Година 2018, 26 март град Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД Наказателен състав
На двадесет и шести март две хиляди
и осемнадесета година
В
публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН СТОЙКОВ
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. АНТОАНЕТА ВДОВИЧИНА
2. ДИАНА КЪРКЕЛОВА - СОТИРОВА
Секретар: Л. Д.
Прокурор: Елгина Чалъмова
Сложи за разглеждане докладваното от съдия Ст. Стойков
НОХ дело № 1190 по описа за 2017 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Явява се подсъдимата Д.К.Б.
лично и с адв. Менков от Адвокатска
колегия София.
За Окръжна прокуратура Бургас
– прокурор Чалъмова.
Министерство на
финансите – редовно призовано не изпраща представител.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде
ход на разпоредителното заседание. Считам, че няма процесуална пречка за това.
АДВ. МЕНКОВ: Да се даде
ход на разпоредителното заседание.
ПОДСЪДИМАТА: Да се даде
ход на разпоредителното заседание.
Съдът като констатира,
че са налице основания за даване ход на разпоредителното заседание
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
Снема самоличността на
подсъдимата, както следва:
Д.К.Б. – ****, ****
гражданство, родена в гр. *** на *****, ****
образование, ***, ****, живуща *** , ЕГН **********.
Съдът разяснява правата
на подсъдимата.
ПОДСЪДИМАТА: Получил съм
преди повече от седем дни препис от обвинителния акт и разпореждането на съда с
въпросите, които ще се обсъждат в разпоредителното заседание. Няма да се
ползвам от правото на отвод.
АДВ. МЕНКОВ: Нямам
искания за отводи на състава на съда, прокурора и секретаря.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания
за отводи.
Съдът пристъпва към
обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от
НПК:
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че
делото е подсъдно на настоящия съд, тъй както е възложено от ВКС.
Няма основание за
прекратяване или спиране на наказателното производство.
Считам, че в хода на
досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело
до ограничаване на процесуалното право на обвиняемата, както и на ощетеното
юридическо лице.
Налице са основания за
разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, ако такова желание
бъде изявено от страна на подсъдимата.
Не са налице предпоставки
за разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия или
съдебен заседател, преводач, тълковник и извършването на съдебно-следствени
действия по делегация на този етап. Подсъдимата има защитник.
Взетата мярка за
процесуална принуда „Подписка“ да бъде потвърдена.
Нямам на този етап
искания за събиране на нови доказателства.
Лицата, които следва да
се призоват – по списъчния състав на обвинителния акт.
АДВ. МЕНКОВ: По
отношение на въпросите, които следва да обсъдим считам, че делото е подсъдно на
този съд поради определение на ВКС за определяне подсъдността на делото на
Бургаския окръжен съд.
Считам, че към настоящия
момент не са налице основания за спиране или прекратяване на наказателното
производство.
Считам обаче, че са налице
предпоставки за прекратяване на съдебното производство, затова на основание чл.
249, ал. 2 вр. с ал. 1 и във вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК моля да бъде
прекратено съдебното производство и делото да бъде върнато на прокурора за
отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила, които са
допуснати в хода на досъдебното производство, като тези съществени нарушения на
процесуалните правила са довели до ограничаване правата на защита на
подзащитната ми г-жа Б., тъй като считам, че повдигнатото й обвинение с
обвинителния акт е повдигнато по начин, по който фактически й пречи да разбере
за какво точно престъпление е привлечена в качеството на обвиняемия.
Считам, че изготвеният обвинителен акт не
отговаря на изискванията чл. 246, ал. 2
и ал. 3 от НПК. И това разбира се е съществено нарушение на процесуалните
правила по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 предл. първо от НПК, а именно
нарушено е правото на г-жа Б. да научи в
какво точно престъпление е ангажирана нейната наказателна отговорност.
Налице е и другата изискуема
хипотеза за връщане на делото, а именно, това допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила да е отстранимо. Прокурорът може да го отстрани и напише
обвинителен акт съобразно изискванията на чл. 246 от НПК. Затова аз ще ви моля да прекратите съдебното
производство и върнете делото с конкретни указания, тъй като считам, че са допуснати
основно три нарушения, които ще формулирам подробно пред вас.
Първото нарушение на процесуалните правила е
следното: Съгласно диспозитива на
обвинителния акт на стр. 14 от него е налице, според представителя на
държавното обвинение, така както то е формулирано, продължавано престъпление,
което обхваща период от от м. септември 2009 г. до м. май 2010 година. Това продължавано
престъпление се изразявало в избягване установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери по ЗДДС – 56 850 лева, като
обвиняемата е потвърдила неистина в три ежемесечни справки- декларации,
изискващи се по чл. 125 от ЗДДС, подадени пред НАП Сливен, чрез използване на
документи с невярно съдържание – четири броя посочени фактури като доказателство,
че са сключени сделки, както и втората
форма на изпълнителното деяние, чрез приспадане на неследващ се данъчен кредит
в размер на 56 850 лева – престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. с ал. 1, т. 2
предл. първо и т. 6 предл. второ, т. 7 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Така е
формулирано обвинението с обвинителния акт.
Видно от посочената по-горе
цитираната правна квалификация, обвинението
е едновременно за две хипотези, а именно – за подаване на невярна декларация по
т. 2 и за приспадане на неследващ се данъчен кредит по т. 7. Това са две
различни хипотези на извършване на данъчно
престъпление, в които подзащитната ми е обвинена едновременно.
По-тясната по съдържание от тях е тази, която е формулирана по престъпния
състав на т. 7 на ал. 1 на чл. 255 от НК. Тя се отнася за специфичен вид
данъчна декларация и касае само един вид данък – този по ЗДДС, защото само при
него е възможно приспадането на данъчен кредит. Съгласно чл. 72 от ЗДДС това
право на приспадане на данъчен кредит се упражнява като лицето включва размера
на данъчния кредит при определяне на резултата
за съответния данъчен период в справката-декларация по чл. 125 от ЗДДС.
Следователно избягването на установяването и плащането на данъци, чрез приспадане
на неследващ се данъчен кредит, като престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 7 от НК,
е възможно и се осъществява чрез подаване на конкретна специфична данъчна
декларация относима само към този
вид данък - и това е цитираната
справка-декларация по чл. 125 от ЗДДС.
Тоест, според мен
поведението, което държавното обвинение е описало на подсъдимата в обвинителния
акт изпълва само квалификацията на престъплението по т. 7 на ал. 1 на чл. 255 НК.
Формулираното обвинение,
обаче, според мен не изпълва квалификацията на деянието по т. 2 на ал. 1 на чл.
255 от НК. В така повдигнатото обвинение липсва каквато й да било конкретика относно
това, какво е поведението на подсъдимата и какво е правила въобще тя, за да осъществи състава и на т. 2 на ал. 1 на чл. 255 от НК. Казано
обобщено, в цифровото изписване на квалификацията в обвинителния акт държавното
обвинение претендира, че подзащитната ми е извършила и двете деяния – това по
т. 2 и това по т. 7 на ал. 1 на чл. 255 от НК, само че при словесното
изписване на това, какво престъпление е извършила, в диспозитива на
обвинителния акт е описано само действие, което касае единствено т. 7. Това е
особено съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до
значително ограничаване правото на защита на подзащитната ми, тъй като тя не
може да разбере точно в какво престъпление е обвинена – дали в това по т. 2 на
ал. 1 на чл. 255 НК, дали в това по т. 7
на ал. 1 на чл. 255 от НК, или и по двете, защото, както вече споменах цифровото
изписване на диспозитива е по двете точки, а словесното е само по едната – по
т. 7. За да може подзащитната ми да разбера в какво точно деяние я обвинява
държавното обвинение, това съществено нарушение на процесуалните правила следва
да бъде отстранено и това е отстранимо,
тъй като може да се поправи чрез връщане на делото на прокурора. В противен
случай това би представлявало съществено нарушение на процесуалните правила, което
ще доведе до ограничаване правото на защита на подзащитната ми и в съдебната
фаза на процеса – участието в производството, което не може да бъде ясно от нейна
страна и тя не може да разбере в какво точно е обвинена.
Второто съществено
нарушение на процесуалните правила, което считам, че е допуснато при изготвяне
на обвинителния акт е следното:
Държавното обвинение
ангажира наказателна отговорност на подсъдимата за продължавана престъпна
дейност по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК. Такова е цифровото и словесното изписване
на обвинението в обвинителния акт. Според ТР № 3 от 15.02.1971 г. по НД № 32/1970 г. на ОСНК на ВС на Република България,
предвид естеството на единното продължавано престъпление, което винаги се
състои от няколко единични деяния, органите на предварителното производство,
прокуратурата и съда са задължени да установят и да посочат мястото и времето,
когато е извършено всяко едно отделно деяние от състава на продължаваното
престъпление. В настоящия случай, нито в обвинителния акт, нито в постановлението
за привличане в качеството на обвиняем са конкретизирани отделните престъпни
деяния, които държавното обвинение счита, че са част от продължаваното
престъпление. Те не са конкретизирани по време, по място и по начина на
извършването. Не са конкретизирани и по настъпил престъпен резултат. Тоест, не
става ясно, с оглед на некоректното и неправилно повдигнатото обвинение, в
противоречие с цитираното Тълкувателно решение, за какви конкретни действия
прокуратурата ангажира наказателната отговорност на Б. при всяко едно от конкретните
деяния, част от продължаваното престъпление. Според правната теория, особено според
цитираното Тълкувателно решение, не е възможно да се осъществи правото на
защита, ако държавното обвинение не посочи за всяко едно от конкретните деяния,
които счита, че съставляват част от продължаваното престъпление, какви действия
по време, място и начин на извършване е извършила подзащитната ми Б., и всяко
едно друго обвиняемо лице. Това държавното обвинение не е посочило в обвинителния
акт. Не е посочено и в постановлението за привличане в качеството на обвиняем.
Това е задължително, защото е абсолютно необходим елемент от словесното описване
на формулирано обвинение, тъй като всяко едно от деянията е извършено в рамките
на един данъчен период и осъществяващо елементите от състава на престъплението
по чл. 255 НК, представлява
самостоятелно престъпление по този текст на закона и е довършено с настъпването
на визирания престъпния резултат, тоест избягването на установяването и плащане
на данъчни задължения. Това обстоятелството е обвързано с настъпването на
тяхната изискуемост - на данъците. Тоест, с настъпване на срока посочен във
всеки един материален данъчен закон. Това обстоятелство е посочено като
задължително изискване за формулиране на обвинението и в ТР № 1 от 7 май 2009
г. по Тълкувателно дело № 1 от 2009 г. на ОС на НК на ВКС на Република
България. Тоест и в това отношение политиката на ВКС на Република България е
последователна и преповтаря тази на ВС на Република България – цитираното Тълкувателно решение от 1970 година.
Третото съществено
нарушение на процесуалните правила, което съм забелязал е следното: Твърдя, че има
несъответствие между обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт
относно вида на инкриминираните документи. Инкриминираните документи с
обвинителния акт са четири броя фактури. Според държавното обвинение тези четири
броя фактури са използвани от подзащитната ми като доказателство за наличие на
сключени сделки. На стр. 5, обаче, от обвинителния акт фактурата от 23.07.2009
г. за покупката на гранит от „ГК ИМПОРТ ЕКСПОРТ“ ЕООД е посочена като неистински
документ по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК. В същото време, обаче в
диспозитивната част на обвинителния акт на стр. 14 словесното описание на обвинението
включва единствено документи с невярно съдържание. В постановлението за
привличане в качеството на обвиняем от 21.06.2013 г. всички процесни документи,
имам предвид четирите броя фактури, са
посочени като такива с невярно съдържание. Защо държавното обвинение приема в
обстоятелствената част на обвинителния акт, че една от фактурите, която
цитирам, представлява неистински документ, а не такъв с невярно съдържание, а в
диспозитива отново приема, че всички процесни фактури са посочени с невярно съдържание, е
обстоятелство, което нито аз, нито подзащитната ми можем да разберем.
Следователно само на това основание
делото подлежи на връщане на държавното обвинение за изясняване на въпроса, в
крайна сметка процесните инкриминирани документи какво съдържание имат – такива
на неистински документи, или такива с невярно съдържание, защото става въпрос
за две коренно различни неща и съобразно това всеки един подсъдим трябва да
може да разбере в каква посока трябва да води защитата – дали за документи с
невярно съдържание или за неистински документи, тъй като правните последици за
двата вида различни документи са различни. Поради това обстоятелство
подзащитната ми и аз не сме в състояние да организираме защитата. Това нарушение
също е съществено и също е отстранимо нарушение, тъй като при правилното изготвяне на обвинителния акт по
чл. 246 от НПК, каквото според мен не се е случило, държавното обвинение е в
състояние да изясни този въпрос – дали ще инкриминира неистински документи или
документи с невярно съдържание, но не може за един и същи документ веднъж да
твърди, че той е с невярно съдържание, а след това да твърди, че той е
неистински. Не може при липса на последователност на това отношение който и да
било обвиняем, включително и Б., да
разбере какво точно се претендира от нея.
На всички е ясно, че
обвинителният акт слага началото на съдебното производство и формулира рамките на
предмета на доказване. Аз считам, че настоящият обвинителен акт, изготвен от Окръжна
прокуратура Сливен, не е в състояние да сложи начало на съдебното производство,
тъй като той е основополагащ документ както по отношение на предмета на
доказване, въз основа на който ще се ръководи съдебния състав, той е
основополагащ документ, въз основа на който подсъдимата Б. ще трябва да гради
своята защита. При тези три съществени нарушения на процесуалните правила тя не
е в състояние да го направи и аз като неин защитник не съм в състояние да й
обясня в какво точно е обвинена, тъй
като и аз не разбирам обвинителния акт. Тоест в настоящия случай липсва гаранцията, която чл. 246 НПК предоставя на на съда - да се
ръководи по предмета на доказване и на подсъдимия - да разбере в какво точно е
обвинен, тъй като обвинителният акт е изготвен в нарушение на чл. 246 НПК.
Считам, че за да бъдат
отстранени пороците на досъдебното производство, които описах подробно, се
налага прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора
със задължителни указания от ваша страна за повдигане на ново обвинение от
фазата на досъдебното производство с постановлението за привличане в качеството
на обвиняем и в последствие с изготвяне на обвинителен акт съответстващ на чл. 246
от НПК.
В случай, че не уважите
искането ми за прекратяване на съдебното производство по реда на чл. 249, ал. 2
вр. с ал. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, по отношение на т. 4 на чл. 248, ал.
1 НПК заявявам, че подзащитната ми желае
делото да бъде разгледано по общия ред. Считам, че към настоящия момент не са
налице условия за разглеждане на делото при закрити врати и не е необходимо привличане
на резервен съдия или съдебен заседател.
Не е необходимо назначаването на защитник, тъй като тя е ангажирала мен
в това ми качество.
Считам, обаче, по реда
на предл. четвърто на т. 5 на ал. 1 на
чл. 248 НПК, което искане може да се отнесе и към т. 7
на ал. 1 на чл. 248 ал. 1 НПК, ще ви моля при събиране на
доказателствата да изключите от лицата, посочени като такива, които следва да
вземат участие в настоящия съдебен процес, вещото лице Н. П. Г.. Считам, че са
налице императивните разпоредби на НПК същата да не може да участва в
настоящото наказателно производство поради обстоятелства, които много подробно
съм представил при предходно разглеждане на делото пред друг състав на Окръжен
съд Бургас по реда на чл. 275 НПК, за което има представени писмени
доказателства по делото. Подзащитната ми води гр. дело срещу вещото лице Н. П.
