за прихващане, направено по т.д.161/2020г.
По искането за съединяване на двете дела липсва произнасяне на
3
съда. А определение в този смисъл не подлежи на обжалване.
Изложеното сочи на извод, че обжалваното определение е
неправилно и следва да бъде отменено, като делото се върне на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
По горните съображения Софийският Апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №77 от 28.09.2021 год. на Софийски
окръжен съд, постановено по т.д.№101/2021 г., с което е прекратено
производството по делото.
ВРЪЩА делото на Софийски окръжен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4