Р Е Ш Е Н И Е
№ 1789
гр. Пловдив, 8 октомври 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на двадесет и първи
септември, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ,
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ,
при
секретаря Диана Караиванова и с участието на прокурора Анелия Трифонова, като
разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №1900
по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН),
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
М.В.Х., ЕГН **********,***,
представляван от адвокат И.С.- пълномощник, обжалва Решение №260542 от 31.05.2021г.
по Н.А.Х. дело №7538 по описа на Районен съд- Пловдив за 2020г., ХХI-ви наказателен
състав, с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К
№4069299, издаден от Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с който
на жалбоподателя Х., в качеството му на законен представител на “АТЛАНТ ЛТ“
ООД, ЕИК *********, е наложена глоба в размер от 100,00 лева.
Претендира се отмяна на
решението поради неправилност и незаконосъобразност, постановяване на решение
по същество, с което да се отмени процесният ЕФ и връщане на преписката в ОД на
МВР- Пловдив за ангажиране отговорността на действителния нарушител.
Ответникът в
производството- ОД на МВР- Пловдив, не се представлява в съдебно заседание. От
юрисконсулт Г.Б.- пълномощник, е представено становище (отговор) по
касационната жалба чрез Районен съд- Пловдив, в което се твърди, че жалбата е
неоснователна; претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение; възразява
за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя, ако
жалбата бъде уважена.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Анелия Трифонова, изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните
основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира
следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съдът приема за
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния
съд и приетите по делото доказателства, че в рамките на извършена проверка от
служители на ОД на МВР- Пловдив, на 16.07.2020г., около 14:23ч., в гр. Пловдив,
на бул. “Найчо Цанов“, в близост до кръстовището с ул. “Менделеев“, в посока
към бул. “Асеновградско шосе“, се движи моторно превозно средство (МПС),
представляващо товарен автомобил “МЕРЦЕДЕС 413 ЦДИ”, с Рег.№***, със скорост от
79 км./ч. (всъщност с 82 км./ч., от която е приспаднат толеранс от 3 км./ч.),
при въведено ограничение на скоростта за движение от 50,00 км./ч. с нормата на
чл.21, ал.1 от ЗДвП. Движението и скоростта на автомобила са установени и заснети
с автоматизирано техническо средство или система (АТСС), представляващо преносима
(мобилна) система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникация тип “ARH CAM S1“ №11743са, като за целта е изготвена снимка
№0314019. Прието е за установено, че автомобилът с Рег.№*** е регистриран като
собственост на “АТЛАНТ ЛТ“ ООД, ЕИК *********, а жалбоподателят Х. е законен
представител на търговското дружество. Установеното движение на посочения
автомобил със скорост от 79 км./ч. се квалифицира като административно
нарушение по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което и на основание
чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП се издава процесният ЕФ.
От страна на касатора Х.
е подадена молба с УРИ 1030-00-21430 от 09.11.2020г., адресирана до началника
на Сектор “Пътна полиция“ (С“ПП“) при ОД на МВР- Пловдив, да бъде анулиран
процесния ЕФ, тъй като нарушението, за което е издаден фишът, е извършено от Я.Д.Ш.,
ЕГН **********, работник в предприятието на “АТЛАНТ ЛТ“ ООД. Ако молбата не
бъде уважена, то същата да се счита за жалба против процесния ЕФ и бъде
администрирана към Районен съд- Пловдив. Като приложение към молбата са
представени: заверено копие от процесния ЕФ; декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП,
според която декларация процесното МПС е предоставено на 16.07.2020г. в 09:20ч.
за ползване на Я.Д.Ш.; заверено копие на Трудов договор №113 от 22.02.2019г.,
между “АТЛАНТ ЛТ“ ЕООД (към 22.02.2019г.), представлявано от А.А.Х.- управител
(ЕГН **********), в качеството му на работодател, и Я.Д.Ш., ЕГН **********, в качеството
му на работник, заемащ длъжността “товаро-разтоварач“; заверено копие от покана
за даване на обяснения от касатора Х., адресирана до Я.Д.Ш., връчена на
11.10.2020г. чрез Цветан Димитров- връчител при Частен съдебен изпълнител (ЧСИ)
Р.Р., рег. №910 на Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ).
От ответната страна е
прието за установено, че подадената от Х. декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП не
отговаря на изискванията на закона, тъй като към същата не е приложено копие на
свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на Я.Д.Ш.,
посочен като извършител на процесното нарушение. Съответно, процесният ЕФ не е
анулиран и преписката е изпратена в районния съд.
Районният съд правилно
възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически
констатации постановява правилно решение, като потвърждава оспорения ЕФ, предвид
констатираните му правилност и законосъобразност. Съображенията, мотивирали
решението на районния съд, се споделят от настоящия състав на съда, поради
което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на
чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на
първоинстанционния съд.
Що се отнася до
възраженията, формулирани в касационната жалба, то същите са неоснователни.
Според разпоредбата на
чл.189, ал.5 от ЗДвП, Електронният
фиш по ал.4 се връчва на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на
определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при
осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването
му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и
изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение. Първоначално
издаденият електронен фиш се анулира.
В случая, както правилно
посочва районният съд, от страна на касатора Х. е представена декларация по
чл.189, ал.5 от ЗДвП, според която управлението на процесния товарен автомобил
е предоставено на Я.Д.Ш., но към посочената декларация не е приложено копие на евентуално
притежавано от Янко Шкодров свидетелство за управление на МПС, поради което не
са налице предпоставките за анулиране на процесния ЕФ, тъй като за това е нужно
кумулативното наличие на декларация от собственика (съответно на законния
представител на юридическото лице, собственик на МПС) на МПС-то, с което е извършено
нарушението, както и копие на свидетелство за управление на МПС на лицето,
извършило нарушението.
На следващо място,
разпоредбата на чл.63, ал.1, пр.1 от ЗАНН установява, че районният съд в състав само от съдия разглежда
делото по същество и се произнася с решение, с което може да потвърди, да
измени или отмени наказателното постановление или електронния фиш.
Посочената норма изрично регламентира правомощията
на съда, а именно: да потвърди, измени или отмени ЕФ, поради което искането за
връщането на преписката на ОД на МВР- Пловдив за ангажиране отговорността на
действителния нарушител не намира опора в закона и като такова е неоснователно.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда
намира касационната жалба за неоснователна, поради което същата не следва да
бъде уважена.
А с оглед очерталия се
изход на делото, в полза на ОД на МВР- Пловдив следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ (ЗПП), респективно по реда на чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ (НЗПП).
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№260542 от 31.05.2021г. по Н.А.Х. дело №7538 по описа на Районен съд- Пловдив
за 2020г., ХХI-ви наказателен състав, с което е потвърден електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система, серия К №4069299, издаден от Областна дирекция на МВР- Пловдив, с
който на М.В.Х., в качеството му на законен представител на “АТЛАНТ ЛТ“ ООД,
ЕИК *********, е наложена глоба в размер от 100,00 лева.
ОСЪЖДА М.В.Х., ЕГН **********,***,
да заплати на Областна дирекция на МВР- Пловдив, ЕИК *********, сумата от 80,00
(осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1…/П/……………
2…/П/……………