№ 101188
гр. София, 16.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Частно гражданско
дело № 20241110138536 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение, подадено от “А.Т.”
ЕООД против С. К. С. за сумата 3197,64 лева, представляваща главница, съгласно договор
кредит № 2842363, скл. между ”К.” ЕАД и С. К. С., задълженията по който са изпълнени от
“А.Т.” ЕООД, вместо С. К. С., по силата на договор за предоставяне на поръчителство от
26.09.2023., скл. между “А.Т.” ЕООД и С. К. С., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 25.06.2024г., до
окончателното плащане на сумата, сумата 458,51 лева, представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода 26.09.2023г.- 07.06.2024г., сумата 81,91 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата,
съгласно договор за кредит, за периода 21.10.2023г.- 07.06.2024г., сумата 201,72 лева,
представляваща възнаграждение по договор за поръчителство и сумата 18,14 лева,
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за възнаграждение за
предоставяне на поръчителство
Съдът намира, че подаденото заявление следва да бъде отхвърлено в частта, за сумата
201,72 лева, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство
и за сумата 18,14 лева, представляваща лихва за забава върху възнаграждението по договора
за поръчителство, поради следните правни съображения:
В настоящото производство съдът следи за наличие на положителните предпоставки по
чл.410 ГПК и наличие на пречки по чл.411, ал.2 ГПК. Искането за издаване на заповед и
изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или
добрите нрави– арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, както и ако искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност
за това- арг. чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
От формулировката на клаузите на представения Договор за потребителски кредит
1
следва, че потребителят сам избира дали да предостави обезпечение по кредита и ако да -
съгласно клаузата може да избира между поръчителство или банкова гаранция. Ако
поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя "К." ЕАД
юридическо лице-поръчител и е сключил договор за поръчителство в рамките на 48 часа от
подаване на заявлението, то срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредит в
този случай е 24 часа от предоставяне на обезпечението. При непосочване обаче на
посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит се разглежда и
одобрява в 14- дневен срок от подаването му.
Следователно е налице неравноправно третиране на бъдещи клиенти на кредитора с
оглед на срока на разглеждане и одобряване на заявлението в полза на тези, които са
посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на ЮЛ- поръчител, което освен това и
следва да е одобрено от кредитодателя.
Разпоредбата на чл. 9 ЗЗД урежда принципа на свобода на договарянето, но той не може
да оправдае уговарянето на клаузи, противоречащи на повелителните норми на закона и
добрите нрави. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК- „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
От гореизложеното се налага извода, че разходът „възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство“ е пряко свързан с процесния договор за кредит и е известен
на кредитора при подписването му, т.е. това възнаграждение представлява „общ разход по
кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, макар да не е бил отразен като такъв в „ГПР“
по процесния договор за кредит. Същевременно възнаграждението за предоставяне на
поръчителство е платимо или на кредитодателя, или на свързаното с него лице- поръчителя
/чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от договора/, и след като плащането на това възнаграждение на
кредитодателя е с погасителен ефект, следва да се приеме, че се касае за уговорки, които по
заобиколен път установяват дължимост на допълнително възнаграждение по договора за
кредит, което не е включено в годишния процент на разходите по кредита по смисъла на
чл.19 ЗПК.
На следващо място, от анализа на изложените факти се стига до извода, че при
сключването на акцесорния договор като част от договора за потребителски кредит,
длъжникът не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално
договаряне, особено като се има предвид, че едноличен собственик на капитала на
поръчителя е "К." ЕАД- кредиторът на длъжника по договора за кредит, установено след
извършена служебно справка в Агенция по вписвания- Търговски регистър. Следователно,
юридическото лице- поръчител, което е предварително одобрено от кредитора, се явява и
2
свързано с него лице. Това води до значително неравновесие в правата между потребителя и
търговеца, и не отговаря на изискването за добросъвестност, в частност лишава длъжника от
право на избор и възможност за индивидуално договаряне.
При условие, че финансовата институция е длъжна да оцени платежоспособността на
потребителя в съответствие с изискването на чл. 16 ЗПК, а с акцесорния договор се цели да
се обезщетят вредите от евентуална фактическа неплатежоспособност на длъжника, то
последното е в противоречие с цитираната разпоредба на закона. В контекста на изложеното
и предвид нарушаване на повелителните норми на ЗПК и ЗЗП, договорът е недействителен
по отношение на длъжника. Освен това, възмездността на договора за поръчителство
прехвърля върху кредитополучателя тежестта от оценката по чл. 16 ЗПК, за която
потребителят не дължи такси съгласно чл. 10а ал. 1 и 2 ЗПК. Нещо повече, размерът на
възнаграждението по договора за поръчителство доближава размера на предоставения
кредит. В случая се касае за заобикаляне на закона – чл. 33 ЗПК, а според чл. 21, ал. 1 ЗПК
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
закона, е нищожна.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК
заявлението в посочената част следва да бъде отхвърлено.
Воден от гореизложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с вх. №
208840/ 25.06.2024г., подадено на основание чл. 410 ГПК за издаване на заповед за
изпълнение, подадено от “А.Т.” ЕООД, с ЕИК *********, против С. К. С., с ЕГН
**********, за сумата 201,72 лева, представляваща възнаграждение по договор за
поръчителство и сумата 18,14 лева, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за възнаграждение за предоставяне на поръчителство, като неоснователно.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3