Решение по дело №1447/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК/.

 

Образувано е по касационна жалба на “Б.о.“ ООД гр.Варна против Решение № 666/23.05.2024г., постановено по НАХД № 1244/2024г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, с което е потвърдено Наказателно постановление № 756942-[рег. номер]/19.02.2024г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“, с което на дружеството за нарушение на чл.3 ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., на основание чл.185 ал.2, вр. с чл.185 ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1200лв. Жалбоподателят счита решението на ВРС за неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на съдопроизводствените правило, по съображения изложени в жалбата; сочи, че в обекта има измервателня система за обем на течни горива;както по време на проверката, така и впоследствие не е констатирана незаконосъобразна намеса в работата на ЕСФП от страна на служителите на дружеството. Поради изложеното моли съда да отмени решението на ВРС, както и издаденото наказателно постановление. В съдебно заседание и по съществото на спора жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа жалбата.Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответната страна, редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирани по делото писмени бележки, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да я отхвърли.Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Варненският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство, е постъпила от легитимирано лице, в законния срок, поради което е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, като в чл. 348, ал. 1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е законът, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл. 218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. Оттук, по аргумент на противното, следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на “ Б.о.“ ООД против Наказателно постановление № 756942-[рег. номер]/19.02.2024г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“.

За да постанови решението си, първостепенният съд е приел за установено следното от фактическа страна: На 24.01.2024г. служители към ТД на НАП- Варна посетили търговски обект- бензиностанция „Б.“, находящ се в гр. Варна, [улица],стопанисван от „Б.о.“ ООД. По време на проверката данъчните служители извършили проверка на място и последваща документална проверка, при което установили, че за доставката на газ пропан-бутан на 29.12.2023г. по документи са подадени данни за 4300 литра. Отчетеното количество газ, съобразно показанията на нивомера възлизало на 4775 литра. Установената разлика от 475 литра възлизала на 11 %, процента, при което проверяващите приели за установено, че е осъществен състав на административно

нарушение по чл.3 ал.3 от Наредба №Н-18/31.12.2006г. на МФ. На 31.01.2024год. бил съставен съставила акт за установяване на административно нарушение срещу „Б.о.“ ООД, в съдържанието на който подробно били описани резултатите от извършената проверка. Били посочени обстоятелствата на извършване на нарушението и правната му квалификация. Екземпляр от акта за установяване на административно нарушение бил връчен на представляващ дружеството, който не вписал в съдържанието му възражения. Възражения постъпили в законоустановения срок, но били преценени като неоснователни.Впоследствие, на 19.02.2024г. въз основа на акта било издадено НП, с което при възприемане на фактическата обстановка , изложена в АУАН, на нарушението била дадена правна квалификация по чл. чл.3 ал.3 от Наредба №Н-18/31.12.2006г. За извършеното административно нарушение било наложено административно наказание в минимално предвидения в чл.185 ал.2 вр. ал. 1 от ЗДДС размер.

За да потвърди наказателното постановление, ВРС е изложил мотиви, че същото е издадено от компетентен орган и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е за установено извършването на нарушението. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН, както и изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Касационната инстанция намира въззивното решение за неправилно, а подадената срещу него касационната жалба за основателна, но по съображения различни от изложените в нея.

Както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление липсва дата и място на извършеното нарушение. Актосъставителят и административнонаказващият орган /АНО/ са посочили само датата на извършване на проверката, но не е посочена конкретната дата и мястото, на която касаторът е извършил административното нарушение, за което е санкциониран. Дори да се приеме, че посочената в наказателното постановление дата е тази на извършване на проверката – 24.01.2024г., последната не представлява датата на извършване на административното нарушение, а датата на неговото установяване от контролните органи.

За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление следва да съдържа законово определен минимален обем информация, посочен в чл. 57 от ЗАНН, в т.ч. дата и място на извършване на нарушението – арг. от чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Недопустимо е императивно изискуеми от закона реквизити да бъдат извеждани по тълкувателен път. Изискването за посочване на дата и място не е самоцел, а е предвидено във връзка с правото на защита на нарушителя, както и с извършване на съдебния контрол за законосъобразност, тъй като само в случай, че е посочена точна дата на извършване на нарушението, може да се прецени приложимостта на чл. 34 от ЗАНН. Посочването на датата на извършване на нарушението има отношение и при определяне на релевантната за даден казус редакция на материалния закон.

Ето защо, настоящият състав на касационната инстанция намира изложеното за самостоятелен и достатъчен аргумент за незаконосъобразност на наказателното постановление, респективно за неговата отмяна. Достигайки до противоположен извод, въззивният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

По гореизложените съображения, настоящата инстанция намира, че решението на ВРС е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Предвид изхода на спора искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за двете инстанции е основателно. Ответната страна следва да бъде осъдена да му заплати разноски в размер на общо 800лв.

Водим от горнотои на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Варненският административен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 666/23.05.2024г., постановено по НАХД № 1244/2024г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, с което е потвърдено Наказателно постановление № 756942-[рег. номер]/19.02.2024г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“, с което на „Б.о.“ ООД за нарушение на чл.3 ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., на основание чл.185 ал.2, вр. с чл.185 ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1200лв.

и вместо него постановява

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 756942-[рег. номер]/19.02.2024г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“, с което на „Б.о.“ ООД за нарушение на чл.3 ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., на основание чл.185 ал.2, вр. с чл.185 ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1200лв.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати в полза на „Б.о.“ ООД, ЕИК *** сумата от общо 800 осемстотин/ лева, представляваща възнаграждение за адвокат за двете съдебни инстанции..

 

Решението е окончателно.