Решение по дело №81/2022 на Административен съд - Велико Търново

Р  Е  Ш  Е   Н  И  Е:

№90

    гр. Велико Търново, 23.3.2022 г.

№

 

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр. Велико Търново, VІІІ–ми състав, в  публично  съдебно заседание на  десети март   две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК : Диана Костова

 

При участието на секретар П.И. ,като разгледа докладваното от съдия Костова адм. д. № 81/2022 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по чл. 27, ал. 6 от Закон за закрила на детето във вр. с чл.145 и сл. От Административно- процесуалния кодекс / АПК/.

 

Образувано е по жалба на О.Ф. Алиев и Н.К. ***, в качеството си на родители на И.О.Ф. против Заповед № ЗД-Д-ВТ –СВ-006/3.2.2022г. на Директор Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Свищов, с която детето им е настанено в Център за настаняване от семеен тип на деца без увреждания Младежки дом ,ул. „О.“ № 4 гр.В.Т..  В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на атакуваната Заповед, тъй като същата почива на неверния факт, че родителите са били категорични в желанието си детето им да бъде настанено извън семейството.  Считат, че могат да се грижат за детето си, като молят да бъде отменена горепосочената Заповед за налагане на административна мярка за закрила на детето, настаняване в специализирано заведение.

В открито заседание поддържат така подадената жалба.

Ответник жалба Директор на ДСП гр. Свищов, чрез процесуалния представител ... Д. оспорва така подадената жалба, намира издадената Заповед за законосъобразна, постановена в съответствие с материалния закон и с целта на ЗЗД.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА  И. Ф. лично заема становище, че иска да се прибере в къщи, не иска да остава в специализираната институция.

Назначеният на заинтересованата страна служебен адвокат Н. заема становище за неоснователност на подадената жалба. Счита, че при издаване на Заповедта не са допуснати никакви процесуални нарушения. В административната преписка се съдържат достатъчно доказателства, че детето е в риск по смисъла на §1, т.11 ,б“б“ от ЗЗД, като счита ,че в негов интерес е да остане в дома, определен от социалните органи.

 

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, от фактическа страна установи следното: Производството е започнало по подадено писмо от ОД на МВР В.Т., Районно управление Свищов с рег. № 35000-6528/30.1.2021г., с правно основание чл.66, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗМВР. Същото съдържа кратко изложение на подадените от родителите на И.Ф. сигнали за негово агресивно поведение като е поискано съдействието на полицейските органи. Посочено е, че в разговор бащата е поискал децата да бъдат настанени в специализирана институция. От бащата са взети обяснения стр. 7 от делото в което същият потвърждава желанието си да бъдат настанени двете му деца в специализирана институция, тъй като не могат да упражняват родителски контрол върху поведението им, което често е агресивно.  Въз основа на посоченото писмо, съгласно приложен  формуляр за приемане на устен сигнал от 1.12.2021г. ответната страна е започнала проверка, като същата е възложена на социален работник Сашка Д.. Същата е провела среща с детето в училищна среда, като по повод подадения сигнал на родителите си твърди, че се касае за еднократен акт на унищожаване на имущество. Социалният работник е посочил в съставения от нея протокол на 7.12.2021г., че детето твърди, че вече спазва правилата в дома и няма семейни неприятности, конфликти и скандали. На същата дата е проведена среща с О.Ф., който потвърждава подписа си под подадения сигнал до РУ гр. Свищов, но заявява, че го е направил в състояние на афект. Социалният работник е посочил, че бащата заявява, че има промяна в поведението на децата и не желае те да бъдат настанени в специализирана институция. На 8.12.2021г. е съставен протокол за проведена с майката –П., която не поддържа искането на бащата за настаняване на децата извън семейството, като изрично се противопоставя на това. Проверката е завършила с Доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете стр.11-13 от делото, в който се посочват резултати от нея, като е оценен капацитета на родителите, фактори в семейството, вкл. Относно имущественото състояние, доходи и здравословно състояние. Посочено е, че детето е било настанено в ДМСГД гр. Д., от и след проведена социална работа за развиване на родителски умения и навици, детето е успешно интегрирано в семейната си среда. Като оценка на риска е посочено, че с оглед желанието на бащата за настаняване на детето в специализирана институция, то същото може да бъде изоставено. Препоръката и извода на социалния работник е, че поради наличие на обстоятелства по чл.4, т.1 и т. 3 от Наредбата по чл. 5, ал.2 от ЗЗД свързани с констатираните рискови фактори в семейната среда на детето и рискът от изоставяне следва да се предприемане мярка за закрива в семейна среда , за подкрепа на семейството и работа по превенция на изоставянето. Одобрен във връзка с този доклад е и План за действие. По подадена от майката молба от 10.1.2022г. за проблеми във взаимотношенията с детето отново е изготвен социален доклад за работа по случай на дете в риск, план за действие, както и психологически профил на детето. От Главен ръководител на СУ ЦНСТ гр. В.Т. до Директор ДСП Свищов е отправено предложение за настаняване на И.Ф. в Младежки дом гр. В.Т., ул. „О.“ № 4.Изготвена е и индивидуална оценка на потребностите на детето стр. 35 -36 от делото, и доклад от 3.2.2022г. за оценка на предприета мярка за закрила спрямо дете. Административното производство е приключило с издаване на горепосочената Заповед, като в нея се посочва, че е извършено проучване за възможността за настаняване на детето на близки и роднини, но такива не са открити, не са ангажирани доказателства за този факт от страна на АО. По делото е представено и Постановление за отказ за образуване на досъдебно произвоство от 21.2.2022г. на СвРП по подадения сигнал на О.Ф.. По делото липсват данни кога е връчена оспорваната Заповед, като жалбата срещу нея е подадена на 17.2.2022г. чрез ДСП гр. Свищов.

 

При така установеното от фактическа страна , съдът прави следните правни изводи :

Жалбата е допустима, като подадена в преклузивния 14 дневен срок, доколкото липсват данни за нейното връчване, от страна , чиито права и законни интереси за засегнати- родителите на детето. Разгледана по същество се явява основателна. 

 

Предмет на настоящото производство е Заповед № ЗД-Д-ВТ –СВ-006/3.2.2022г. на Директор Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Свищов, с която детето е временно настанено в Център за настаняване от семеен тип на деца без увреждания Младежки дом ,ул. „О.“ № 4 гр.В.Т..

Съдът намира, че не са допуснати нарушения на административно-производствените правила при издаване на оспорената заповед, регламентирани в глава трета на ППЗЗД. Административното производство е образувано служебно и в съответствие с чл. 9, ал. 1 от във вр. с чл. 10, ал. 1 от същия правилник - и е от компетентността на ответния административен орган по настоящия адрес на детето. Следователно заповедта е издадена от компетентен орган – Директор на ДСП гр. Свищов, където е адресната регистрация на детето.

 

Спазени са изискванията за форма, визирани в чл. 59, ал.2 от АПК, доколкото са посочени фактическите и правни основания за издаване на ИАА, като съответствието на същите е въпрос за материалната законосъобразност на акта.

 

Основният спорен въпрос по делото е обстоятелството по предприемане на крайната временна мярка- настаняване на детето в специална и интегрирана здравно- социална услуга за резидентна грижа.

 

В самата Заповед не са изложени конкретни мотиви за налагането на тази мярка, освен твърдяното нежелание на родителите да го отглеждат , тъй като не се справят с поведението на детето. Както се посочи по- горе детето е петнадесетгодишно в риск по смисъла на §1,т.11 буква „в“ от ДР на ЗЗД , доколкото с оглед представения по делото социален доклад съществува риск за неговото изоставяне от родителите.

 

Видно от нормата на чл. 25, ал.2 от ЗЗД настаняването на детето извън семейството се налага като крайна мярка след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. В конкретния казус не е посочена коя от двете хипотези е налице, както и какви са доказателствата за изпълнение на едната или другата предпоставка.

 

Представеният по административната преписка социален доклад, който е подробен и аргументиран, и който реално съдържа мотивите на Заповедта съгласно Тълкувателно решение № 16/1975г на ВС. Нито в този доклад, нито в предложението , нито в плана за работа със семейството и детето в риск не се посочва, че следва да се предприеме крайната мярка. Напротив от събраните доказателства, включително протоколи от проведени срещи с родителите се установява, че същите са реагирали импулсивно, като са искали единствено органите на реда съответно МВР да окажат възпиращо действие по отношение на детето. Изрично както по време на тези срещи, така и в  проведеното открито съдебно заседание те заявяват, че искат да се грижат за детето си, че е настъпила съществена промяна в поведението му след подадената жалба до СвРП.  От представените доказателства в преписката се установява, че по отношение на детето не е упражнявано насилие, а напротив то е имало агресивно поведение, и в същност рискът не е от упражняване на насилие, а от изоставяне на детето. След като социалният работник  при наличие на лични впечатления от родителите и детето предлага да се продължи оказване на социална услуга на същите за продължаване на отглеждането на детето, наложената от ответника мярка се явява прекомерна и несъразмерна съгласно нормата на чл. 6 от АПК.

 

В нито едно от доказателствата няма данни, че са изчерпани всички възможности за закрила на детето в семейството, което е абсолютна предпоставка за законосъобразност на настаняването в специализирана институция.  По административната преписка липсват данни, че са предприети мерки за закрила в семейството и че са изчерпани всички възможности за това, което прави незаконосъобразно предприемането директно на крайната мярка.

 

Освен това , предвид събраните по делото доказателства, направеното от родителите оттегляне на заявлението, че искат настаняване на детето в институция, както и становището на самото дете, че желае да се прибере при семейството си, то такова настаняване не защитава в пълна степен неговите интереси, както е приел АО съгласно чл. 35 от ЗЗД. Освен това, предвид необходимостта от специфични консултации с психолог/психиатър  следва да се има предвид че младежкият център в гр. В.Т. не разполага с такива специалисти. Оставането на детето в този  център би означавало и прекъсване на училището, доколкото същия се намира в гр. В.Т., а не в гр. Свищов и за служителите е невъзможно да го съпровождат до училището му. Продължителната раздяла между родителите  и детето вместо да преустанови риска от изоставяне, ще задълбочи и възпрепятства възможността за подкрепа от социални услуги в общността.

Както се посочи по- горе ,по делото липсват доказателства за упражнено насилие - физическо, психическо или емоционално от родителите  по отношение на детето. При изслушването на детето, то изрично посочва, че вкъщи се отнасят добре с него, нищо не го притеснява, че желае и моли съда да постанови неговото връщане.

Предвид посоченото, съдът намира оспорената пред него заповед за постановена в противоречие с материално-правни разпоредби на ЗЗД, а именно чл. 35, ал.2 от ЗЗД и в несъответствие с целта на закона, което налага нейната отмяна

 

 

Водим от горното и на основание чл. 27, ал.6 от ЗЗД осми състав на Административен съд Велико Търново

 

                                Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № ЗД-Д-ВТ –СВ-006/3.2.2022г. на Директор Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Свищов, с която И.О.Ф.  е настанен в Център за настаняване от семеен тип на деца без увреждания Младежки дом ,ул. „О.“ № 4 гр.В.Т..  

РЕШЕНИЕТО, подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                     СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК