Решение по дело №2273/2019 на Районен съд - Ловеч

                                   Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

                                                      №

                                        гр.Ловеч, 06.08.2020 г.      

                 

                            В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯ РАЙОНЕН СЪД, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ  в публичното заседание на шести юли, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА

 

при участието на секретаря  ПРЕСЛАВА СТОИМЕНОВА като разгледа докладваното от съдията гр.дело №2273 по описа за 2019 год, за да се произнесе съобрази:

 

             Иск с правно основание : чл. 405, ал.1 от КЗ.

           Съдът е сезиран с ИМ, подадена от подадена от  М.С.С. ***, съдебен адрес:***, чрез пълномощника си – адв.П.В. от САК против „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“№68.

           Твърди се, че на 14.09.2017 г. между М.С., в качеството му на собственик на МПС и „Дженерали Застраховане“АД – гр.София е сключен договор за имуществена застраховка на лек автомобил „Каско на МПС“, полица № 0312170131015493, период на застрахователно покритие от 15.09.2017 г. до 14.09.2018 г./ вкл./, с обект на застраховане л.а. „Ауди А3“ с рег.№ ОВ1608ВС, със застрахователна сума 22 500 лв, като са платени всички вноски от начислената застрахователна премия.

            Наведени са твърдения, че по времедействието на застраховката е реализирано застрахователно събитие, в резултат на което е увреден напълно л.а.“Ауди А3“ с рег.№ ОВ1608ВС и за което ищецът все още не е обезщетен от застрахователя – ответник, каквото е неговото договорно задължени съгласно КЗ и ОУ по застрахователния договор. Посочва се, че на 13.09.2018 г. е реализирано застрахователно събитие – ПТП, покрит риск, самокатастрофа, удостоверено с Протокол за ПТП от същата дата, за което ищецът надлежно и в срок е уведомил своя застраховател по „Каско на МПС“ – „Дженерали Застраховане“АД, където е образувана ликвидационна преписка№ *********/14.09.2018 г. Застрахованият автомобил е огледан от експерти на застрахователя, като е определено, че размерът на дължимото обезщетение възлиза на 11 900 лв. и именно тази сума е предложена на ищеца. Счита, че този размер е неоснователно и прекалено занижен, несъобразен с размера на договорената по полицата застрахователна сума от 22 500 лв, върху която е начислена и заплатена застрахователната премия, несъобразен е с пълния размер на действително причинените имуществени вреди. Ищецът счита, че реалният размер на дължимото обезщетение възлиза на не по-малко от 18 200 лв. Изтъква, че към настоящия момент застрахователят – ответник е направил пълно признание на основанието на претенцията за обезщетение за имуществени вреди.

            Отделно от горепосоченото и на самостоятелно основание, се твърди, че по предподната застрахователна полица по „Каско на МПС“, между същите страни, полица № 0312160316013374 от 10.09.2016 г., с период на застрахователно покритие от 11.09.2016 г. до 10.09.2017 г., с обект на застраховане л.а. „Ауди А3“ с рег.№ ОВ1608ВС, със застрахователна сума 22 500 лв, с платени всички вноски от застрахователната премия, също е налице претенция за дължимо застрахвателно обезщетение, неплатено от „Дженерали застраховане“АД. Посочва се, че на 22.08.2017 г. е настъпило застрахователно събитие –увреждане на МПС от трето лице, т.е. „злоумишлени действия на трети лица“, регистрирано пред МВР, издадено служебно удостоверение от МВР. Щетата е заявена от застрахования пред застрахователя- ответник и е образувана преписка № *********/22.08.2017 г. Наведени са твърдения, че по тази преписка досега е изплатено само част от дължимото обезщетение на застрахования собственик на автомобила / 2833.90лв по банков път/, а не е платено изцяло – за всички увредени части и детайли от това събитие. Твърди се, че не е платено обезщетение за увреденото странично ляво огледало на МПС, което е подменено с ново от ищеца, за което има разходооправдателен документ. Счита, че остатъкът от дължимия размер на обезщетението, т.е. обезщетението само за тази конкретна увреда по автомобила възлиза на 800 лв. именно това е дължимият от ответника остатък от застрахователното обезщетение по преписка № *********/ 22.08.2017 г.

             С оглед на изложеното по-горе ищецът счита, че за него се поражда правен интерес от предявяване на настоящия иск срещу „Дженерали Застраховане“АД, тъй като смята, че има право да получи застрахователно обезщетение в размер на причинените му действителни имуществени вреди, което е общо 19 000 лв, както следва:800 лв. за първото по време застрахователно събитие по преписка по щета № *********/22.08.2017 г. и 18 200 лв. за второто по време на реализация застрахователно събитие и преписка по щета № *********/14.09.2018 г.

             МОЛИ съдът да постанови решение, с което да осъди „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ”АД да заплати на М.С.С. дължимите застрахователни обезщетения в размер общо на 19 000 лв, ведно със законна лихва върху тази сума от момента на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

 Претендирани са  и направените по делото разноски.

 С протоколно определение от 06.07.2020 г, съдът е допуснал изменение в размера на иска по реда на чл.214 от ГПК, като вместо размер на главницата от 19 000 лв искът се счита предявен за сумата от 13 216 лв, формирана като сбор от дължимото обезщетение съгласно заключението на вещото лице, а именно: 12 750 лв.  по щетата от 2018 г. и 466 лв. – по застрахователното събитие от 2017 г.

             В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея ответникът  е депозирал писмен отговор, като е заявил, че намира исковете за процесуално допустими, но неоснователни, поради което ги оспорва. Счита, че не са налице всички нужни предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество по доброволна имуществена застраховка „Каско на МПС” в претендираните от ищеца размери, като излага подробни съображения. Намира, че спора между страните се свежда единствено до действителния размер на вредите към датата на процесните събития и дължимият от застрахователя размер на застрахователно обезщетение. Намира, че неоснователността на главните искове води до неоснователност и на акцесорните такива от претендираната дата до окончателното погасяване на търсеното вземане

             Ищецът М.С.С. не взема лично участие в процеса, като се представлява от договорно упълномощен представител - адв. В.. Поддържа предявения иск и моли същият, като основателен и доказан, да бъде уважен в пълния претендиран размер след допуснатото изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК.

           Ответникът– „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ”АД не изпраща представител в с.з.

          Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

         Легитимацията на ответника се установява при служебно извършена справка в търговския регистър, съгласно разпоредбата на чл.23, ал.4 от ЗТР.

Страните не спорят, че ищецът М.С.С. е собственик на лек автомобил марка „Ауди  А3“, с рег.№ ОВ 1608ВС”, което се установява и от приложения препис от свидетелство за регистрация на МПС.

 По делото не е спорно, че на 14.09.2017 г. между  М.С. и „Дженерали застраховане”АД е сключен договор за застраховка „Каско на МПС” на гореописания лек автомобил по силата на застрахователна полица № 031217013101015493. Съгласно представения препис от Застрахователната полица, срокът на валидност /период на покритие/е 12 месеца – от 00.00 ч. на 15. 09.2017 г. до 23.59 ч.на 14.09.2018 г. Застрахователното покритие е 22 500 лв., при обща застрахователна премия по полицата 1575.00 лв. При сключването на договора за застраховка ищецът е декларирал, че  Общите условия по застраховка „Каско на МПС” са му предадени, както и че приема същите.

             Страните не спорят, че на 13.09.2018 г., през периода на действие на застраховката, е реализирано застрахователно събитие. При управление на застрахования автомобил ищецът е самокатастрофирал, за което е съставен Протокол за ПТП № 1688201 от13.09.2018 г.

            Не е спорно, че ищецът като собственик на застрахования автомобил е уведомил застрахователя „Дженерали застраховане”АД за настъпилото застрахова- телно събитие и е отправил искане за  оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС, по повод на което е образувана щета № *********/14.09.2018 г. Причинените в резултат на ПТП увреждания на автомобила са описани в приложения опис – заключение за вреди на МПС. Установява се, че ищецът е отправил искане за извършване на допълнителен оглед и такъв е проведен на 16.11.2018 г., за което е изготвен опис – заключение за вреди на МПС

              Изготвена е рекапитулация , в която е прието наличието на тотална щета  /пълна загуба на МПС/ съгласно т.64 от ОУ и е определено застрахователно обезщетение в размер на 11 900 лв / 70% от сумата 17 000 лв, приета за действителна стойност към датата на събитието. От горната сума е приспадната сумата в размер на 684.54 лв. платени за подмяна на фар/оригинален/ по преписка № 21262836/2017 г. и е призната сумата от 200 лв. за подмяна с фар втора употреба, констатирано по време на извършен контролен оглед на 16.11.2018 г. Така, определената сума за изплащане на застрахователно обезщетение е в размер на 11 215.48 лв.

              Безспорно установено по делото е също, че в предходен период /от 11.09.2017 г. до 10.09.2017 г /страните са били обвързани застрахователен договор по застрахователна полица № 0312160316013374 по застраховка Каско на МПС, със застрахован обект л.а.„Ауди  А3“, с рег.№ ОВ 1608ВС”.  Не се спори, че в срока на действие на тази застрахоовка е настъпило застрахователно събитие. В потвърждение на този факт са и доказателствата по делото, от които се установява, че на 22.08.2017 г. лекият автомобил е бил обект на злоумишлени действия на трети лица. Издадено е удостоверение на Осмо РУ на СДВР, видно от което на 22.08.2017 г. ищецът е заявил, че неизвестно лице е повредило личния му лек автомобил, описани са причинетите щети и е удостоверено, че по случая е образувано досъдебно производство. За настъпилото застрахователно събитие ищецът е уведомил застрахователя-ответник и е образувана преписка по щета № *********/2017 г. По тази щета застрахователят е определил и изплатил по банков път на ищеца, в качеството му на собственик на застрахования автомобил,  сумата от 2 833.90 лв.

            От ангажираните по делото доказателства се установява, че на 11.02.2019 г. ищецът, чрез пълномощника си – адв.В., е подал жалба до ЦУ на „Дженерали Застраховане“АД относно неплатено обезщетение установени за допълнително установени увредени части и детайли, а именно страничното огледало на автомобила.

             До ищеца е изпратен отговор с изх.№ *********/26.02.2019 г., с който застрахователят го уведомява, че размерът на застрахователно обезщетение е изчислен на основание разпоредбите на Раздел Х от ОУ на застраховката в сила от 15.03.2016 г, които са неразделна част от застрахователната полица, в съответствие с изготвеното опис-заключение на получените увреждания при извършения оглед на автомобила и изготвения снимков материал. По отношение на претенцията за заплащане на подмяна на корпус на странично огледало ляво в писмото е отбелязано, че по време на извършения допълнителен оглед на 16.11.2018 г. в сервиз „Тара Кар“ООД по другата преписка № *********/2018, ищецът е уведомен за констатацията на експертите на ответното дружество, че корпус странично огледало ляво не е подменян, а отремонтиран и боядисан и като доказателство за този извод на ищеца са показани остатъчните следи от извършения ремонт.

             По искане на ищеца по делото е допусната съдебно-техническа експертиза по конкретно формулираните в ИМ задачи. Описан е механизма на настъпилото на 13.09.2018 г. ПТП, а именно: при движение на л.а Ауди А3  с водач М.С. с несъобразена скорост, напуска пътното платно вдясна и  се удря в крайпътно дърва с дясната си странична част, след което се преобръща на тава, при което се получават щетите върху автомобила. Съгласно заключението, щетите съответстват на механизма на ПТП и са в причинно – следствена връзка с произшествието. Настъпилите щети са предимно в дясната странична част на автомобила и по тавана. Според описа на щетите, изготвени от застрахователната компания и при определената от застрахоователната компания пазарна стойност на автомобила /17 000 лв/ и тотална щета, експертът е дал заключение, че на собственика на автомобила следва да се заплати размер на щетата от 12 750 лв.  Относно размера на щетата на автомобила, настъпила в резултат на реализираното застрахователно събитие на 22.08.2017 г. експертизата е дала заключение, че размерът на щетата, с овехтяване на новите части е  2 280,33 лв. без ДДС, а без овехтяване на новите части е 2 801,46 лв. без ДДС. Посочено е, че пазарната стойност на автомобила към 2017 г. е 13 921 лв.Съгласно заключението, действителната стойност на ляво странично огледало към момента на настъпване на застрахователното събитие е 466.00 лв. – ново, а с овехтяване – 233.00 лв. Според експертизата, размерът на щетата от 13.09.2018 г. е равна на 4231.58 лв. без ДДС, а размерът на щетата от 22.08.2017 г. е равна на 2 280.33 лв. без ДДС. При устното депозиране на заключението вещото лице е пояснило, че всички изчисления в заключението са съобразени с Наредба № 24 / 2006 г. за задължителното застраховане, приета от Комисията за финансов надзор. Отбелязва, че цените са взети по каталог от системата „Шваке“ и е приложил коефициента на Наредба №24/06 г. Изтъква, че в случая тоталната щета не е икономическа, а се касае за техническа тотал щета, при която са увредени части и детайли по начин, че автомобилът не може да бъде възстановен в годно техническо състояние.  

             При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

             Съгласно разпоредбата на чл. 386 от Кодекса за застраховането, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума, освен когато това е предвидено в този кодекс. При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност./ал.2/.  Според нормата на чл.394 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение съгласно условията на застрахователния договор, като съгласно чл.405, ал.1 от КЗ застрахователят е длъжен да плати обезщетението в уговорения срок.

             Уважаването на предявения иск  с правна квалификация по чл.405, ал.1 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение по процесния Договор за застраховка „Каско” е обусловено от пълното и главно доказване на валидно сключен застрахователен договор, осъществяването на застрахователно събитие в срока на действие на договора, за което застрахователят носи риска и в причинна връзка с което са настъпили описаните щети по застрахованото МПС в претендирания размер.

             В конкретния случай по делото не е спорно, че за периода  от  15.09.2017 г. до  14.09.2018 г. страните са били обвързани от валиден застрахователен договор, който е сключен при общи условия под формата на Застрахователна полица № 0312170131015493 по застраховка „Каско на МПС”.  Договорът е сключен в предвидената в чл.344, ал.1 от КЗ писмена форма и със съдържанието по чл.345 ог КЗ, поради което валидно е породил предвидените в закона и целени от страните правни последици. Не е спорно, че между страните е налице валиден застрахователен договор и за предходния период /11.09.2017 г. до 10.09.2017 г /, обективиран в застрахователна полица № 0312160316013374 по застраховка Каско на МПС. Обект на застраховане  по двата договора е процесният лек автомобил „Ауди3“, с рег.№ ОВ 1608ВС, собственост на ищеца М.С.С..

            По делото е безспорно установено, че в срока на действие на двата застрахователни договора са настъпили твърдените от ищеца застрахователни събития и съответно същите попадат във времевия обхват на осигуреното от ответното дружество покритие.

             Установено е, че след настъпване на всяко от застрахователните събития ищецът е изпълнил  задължението си за своевременно уведомяване на застрахователя, както и за предоставяне на документите от значение за установяване на относимите към заведената щета обстоятелства, включително и осигуряването на оглед на увреденото МПС от представители на застрахователя.

           Първо по време е събитието от 22.08.2017 г – увреждане на МПС от трети лице, по повод на което пред застрахователя „Дженерали застраховане“ е образувана  щета    

№*********/22.08.2017 г. По тази преписка на ищеца  е изплатено обезщетение в размер на 2833.90 лв. Претенцията в настоящия процес е за доплащане на обезщетение за допълнително установено увреждане на странично ляво огледало на процесното МПС, чиято стойност не е включена в изплатеното вече по банков път обезщетение. 

           Второто застрахователно събитие е реализирано на 13.09.2018 г. Покритият риск – ПТП /„самокатастрофа“/е удостоверен с Протокол за ПТП от същатата дата, а пред застрахователя е образувана преписка по щета № *********/14.09.2018 г. Страните не спорят, че в резултат на това събитие е настъпила тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ. В хода на процеса вещото лице изясни, че  с оглед настъпилото увреждане на лекия автомобил в случая не се касае за икономическа тотал щета, а за техническа такава, при която в полза на застрахованият възниква правото да получи застрахователно обезщетение.

           Основният спор по делото е съсредоточен не около това дали обезщетението се дължи, а около размера на дължимото обезщетение. Съдът счита, че в случая Наредба № 24 от 08.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл.249, т.1 и 2 от КЗ / отм./ и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, е неприложима към доброволната имуществена застраховка „Каско“, каквато е процесната.При определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде съобразено трайно възприетото в съдебната практика разрешение, че в хипотезите на тотална щета  следва  да се вземе предвид действителната стойност на вещта към момента на застрахователното събитие, но не повече от застрахователната сума, от която се приспада стойността на запазените части. В случая е налице техническа тотал щета, като не са налице данни за запазени части и тяхната стойност. Съгласно разпоредбата на чл.384 от КЗ застрахователят следва да заплати застрахователно обезщетение съгласно условията на застрахователния договор, с оглед на което дазмерът на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде  определен в рамките на договореното между страните. Размерът на обезщетението при тотална щета е уредено изрично в ОУ – т.64 от Раздел Х“Застрахователно обезщетение“. Предвидено е, че при пълна загуба /тотална щета/, вследствие на проявени рискове покрити по условията на договора /без рисковете Кражба или Грабеж на МПС/, Застрахователят изплаща обезщетение в размер на 70% от действителната стйност на МПС към датата на настъпване на застрахователноото събитие. От размера на обезщетението се приспадат изплатените обезщетения, във връзка с които няма дозастраховане, както и предстоящите за изплащане по същата полица обезщетения, а увреденото МПС или остатъците от него остават собственост на Застрахования.Ищецът не оспорва приложимостта на ОЖбщите условия за застраховка „Каско на МПС“. Видно от самата застрахователна полица, същите съставляват неразделна част от договора, застрахованият ебил запознат с тях и ги е приел, поради което те обвързват страните със силата на закон по правилото на чл.20а от ЗЗД. В случая, към момента на настъпване на събитието процесният лек автомобил е с действителна стойност 17 000 лв, поради което и с оглед цитираната клауза на т.64 от ОУ, неразделна част от застрахователния договор, дължимото обезщетение се изчислява на сумата от 11 900 лв. / 70% от 17 000=11 900/. До този размер искът следва да бъде уважен, а за разликата до пълния претендиран размер от  12 750 лв /след допуснатото по реда на чл.214 от ГПК изменение в размера му/, като неоснователен и недоказан искът подлежи на отхвърляне.

            С отговора ответникът е направил възражение, касаещо неизпълнение на задълженията на ищеца, визирани в чл.390, ал.1 от КЗ. Съгласно посочената разпоредба, преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България,  застрахователят изисква от потребителя на застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на  моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. По приложението на чл.390, ал.1 от КЗ / чл.193, ал.4 от отменения КЗ/ съдебната практика е  трайна и непротиворечива, че представянето на доказателства за прекратяване на регистрацията няма отношение към основателността на предявения иск. Приема се, че представянето на доказателства за дерегистрацията обуславя единствено началния момент на дължимост на обезщетението от страна на застрахователя и определя момента, от който ответника ще изпадне в забава и ще дължи лихва. В този смисъл Решение № 44/02.06.2015 г. по т.д.№ 775/2014 г. на ВКС, т.о., Решение № 59/12.06.2015 г. по т.д.№ 1256/2014 г. на ВКС, II ТО.

         

           По претенцията за доплащане на застрахователно обезщетение по преписка № ********* от 22.08.2017 г.

            От заключението на допуснатата съдебно-автотехническа експертиза е видно, че

действителната стойност на ляво странично огледало, ел.отопляемо е  466.00 лв.- ново и 233.00 лв. – с овехтяване. Съгласно чл.400, ал.1 от КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество или това е пазарната стойност на имуществото. Възстановителната стойност е тази, необходима за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж, труд и други, без прилагане на обезценка. Дължимото от застрахователя обезщетение при настъпило застрахователно събитие по имуществена застраховка следва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като същото не може да надвишава действителната/при пълна увреда/или възстановителната/при частична увреда/стойност на застрахованото имущество. При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява установената съдебна практика, която приема, че присъждането на застрахователно обезщетение за вреди по имуществена застраховка трябва да съответства на реалния размер на вредата към деня на застрахователното събитие, за да може да покрие действителната или възстановителната стойност на увреденото застраховано имущество. Според постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №6/02.02.2011г. по т.д.№293/ 2010г. на І т.о., при изчисляване на размера на застрахователното обезщетение по застраховка „Автокаско” не следва да се прилата корекционен коефициент за овехтяване на вложените при ремонта части, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. /В този смисъл  Решение №79 от 02.07.2009г.по т.д.№156/2009г.,І т.о.на ВКС и Определение №800 от 02.11.2012г.по т.д.№193/ 2012г.,ТК,ІІ о./. Съдът приема, че в случая следва да се определи обезщетение без начислено овехтяване, възлизащо на сумата от 466.00 лв., която съответства на действителния размер на вредата и е посочен в заключението на автотехническата експертиза.

          С оглед на всичко изложено дотук съдът намира, че ответникът „Дженерали Застраховане“АД ще следва да заплати на ищеца М.С.С. застрахователно обезщетение в общ размер на 12 366 лв /дванадесет хиляди триста шестдесет и шест лева/, съставляваща сбор от дължимите обезщетения по щета № *********/14.09.2018 г. – 11900 лв. и по щета №*********/22.08.2017 г. – 466.00лв., а за разликата до пълния претендиран размер от 13 216.00 лв, исковата претенция като неоснователна и недоказана ще следва да се отхвърли.

          Върху уважената главница, като законна последица, следва да се присъди и законната лихва от датата на подаване на исковата молба  пред СРС /09.04.2019 г./ до окончателното изплащане.

          По разноските:

          Искане за присъждане на разноски са заявили и двете страни, като представят списък  на разноските по чл.80 от ГПК.

          С оглед изхода на процеса, а именно частично уважен и частично отхвърлен иск, разноски следва да се присъдят и на двете страни.

           Сторените от ищеца разноски по делото са, както следва: 760.00 лв. – платена д.т, 15.00 лв. – платена д.т. за частна жалба, 220.00 лв. – депзит за СТЕ, 1150 лв. – договорен и заплатен адвокатски хонорар или общ размер на разноските  2 145.00 лв.

          С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Претендираното от ищеца в настоящото производство адвокатско възнаграждение е в размер на 1150.00 лв при минимално такова  от 926.48 лв. с оглед заявения материален интерес /13 216 лв/, определен по правилото на чл.7, ал.2, т.4  от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

             В случая съдът съобразява, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което и размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде редуциран до минималния размер, а именно: 927.00 лева.  В разглеждания казус упълномощеният от ищеца адвокат е изготвил исковата молба, осъществил процесуално представителство на доверителя си в две открити съдебни заседания, като по делото са събрани само писмени доказателства и е изслушана СТЕ. При тези данни съдът приема, че е налице несъответствие между размера на възнаграждението и положените усилия на защитата при упражняване на процесуалните права, което обосновава извод за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. След редуциране на претендираното адвокатско възнаграждение до размера, посочен по-горе, общият размер на разноските на ищеца, който следва да бъде съобразен при изчисляване на дължимите по съразмерност от ответника такива се изчислява на сума в общ размер  на 1922.00 лв.

            Съобразно уважената част от исковата претенция, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по исковото производство в размер на  1799.75 лв.

             От страна на ответника са претендирани разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.37 от Закона за правната помощ вр.чл.78, ал.8 от ГПК.

              Съдът намира, че при условията на чл.78, ал.8 от ГПК вр.чл.37 от Закона за правната помощ вр.чл.25, ал.1 и 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на ищеца следва да се определи юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на сумата от 450.00 лв.

             Съгласно разпоредбата на чл.78,ал.3 от ГПК ответникът има право да иска заплащане на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В конкретния случай, съразмерно с отхвърлената част от  исковите претенции, в тежест на ищеца следва да се възложат разноски, които се изчисляват на сумата  от 29.00лв.

             Мотивиран от горните съображения съдът

 

                                                   Р   Е   Ш   И  :

 

           ОСЪЖДА, на основание чл.405, ал.1 от Кодекса за застраховането,  „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Княз Александър Дондуков”№68, представлявано от Данчо Х. Данчев, Жанета Малинова Джамбазка, Юри Константинов Копач и Радослав Цветанов Димитров – винаги заедно по двама ДА ЗАПЛАТИ на М.С.С., ЕГН **********, съд.адрес: *** /чрез адв. П.В./ сумата от 12 366 лв /дванадесет хиляди триста шестдесет и шест лева/, съставляваща сбор от застрахователни обезщетения, дължими, както следва: по щета № *********/14.09.2018 г. – сумата от 11900 лв. и по щета №*********/22.08.2017 г. – сумата от 466.00лв, за настъпилите щети по лек автомобил  „Ауди а3“ с рег.№ ОВ 1608ВС от застрахователни събития, реализирани на 13.09.2018 г. и 22.08.2017 г, ведно със законната лихва върху сумата по главницата от датата на предявяване на иска /09.04.2019 г./ до окончателното изплащане, като отхвърли иска  за разликата до пълния претендиран размер от 13 216.00 лв., като неоснователен и недоказан.

              ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Княз Александър Дондуков”№68, представлявано от Данчо Х. Данчев, Жанета Малинова Джамбазка, Юри Константинов Копач и Радослав Цветанов Димитров – винаги заедно по двама ДА ЗАПЛАТИ на М.С.С., ЕГН **********, съд.адрес: *** /чрез адв. П.В./ сумата от 1799.75 лв./хиляда седемстотин деветдесет и девет лева и 75ст/ – разноски по делото съразмерно с уважената част от иска.

             ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, М.С.С., ЕГН **********, съд.адрес: *** /чрез адв. П.В./ ДА ЗАПЛАТИ на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Княз Александър Дондуков”№68, представлявано от Данчо Х. Данчев, Жанета Малинова Джамбазка, Юри Константинов Копач и Радослав Цветанов Димитров – винаги заедно по двама сумата от 29.00лв./двадесет и девет лева/– разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска.

             Съгласно чл.259, ал.1 от ГПК решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

             На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните по делото.

                                   

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: