Р Е Ш Е Н И Е
№ 260006 13.01.2022г. гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на втори ноември две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Валентина Кърпичева-Цинцарска
секретар Таня Михова
като разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска
гражданско дело № 2325 по описа на БОС за 2020г.
Производството по делото е
образувано по исковата молба на Я.Н.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***
Стамболийски 53, със съдебен адрес: гр. София, ул. Банат 11-13, офис 5, „Адвокатско дружество Вукова и
Бачева" срещу ответника „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. Витоша 89 Б.
Видно от изложеното в исковата
молба, между ищеца, в качеството му на застрахован/застраховащ и ответника, в
качеството му на застрахователно дружество, е сключен застрахователен договор,
обективиран в застрахователна полица № 111218021002045 „Комфорт за дома“ от
22.01.2018г. Застрахованото имущество касае имот, находящ се в гр. Бургас, парк
„Росенец“, бивша почивна база „Яна Лъскова“, със срок на застраховката
24.01.2018г.-23.01.2019г., за който имот се твърди, че е собственост на ищеца,
съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот № 111, том 1, per. №
2377, дело № 95/2013 г. и представлява три самостоятелни обекта с обща РЗП 225
кв.м. - сгради с находящо се в тях домашно имущество изразяващо се в движими
вещи, както и прилежащи подобрения по недвижимите имоти.
Твърди се, че на 18.10.2018 г.
около 07:15 часа в парк „Росенец", местност „Отманли", община Бургас
е възникнал пожар на територията на застрахования имот имот, като в резултат на
пожара е унищожена изцяло сграда с РЗП 60 кв. м., съставляваща 26.7 % (двадесет
и шест цяло и седем процента) от общата РЗП на целия застрахован имот от 225
кв.м. В резултат на възникналия пожар на 18.10.2018г. изцяло е било унищожено
както недвижимото имущество, а именно сграда с реално застроена площ от 60 кв.
м., съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот № 111, том 1. peг. №
2377, дело № 95/2013г. вписана в нотариалния акт като обект „№ 2. Самостоятелен
обект-сграда с идентификатор 07079.831.31.2. състояща се от три спални
помещения, с веранда, електрическа инсталация на сградата, така и намиращото се
в нея движимо имущество - собственост на ищеца. Ищецът твърди, че вследствие на
възникналия пожар е унищожена изцяло и електрическата инсталация на сградата,
както и са унищожени изцяло и извършваните подобрения от застрахованото лице по
процесния имот, като подобренията са били извършвани от застрахования Н.
посредством поставяне на топлоизолация и пароизолация между дървените греди на
покривната конструкция, които са били облицовани с дървена ламперия, покривното
покритие е било изградено от етернитни плоскости, бил е монтиран втори слой
топлоизолационно покритие от фибран и пароизолация, които също са били
облицовани с дървена ламперия, застрахованата и вече унищожена сграда е била
реновирана чрез подмяна на покривните плоскости, поставено било покритие от
фибран с дебелина 50 мм., фасадата на сградата е била покрита с дървена
ламперия, обработена чрез импрегнанти, лакове, боя, а интериорът на къщата бил
реновиран посредством подмяна на подовото дюшеме, бил поставен ламиниран
паркет, изцяло била подменена дограмата на прозорците и вратите на сградата,
включително била поставена допълнителна топлоизолация, а стаите били
пребоядисани и били сложени тапети на стените. Погиналото движимо имущество
ищецът определя на обща стойност обща стойност от 26 940 лева, находящо се в
изгорялата сграда, а именно: легла с табли и пружини - 12 (дванадесет) броя,
дюшеци за легла - 12 (дванадесет) броя, одеала - 20 (двадесет) броя,
възглавници - 20 (двадесет) броя, спално бельо (чаршафи, завивки и калъфки за
възглавници) - общо 75 (седемдесет и пет броя), матраци с размери 90/190 см. –
3 (три) броя, легло c размери 140/190 см., спален дюшек с размери 140/190 см.,
нощни шкафове - 5 броя, холова гарнитура с вграден механизъм, офис столове - 2
(два) броя, сателитен приемник марка „Фъргюсън 150 комбо", пейка,
кафемашина марка „Крупс ЕА 8050", антена за безжичен интернет марка
„Убикуити НаноСтейшън M2", съдомиялна машина марка „Електролукс" с
вместимост 12 комплекта посуда, гардероб с три крила и надстройка, дрехи
намиращи се в гардероб (якета, зимни палта, шуби, обувки, маратонки, ботуши и
други), куфари - 2 (два) броя), дрехи намиращи се в куфари (спортни анцузи,
тениски, блузи, дънкови панталони), цифров видеорекордер марка „Дахуа",
мултифункционално устройство марка „Брадър", настолен компютър, монитор за
настолен компютър, телевизор марка „ЕлДжи", дрелки - 2 (два) броя, зиги
инструмент за рязане на плоскости, акумулаторен винтоверт марка „ДеВалт",
ексцентършлайф марка „Бош", аудио-видео приемник 5.1 канала марка
„ДжейВиСи", лаптоп марка „Епъл Макбук", перяща прахосмукачка марка
„Делонги", керамичен плот за вграждане, бензинов верижен трион марка
„Щил" с мощност 2.2 KW, лири за баня със сушилник - 2 (два) броя, чугунени
радиатори за отопление марка „Калор 3 500/110" - 60 (шестдесет) броя,
шезлонги - 3 (три) броя, маследни радиатори с мощност 3000 W - 3 (три) броя,
метална стойка за градински чадър, градински чадър, хладилник за напитки.
Ищецът твърди, че е уведомил
ответникът-застраховател за настъпилата щета, за което е образувана щета №
11122131807817. По така образуваната щета ответникът е изплатил на ищеца сума в
размер на 14 026 лева, която ищецът счита, че покрива претърпяните от него
щети от погиналото му имущество. Ищецът твърди, че възстановителната стойност
на погиналата сграда е в размер на 48 000 лева, възстановителната стойност
за погиналите подобрения възлиза на 6 600 лева и възстановителната стойност
на движимите вещи възлиза на 45 000 лева. По делото се предявяват частични
искове от така определената стойност на имуществото, след като ищецът е
приспаднал платеното от застрахователя, а именно: търси се сума от 26 000
лева-частичен иск от общо дължимата сума за погиналата сграда в размер на
35 839,64 лева, търси се сума от 3 330 лева-частичен иск от общо
дължимата сума от 6 600 лева за извършени в погиналата сграда подобрения и
се търси сумата от 10 000 лева-частичен иск от 24 927 лева за
погиналото в пожара движимо имущество. По делото се иска присъждане на
мораторна лихва върху частично предявените искове, както следва: 5 149,45
лева върху обезщетението за погинали недвижим имот в размер на 26 000 лева
за периода 18.10.2018г.-29.09.2020г.; 1 980,55 лева върху обезщетението за
погиналите движими вещи в размер на 10 000 лева за периода
18.10.2018г.-29.09.2020г. и 659,53 лева върху обезщетението за погиналите
подобрения в размер на 3 300 лева за периода 18.10.2018г.-29.09.2020г.
Претендира се законна лихва върху търсените частични главници от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане.
В проведеното последно съдебно
заседание са представени доказателства за настъпила смърт на ищеца, като по
делото са конституирани неговите наследници, както следва: Д.В.Н., с ЕГН **********-с.,
Н.Я.Н., с ЕГН **********-с., М.Я.Н., с ЕГН **********-с. и В.Я.Н., с ЕГН **********-с.,
всички със съдебен адрес: гр. София, ул. Банат 11-13, офис 5, „Адвокатско
дружество Вукова и Бачева". Новоконституираните ищци поддържат предявените
искове, като всеки един от тях претендира размер от частично предявените искове
в съответната наследствена част, която притежава от наследството на своя наследодател.
В определения от закона срок
ответникът е отговорил на исковата молба. Исковете се оспорват по основание и
се иска тяхното отхвърляне, а в условията на алтернативност се оспорва размера
на претендираното застрахователно обезщетение. Ответникът не оспорва факта на
валидно сключен между него ответника застрахователен договор. Ответникът не
оспорва факта, че е уведомен за настъпилото застрахователно събитие, както и че
е завел щета за същото, че е правен оглед и че е изплатено застрахователно обезщетение
в размер от 14 026 лева. Същият обаче твърди, че е изплатил
застрахователно обезщетение за погиналата сграда и движимото имущество по
изключение с оглед на факта, че ищецът му е дългогодишен клиент. По отношение
на подобренията се счита, че по отношение на същите не може да се претендира
обезщетяване, тъй като се касае извършване на ремонти, които са довели до
увеличаване на стойността на сгрaдата и съответно нямат самостоятелно значение
извън нея и не подлежат на самостоятелно обезщетяване извън сградата. Отделно
от това се оспорва да са правени подобрения с сградата. Ответникът твърди, че
са налице хипотези на изключен риск по смисъла на т. 4.1.7., т. 4.1.8. т.
4.1.10. и т. 4.1.12 от общите условия на
застрахователя. Твърди се, че липсват представени доказателства, застрахованата
сграда да е въведена в експлоатация по законоустановения ред, каквото е
изискването за сключената застраховка с ищеца. Ответникът счита, че липсват
доказателства за унищожение на описаните от ищеца движими вещи. По отношение на
част от тях се счита, че е налице хипотезата на чл. 4.2.6. от общите условия на
ответника, които изключват застраховането на обекти с производствено и
стопанско предназначение, занаятчийски машини и съоръжения.
Предявените претенции са с правно основание
чл. 405, ал. 1 и чл. 409 от Кодекса за застраховането, а именно от ответника, в
качеството на застраховател по договор за имуществена застраховка, се претендира обезщетяване на претърпени вреди по
застрахованото имущество, ведно с мораторна лихва върху търсеното обезщетение в
размер на законната.
Така предявените претенции са
допустими с оглед твърдяните факти по делото за валидно сключен договор за
застраховка и погиване на застрахованата вещ.
По основателността на предявените претенции
съдът намира следното:
Съдът приема за безспорно
установената по делото фактологията, че между ответното застрахователно
дружество и Я.Н.Н., с ЕГН ********** е налице валидно сключен договор
за застраховка, обективиран в
застрахователна полица № 111218021002045 „Комфорт за дома“ от 22.01.2018г.-представен на лист 11 от
делото. Застрахованото
имущество касае имот, находящ се в гр. Бургас, парк „Росенец“, бивша почивна
база „Яна Лъскова“, със срок на застраховката 24.01.2018г.-23.01.2019г. От текста на договора е видно,
че застраховани от риск „пожар и други опасности“ са вила с РЗП 225 кв.м.,
подобрение на сграда, домашно имущество и слънчеви колектори-трайно прикрепени
към сграда. Страните не спорят относно факта, че на 18.10.2018г. около 07,15
часа е възникнал пожар на територията на застрахования имот, като за
възникналия пожар има множество писмени доказателства, извършена е съдебно
пожаротехническа експертиза и са събрани гласни доказателства. Възникналото
застрахователно събитие се е случило безспорно в срока на действие на процесния
застрахователен договор, който е валидно действащ за периода 24.01.2018г.-23.01.2019г. и безспорно касае застрахован
обект по договора-сграда и движимо имущество в нея. От извършената по делото
пожаротехническа експертиза се установява, че пожарът няма умишлен характер и
най-вероятната причина за неговото възникване е късо съединени Ответното
дружество не оспорва фактологията, коя е сградата-погинала в пожара, че е завел
щета за възникналия пожар под № 11122131807817, като по същата е извършил
плащане на застрахователно обезщетение в размер на 14 026 лева. Ответникът
обаче твърди, че е платил застрахователно обезщетение по изключение, тъй като
застрахованото лице му е било дългогодишен клиент. Навеждат се множество
изключения от застрахователното покритие, а именно: изключен риск по т. 4.1.7.,
по т.4.1.8., по т. 4.1.10., по т. 4.1.12. от общите условия на застрахователя,
които са неразделна част от договора. Оспорва се площта на застрахованото и изгоряло
бунгало, твърди се, че същото не е въведено в експлоатация, строено през
миналия век, като не му е правен ремонт или ако такъв му е правен е бил
некачествен и пожарът е възникнал при груба небрежност. Твърди се, че не са
отстранени повредите по сградата от предходна щета.
-относно застрахованата сграда и подобрения в нея
Страните не спорят, че в резултат
на настъпилото застрахователно събитие- пожар, е напълно изгорена сграда, която съгласно нотариален акт за собственост на недвижим
имот № 111, том 1. peг. № 2377, дело № 95/2013г. eвписана като обект № 2- самостоятелен обект-сграда с идентификатор
07079.831.31.2.
Видно от исковата молба, ищецът е описал сградата като такава с реална площ от
60 кв.м., а по нотариален акт и по данни от кадастъра същата е с площ от 46 кв.
м. Съдебно-техническата експертиза не е имала задача да установи действителната
площ на застрахованата вещ, но съдът намира, че това е без значение с оглед на факта,
че съгласно процесния договор за застраховане са застраховани три сгради с
посочени конкретни квадратури и съответно посочена обща квадратура и обща
възстановителна стойност. Видно от приложените на лист 238 и 240 от делото застрахователна
полица, приложение въпросник към нея и опис на имущество, при подписване на
договора е било заявено и страните са били наясно, че се застраховат три сгради
съответно с площ от 140 кв. м., 60 кв. м. и 25 кв. м., като съответно общата
уговорена възстановителна стойност за тези имоти възлиза на 180 000 лева
или при така посочената квадратура е видно, че по отношение на средната по
големина сграда е предвидена възстановителна стойност в размер на 48 000
лева. Ответникът не оспорва, че в пожара е погинала именно средната по големина
сграда, като това се установява и от разпита на свидетелите Т.П., К.К. и П.П..
Пак от разпита на св. П. и от разпита на св. Н. съдът приема за установено по
делото, че по-рано възникналото застрахователно събитие, по друг договор между
страните не е касаело процесната сграда, която е погинала в пожара, а е касаело
най-голямата по площ сграда, в която е живял ищецът. Това става ясно от
показанията на св. Н., който като експерт е посетил този по-рано възникнал от
процесния пожар и установява, че се се е касаело за късо съединени в основната
сграда, в която живее ищецът, така и от показанията на св. П., който като съсед
на имота, го е посещавал и знае, че по-рано от процесното застрахователно
събитие е имало авария с котелното в основата сграда, в която е живял ищеца.
Съдът отбелязва този факт, с оглед твърдението на ответника, че процесното
застрахователно събитие касае сградата, която по отношение на която преди това
пак е заведена щета и с оглед твърдението на ответника, че няма отстраняване на
по-рано възникналите щети по същата сграда. С оглед така изложеното вече съдът
приема, че по-рано възникналото застрахователно събитие не касае процесната
сграда и съответно не е вярно твърдението на ответника, че е налице груба
небрежност на ищеца, който не е отстранил по-рано възникналите щети по същата.
Съдът намира за неоснователно
твърдението на ответника, че не дължи заплащане на погиналата сграда, тъй като са
налице изключващи риска обстоятелства. Неоснователно е и твърдението му, че с
извършеното от него плащане не е признал дължимост на застрахователното
обезщетение, тъй като е платил ex gratia. Плащане ex gratia е налице, когато се плаща по
изключение, въпреки, че не са налице предпоставките за плащане на
застрахователно обезщетение. В случая ответникът заявява, че е платил защото
ищецът му е бил дългогодишен клиент. Съдът намира, че от завеждането на щетата
и от плащането по никакъв начин не става ясно, че ответникът плаща
застрахователното обезщетение по изключение, поради което и не се доказва
въпросната твърдяна хипотеза на плащане. Следователно съдът приема, че
ответникът признава настъпване на застрахователното събитие и наличието на
предпоставки за плащане на застрахователното обезщетение.
-по отношение на твърдението на
ответника, че е налице изключен риск в хипотезата по т. 4.1.7. от общите условия
на застрахователя, които са неразделна част от договора
На лист 243-253 от делото са представени
действалите към момента на сключване на процесния договор общи условия. Видно
от текста на т. 4.1.7. от същите, застрахователят не дължи обезщетение при настъпване
на преки и/или косвени вреди в резултат на конструктивен или строителен
недостатък, недоброкачествен ремонт, вътрешно архитектурни или строителни
промени или щети, възникнали в гаранционен срок или след ремонт. Не се доказва
по делото късото съединени да е възникнало в хипотезата, предвидена като
изключен риск. Безспорно от извършената съдебно-техническа и
съдебно-пожаротехническа експертиза се установи, че погиналото бунгало е старо,
ел. инсталацията му е монтирана външно-също стара, но не се установява тя да е
била с някакъв конкретен недостатък, който да е довел до възникване на късо
съединени. Още повече, че застрахователят е бил наясно с вида и изграждането на
сградата и ел. инсталацията и при сключване на договора и приемайки
застрахователния риск при подобен род сграда. Не се установи по делото, пожарът
да е възникнал след ремонт или някакви
промени. Както вече беше казано по-горе, изгорялата сграда не е същата със
сградата, по отношение на която по-рано е имало друго застрахователно събитие.
-по отношение на твърдението на
ответника, че е налице изключен риск в хипотезата по т. 4.1.8. от общите
условия на застрахователя, които са неразделна част от договора
На лист 243-253 от делото са представени
действалите към момента на сключване на процесния договор общи условия. Видно
от текста на т. 4.1.7. от същите, застрахователят не дължи обезщетение при
настъпване на преки и/или косвени вреди в резултат на неотстранени повреди от
по-рано настъпили събития. Както е приел за доказано съдът, не е налице такава
хипотеза, тъй кат по-рано възникналия пожар касае друга сграда
-по отношение на твърдението на
ответника, че е налице изключен риск в хипотезата по т. 4.1.10. от общите
условия на застрахователя, които са неразделна част от договора
На лист 243-253 от делото са представени
действалите към момента на сключване на процесния договор общи условия. Видно
от текста на т. 4.1.7. от същите, застрахователят не дължи обезщетение при
настъпване на преки и/или косвени вреди в резултат на действия на взривоопасни,
лесно запалими, разяждащи и подобни материали, в близост до застрахованото
имущество. По делото няма твърдения и не са събрани доказателства, късото
съединени-причина за настъпилия пожар, да се дължи на подобна хипотеза, като
описаната.
-по отношение на твърдението на
ответника, че е налице изключен риск в хипотезата по т. 4.1.12. от общите
условия на застрахователя, които са неразделна част от договора
На лист 243-253 от делото са представени
действалите към момента на сключване на процесния договор общи условия. Видно
от текста на т. 4.1.7. от същите, застрахователят не дължи обезщетение при
настъпване на преки и/или косвени вреди в резултат на влияние на естествени
климатични условия, влага, плесен и други подобни. Безспорно
съдебно-пожаротехническата експертиза е заключила, че електрическите къси
съединения са случайни събития, които възникват в резултат на дефекти и повреди
в изолацията на тоководещите проводници, като кабелите могат да се повредят от
стареене, влага, овлажняване, химически активни вещества, от прекомерни опъване
или прегъване. При оглед от експерта не са намерени остатъци от кабели, поради
което и не може да се установи конкретната причина за възникване на късото
съединение. Отделно от това е видно, че изрично в застрахователната полица е
предвидено заплащане на застрахователно обезщетение при клуза Д 15-късо
съединение, следователно застрахователят е приел да покрие този риск, което се
признава и от неговото плащане на застрахователно обезщетение в приетата от
него като достатъчна да покрие щетите сума.
Не е налице и твърдяната хипотеза
на т. 4.2.5. от общите условия на застрахователя, която предвижда, че не се
застраховат сгради с паянтова конструкция, вкл. дървени фургони, каравани и
палатки. Изгорялата сграда няма такъв характер. Видно от техническата
експертиза се касае за дървено бунгало, монтирано върху бетонова площадка,
закрепено на същата с планки с болтове.
При така изложеното до тук съдът
приема, че ответникът дължи заплащане на застрахователно обезщетение за
загиналата при пожара сграда.
Относно стойността на настъпилата
вреда за ищцовата страна е налице спор между страните, както относно стойността
на погиналата вещ, така и относно факта, дали преди погиване на сградата в
същата са извършвани подобрения. Твърди се, че в сградата са извършени
подобрения на стойност от 10 400
лева /уточнителна молба на лист 151-154 от делото/, но от тези подобрения се
дължи сума в размер на 6 660 лева,
предвид на уговорената в договора възстановителна стойност, като по делото се
търси частична сума в размер на 3 330 лева. Твърди се, че подобренията на
сградата се състоят в: подмяна на покривните плоскости с етернитово покривно
покритие, поставяне на топлоизолиращ материал „Фибран“ с дебелина на слоя 50
мм., облицовка посредством поставяне на дървена ламперия върху фасадата на
сградата, покриване на сградата с импрегнант, лакове, боя, тапети, подмяна на
подовата настилка-ламиниран паркет, подмяна на дограмата с ПВЦ дограма. В
тежест на ищцовата страна беше да установи, че е извършила въпросните
подобрения, именно в застрахованата сграда и кога са извършени същите. В
уточнителната молба на лист 151-154 от делото, ищецът твърди, че от придобиване
на собствеността по отношение на земята и сградите, включително застрахованата
процесната сграда, постоянно е извършвал подобрения в същите. Следва да бъде
отбелязано, че по делото няма писмени доказателства, които да установят по вид,
време, стойност посочените подобрения. Представената документация от ищеца, че
е изисквал оферти за строителство, не установяват извършване на подобренията и
време на извършване. Представената на лист 213-218г. кореспонденция на ищеца с
Областна управа Бургас през 2013г.-2014г., също сочи само на намерение у ищеца
да извърши подобрения. С оглед доказване на подобренията, по делото бяха
разпитани свидетели. Видно от разпита на свидетеля К.К., изгорялата сграда е
била реновирана, както и сградата в която е живял ищеца, като свидетелите
заявяват, че ремонтите са извършвани от застрахования. Свидетелят К.К. е съсед
на ищеца, като твърди, че реновирането е станало преди 2017г., тъй като когато
са станали съседи, реновирането вече е било факт. Следователно този свидетел не
е пряк свидетел на извършваните подобрения. Същият казва, че от ищеца знае, че
бунгалото е ремонтирано цялостно, включително покрива, както и че е сложен
фибран. Беше разпитан свидетеля П.П., който също има имот в местността
„Отманли“. Този свидетел също завява, че изгорялата сграда е била реновирана.
Твърди, че това е станало преди 5-6 години съответно 2015г. или 2016г. Този
свидетел е виждал лично подобренията в сградата, като заявява, че се касае за
поставяне на ламинат, подмяна на покрива, смяна на дограма, поставяне на
изолация с фибран, поставяне на дървена ламперия. От така събраните гласни
доказателства съдът приема за доказано твърдението на ищеца, в погиналата
сграда са извършени твърдяните от него подобрения: подмяна на покривните
плоскости с етернитово покривно покритие, поставяне на топлоизолиращ материал „Фибран“,
облицовка посредством поставяне на дървена ламперия върху фасадата на сградата,
покриване на сградата с импрегнант, подмяна на подовата настилка-ламиниран
паркет, подмяна на дограмата с ПВЦ дограма. Това вероятно е станало през
2015г., в каквато посока са показанията на св. П., които кореспондират и с декларираното
от ищеца при подписването на договора, че подобрения в сградите е правено през
2015г. Съдът намира, че изготвената съдебно-химическа експертиза не разколебава
гласните доказателства относно извършените подобрения. На първо място същата е
твърде хипотетична, предвид на факта, че борави само с количеството останала
пепел и останки от вещи след пожара. Вещото лице-химик, на базата на свойствата
на конкретни материали, счита, че след пожара е следвало да останат части от
фибран, от ламиниран паркет и част от ламперия, предвид нейната импрегнация.
Вещото лице обаче е работило без да има предвид конкретните ползвани материали
от ищеца при извършване не реновирането и съдът намира, че не следва да
кредитора заключението. Предвид на това, експертът е преценял, че биха останали
съответни материали, като е взел предвид, че в строителството на сграда се
ползват конкретни негорими материали, но без данни за ползваните от ищеца,
съдът не може да приеме изводите на експертизата. Пак от тази експертиза е
констатираното, че след пожара са останали етернитови плоскости, което според
вещото лице химик сочи, че няма реновиране на покрива. Видно от уточнителната
молба на ищеца, същият е подменил покривното покритие, като пак е сложил
етернитово покритие, което не прави протоворечив факта, че след пожара са
останали именно останки от етернит. Твърдението, че същият е забранен като
материал, не означава, че не е могло да бъде поставено именно такова покритие
при смяната на покривното покритие.
Видно е, че страните по
застрахователния договор са уговорили застрахователните суми върху
възстановителната стойност на застрахованото имущество, като застрахователната
сума за погиналата сграда е в уговорена
в размер на 48 000 лева, а за извършените подобрения за същата от общо уговорената застрахователна
сума в размер на 25 000 лева се пада такава в размер на уговорили общо
възстановителна 6 660 лева. Съдът констатира, че при определяне на
застрахователното обезщетение не е налице хипотезата на чл. 387, ал. 1 от КЗ,
тъй като няма конкретно уговорена фиксирана сума в договора, която страните да
са определили изначално. Следователно застрахователното обезщетение следва да
се определи съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ, като се съобрази и
разпоредбата на чл. 400 от КЗ. Видно от процесния договор, страните са
уговорили застрахователна стойност на имуществото въз основа на
възстановителната стойност. Разпоредбата на чл. 400, ал. 2 от КЗ, предвижда, че
за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с
ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. По делото е извършена основна и
допълнителна съдебно-техническа експертиза. По основното заключение вещото лице
е оценило сградата без да вземе предвид подобренията и, като е дало оценка с
овехтяване в размер на 4 104,78 лева. С допълнителната експертиза е дадена
оценка на бунгалото с подобренията +овехтяване в размер на 7 370,70 лева
без ДДС. С оглед изискването на закона възстановителната стойност да е без
овехтяване, то е видно, че възстановителната стойността на бунгалото с
подобренията възлиза на 12 284,50 лева без ДДС или 14 741,40 лева с
ДДС. Съдът приема, че обезщетението се дължи с ДДС, тъй като се касае за
възстановяване на сграда, при което ще има доставки на услуги и стоки, върху
които е дължим ДДС.
При така определената стойност на
погиналата сграда е видно, че е налице твърдяното от ответника надзастраховане,
тъй като стойността действителната стойност на сградата е по-ниска от приетата
застрахователна сума в размер на 48 000 лева, като дължимата сума следва
да се редуцира до действителната в размер на 14 741,40 лева. На застрахованото
лице е заплатено обезщетение за сградата в размер на 10 810 лева без ДДС.
Това е видно от отговора на исковата молба и от представените
количествено-стойностни сметки, в която е заявено платеното от ответника
застрахователно обезщетение в размер на 14 026 лева, какво покрива. При
констатирана от съда дължимо застрахователно обезщетение за сградата в размер
на 14 741,40 лева и платено такова от 10 810 лева без ДДС или 12 972
с ДДС, то неизплатена остава сума в размер на 1 769,40 лева, в който размер
е основателен частичния иск.
По отношение на стойността на
подобренията, които са изрично застраховани, вещото лице е оценило същите на 9 000
лева без ДДС или 10 800 лева с ДДС. Застрахователната сума по договор за
подобренията възлиза на 6 675 лева /предвид на съотношението на сградите,
които са застраховани/. С оглед разпоредбата на чл. 386, ал. 1 и чл. 389, ал. 1
от КЗ застрахователят дължи обезщетение до уговорената застрахователна сума в
размер на 6 675 лева. Тъй като по делото се търси част от нея в размер на 3 330
лева, сумата следва да се присъди.
-по отношение на движимите вещи
Безспорно
по сключения между страните договор е застраховано и домашното имущество,
находящо се в застрахованите сгради, като застрахователната сума за същото е в
размер на 12 000 лева. Видно от отговора на исковата молба и от
представените количествено-стойностни сметки, ответникът е признал за погинало
и е заплатил на ответника следното движимо имущество: хладилник на стойност от
110 лева, моторна резачка на стойност 280 лева, 4 броя ел. радиатори на
стойност от 260 лева, видеорекордер на стойност от 130 лева, 7 броя легла на
стойност 455 лева, 6 броя матраци на стойност 330 лева, 5 броя чугунени
радиатори на стойност от 330 лева, кафемашина на стойност от 68 лева, персонален
компютър на стойност на 80 лева, разчистване, сортиране и изхвърляне на
отпадъци на стойност 56 лева или общо
2 099 лева без ДДС.
Видно е, че ищцовата страна
твърди, че в погиналата сграда е имало много повече вещи, от тези, които се
признават от ответника. В тежест на ищеца беше да установи, какви са по вид и
стойност тези вещи. В тази връзка са събрани гласни доказателства. От разпита
на св. Киров е видно, става ясно, че изгорялото бунгало се е състояло от три
отделни стаи с веранда, стаите са били обзаведени за живеeне-по три, четири легла в стая, В
едната стая е имало диван, имало е маса и столове, телевизор. Имало е строителни
машини-бормашини, дрелки, винтоверт, резачка. Едната стая е била направена като
офис с компютър, другата стая е спалня с гардероб. Имало е лаптоп, настолен
компютър и принтер. Другият разпитан свидетел-П.П., също свидетелства за това,
че една от стаите е била като офис-с компютър, лаптоп, принтер, устройство за
видеонаблюдение, маса със столове. Другите две стаи според свидетеля са били
оборудвани с легла за спане. При така събраните гласни доказателства съдът
приема за доказано по делото, че в една от стаите е имало офис
оборудване-настолен компютър, принтер, маса, столове. Съдът не приема за
доказано, че е погинал лаптоп, тъй като не се доказва, че същият е бил в сградата, когато е настъпил пожара,
предвид на това че се касае за преносим компютър. Установява се наличието на
гардероб, спалня, диван/холова гарнитура и легла. Свидетелите установяват и
наличието на бормашини, дрелки, винтоверт, резачка. По отношение на леглата
съдът приема, че във всяка стая е имало по три легла-показанията на св. К..
Извършена е съдебно-оценъчна експертиза от вещото лице Ангелова, която е дала
стойност за 1 бр. легло в размер на 55 лева. При три стаи с по три легла, общо
броя не леглата са 9 броя съответно девет дюшека. Видно е, е при описа на
движимите вещи, за които е заплатено застрахователно обезщетение, че ответникът
е признал и заплатил седем легла. При което съдът намира, че следва да се плати
обезщетение за още две легла, които по единична цена експертизата възлизат на
55 лева и общо 110 лева, както и дюшеци за същите-2 броя при единична цена от
20 лева или 40 лева. Гардероб на стойност 200 лева, компютърът е оценен на стойност от 450 лева, като вече са платени
80 лева и остават 370 лева, монитор на стойност 200 лева, телевизор на стойност
от 700 лева, 2 броя столове на стойност 160 лева и диван/холова гарнитура на
стойност от 650 лева. Стойност на дрелки-2 броя на стойност от 180 лева.
Резачката вече е заплатена според количествено стойностната сметка, винтоверт
на стойност от 180 лева. Общата стойност на вещите е в размер на 2 790 лева.
По отношение на всички останали
вещи, за които се твърди, че са били в сградата и са загинали, съдът намира
претенцията за недоказана или вече че е изплатено застрахователно обезщетение.
При така изложеното до тук съдът
намира за основателен частичния иск за застрахователно обезщетение за
загиналата сграда до размера от 1 769,40 лева, като следва да отхвърли
частични иск над 1 769,40 лева до претендирания размер от 26 000 лева-частичен от 35 839,64 лева.
Намира за основателен иска за
застрахователно обезщетение за подобренията в размера от 3 330
лева-частичен иск от 6 600 лева.
Намира за основателен иска за застрахователно обезщетение
за движимите вещи върху
обезщетението за погинали недвижим имот в размер до 2 790 лева и следва да
отхвърли иска над 2 790 лева до претендирания от 10 000
лева-частичен от 24 927 лева.
По делото се търсят лихви за
забава по отношение на дължимите застрахователни обезщетения, както следва:
5 149,45 лева върху обезщетението на сградата за периода за периода 18.10.2018г.-29.09.2020г.;
1 980,55 лева върху обезщетението за погиналите движими вещи за периода
18.10.2018г.-29.09.2020г. и 659,53 лева върху обезщетението за погиналите
подобрения за периода 18.10.2018г.-29.09.2020г. Съгласно разпоредбата на чл. 409 от КЗ,
застрахователят дължи лихви за забава, ако е изтекъл уговорения в договора срок
за изплащане, като същия не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 108 от КЗ.
Видно от общите условия на застрахователя, същият е предвидил плащане в 15-дневен
срок след представяне на всички изискани доказателства. Такова е изискването на
закона в разпоредбата на чл. 108 от КЗ. Видно от изложеното в исковата молба, се
е наложило два огледа на вещите и размяна на кореспонденция и документи, като
на 05.07.2019г. е платено обезщетение. Съдът намира, че с оглед признатата
дължимост на обезщетение от ответника, направено с това плащане, именно от тази
дата-05.07.2019г. ответникът е в забава по отношение на всички дължими
застрахователни обезщетения. Съдът приема, че лихва за забава се дължи за
периода 05.07.2019г.-28.09.2020г., като крайната дата е тази преди завеждане на
исковата молба, тъй като от датата на исковата молба се дължи законна лихва. Съдът
направи съответните изчисления с онлайн калкулатор, от които е видно, че
лихвата за забава за обезщетението на сградата възлиза на 226,16 лева, лихвата
за забава за обезщетението за подобренията
възлиза на 418,10 лева и лихвата за забава за обезщетението за движимите вещи в
размер на 350,30 лева.
С оглед настъпилото
правоприемство в процеса поради смъртта на ищеца и на основание чл. 5, ал. 1 и
чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството, на ищците, които са съпруга и негови
деца следва да се присъдят поравно дължимите от ответника суми.
-такси и разноски
Ищцовата страна е била освободена
от заплащане на такси и разноски за производството. С оглед на частична
основателност на исковете и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва
да заплати държавните такси за исковете в размер на 441,24 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на част от разноските, които е направил. Налице е
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на адвоката на страната, като
съдът намира възражението за неоснователно. Видно е, че адвокатския хонорара на
адвокат Великова е съобразен с минималния по НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, но с включен ДДС. По списък и доказателства, ищцовата страна е направила
разноски в размер а 4877,48 лева, като съобразно уважената част на исковете, на страната следва
да се присъдят 986 лева.
На адвоката на ищцовата, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се присъди
възнаграждение в размер на 2 331 лева с ДДС.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен
съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Триадица, бул. Витоша 89 Б да заплати поравно на Д.В.Н., с ЕГН **********, Н.Я.Н.,
с ЕГН **********, М.Я.Н., с ЕГН ********** и В.Я.Н., с ЕГН **********, всички
със съдебен адрес: гр. София, ул. Банат 11-13, офис 5, „Адвокатско дружество
Вукова и Бачева", сумата от 2 411 лева, дължима им в качеството на
наследници на Я.Н.Н., с
ЕГН ********** и представляваща дължимо застрахователно обезщетение съгласно застрахователна полица № 111218021002045
„Комфорт за дома“ от 22.01.2018г. за загинала в пожар сграда с идентификатор 07079.831.31.2. по ККР за гр. Бургас, ведно със
законна лихва върху сумата от 29.09.2020г. до окончателното и изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума до
претендираната от 26 000 лева-частичен иск от 35 839,64 лева и сумата
от 226,16 лева-лихва за забава върху това обезщетение за периода
05.07.2019г.-28.09.2020г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава над сумата от
226,16 лева до търсената от 5 149,45 лева и за периода
18.10.2018г.-04.07.2019г. и датата 29.09.2020г.
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Триадица, бул. Витоша 89 Б да заплати поравно на Д.В.Н., с ЕГН **********, Н.Я.Н.,
с ЕГН **********, М.Я.Н., с ЕГН ********** и В.Я.Н., с ЕГН **********, всички
със съдебен адрес: гр. София, ул. Банат 11-13, офис 5, „Адвокатско дружество
Вукова и Бачева", сумата от 3 330 лева-частичен иск от 6 600
лева, дължима им в качеството на наследници на Я.Н.Н., с ЕГН ********** и представляваща дължимо
застрахователно обезщетение съгласно застрахователна полица № 111218021002045 „Комфорт за дома“ от
22.01.2018г. за
погинали в пожар подобрения в сграда с идентификатор 07079.831.31.2. по ККР за гр. Бургас, ведно със
законна лихва върху сумата от 29.09.2020г. до окончателното и изплащане и сумата
от 418,10 лева-лихва за забава върху това обезщетение за периода
05.07.2019г.-28.09.2020г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава над сумата от 418,10
лева до търсената от 659,53 лева и за периода 18.10.2018г.-04.07.2019г. и
датата 29.09.2020г.
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Триадица, бул. Витоша 89 Б да заплати поравно на Д.В.Н., с ЕГН **********, Н.Я.Н.,
с ЕГН **********, М.Я.Н., с ЕГН ********** и В.Я.Н., с ЕГН **********, всички
със съдебен адрес: гр. София, ул. Банат 11-13, офис 5, „Адвокатско дружество
Вукова и Бачева", сумата от 2 790 лева, дължима им в качеството на
наследници на Я.Н.Н., с
ЕГН ********** и представляваща дължимо застрахователно обезщетение съгласно застрахователна полица № 111218021002045
„Комфорт за дома“ от 22.01.2018г. за загинали в пожар в сграда с идентификатор 07079.831.31.2. по ККР за гр. Бургас движими вещи-2
броя легла, 2 дюшека, гардероб, настолен компютър, монитор, телевизор, 2 броя
столове, диван/холова гарнитура, дрелки-2 броя и винтоверт, ведно със законна
лихва върху сумата от 29.09.2020г. до окончателното и изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска над присъдената сума до претендираната от 10 000 лева-частичен от
24 927 лева и сумата от 350,30 лева-лихва за забава върху това обезщетение
за периода 05.07.2019г.-28.09.2020г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава над
сумата от 350,30 лева до търсената от 1 980,55 лева и за периода
18.10.2018г.-04.07.2019г. и датата 29.09.2020г.
ОСЪЖДА Д.В.Н., с ЕГН **********, Н.Я.Н.,
с ЕГН **********, М.Я.Н., с ЕГН ********** и В.Я.Н., с ЕГН **********, всички
със съдебен адрес: гр. София, ул. Банат 11-13, офис 5, „Адвокатско дружество
Вукова и Бачева" да заплатят на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Триадица, бул. Витоша 89 Б, сумата от 986 лева, представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА
„ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Триадица, бул. Витоша 89 Б да
заплати на адвокат Цветомила Славиева Вукова, с
адрес: гр. София, ул. Банат
11-13, офис 5, „Адвокатско дружество Вукова и Бачева", сумата от 2 331 лева с ДДС,
представляваща възнаграждение за процесуално представителство по реда на чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: