Решение по дело №8382/2020 на Софийски градски съд

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ….

гр. София, 28.12.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и  шести януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА

                         

и секретар Христина Йорданова, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 8382 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

           

Предявен е от Л.П.В.  против “Е.М.“ ЕООД иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК.

Ищцата твърди, че срещу нея в полза на „Б.ДСК“ АД бил издаден изпълнителен лист на 04.01.2013 г. по гр.д. № 60116/2012г на СРС, ГО, 64 състав, за сумата от 30 716.77 лв., дължима по споразумение за обединяване на кредити от 26.11.2010 г.  Твърди, че, въз основа на този изпълнителен лист, на 06.02.2013 г. било образувано изп.дело № 1051/2013 г. на ЧСИ М.Б.. По изпълнителното дело били извършени следните изпълнителни действия срещу ищцата: на 08.02.2013 г. бил наложен запор върху банковата й сметка, а на 15.04.2013 г. бил наложен запор върху притежавания от нея автомобил. След тази дата в рамките на две години не били извършени други изпълнителни действия. Съгласно т.10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителното производство следвало да се счита прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради т.нар“перемпция“, по силата на закона. На 15.05.2015 г. постъпила молба от „ОТП Ф.Б.“ АД с искане да бъде конститиуиран като взискател по изпълнителното дело, поради прехвърляне на вземането, а на 13.02.2018 г. постъпила молба от „Е.М.“ ЕООД, което също поискало да бъде конституирано като взискател по делото, поради прехвърляне на вземането, но нито един от новите взискатели не поискал извършване на други изпълнителни действия. На 01.07.2019 г. съдебният изпълнител издал постановление за прекратяване на изпълнителното дело. На 12.08.2019г. „Е.М.“ ЕООД, въз основа на изпълнитения лист, поискало образуване на ново изпълнително дело № 3669/2019 г. при ЧСИ М.Б.. По това нова изълнително дело на 04.09.2019 г. бил наложен запор върху банковите сметки на В.. Ищцата твърди, че при прекратено по право принудително изпълнение, всички предприети изпълнителни действия по него следвало да се считат за обезсилени, т.е те не прекъсвали давността. По тези съображения следвало да се приеме, че давността е започнала да тече от 04.01.2013г./датата на издаване на изпълнителния лист/ и е изтекла на 05.01.2018 г.  Моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, че не дължи сумата от 30 716.77 лв.  по изпълнителния лист от 04.01.2013 г. по чгр.д. № 60116/2012г на СРС, ГО, 64 състав. Претендира разноски.

Ответникът оспорва иска. Твърди, че вземането по изпълнителния лист не било погасено по давност. Поддържа, че в случая било приложимо Постановление на ВС на Република България № 3/18.11.1980 г., съгласно което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудително осъществяване на вземането. Новото ТР от 26.06.2015 г по тълк.дело № 2/2013 г. било приложимо едва след 26.06.2015г. занапред и само по отношение на висящи към този момент изпълнителни производства. Поддържа, че давността спряла да тече след като било образувано изпълнителното дело № 1051/2013 г. на ЧСИ М.Б., а нов давностен срок  започнал да тече след обявяване на ТР № 2/2015 г. от 26.06.2015 г. След датата на цесията ответникът образувал ново изпълнително дело № 3669/2019 г. при ЧСИ М.Б., с което давността била прекъсната отново. Моли съда да отхвърли иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от изпълнителен лист от 04.01.2013 г. по чгр.д. № 60116/2012 г. на СРС, ГО, 64 състав, ищцата Л.П.В. и трето за спора лице/В.Л.В./ са осъдени солидарно да заплатят на „Б.ДСК“ ЕАД сумата от 30 716.77 лв./главница, дължима по споразумение за обединяване на кредити от 26.11.2010г./, ведно със законната лихва от 15.12.2012 г. до окончателното изплащане, заемни такси от 60 лв., договорна лихва в размер на 4452.35 лв. за периода 25.12.2011 г. - 14.12.2012 г., наказателна лихва в размер на 806.37 лв. за периода 09.09.2012 г. – 14.12.2012 г. и 1531.06 лв. – разноски по делото.

Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано на 06.02.2013 г. изпълнително дело № 1051/2013 г. на ЧСИ М.Б. с рег. № 838, с район на действие – районът на  СРС.

По изпълнителното дело на 08.02.2013 г. е наложен запор върху банкова сметка ***, а на 15.04.2013 г. е  наложен запор върху лек автомобил, притежаван от нея. След тази дата не са извършени други изпълнителни действия спрямо В. по изпълнителното дело.

На 15.05.2015 г. е постъпила молба от „ОТП Ф.Б." ЕАД, с която дружеството е поискало да бъде конституирано като взискател.

На 13.02.2018 г. „Е.М.“ ЕООД е поискало да бъде конституирано като взискател по делото, поради прехвърляне на вземането от „ОТП Ф.Б." АД на „Е.М.“ ЕООД.

На 01.07.2019 г. частният съдебен изпълнител е прекратил производството по изпълнителното дело.  

На 12.08.2019 г. „Е.М.“ ЕООД, въз основа на издадения изпълнителен лист, е образувало ново изпълнително дело № 3669/2019 г. при ЧСИ М.Б..

На 04.09.2019 г. по това изпълнително дело е наложен запор върху банкова сметка ***.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на вземане, за което е издаден изпълнителен лист, поради новонастъпили факти.  

Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

За да бъде уважен предявеният иск трябва да е установен следният ФС: 1/да съществува изпълнително основание и да е издаден изпълнителен титул срещу ищеца; 2/да е образувано изпълнително дело от кредитора срещу длъжника; 3/да са настъпили факти след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, които обосновават несъществуване на правото на принудително изпълнение на вземането.

В тежест на ответника е да установи спиране, съответно прекъсване на погасителната давност относно вземането.

По делото се установи, че на 04.01.2013 г. по чгр.д. № 60116/2012 г. на СРС, ГО, 64 състав, срещу Л.П.В. е издаден изпълнителен лист в полза на “Б.ДСК“ ЕАД,  която е образувала изп.дело № 1051/2013 г. на ЧСИ М.Б.,  прекратено от съдебния изпълнител с постановление от 01.07.2019 г.

Последното изпълнително действие срещу ищцата по изп.дело №1051/2013г. е извършено на 15.04.2013 г., когато е наложен запор върху нейния автомобил. Съгласно чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Дори и да не е издадено постановление от съдебния изпълнител, изпълнителното производство се счита за прекратено по силата на закона. Следователно, на 16.04.2015 г. изпълнителното дело следва да се счита прекратено спрямо ищцата, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, по силата на закона.  

В исковата молба се поддържа, че след прекратяване на изпълнителното дело всички изпълнителни действия по него следвало да се считат за обезсилени; те не прекъсвали давността, която започнала да тече от датата на издаване на изпълнителния лист – 04.01.2013 г. и изтекла на 04.01.2018 г. Този довод на ищцата е неоснователен. Съгласно чл.116, б. “в“ от ЗЗД, давността се счита за прекъсната с предприемане на действия за принудително изпълнение, независимо дали  изпълнителното дело е било прекратено, на основание  чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. 

Към датата на образуване и прекратяване на изп.дело №1051/2013 г. е действало ППВС № 3/18.11.1980г., съгласно което при висящност на изпълнителния процес давността се спира.

По-късно е прието Тълкувателно решение от 26.06.2015 год. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК. Съгласно т.10 от него, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Тълкувателното решение от 26.06.2015 год. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК обаче е неприложимо към настоящия казус, тъй като към датата на образуване и прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК – 16.04.2015 г., е действало ППВС 3/18.11.1980г., съгласно което при висящност на изпълнителния процес давността се спира.

Когато се касае до първоначално приети Постановления на пленума на Върховния съд и Тълкувателни решения /ППВС и ТР/, те имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, като се счита, че тя още тогава е имала съдържанието, посочено в тълкувателните актове.

При постановяването на последващо тълкувателно решение, с което се изоставя предходно тълкуване на същата правна норма и се възприема различно тълкуване, това решение няма обратно действие, а започва да се прилага от момента, в който е постановено и обявено по съответния ред.                                                                                       Тълкувателното решение от 26.06.2015 г.  по  т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК е последващ тълкувателен акт, с който се изоставя предходното тълкуване на ППВС 3/18.11.1980г., според което давността спира по време на висящността на изпълнителния процес. Вместо това  е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко изпълнително действие, като от момента на същото започва да тече нова давност, но през времетраенето на изпълнителния процес давността не спира.                                                Тъй като Тълкувателното решение от 26.06.2015г.  по  т.д. № 2/2013г. на ОСГТК е последващ тълкувателен акт, с който се изоставя възприето по рано разрешение от ППВС 3/18.11.1980г., то има действие занапред и само по отношение на висящи към момента на обявяването му изпълнителни производства, не и спрямо тези, които са приключили преди това. В този смисъл е и практиката на ВКС./решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017г. на ВКС, решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. на ВКС, IV г.о, определение № 735 от 06.11.2019 г. по гр.д. № 3982/2019 г., ГК, ІІІ г.о. на ВКС/.                             Следователно, с прекратяване на изпълнителното производство спрямо  ищцата на 16.04.2015 г. е преустановено спирането на давността и от този момент е започнала да тече нова погасителна давност.                                                                                                 Страните не спорят, че заповедта за незабавно изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителният лист, е влязла в сила. Съдебната практика трайно приема, че влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена на влязло в сила решение и  давността за погасяването на вземането по нея е петгодишна, съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД/определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV Г. О., определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015г./

В конкретния случай от 16.04.2015 г./датата на прекратяване на изп.дело № 1051/2013г. на ЧСИ М.Б./ до датата на образуване на ново изпълнително дело № 3669/2019г. на ЧСИ М.Б. – 12.08.2019 г., когато е прекъсната давността, не са изтекли пет години. По това ново изпълнително дело с молбата за образуване от 12.08.2019 г. кредиторът отново е поискал налагане на запор върху банкови сметки на ищцата. На 04.09.2019 г. са изпратени запорни съобщения за налагане на запор върху банковите сметки на В.. С налагането на запори върху банковите сметки на ищцата отново е прекъсната давността и е започнала да тече нова давност, поради което към датата на подаване на исковата молба – 11.08.2020 г. вземането не е погасено по давност.

По изложените съображения, предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

Ответникът не е поискал присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос.

Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.П.В., ЕГН **********,  съдебен адрес: *** – за адв.И.Г.,  против “Е.М.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***-6 иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на “Е.М.“ ЕООД, че Л.П.В. не дължи  сумата от 30 716.77 лв.- главница по изпълнителен лист от 04.01.2013 г., издаден по чгр.д. № 60116/2012 г. на СРС, ГО, 64 състав, въз основа на който е образувано изп.дело № 3669/2019 г. на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 на КЧСИ, с район на действие – районът на СРС,  поради погасено по давност право на принудително изпълнение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

СЪДИЯ: