Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при
секретаря Радослава Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 9
903 по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 558
ал.5 вр. 557 ал.1 т.2 б. „а” от КЗ за сумата от 26 000 лв., заявен като
частичен и пълен заявен размер от 40 000 лв.
В исковата молба на Д.С.П. се твърди,
че на 29.03.2017 г., около 18.30 часа, в гр. Шумен, в кв. „Боян Българанов“ на
ул. „Ген. Драгомиров“ № 32 в предблоково пространство /паркинга на бл. 5/
настъпило ПТП между лек автомобил „Мерцедес 190Е“ с рег. № ******и мотопед
„Априля РС50“ с рег. № ******, управляван от ищеца. Твърди се, че виновен за
ПТП е водачът на лекия автомобил, който извършвайки маневра „ляв завой“ не
пропуснал движещия се по пътя мотопед. Твърди
се, че в следствие на същото ищецът получил счупване на долния край на лъчевата
кост на дясна предмишница, счупване на стилоидния израстък на лакътната кост на
дясна предмишница, лекостепенна закрита черепно-мозъчна травма. Твърди се, че
бил транспортиран до МБАЛ – гр. Шумен, където постъпил до 01.04.2017 г. Твърди се, че от ПТП-то е получил и продължава
да търпи болки, страдания и ограничения. Твърди се, че виновният за ПТП не е
притежавал валидна застраховка, покриваща риска „гражданска отговорност“.
Предвид изложените фактически твърдения е мотивиран правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника Г.Ф.да й заплати сумата 26 000 лв.– обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.10.2017 г., частична претенция,
при пълен заявен размер от 40 000 лв. Претендират се разноски.
Ответникът Г.Ф., редовно уведомен, е
депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК с релевирани в същия
възражения. Претендира разноски.
По делото като трето лице помагач на
страната на ответника е конституиран Н.Л.Ф., редовно уведомен, заявява писмено становище
по предявения иск.
Искът се поддържа в открито съдебно
заседание от адв. Д..
Възраженията на ответника се
поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Ш..
Третото лице на страната на
ответника не реализира процесуално присъствие в открито съдебно заседание.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и
съобразно приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
2017-1038-224 на ОД на МВР - Шумен, от който се установява, че на 29.03.2017
г., около 18.30 часа, в гр. Шумен, ул. „Ген. Драгомиров“ № 32, бл. 5 в
предблоково пространство /паркинг/ е осъществено ПТП между лек автомобил „Мерцедес
190 Е“ с рег. № ******, управляван от Н.Л.Ф. и мотопед „Априлия РС 50“ с рег. №
******, управляван от Д.С.П., вследствие, на което пострадал водачът на мотопеда
с диагноза – фрактура на дясна китка. Като причини за ПТП е посочено, че
водачът на МПС излизащо на път от крайпътна територия /паркинг/ на ляв завой не
пропуска мотопеда и го блъска. Посочено е, че е налице „неплатена вноска,
изтекла „ГО““ за лек автомобил „Мерцедес 190 Е“.
Представена по делото е претенция вх. № 24-01-457/10.07.2017 г. от Д.С.П.,
адресирана до ГФ за определяне на обезщетение.
По делото е изслушана съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р К.А.С.. В същото вещото лице е обосновало извод, че при процесното ПТП
Д.С.П. е получил контузия на главата, сътресение на мозъка, счупване на двете
кости на дясна предмишница в долния им край. Посочено е в заключението, че при
контролен преглед, извършен 10 дни след изписване от болницата от направената контролна
рентгенова снимка е установено вторично разместване на счупването, което
наложило повторна хоспитализация, ново наместване и поставяне на гипсова
имобилизация. Посочено е, че през периода на лечение, ищецът е търпял болки и
страдания за срок около 3 месеца като първите 30 дни болките са били с по-голям
интензитет. Посочено е, че след приключване на лечението пациента е бил освободен
от физически занимания за 2 месеца като периодът на пълно възстановяване при
такъв вид травматични увреждания е около 5 месеца.
По делото е изслушана и САТЕ, изготвена от вещото лице инж. В.К.Д.. В
заключението си вещото лице е посочило, че няма данни по делото за технически
причини за настъпване на произшествието като причините за него са навлизане на
лек автомобил „Мерцедес“ в траекторията на движение на мотоциклета на
разстояние, по-малко от разстоянието на опасната зона за спиране. Посочено е,
че водачът на мотоциклета е имал техническата възможност да управлява със
скорост, по-ниска от критичната скорост за преодоляване на кривата и да премине
отляво на автомобила, а водачът на лекия автомобил е имал техническата
възможност да управлява вдясно на изхода на паркинга и да спре преди навлизане
на автомобила в траекторията на движение на мотоциклета.
В съдебно заседание на 18.03.2019 г. са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля Надежда Атанасова Стоянова, майка на ищеца.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
нормата на чл. 557 ал.1 т.2 б.”а” от КЗ Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията
на Република България и е причинено от моторно превозно средство по отношение на което не е сключена застраховка,
покриваща риска „Гражданска отговорност”. Потестативната възможност лицата да предявят
претенцията си пред съда е поставена в зависимост от условието, претенцията за обезщетение да е
предявена по доброволен ред
пред Г.Ф.. В настоящия случай по делото
са налични доказателства, установяващи за предявяване на щетата пред ответника,
с оглед, на което са спазени изискванията на нормата на чл. 558 ал.5 от КЗ.
Страните не са формирали спор, че на 29.03.2019 г. е реализирано ПТП, от
което пострадал се явява ищецът Д.С.П.. Не е формиран спор, че извършителят на
ПТП-то е управлявал МПС без сключена застраховка „ГО”, а това се установява и
от констатациите на протокола за ПТП, който в тази си част има обвързваща съда
доказателствена сила.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е предмет на установена от законодателя оборима презумпция. Същата
се установява от констатациите на протокола за ПТП, респ. изводите на вещото
лице по САТЕ, която настоящият съдебен състав кредитира като обективна и
компетентно изготвена.
Настъпилите вреди, както и причинно-следствената връзка между деянието и
вредите се установяват от съдебно-медицинската експертиза, която съдът
кредитира като компетентна и обективно изготвена. Тя установява характера на
получените увреждания от ищеца П.. От получените травми са последвали болки и
страдания за същия, установени от заключението на вещото лице, обосновало
извод, че възстановителният период е траел 5 месеца, като същият е търпял болки
и страдания в рамките на 3 месеца като първите 30 дни от тях с по-интензивен
характер. Фактът на понесени страдания се установява и от ангажираните гласни
доказателства, които съдът кредитира, при приложение на нормата на чл. 172 от ГПК, като логични, последователни непосредствени лични впечатления, които
пресъздават обективно състоянието на ищеца.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от нанесените травматични увреди представляват
пряка и непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация,
като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от
чл.52 от ЗЗД. Настоящият съдебен състав намира, че като се вземе предвид
възрастта на пострадалия /17 години към датата на увредата/, естеството на
травматичните увреди, продължителността на възстановителния период /около 5
месеца/ и страданията, които е преживял същата от медицинска и емоционална
гледна точка и ограниченията, които е следвало да търпи в кръга на обичайно
извършваните от него дейности в значителен период от време /3 месеца/ настоящият
съдебен състав намира, че следващото му се обезщетение за причинените му
неблагоприятни последици възлиза на сума в размер на 20 000 лв., за която сума
искът е основателен и следва да се уважи като се отхвърли за горницата до
пълния предявен размер от 26 000 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че законната лихва
върху определеното обезщетение се следва след изтичане на предвидения в нормата
на чл. 496 ал.1 от КЗ срок за произнасяне, в каквато насока е и задължителната
съдебна практика /ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 893 ОТ 20.11.2014 Г. ПО Т. Д. №
1114/2014 Г., Т. К., I Т. О. НА ВКС, ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 105 ОТ 27.02.2015 Г. ПО Т. Д. № 1537/2014 Г., Т. К., ІІ Т.
О. НА ВКС и др./.
Ищцовата претенция е заведена при ответника на 10.07.2017 г., предвид
което началния период на законната лихва следва да се счита 11.10.2017 г.
/денят, следващ изтичането на предвидения в цитираната по-горе норма тримесечен
срок/.
По разноските:
Ищецът е депозирал списък на разноски по чл. 80 от ГПК, в който е заявено
искане да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на процесуалния му
представител по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Искането е заявено в
преклузивния по ГПК срок, в адвокатското пълномощно на процесуалния
представител на ищеца /стр. 143 в делото/ е посочено, че представителството е
на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА, поради което настоящият съдебен състав
счита, че са налице процесуалните предпоставки за приложение на горецитираната
правна норма. С оглед размера на заявения иск и уважената част от него,
извършените по делото процесуални действия и фактическата и правна сложност на
делото настоящият съдебен състав намира, че дължимото възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца възлиза на сума в размер на 1310 лв., с
оглед определените минимални размери на адвокатските възнаграждения в Наредба
1/2004 г., а в неговата припадаща се част с оглед уважената част от иска същото
е в размер на 1 007, 69 лв. На основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца се
следва и сумата от 1 107, 69 лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва сумата от 115, 38
лв. разноски, съобразно отхвърлената част от иска.
Въз основа на изложените
съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.Ф., с адрес: *** да
заплати на основание чл. 558 ал.5 вр. 557 ал.1 т.2 б. „а” от КЗ на Д.С.П., ЕГН **********,
със съдебен адрес:***, пл. „******, офис 12 – адв. Я.Д. сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП,
реализирано на 29.03.2017 г. в гр. Шумен, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 11.10.2017 год. до окончателното им изплащане, като отхвърля иска за
горницата до пълния предявен размер от 26 000 лв. като неоснователен, частична
претенция, при пълен заявен размер от 40 000 лв., както и на основание чл.
78 ал.1 от ГПК сумата от 1 107, 69 лв. – разноски.
ОСЪЖДА Г.Ф., с адрес: *** да заплати на основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА на адв. Я.Д.,
адрес: ***, пл. „**********, офис 12 сумата от 1 007, 69 лв. – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.С.П., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, пл. „*********, офис 12 –
адв. Я.Д. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на Г.Ф., с адрес: *** сумата от 115, 38 лв. – разноски.
Решението е постановено при участие на трето лице на страната на ответника Г.Ф.–
Н.Л.Ф., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: