Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Ямбол …26.03…….2010 г.

 

                            В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ямболски  районен  съд, гражданска  колегия  в  публично

Заседание на…......двадесет и втори…март...........………….

През две хиляди и десета…….............в състав:

                                                                  Председател: Г.Вълчанова

                                                                        Членове :……………….

                                                                                       ………………..

При секретаря…И.Г.…............…...и в присъствието на

Прокурора………….……..……като разгледа докладваното от

                    ……………..Г.Вълчанова..……....…....гр.дело № 387 по описа

за 2010 година…………………………………………………….

Пред ЯРС е депозирана искова молба от Т.И.К. *** да бъде осъдено “КАНЗАС - 2” EООД гр. София да й заплати сумата от 450 лв., представляваща неизплатено обезщетение за неползван отпуск, както и сумата 507,78 лв., представляваща неизплатено обезщетение за неспазено предизвестие, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба. Върху главниците от неплатени обезщетения се претендира и лихва за забава, считано от 12.08.2009 г. до подаване на иска по 50 лв. върху всяка от тях, както и направените по делото разноски. Твърди се, че ищцата е работила в ответното дружество, но работодателят не й е изплатил дължимите обезщетения при уволнение в размера на исковата сума.

В съдебно заседание исковата претенция се поддържа.

Ответникът редовно призован в срока по чл.131 от ГПК не е депозирал отговор на иска и не изпраща представител в съдебно заседание.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Не се спори между страните по делото, а и от представените писмени доказателства се установява, че ищцата е работила в дружеството –  трудов договор № 115/18.06.2008 г., по който е назначена на длъжност „продавач-консултант” с място на работа гр.Ямбол и основно трудово възнаграждение в размер на 255 лв. С допълнително споразумение № 118/1.01.2009 г. към трудовия договор възнаграждението на ищцата е завишено на 285 лв., а със заповед № 97/12.08.2009 г. е прекратен на трудовия договор между ответника и ищцата К. поради закриване на част от предприятието. В тази заповед е посочено още, че на К. следва да се изплатят обезщетения по чл.220 и чл.224 от КТ за 22 дни.

За установяване на дължимите, но неизплатени по трудовото правоотношение суми, представляващи обезщетения на ищцата и изтеклата върху сумите лихва за процесния период по делото бе назначена, изслушана и неоспорена съдебно-икономическа експертиза. Според заключението на вещото лице, “КАНЗАС - 2” EООД дължи на Т. К. обезщетения по КТ, както следва: в размер на 274,34 лв. за неползван платен годишен отпуск с лихва за забава от 14,36 лв. и в размер 286,71 лв. за неспазено предизвестие с лихва за забава 14,91 лв. Съдът приема заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено, след запознаване с всички относими към делото доказателства, справка с ЛТД на ищцата, счетоводната документация на дружеството.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл.224 ал.1 от КТ и чл.220 ал.1 от КТ за неплатени суми от обезщетения при уволнение, както и с правно основание чл.86 от ЗЗД за мораторна лихва върху всеки един от предявените искове.

Основателен е и искът с правно основание чл.224 ал.1 от КТ с оглед предвиденото в разпоредбата заплащане на обезщетение при прекратяване на трудовия договор за неползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Този размер на обезщетение вещото лице е изчислило на 274,34 лв. и до този размер е основателен иска, а над него до претендирания размер от 450 лв. следва да се отхвърли.

Съдът намира за основателна претенцията и по чл.220 ал.1 от КТ за обезщетение поради неспазено предизвестие. Текстът на тази разпоредба предвижда, че страната, която има право да прекрати труд.правоотношение с предизвестие може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното труд.възнаграждение на работника за неспазения срок на предизвестието. В настоящият казус това обезщетение ответното дружество  дължи на ищцата в размера посочен от вещото лице –286,71лв. и искът следва да се уважи до този размер, а над него до предявения от 507,78 лв. искът следва да се отхвърли като недоказан.

Що се отнася до исковете с правно основание чл.86 от ЗЗД във връзка с чл.220 ал.1 от КТ и чл.224 ал.1 от КТ, съдът намира същите за неоснователни. Вземанията по тези текстове от КТ са изискуеми от деня, в който уволнения работник или служител е могъл да иска изпълнение. Този ден поначало е денят на прекратяване на труд.правоотношение, но тъй като вземането е парично и безсрочно, в рамките на една договорна отговорност съгласно чл.84 ал.2 от ЗЗД е нужна покана от кредитора. От деня на поканата могат да се претендират лихви като обезщетение за закъсняло изпълнение на задължението. Когато липсва покана, лихва се дължи от деня, в който е предявен искът. Тъй като по делото не се представиха доказателства К. да е отправила покана за изплащане на дължимото й се обезщетение към “КАНЗАС - 2” ЕООД, съдът счита, че лихва следва да се начисли от деня на предявяване на исковата молба в съда. Поради това съдът счита, че тези искове следва да бъдат отхвърлени. 

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати ДТ за заведения иск в размер на 50 лв., ДТ от 5 лв. при издаване на изпълнителен лист, по сметката на ЯРС сумата от 50 лв., представляваща възнаграждение за вещо лице, както и на ищцата направените по делото разноски в размер на 200 лв.

На основание изложеното, ЯРС

                                                 

                                            Р   Е   Ш   И  :

 

ОСЪЖДА “КАНЗАС - 2” EООД, ЕИК *********, гр.София, бул.”Ситняково” № 51А, представлявано от управителя Светослав Славчев Велков на основание чл.224 ал.1 от КТ да заплати на Т.И.К., ЕГН ********** *** 70-В-51 сумата 274,34 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 5.11.2009 г. до окончателното й изплащане, като искът в разликата над 274,34 лв. до размера на 450 лв. като неоснователен - ОТХВЪРЛЯ.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т.И.К. с посочени данни против “КАНЗАС - 2” EООД гр.София иск с правно основание чл.86 от ЗЗД във връзка с чл.224 ал.1 от КТ в размер на 50 лв.

ОСЪЖДА “КАНЗАС - 2” EООД гр.София на основание чл.220 ал.1 от КТ да заплати на Т.И.К. с посочени данни сумата 286,71 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 5.11.2009 г. до окончателното й изплащане, като искът в разликата над 286,71 лв. до размера на 507,78 лв. като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т.И.К. с посочени данни против “КАНЗАС - 2” EООД гр.Ямбол иск с правно основание чл.86 от ЗЗД във връзка с чл.220 ал.1 от КТ в размер на 50 лв.

ОСЪЖДА “КАНЗАС - 2” EООД гр.София на основание чл.78 ал.1 от ГПК да заплати на Т.И.К. с посочени данни направените по делото разноски в размер на 200 лв.

ОСЪЖДА “КАНЗАС - 2” EООД гр. Ямбол да заплати ДТ от 50 лв. за заведените искове, ДТ от 5 лв. при издаване на изпълнителен лист, както и да заплати по сметката на ЯРС сумата от 50 лв. възнаграждение за вещо лице.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.                                                      

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: