Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна , 2011
г..
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на седми февруари две хиляди и единадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
при секретаря П.П. като разгледа докладваното от съдията Т.Макариева в.гр.дело № 2212 по описа за 2010 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Призводството е образувано по повод на въззивна
жалба от адв.Д.А. пълномощник на Т.Т.Я., Я.Т.Я. и Ж.А.Ш. против решение № 3016/04.08.2010г.,
постановено по гр.д. № 7605/2008г. по
описа на Варненския районен съд, 10-ти състав, с което е отхвърлен предявения срещу Община Аксаково иск за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на имот №001433 по КВС на землището на с.Ген.Кантарджиево,
м.Мешелик баа с площ от
1391кв.м., при граници- път, ПИ № 001432, ПИ №000108, част от ПИ 433, идентичен на реална част от
ПИ №433 по КП на с.Ген.Кантарджиево, общ.Аксаково, с площ от 1395
кв.м., попадаща извън регулацията на селото придобит вследствие на изтекла в тяхна полза придобивна давност за периода от 1946г. до предявяване на иска -
09.10.2008г , чрез присъединено владение на наследодателя
Т. Я. ***.Кантарджиево, поч.
на 02.07.96г. за периода 1946-96г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал.
1 от ЗС.
В жалбата са
изложени твърдения за неправилност и необоснованост на постановеното съдебно решение.
В съдебно заседание процесуалният представител на въззивниците
поддържа жалбата на наведените в нея доводи.
Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител изразява
становище за неоснователност на жалбата, като основният довод за това касае статута на
процесния имот, който според въззиваемия е земеделска земя . Моли обжалваното
решение да бъде потвърдено.
В съдебно заседание процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата на наведените в нея доводи.
Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата, като подробно излага доводи за законосъобразност на първоинстанционното решение.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна
и при спазване разпоредбите на ГПК, поради което е процесуално допустима.
Производството
пред Варненския районен съд е образувано по
предявен от ищците
Т.Т.Я., Я.Т.Я. и Ж.А.Ш., всички чрез пълномощник адв.Д.А.,
положителен
установителен иск с правно основание 124 от ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищците като
наследници на Т. Я. Ш. са собственици на недвижим имот, находящ се в с.Ген.Кантарджиево,
общ.Аксаково, а именно: дворно място, ведно с
построената в имота къща и стопанска
постройка представляващ имот № 433 по
действащия КП на селото, като част от имота попадала в регулацията на населеното място, а част от имота
попадала извън регулация. Ищците
твърдят, че частта от имота, попадаща извън регулация, била заснета като земеделска земя - имот № 001433 в
местност „Мешелик Баа”, че
имота никога не бил внасян в ТКЗС,
нито е бил отнеман по някакъв начин. Твърдят, че наследодателя им
заедно с ищцата Ж.Ш. са придобили имота
по давностно владение за периода 1946 -1996г., като след смъртта му владението било
продължено от неговите наследници, които го владеели и към момента. В условие
на евентуалност твърдят, че са придобили имота чрез давностно владение от
1996г. досега, присъединявайки владението на наследодателя си от 1946-96г., както и че са придобили имота
по давност чрез владение в периода 21.11.97г. до сега.
Правния си
интерес от провеждане на избраната форма на защита ищците обосновават, с отказа
на ответника да издаде скица на имота и заснемането на същия по плана за
земеразделяне на селото, като земеделска земя без идентифициран собственик.
Ответникът, оспорва изцяло исковата
претенция, като неоснователна. Поддържа, чрез своя процесуален представител
юрисконсулт Д., че имотът има земеделски характер и е земя по смисъла на л.19
от ЗСПЗЗ, които е и приложимия закон при уреждане на отношенията по отношение
на процесния имот.
ВОС, като съобрази събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното.
Видно от приложеното по делото удостоверение
за наследници се установява, че Т. Я. ***.Кантарджиево,
поч. на 02.07.96г. е оставил за свои наследници съпруга Ж.А.Ш. и деца Т.Т.Я. и Я.Т.Я..
От приложеното удостоверение от ОДЗ-Варна от 24.06.08г и 20.01.09г. / л.39 и 8 / , се
установява ,че Т. Я. Ш. не е подал заявление за възстановяване на собствеността
върху земд.имот- нива в м.Мешелик
баа с площ от 1,4дка в землището на с.Ген.Кантарджиево, както и от неговите наследници, като за имот
№001433 с площ от 1,391дка от КВС в същото землище няма предявени рест. претенции / съгл. и
удостоверение от 16.12.09г. л.100/
От удостоверения от 21.05.09г. на общ.Аксаково / л.69-71/ се
установява, че Ж.А.Ш., Т.Т.Я. и Я.Т.Я. са декларирали и заплащат данъци за
имот, находящ се в с.Ген.Кантарджиево, представляващ
УПИ I-433 с площ от 1220кв.м. и изградени в него сгради. Съгласно удостоверение
№88/10.07.09г. на общ.Аксаково /л.72/, ПИ №001433 с
площ от 1,390кв.м. е включен в регистъра на имотите по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ ,
съгласно протоколно решение №3 от 12.05.09г. на комисията по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ
, одобрено със Заповед № РД09-94/15.05.09г. на Директора на ОДЗ-Варна
/също приложени по делото/, влязла в сила на 16.06.09г., съгласно писмо №
2523/10.07.09г. на ОДЗ-Варна, и е започнала процедура
по актуване на имота.
По делото са събрани и гласни доказателства. От разпита на св.В.Я. и св.С.С. / без родство със страните/ се установява, че Т. Я. Ш. имал имот в селото от 1945г, подарено от баща му , в което изградил къща и в него живеела жена му Ж. и работела мястото. Мястото било около 3 дка , оградено с телена мрежа , като те го работели цялото. Сочат, че имота не граничи с блок на ТКЗС и не е внасян в ТКЗС , като те го работят отпреди да стане ТКЗС. Свидетелстват, че за имота нямало спорове от други лица.
Видно от заключението на проведената пред ВРС СТЕ, процесният имот с № 433 по действащия план на с.Ген.Кантарджиево от 1961г., е записан в разписните листи на Т. Я.Ш., като е бил застроен, и общата площ на имота графично изчислена възлизала на 2800кв.м., от която 1395кв.м. попадали извън урбан.територия. Няма данни същия да е включван в строителните граници на населеното място. Няма данни също процесния имот да е бил актуван, като държавна или общинска собственост. Спорния имот е отразен като имот с № 001433 с площ от 1391кв.м., записана като неидентифицирана -общ.Аксаково.
По делото са
събрани и гласни доказателства. От
разпита на св.В.Я. и св.С.С. / без родство със страните/ се установява, че Т. Я.
Ш. имал имот в селото от 1945г, подарено от баща му , в което изградил къща и в
него живеела жена му Ж. и работела мястото. Мястото било около 3 дка , оградено
с телена мрежа , като те го работели цялото. Сочат, че имота не граничи с блок
на ТКЗС и не е внасян в ТКЗС , като те го работят отпреди да стане ТКЗС.
Свидетелстват, че за имота нямало спорове от други лица.
При така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По наведените възражения от страна на
ответника - въззивник в настоящото производство
Община Аксаково.
Основният довод, касае статута на имота,
който ответника счита за земеделски, тъй като не е бил в регулацията на
населеното място, от там следва да се приложи разпоредбата на чл.11, ал.2 от
ЗСПЗЗ.
По повод на това възражение не са
събирани нови доказателста, с оглед на което
оплакването на въззивника е неоснователно, а искът с
правно основание чл.12 ГПК е надлежно предявен.
По
основателността на иска.
Разпределението на
доказателствената тежест при иск по чл.124 от ГПК, изисква в качеството на
страна, заявяваща право на собственост върху имота, да установи по пътя
на главното и пълно доказване наличието на предпоставките за възникване на
въведеното от него придобивно основание. Ищците основават правата си вследствие
на упражнявано от наследодателя
им заедно с ищцата Ж.Ш. владение за периода 1946 -1996г., като след
смъртта им владението е продължено от тях, като владеят имота и към момента на
завеждане на исковата претнеция.
Настоящият състав намира, че е проведено
успешно главно доказване на иска. С оглед на свидетелските показания и
писмените доказателства по делото се установява упражняваната от
наследодателите на ищците и от самите тях непрекъсната фактическа власт
върху имота, необезпокоявани от когото
и да било и с намерение за своене. Съобразно с това в
лицето на ищците е настъпил ефектът на твърдения оригинерен
способ за придобиване право на собственост върху спорната недвижимост.
Съставът при ВОС не споделя мотивите на първоинстанционния съд, с които искът е отхвърлен.
От заключението на вещото лице се
установява, че имотът никога не е бил държавен, същият не е включван в блок на
ТКЗС, според показанията на свидетелите, с оглед на жилищния му характер,
установи се, че по отношение на него няма реституционни претенции, същият е
застроен още преди 1961 год., няма характер на земеделски по смисъла на чл.2
ЗСПЗЗ, поради което няма пречки върху този имот да бъде упражнявано давностно
владение. Не се твърдят, нито се установяват по делото пречки по чл. 86 ЗС /отм./ или по ЗСГ /отм./. Съдът
приема, че е неприложима и разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, тъй като имотът
не е бил отнеман от собствениците му, нито попада в приложното поле на
реституционен закон. Неуреденият му статут произтича от това, че същият е
заснет по КП от 1961 год. като част от населеното място, но за него не е
отреден дворищно-регулационен парцел.
По
активната–материално правна легитимация на ищците като собственици на
претендирания имот, съставът на ВОС намира същата за доказана, с оглед
установяване на твърдяното в исковата молба придобивно основание – упражнявано
давностно владение в период за повече от 10 години, установено най-късно през
1945 година и продължаващо непрекъснато, необезпокоявано и понастоящем, върху
имота, обект на иска.
По изложените съображения съдът приема, че
предявеният положителен установителен иск е основателен и обжалваното решение, с което се отхвърля предявеният иск следда да бъде отменено. Въззивамета срана следва да понесе разноските пред двете
инстанции в размер на 541.40 лева.
Водим от горното съдът,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ № 3016/04.08.2010г., постановено по гр.д. № 7605/2008г. по описа на Варненския районен съд, 10-ти
състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между въззивниците Т.Т.Я., ЕГН **********, Я.Т.Я., ЕГН **********,***,
м.Манастирски рид №54, и Ж.А.Ш., ЕГН **********,***.Кантарджиево,
общ.Аксаково, от една страна и Община Аксаково, че Т.Т.Я., ЕГН **********, Я.Т.Я., ЕГН **********,***,
м.Манастирски рид №54, и Ж.А.Ш., ЕГН **********,***.Кантарджиево,
общ.Аксаково са собственици на имот №001433 по КВС на землището на с.Ген.Кантарджиево, м.Мешелик баа с площ от 1391кв.м.,
при граници- път, ПИ № 001432, ПИ №000108,
част от ПИ 433, идентичен на реална част от ПИ №433 по КП на с.Ген.Кантарджиево,
общ.Аксаково, с площ от 1395 кв.м., попадаща извън регулацията
на селото, при граници на частта: УПИ I-433, път и ПИ №
432, оконтурена с жълт цвят на скицата на вещото лице инж.Ю.П., приложена на л.113 от делото на ВРС, която приподписана от
съда представлява неразделна част от решението на осн. Чл.124 от ГПК
ОСЪЖДА Община
Аксаково , ДА ЗАПЛАТИ на Т.Т.Я., ЕГН **********, Я.Т.Я., ЕГН **********,***,
м.Манастирски рид №54, и Ж.А.Ш., ЕГН **********,***.Кантарджиево,
общ. сумата от 541.40лева съдебни разноски за двете
инстанции.
Решението може да се обжалва в 1-месечен
срок от получаване на съобщението /чрез процесуалните представители на
страните/, с касационна жалба пред ВКС, при наличието на основанията за
допустимост на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