Решение по дело №4683/2018 на Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

 

гр. ВРАЦА, 17.05.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд, трети граждански състав, в публичното заседание на 22 април две хиляди и деветнадесета год., в състав:

 

                     Районен съдия: БИЛЯНА РОСАЛИНОВА

 

При секретаря  СТЕФКА РАДЕВА като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело N`4683 по описа за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид следното:      

„ЕЛПАК-ТРЕЙДИНГ” ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление:  гр. Варна, район Приморски, ул. „ Д-р Иван Богоров” №12, ет.2, със законен представител П.А.К. и пълномощник адв. И-А.Н., е предявило искове против „МБАЛ – ХРИСТО БОТЕВ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление Област Враца, Община Враца, гр. Враца,  ****** законен представител Е.Г.Л., с които иска да се признае за установено,че ответника дължи на ищеца сумата от 5 230,80 лева, представляваща  дължима главница по Договор за доставка и сервизно обслужване съгласно фактура № **********/16.02.2018г., сумата от 260,61 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за  периода от 16.02.2018 г. до 16.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.08.2018 г. до изплащането на вземането, сумата от 1482.00лв. представляваща  дължима главница по Договор за доставка и сервизно обслужване съгласно фактура № **********/17.04.2018г., сумата от 49.09 лв., представляваща лихва за забава върху сумата от 1482.00 лв. по фактура  № **********/17.04.2018г. за  периода от 17.04.2018 г. до 16.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.08.2018 г. до изплащането на вземането. Пртендират се съдебно-деловодни разноски.

    Вземането произтича от следните обстоятелства: неизплатено задължение по Договор за доставка и сервизно обслужване, сключен между „ЕЛПАК-ТРЕЙДИНГ” ЕООД и „МБАЛ – ХРИСТО БОТЕВ” АД и издадени на основание на този договор данъчни фактури с номера: **********/16.02.2018 г. и **********/17.04.2018 г.

 Исковите претенции са допустими.Същите са предявени в срока по чл. 415, ал.1 ГПК.

 Предявените искове са с правно основание чл.327 ТЗ ,чл.86 ЗЗД във вр.с чл.422,ал.1 ГПК.

 В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответника е депозирал отговор, с който оспорва исковите претенции по съображения изложени в отговора, като заявява, че по отношение на фактура №**********/17.04.2018 г. за сумата от 309,70 лева, представляваща лихва за забавено плащане на главницата е налице плащане от страна на ответника

За да се произнесе по основателността на иска, районният съд направи преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните, въз основа на което прие за установени следните обстоятелства:

По ч. гр. д.№3835/2018 г. на Районен съд Враца е издадена Заповед №2441/20.08.2018 г., с която е разпоредено „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ  - ХРИСТО БОТЕВ” АД  да заплати  на „ЕЛПАК-ТРЕЙДИНГ” ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление:  гр. Варна, район Приморски, ул. ******със законен представител П.А.К. и пълномощник адв. И-А.Н.,сумата от 6 712,80 лева, представляваща  дължима главница по Договор за доставка и сервизно обслужване; сумата от 309,70 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за  периода от деня след датата на падежа по всяка фактура до 14.08.2018 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.08.2018 г. до изплащането на вземането; сумата от 140,45 лева представляваща платена държавна такса, както и сумата от 1 440,00 лева представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, поради което с разпореждане от 29.08.2018 г. по ч. гр. д.№3835/2018 г. на Районен съд Враца е указано на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в законовия срок.

По делото е представена фактура № **********/16.02.2018г.

с доставчик ищеца „ЕЛПАК-ТРЕЙДИНГ” ЕООД и получател ответника-„МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ  - ХРИСТО БОТЕВ” АД  за доставен 1бр. оригинален конвексен трансдюсер  за сумата от 5230.80 лв.

По делото е представена и фактура №**********/17.04.2018г. с доставчик ищеца„ЕЛПАК-ТРЕЙДИНГ” ЕООД и получател ответника-„МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ  - ХРИСТО БОТЕВ” АД  за сумата от 1482.00 лв. По отношение на тази фактура, ищецът е уточнил, че стойността й е заплатена от ответника на 10.12.2018 г., поради което исковата претенция в тази част е оттеглена, но доколкото съдебното производство в тази му част не е прекратено от съда, същото е висящо и съдът дължи произнасяне по така заявената исковата претенция.

Приложена е покана за доброволно изпълнение на дължите суми по двете фактури от ищеца до ответника, получена от -„МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ  - ХРИСТО БОТЕВ” АД на 19.07.2018 г.

От страна на ответника е представена оферта № А172177НТ-к88888-с350 от 10 май 2017 г. от ищеца до ответника -„МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ  - ХРИСТО БОТЕВ” АД за доставка на “оригинален конвексен трансдюсер”  за сума от 4339.20 с ДДС.

Приложено е извлечение от сметка, от което се установява, че ответника-„МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ  - ХРИСТО БОТЕВ” АД на 16.08.2017 г. е превело на ищеца сумата от 2169.60 лв. за доставен трансдюсер. Съответно е приложена и фактура за посочената сума, в която като основание е записано плащане по оферта № А172177 - конвексен трансдюсер -1бр.

Представен е двустранно подписан между страните приемо-предавателен протокол, от който се установява, че на 16.02.2018 г. ищецът е доставил на ответника 1бр. оригинален конвексен трансдюсер.

Приложена е и гаранционна карта на апарата, в която е вписано името на клиента-„МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ  - ХРИСТО БОТЕВ” АД и доставчика - „ЕЛПАК-ТРЕЙДИНГ” ЕООД.

Видно от извлечение от банков превод от 10.12.2018 г., задължението на ответника по фактура № **********/17.04.2018г. в размер на 1482.00 лв. е заплатено от него в полза на ищеца на 10.12.2018 г.

      По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че размера на задължението в частта главница по №**********/17.04.2018г. е в размер на 5230.80лв. В счетоводството на ищеца тази фактура е отразена по следния начин: 411-клиенти, 7021-приходи от продажба на стоки 4121-клиенти по аванси, 45321 начислен данък на продажбите. Фактурата е включена в дневника за продажбите. В счетоводството на ответника фактурата е отразена по следните сметки: 404-доставчици при определени условия. Ответникът не е регистриран по ДДС.

В показанията си разпитаната по делото св. З.П./работеща при ищеца като началник-склад/ твърди, че са имали поръчка за доставка на трансдюсер и доставката е извършена. Свидетелката твърди, че последната доставка е извършена месец февруари 2018 г. Имало е предходни доставки. Бил  доставен друг трансдюсер на по–ниска стойност, но се оказало неподходяща машина и се наложило да се достави оригиналния трансдюсер, който бил на по–висока стойност. Свидетелката твърди, че Д.К.-тогавашния управител е извършила доставката. Петрова твърди, че не е уведомена и не знае да е имало някакви повреди за търсена гаранционна поддръжка и  този трансдюсер не е бил заплатен и до настоящия момент.

      При така установените фактически данни се налагат следните правни изводи:

 Съгласно чл. 318, ал. 1 ТЗ търговска е продажбата, която според разпоредбите на закона е търговска сделка с изключение на сделките с предмет вещ за лично потребление и купувач-физическо лице, като настоящият случай не попада в последната хипотеза. С факта на постигане съгласие между страните договорът се счита сключен и произвежда целеното правно действие, а именно за продавача възниква задължението да предаде вещите, а за купувача да плати цената им. Поради консенсуалния характер на сделката предаването на вещта и плащането на цената не са елемент от фактическия състав на търговската продажба, а са относими към изпълнението на произтичащите от договора задължения, като при липса на други договорености - чл.327, ал.1 ТЗ поставя плащането в зависимост от предаването.

От гореизложеното е видно, че уважаването на процесният иск е обусловено от установено от ищеца наличие на валидно облигационно правоотношение между страните по силата на сключен между тях договор за доставка на “оригинален конвексен трансдюсер”, както и от установяването, че ищеца е изправна страна по договора като е изпълнил своите задължения да достави съответната стока на ответника, който я е приел.   

 За установяване на тези обстоятелства ищецът е ангажирал като доказателства по делото представените по делото фактура № **********/16.02.2018г., фактура № **********/17.04.2018г. и фактура №**********/17.08.2017 г., оферта № А172177НТ-к88888-с350 от 10 май 2017 г., приемо-предавателен протокол,  извлечение от банкова сметка, ***-счетоводна експертиза и показания на свидетел.

     Относимият по делото въпрос е: доказва ли фактурата, както и останалите ангажирани от ищеца доказателства възникване на правоотношение между страните по договор за доставка и сервизно обслужване, а оттук и съществуването на задължение за ответника да заплати цената на посочените във фактурата стоки?

       Фактурата /данъчна или обикновена/ е стоково – разчетен документ, съдържащ определени реквизити, който се издава от доставчика /продавача/ на купувача за продажба и доставка на стоково-материални ценности или от изпълнителя на възложителя за изпълнение на работи и услуги. Съгласно Закона за счетоводството тя представлява първичен счетоводен документ, носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция, въз основа на който се извършват счетоводните записвания от страните по сделките и в хронологичен ред се изготвя систематизирана информация за стопанските операции. Според задължителната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК решения, послужили като основание за допускане на касационното обжалване - решение № 46/27.03.2008 г. по т. д. № 454/2008 г., решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 г., решение № 42/15.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. фактурата може да се приеме като доказателство за сключен договор за търговска продажба на движими вещи, ако отразява съществените елементи от съдържанието на сделката - вид на закупената стока, стойност, начин на плащане, имена на купувача и продавача, респ. на техните представители, време и място на сключване на продажбата.

     В конкретния случай процесната фактура № **********/16.02.2018г. за сумата от 5230.80 лв. съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката - вид на стоката – „конвексен трансдюсер”, стойност, имената на купувача и продавача, време и място на съставянето  - 16.02.2018 г.

В решенията на ВКС е обосновано становище, че вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, имащи статут на търговци, както и отразяването на стойността й в справките декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит във връзка с нея, са обстоятелства, релевантни за установяване възникване на продажбеното правоотношение, по повод на което е била съставена.  В настоящият случай се установи, че фактурата № **********/16.02.2018г. е включена в дневника за продажбите при ищеца и в счетоводството на ответника по сметки 404 – доставчици.

Установи се, че процесният „конвексен трансдюсер”  е доставен на 16.02.2018 г. от ищеца на ответника въз основа на двустранно подписан между страните приемо-предавателен протокол. Доставка а е извършена въз основа на отправена от ищеца   „ЕЛПАК-ТРЕЙДИНГ” ЕООД до ответника оферта № А172177НТ-к88888-с350 от 10 май 2017 г. за доставка на “оригинален конвексен трансдюсер”. Извършената доставка на ищеца се установи и от показанията на св.Захаринка Петрова/работеща при ищеца на длъжност началник-склад/, която твърди, че са имали поръчка за доставка на трансдюсер и доставка на същия е извършена в полза на ответника през февруари 2018 г.

        В конкретния случай цената се дължи не защото е издадена фактура, а защото е извършена доставка на стока. Страните са постигнали съгласие относно предмета и цената. Предвид изложеното съдът приема, че ищецът е изпълнил задължението си по договора да предаде „конвексен трансдюсер”, предмет на същия, поради което и за ответника е възникнало задължението за плащане на цената. Затова извършената търговска продажба ангажира ответника като страна-купувач по сделката.

Видно от приложената фактура №**********/17.08.2017 г. по сключеният между страните договор за доставка на процесния трансдюсер по оферта № А172177 от 10.05.2017 г. е направено частично плащане в размер на 2169.60 лв.

     Разглеждано в неразривна връзка с всички други доказателства, плащането несъмнено съставлява извънсъдебно признание на ответника - купувач както относно сключването на договора за доставка и сервизно обслужване, така и за възникването на задължение в негова тежест за плащане на пълната цена на закупените стоки. В този смисъл е решение по т.д. №1120/2010 г. на ВКС ТК, II о., постановено по реда на чл.290 ГПК. Така и според определение №58/09.02.2015 г. по д. №524/2014  на ВКС, ТК, II Т.О при наличие на доказателства, които могат да се ценят като признания за съществуващата облигационна връзка, като частично плащане на цената, фактурата може да послужи като доказателство за сключване на договора за търговска продажба, за предаване на стоката и за възникване на отразеното в нея задължение. 

     При зачитане на правната характеристика на фактурата като частен свидетелстващ документ, и предвид факта, че фактурата е осчетоводена надлежно от ищеца и ответника, както и че е налице частично плащане за реално доставения на 16.02.2018 г. с приемо-предавателен протокол апарат съдът приема, че между страните е съществувало облигационно продажбено правоотношение с предмет посочените във фактурата стока „конвексен трансдюсер” и задължение за заплащане на посочената във фактурата сума. В този смисъл са и постановените по реда на чл.290 ГПК решение от 25.03.2013г. по т.д.№206/2012 г. на ВКС, решение от 30.01.2012 г. по т.д.№1120/2010г. на ВКС и решение от 03.01.2013 г. по т.д.№1067/2011г. на ВКС.

     Съвкупната преценка на доказателствата води до извод, че между страните е възникнало правоотношение по договор за доставка и сервизно обслужване на стоки със съдържание, отразено в представената от ищеца - продавач фактура, по силата на който за ищеца – продавач е възникнало задължение да предаде отразената в съдържанието й стока, а за ответника – купувач, задължението да заплати продажната цената.

      Съгласно чл. 63, ал. 1 ЗЗД, която разпоредба намира приложение и при търговските сделки съобразно чл. 288 ТЗ, всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона. Изпълнението на договорното задължение представлява юридически факт, с който се погасява облигационното правоотношение. Принципът на точното изпълнение е един от основните принципи на изпълнението и се изразява в това, че изпълнението трябва да съответства на съдържанието на задължението, на условията, установени с договора и правните норми. Като не е изпълнил свое задължение да заплати продадените му стоки по неформален договор за доставка и сервизно обслужване, ответника се явява неизправна страна в облигационното правоотношение. А липсата на ангажирани от ответника доказателства за плащане на цената на предадените стоки сочи на основателност на предявеният иск  за заплащане на посочената сума.

 С оглед на всичко изложено по-горе, съдът намира, че ищецът действително е доставил на ответника и същият е получил оригинален конвексен трансюсер описан във фактура № **********/16.02.2018г., поради което приема, че ответника -„МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ  - ХРИСТО БОТЕВ” АД

дължи на ищеца сумата от 5230.80 лв. Върху тази сума следва да се присъди законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда-16.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

      С оглед забавата в плащането на задължението по фактурата, ответникът дължи заплащане на мораторна лихва, считано от деня след датата на падежа по фактурата – 16.02.2018 до 16.08.2018 г. в размер на 260.61 лв.

      Видно от извлечение от банков превод от 10.12.2018 г., задължението на ответника по фактура № **********/17.04.2018г. в размер на 1482.00 лв. е заплатено от него в полза на ищеца на 10.12.2018 г. Този факт е безспорен между страните. В свое становище вх.№5279/2019 г. ответникът е заявил, че действително сумата по фактура № **********/17.04.2018г. е заплатена, при което ответникът е заявил, че оттегля частично иска за тази сума и това изявление е потвърдено в съдебно заседание на 22.04.2019 г. като не е направено искане за прекратяване на производството по делото в тази част, при което иска следва да бъде отхвърлен по отношение на претендираната сума от 1482.00 лв. по фактура № **********/17.04.2018г.

      Основателен обаче предвид установената забава при плащане на задължението по тази фактура се явява акцесорният иск за заплащане на мораторна лихва, считано от деня след датата на падежа по фактурата – 17.04.2018 до 16.08.2018 г. в размер на 49.09 лв.

      Съдът не приема за основателно възражението на процесуалният представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца пред настоящата инстанция Същото е съобразено с правната и фактическа сложност на делото.

     Основателно обаче се явява възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение сторено от ищеца в заповедното производство. 

     Съгласно чл.8, ал.4, във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения №1 от 9 юли 2004г., минималният размер на адвокатското възнаграждение на ищеца в заповедното производство е в размер на 332,82 лв. Видно от приложеният договор за правна помощ и съдействие ищецът е заплатил на адвоката сумата от 1440лв. с ДДС., поради което предвид правната и фактическа сложност на заповедното производство- попълване на формуляр, същият следва да бъде редуциран до 500лв.     

      Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.

     При този изход на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 1221,84 лв.,представляващи заплатена държавна такса, адвокатски хонорар и възнаграждение за вещо лице и в заповедното производство в размер на 499.06 лв. съобразно уважената част от исковете на исковете.

Водим от горното, съдът

 

 

 

 

                      Р Е Ш И:

 

      ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „МБАЛ – ХРИСТО БОТЕВ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление Област Враца, Община Враца, гр. Враца,  ****** законен представител Е.Г.Л., дължи на „ЕЛПАК-ЛИЗИНГ” ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление:  гр. Варна, район Приморски, ул. „ Д-р Иван Богоров” №12, ет.2, със законен представител П.А.К., сумата от 5 230,80 лева, представляваща  дължима главница по Договор за доставка и сервизно обслужване съгласно фактура № **********/16.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.08.2018 г. до изплащането на вземането,  сумата от 260,61 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за  периода от 16.02.2018 г. до 16.08.2018 г., сумата от 49.09 лв., представляваща лихва за забава върху сумата от 1482.00 лв. по фактура  № **********/17.04.2018г. за  периода от 17.04.2018 г. до 16.08.2018 г.

      ОТХВЪРЛЯ предявеният установителен иск, че „МБАЛ – ХРИСТО БОТЕВ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление Област Враца, Община Враца, гр. Враца,  ****** законен представител Е.Г.Л., дължи на „ЕЛПАК-ЛИЗИНГ” ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ: ********* сумата от 1482.00лв. представляваща  дължима главница по Договор за доставка и сервизно обслужване съгласно фактура № **********/17.04.2018г.

        ОСЪЖДА „МБАЛ – ХРИСТО БОТЕВ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление Област Враца, Община Враца, гр. Враца,  ****** законен представител Е.Г.Л., дължи на „ЕЛПАК-ЛИЗИНГ” ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление:  гр. Варна, район Приморски, ул. „ Д-р Иван Богоров” №12, ет.2, със законен представител П.А.К. направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на   1221.84 лв., както и в заповедното производство по ч.гр.д.№3835/2018 г. на Районен съд Враца в размер на  499.06          съобразно уважената част на исковете.

        РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в двуседмичен срок от съобщението му на страните.

 

 

                                      Районен съдия:……………….