№ 344
гр. В. 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В. 47 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20213110109411 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от П. В. П., ЕГН **********, адрес: град
В. ул. „П.Р.в“, бл.18, вх.А, ет.6, ап.59 срещу „ДЗИ – О.З.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град С., район С., ул. „Г.Б.“ № 3 иск с правно
основание чл. 405, ал.1 КЗ, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 2 лева,
представляваща частичен иск от целия в размер на 5956 лева, представляващо претендирано
обезщетение по застрахователна полица № ************************** г. по
автомобилна застраховка „Каско“ със срок на действие от 16.04.2019 г. до 15.04.2020 г. за
настъпило на 17.01.2020 г. застрахователно събитие, в резултат на което са причинени
имуществени вреди на собствения на ищеца л.а. БМВ **** рег. № *********, изразяващи се
в увреждане на гума предна лява и амортисьор заден ляв ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 25.06.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Притежава в собственост л.а. БМВ **** рег. № *********. На 12.04.2019 г. сключил
застрахователен договор „Каско“+, клауза „Пълно Каско“ с ответника относно
горепосочения автомобил, за което е издадена застрахователна полица № 440119031017829.
Последният е със срок на валидност 16.04.2019 г. до 15.04.2020 г. На 17.01.2020 г.
управлявал собствения си автомобил в град В. Д.Т., ул. „П.“, когато преминал през обърната
основа на преграден жалон на платното с левите гуми, в резултат на което предна лява гума
била увредена, а заден амортисьор – омаслен. Автомобилът е приключил движение. На
21.01.2020 г. е уведомен ответника като е регистрирана щета № ************************
г., в което като увредени детайли са посочени гума предна лява и амортисьор заден ляв.
Застрахователят отказал изплащане на застрахователно обезщетение с мотива, че
1
обстоятелствата декларирани при завеждане на претенцията не съответстват на
установените факти и механизъм. Твърди, че стойността на обезщетението за обезвреда на
настъпилите увреждания, възлиза на 5956 лева. Искането е за уважаването на искова
претенция и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на предявената искова претенция, с
който заявява, че предявеният иск е неоснователен. Оспорва механизма на настъпване на
щетите и причинно – следствената връзка между твърдените вреди и ПТП, както и техния
размер. Заявява, че увредените части не са оригинални, поради това не следва да носи
отговорност за възстановяване на оригинални части. Счита, че увреждането на амортисьора
е настъпило в следствие на естествено стареене и дефектация от експлоатацията през
годините. Твърди, че застрахованият не е изпълнил своите задължения да пази и ползва
процесното МПС с грижата на добър стопанин, да го поддържа в добро техническо
състояние и да спазва техническите и законовите правила за неговата експлоатация. Ищецът
не е взел мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди. Ищецът е допринесъл за
настъпване на ПТП като е преминал през обърната основа на преграден жалон. Твърди, че
не дължи застрахователно обезщетение в пълен размер на щети на автомобилни гуми, в
следствие на които същите са негодни за по-нататъшна експлоатация, оценката се извършва
с овехтяване, в зависимост от степента на износване на същите към датата на събитието.
Счита, че приложение следва да намери и чл.14.3 от ОУ към застрахователния договор.
Моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените в производството
разноски.
С оглед приетите по делото доказателства и относимите правни разпоредби,
съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация с чл. 405 КЗ, при който в доказателствена
тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, следните
правнорелевантни факти, от които се ползва: наличието на валидно облигационно
правоотношение с ответното дружество по сключен договор за застраховка „Каско”, с
включено покритие на осъществения риск, със срок на действие, покриващ датата на
застрахователното събитие, обстоятелството, че на сочената дата е настъпило
застрахователно събитие, както и че вследствие на събитието е претърпял твърдените
имуществени вреди по вид и размер, наличието на причинно-следствена връзка между
събитието и вредоносния резултат, както и че е изправна страна в правоотношението със
застрахователя и е изпълнил задължението си по договора за уведомяване.
Съдът приема за доказани следнити факти, които са обявени за безспорни с
изготвения доклад по делото, а именно че е налице валидно сключен договор за застраховка
„Каско“, сключен между собственика на л.а. БМВ с рег. № ******** /настоящ ищец/ и
ответника, валиден към датата на застрахователното събитие; че на 17.01.2020 г. ищецът е
управлявал собствения си автомобил БМВ с рег. № ******** в град В. Д.Т., ул. П..
От полица № ************************** г. е видно, че е налице сключена
застраховка „Каско“ между П. В. П. и „ДЗИ О.З.“, ЕИК ********* относно лек автомобил
2
„БМВ“ с рег. № ********* с покритие „Пълно каско“. От същата е видно, че ищецът е
изправна страна по застрахователното правоотношение като е заплатил дължимата
застрахователна премия, който факт не се оспорва от ответника.
Установява се по делото, че пред застрахователя е депозирано уведомление за щета
от 21.01.2020 г. за настъпило на 17.01.2020 г. застрахователно събитие, настъпило в град В.
Д.Т., ул. „П.“ като заявил, че преминал пред преобърната основа на преграден жалон на
платното с левите гуми и на таблото излязла индикация за левия фар, като се оказва, че
същият сочи само на ляво като предната лява гума е увредена, а заден ляв амортисьор е
омаслен.
Прието като писмено доказателство е опис на щетите по претенция №
************************ г., издадено от ЗАД „ДЗИ О.З.“ от 21.01.2020 г., от което се
установява, че по процесния автомобил са налице следните щети – гума предна лява и
амортисьор заден ляв. От анализа на това писмено доказателство следва, че увредения
детайл, който подлежи на обезщетяване в резултат на настъпилото застрахователно събитие
от 17.01.2021 г. е предна лява гума и амортисьор заден ляв, в какъвто смисъл е и
отправеното от страна на ищеца искане с обективирания до съда петитум на депозираната
искова молба.
Като писмено доказателство е прието уведомление от 03.02.2020 г. от ЗАД „ДЗИ
Общо застраховате“, от което е видно, че е отказано изплащане на застрахователно
обезщетение за увредените детайли.
От приетата по делото САТЕ, която съдът цени като компетентно изготвена се
установява, че управляваният от П.П. лек автомобил – БМВ с рег. № ********* се е движил
в град В. Д.Т., по ул. „П.“ като на платното за движение е създадена временна организация
на движението като трафика и в двете посоки се е движил в едно платно за движение и
лентите за движение са били разделени с преградни светлоотразителни жалони. Посочва, че
лекият автомобил е преминал с левите гуми през несигнализирана и необозначена обърната
основа на преграден жалон, намираща се на пътното платно като се получават разкъсвания в
страничните слоеве на борда на автомобилната гума и при изкачването върху предмета се
получават увреждания по амортисьор заден ляв. При съпоставяне механизма на ПТП и
установените увреждания е налице причинно следствена връзка и е възможно същите да са
причинени по степен и вид от настъпилото ПТП. Средната пазарна стойност за
отремортиране на автомобила е в размер на 2031.76 лева. Вещото лице посочва, че е
възможно увреждането на амортисьор заден ляв да се получи вследствие на нормална
употреба и износване във времето, но обичайно това няма да е съпроводено с теч на
хидравличната течност извън корпуса му и то в количество стигащо до под основата на
пружината. В конкретния случай хидравличната течност е прясна, което означава, че теча е
настъпил при еднократно събитие, а не в дълъг период от време, какъвто би бил при
нормалното износване на детайла. Вещото лице е посочило, че скоростта на автомобила в
момента на произшествието е 50 км/ч. Общата стойност на отремонтиране на процесния л.а.
с нови алтернативни части е в размер на 1991.74 лева. Общатата стойност необходима за
3
възстановяване на автомобила по средни цени за оригинални части е 2031.76 лева, а за
алтернативни части – 2824.57 лева. Общата стойност необходима за възстановяване на
автомобила по средно пазарни цени за труд към датата на събитието като се използват цени
в три сервиза със сертификат и три сервиза без сертификат е 2031.76 лева.
От съвкупния анализ на приетите по делото доказателства и обявените за безспорни
между страните факти се установява, че между страните е налице валидно облигационно
правоотношение въз основа на сключен договор за застраховка “Каско”, клауза „Пълно
каско“ от 12.04.2019 г., с предмет собствения на ищеца лек автомобил БМВ с рег. №
********* и период на застрахователно покритие от 16.04.2019 г. до 15.04.2020 г. По същия
ищецът е изправна страна, тъй като застрахователната премия е заплатена, който факт не се
оспорва от ответника. Доказва се, че на 17.01.2020 г. е констатирано настъпило
застрахователно събитие. Срокът на действие на договора за застраховка покрива
настъпилото застрахователно събитие. От заключението на назначената в настоящото
производство САТЕ, което съдът цени като компетентно изготвено. Съдът не споделя
твърденията на ответника, че заключението на изготвената експертизата не следва да се
цени. Същото е прието без възражения от страните в производството, не е оспорено от
страна на ответника и е компетентно изготвено като е отговорило в цялост на поставените
въпроси, поради което съдът изцяло го кредитира и следва да основе изводите си въз основа
на същото. От заключението по назначената САТЕ се установява, че настъпилите
увреждания по процесния автомобил са получени като управляваният от П.П. лек автомобил
– БМВ с рег. № ********* се е движил в град В. Д.Т., по ул. „П.“ като на платното за
движение е създадена временна организация на движението като трафика и в двете посоки
се е движил в едно платно за движение и лентите за движение са били разделени с
преградни светлоотразителни жалони като лекият автомобил е преминал с левите гуми през
несигнализирана и необозначена обърната основа на преграден жалон, намираща се на
пътното платно като по този начин се получават разкъсвания в страничните слоеве на борда
на автомобилната гума лява и при изкачването върху предмета се получават увреждания по
амортисьор заден ляв. От гореизложеното следва изводът, че в резултат на събитието
ищецът е претърпял твърдените имуществени вреди по вид както и че същите се намират в
причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат. От съвкупния анализ
на събраните по делото доказателства и в частност заключение по САТЕ и на писменото
доказателство - опис на щетите по претенция № ************************ г., издадено от
ЗАД „ДЗИ О.З.“ следва, че увредените детайли, който подлежа на обезщетяване в резултат
на настъпилото застрахователно събитие от 17.01.2020 г. е гума предна лява и амортисьор
заден ляв.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
4
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в решение №
6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. №
107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.;
решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС
по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., постановени при действието на КЗ (отм.), но относими и след
приемането на сега действащия Кодекс на застраховането.
За възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд
по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се
прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може
да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ. На увредения се
дължи обезщетение, определено по средни пазарни цени за такива по вид, година на
производство и характеристики нови оригинални или алтернативни части, които имат
същото или подобно качество с това на съответно увредените части на колата, в
състоянието й към инцидента, респ. по средни пазарни цени на труда в няколко независими
сервиза. Само така ще се постигне целената оптимална еквивалентност на обезвредата, без
същевременно да се стигне до неоснователно обогатяване на правоимащия.
Определянето на обезщетението по експертна оценка на застрахователя противоречи
на императивната норма на закона, разписана в разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ. От
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и заключението на САТЕ, което
съдът цени като компетентно изготвено се установява, че общата стойност на увредените
детайли предна лява гума и заден ляв амортисьор на автомобила като обща сума и като се
вземе предвид стойността на ремонта по средни пазарни цени на труда в сервизи
отговарящи на съвременните изисквания за качество ISO и такива, които не притежават
сертификат за качество, възлиза на 2031.76 лева.
Доколкото исковата претенция е предявена като частична и не е предприето
изменение на същата по реда на чл. 214 ГПК и с оглед гореизложените мотиви, следва
изводът, че същата подлежи на уважаване в заявения размер.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът, който претендира сумата от
50 лева, заплатена държавна такса; 175 лева – депозит вещо лице и 3000 лева– адвокатско
възнаграждение. По делото се съдържат доказателства за извършените разноски. Направено
е възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, поради което съдът
дължи произнасяне по същото. На основание чл. 7, ал.2 от Наредба 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения се установява, че претендираното възнаграждение
е много над минималния размер, който възлиза на 300 лева или 100 пъти повече от
минималното възнаграждение. Делото не се характеризира с фактическа и правна сложност,
поради което възражението за прекомерност следва да се уважи и да се присъди минималния
размер от 300 лева Мотивиран от горното съдът следва да присъди в полза на ищеца
5
разноски в размер на 525 лева, които следва да се възложат в тежест на ответника, на
основание чл. 78 ГПК.
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град С., район С., ул. „Г.Б.“ № 3 да заплати на П. В. П., ЕГН **********, адрес: град В. ул.
„П.Р.в“, бл.18, вх.А, ет.6, ап.59, по предявения иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ,
сумата от 2 лева, представляваща частичен иск от целия в размер на 5956 лева,
представляваща претендирано обезщетение по застрахователна полица №
************************** г. по автомобилна застраховка „Каско“ със срок на действие
от 16.04.2019 г. до 15.04.2020 г. за настъпило на 17.01.2020 г. застрахователно събитие, в
резултат на което са причинени имуществени вреди на собствения на П. В. П., ЕГН
********** л.а. БМВ **** рег. № *********, изразяващи се в увреждане на гума предна
лява и амортисьор заден ляв ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба- 25.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град С., район С., ул. „Г.Б.“ № 3 да заплати на П. В. П., ЕГН **********, адрес: град В. ул.
„П.Р.в“, бл.18, вх.А, ет.6, ап.59 сумата от 525 лева, представляващи сторени в
производството разноски, на основание чл. 78 ГПК
УКАЗВА на „ДЗИ – О.З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град С., район С., ул. „Г.Б.“ № 3, че може да заплати присъдените в полза на да заплати на
П. В. П., ЕГН **********, адрес: град В. ул. „П.Р.в“, бл.18, вх.А, ет.6, ап.59 по негова
банкова сметка или чрез друг начин на плащане
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд, град Варна
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6