№ 196
гр. София , 02.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно частно
търговско дело № 20211001000317 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Чл.274,ал.1,т.2 и следв. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Изола Петров Ястребец“ЕООД, чрез процесуалния
му представител адв. Ч. срещу определение № 260245 от 04.01.2021год. на Софийски
градски съд, ТО, 20с-в, с което на осн. чл.248 от ГПК и изменено протоколното определение
от 28.10.2020г. за прекратяване на производството по делото в частта му за разноските, като
на осн. чл. 78, ал.4 ГПК „Изола Петров Ястребец“ЕООД е осъден да заплати на „Армеец“АД
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лева.
Твърди се в жалбата, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно
поради това, че при определяне размера на действителното дължимото юрисконсултско
възнаграждение не е отчетено действвителната фактическа и правна сложност на делото.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК ответникът по частната жалба „Армеец“АД е депозирал
писмен отговор с който се заявява становище за неоснователност на въззивната жалба.
Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените
доказателства намира за установено следното :
Обжалваното определение е правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите
на съда, поради което и на осн. чл.272, вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК препраща към тях.
Наведените в частната жалба доводи и възражения повтарят част от същите аргументи,
които вече са били изтъкнати в производството пред първостепенния съд, на които в
обжалваното определение е даден подробен отговор. Независимо от това следва да се добави
и следното :
Ответникът има правото да претендира направените от него съдебно-деловодни
1
разноски и при прекратяване на делото, какъвто случай е именно настоящият.
Разноските за направените от страните разходи по водене на делото, които съгласно
разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ГПК са държавни такси и разходи за производството.
Разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за
един адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК, респ. за юрисконсултско възнаграждение ако ответникът е
бил представляван от юрисконсулт.
Такъв именно е и настоящият случай. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК
разноските за юрисконсулт се определят от съда, но не могат да са в размер, по голям от
предвидения в Наредбата за заплащане на правната помощ- от 100 до 300 лева.
Първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е определил дължимото
юрисконсултско възнаграждение на 250 лева, като конкретният му размер е съобразен от
една страна с цитираната разпоредба, а от друга с действителната фактическа и правна
сложност на спора. Отчел е направените от ответника в хода на производството по размяна
на книжа правозащитни възражения срещу иска- за липса на материално-правна
легитимация на ищеца, за оспорване механизма на пътно-транспортното произшествие,
формата на вина на ищеца за причиняване на ПТП- груба небрежност, сочеща за изключен
риск по смисъла на ОУ, както и за оспорване цената на иска и направените в тази връзка
доказателствени искания- за изслушване на съдебно-техническа експертиза и за събиране на
писмени и гласни доказателства. Налице е една значителна по обем извършена дейност от
представителя на ответника насочена към доказване на релевираните от ответното
дружество правоизключващи и правномаляващи възражения срещу иска до момента в
който ищецът със своя молба по чл.232 ГПК е десезирал съда от разглеждането на спора.
Осъществено е процесуално представителство в проведеното по делото съдебно заседание,
своевременно е направено искане за присъждане на разноски, както е и представен списък за
разноските по чл.80 ГПК. Определеният от съда размер на юрисконсултското
възнаграждение е под максимално посочения такъв в Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Поради така изложените съображения и поради съвпадане в изводите на двете
съдебни инстанции обжалваното определение следва да бъде потвърдено, а частната жалба
да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Водим от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260245 от 04.01.2021год. на Софийски градски
съд, ТО, 20с-в, като правилно.
Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването му
пред Върховния касационен съд на Р България с частна жалба при условията на чл.280, ал.1
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3