Г., което и към настоящия момента не е приключило. Това обстоятелство е дало
повод на предходния състав на Окръжен съд Бургас да направи отвод на вещото
лице, да не допуска разглеждане на изготвената на досъдебното производство
експертиза от това вещо лице, поради
наличието на основанията в закона за нейния отвод. Считам, че тези основания
към момента не са отпаднали и са налице, поради което ще ви моля да не я
включвате в списъка на лицата за призоваване.
ПОДСЪДИМАТА: Съгласна
съм с казаното от адв. Менков. Аз не
разбирам обвинителния акт. Моля обвинителният акт да бъде написан така, за да
ми стане ясно какво престъпление съм извършила.
Съдът се оттегля на
тайно съвещание:
След
съвещание съдът констатира, че делото е подсъдно на ОС Бургас, предвид
задължителните указания на ВКС на Р България. Не са на лице основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство. Не са на лице основания
за разглеждане на делото по реда на особените правила, както и при закрити
врати. Не се налага привличането на резервни : съдия, съдебни заседатели,
назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник, както и
извършването на следствени действия по делегация. Взетата мярка за процесуална
принуда не подлежи на изменение или отмяна. Не се налага събирането на нови
доказателства.
Съдът
обаче констатира, че на досъдебното производство са допуснати съществени,
отстраними процесуални нарушения, ограничаващи правата на обвиняемия, предвид
чл. 248 ал.1 т.3 и чл.249 ал.4 т.1 НПК.
Обвинителният
акт не отговаря на изискванията на чл.246 ал.2 НПК и на задължителните указания
на ТР №2/2002г. на ВКС. В какво се състоят основанията на съда за посоченото
становище:
На първо
място, в обвинителния акт липсва ясно очертана фактическа рамка, описваща
основните признаци на извършените от обвиняемата деяния от обективна и
субективна страна. Съдът констатира съществени противоречия, касаещи отделни
твърдения в обстоятелствената част на обвинителния и в диспозитива на същия.
На лице е обвинение за
продължавано престъпление, което обхваща периода от м. септември 2009 година до
м. май 2010 година, касаещо
избягване установяването и плащането на
данъчни задължения в особено големи размери по ЗЗДС – 56 850 лева,
като обвиняемата е потвърдила неистина в
три ежемесечни справки декларации, съобразно чл.125 от ЗДДС, подадени пред НАП
Сливен, чрез използване на документи с невярно съдържание, както и чрез
приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия размер . Горното е престъпление по чл. 255 ал.3 вр. с ала.1 т.2
предл. първо и т.6 предл. Второ, т.7 вр. с чл.26 ал.1 от НК.
От казаното следва, че
престъплението е едновременно за две хипотези – за потвърждаване на неистина в
подадена декларация по т.2 и за приспадане на неследващ се данъчен кредит по
т.7. Престъпление по чл.255 ал.1 т.7 се осъществява чрез подаване на данъчна
декларация, относима само към чл.125 ЗДДС. В така повдигнатото обвинение, в
обстоятелствената част на обвинителния акт, липсва каквато и да било
конкретика, какво е поведението на обвиняемата и как фактически е осъществила
състава на чл.255 ал.2 НК. В диспозитива
на обвинителния акт акт прокурорът твърди, че обвиняемата е извършила и двете
деяние това по чл.255 ал. 1 т.2 и по т.7
НК , но словно е описано деяние, което касае единствено т.7 на чл.255
ал.1 НК Това е съществено нарушение на на процесуалните правила, довело до
ограничаване правото на защита на обвиняемата, тъй като тя не може да разбере точно в какво престъпление е обвинена
. Това процесуално нарушение е отстранимо
по характер, но това следва да стане в стадия на досъдебното
производство.
Доколкото обвинението е
за продължавана престъпна дейност по смисъла на чл.26 ал.1 НК , съгласто
Раздел VIII на ТР № 3 от 15.02.1971 г. НД 32/70 година на ОСНК на ВС на Р България и предвид естеството на
единното продължавано престъпление, което винаги се състои от няколко единични
деяния, органите на предварителното
производство прокуратурата и съдът са
задължени да установят и да посочат мястото и времето когато е извършено
всяко едно отделно деяние от състава на продължаваното престъпление. В настоящия случай, нито в диспозитива на
обвинителния акт, нито в постановлението за привличане в качеството на
обвиняем, са конкретизирани отделните
престъпни деяния, които държавното обвинение счита, че са част от продължаваното престъпление. Не
са конкретизирани по време по място и по начина на извършването и по престъпния
резултат. Нарушено е правото на защита, ако държавното обвинение не посочи за
всяко едно от конкретните деяния какви действия по време и място е извършила обвиняемата. Това обстоятелство е
обвързано с настъпването на крайния срок за подаване на инкриминираните данъчни
декларации.
Безспорно
времето и мястото на извършване на отделните деяния са съществени признаци от
състава на престъплението. По този повод съдът установи, че на на л.11 от
обвинителния акт за периода 01.04.2010г- 30.04.2010г. , прокурора е посочило
място на подаване на данъчната декларация ТДНАП Бургас, същевременно на същия
лист /гръб/ се твърди, че престъплението е извършено в гр. Сливен. Същото се
отнася и до диспозитива на обвинителния акт, където като местоизвършване на
престъплението е посочен град Сливен. По повод на посоченото противоречие,
липсва становище на прокуратурата , а това винаги води до ограничаване правата
на обвиняемата , с оглед възможността за защита.
Неяснота съществува и относно периода на извършване на продължаваното
престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 пр.1 т.6 пр.2 и т.7 вр. чл.26 ал.1 НК.
В диспозитива е посочен период „от м.
септември 2009г. до м.май 2010г., като за обвиняемата е оставено
да гадае дали се касае до началото или до края на съответните месеци. Това е
така , защото в обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени факти с
различни срокове на периода – например на стр. 2 е посочено, че ревизирания
период на „Евроком“ ЕООД, касае данъчни задължения за период 01.07.2009г –
30.04.2010г. От друга страна по пункт 1 на обвинението, в обстоятелствената
част се сочи период 01.10.2009г- 31.10.2009г., а по пункт 3 за период от
01.04.2010г- 30.04.2010г.
На следващо място, съществуват неизяснени противоречия относно друг
съществен, обективен признак от състава на престъплението. За използваните
инкриминирани документи / фактури / , прокурорът е използвал различни правни
квалификации – като неистински документи и такива с невярно съдържание,
характеризиращи техните пороци. На стр.3 по повод на инкриминираните данъчни
фактури се твърди , че в нарушение на Закона за счетоводството са били
използвани неистински фактури и такива с невярно съдържание, без да се
конкретизират. Относно фактура №88/23.07.2009г. на стр.5 от обвинителния акт е
посочено от прокурорът, че се касае за използван неистински документ. Пак по
повод на тази фактура на стр.7 от обвинителния акт е прието за доказано, че
няма осъществена сделка, което дава основание за извод свързан с документ с
невярно съдържание. На същата страница от обвинителния акт , за фактура
1/07.01.2010г. се изказва предположение, че тя е неистинска.
За фактури №№ 39/12.04.2010г.,41/13.04.2010г.,42/15.04.2010г.
и 43/16.04.2010г. прокурорът, на стр.11
от обвинителния акт, е приел, че не са подписани от издателя им Ц., което ги
характеризира като неистински. Относно тези фактури на същата страница
прокурорът твърди, че са с невярно съдържание. Това твърдение впрочем се
установява за всички посочени по горе инкриминирани документи в диспозитива на
обвинителния акт. Тези противоречия , касаещи съществен признак от състава на
престъплението, дават основание на съда да прецени, че са нарушени права на
обвиняемата, свързани със правилно организиране на защитата , тъй като
обвинението е неясно. Свързано с казаното, доколкото в чл.255 ал.1 т.6
законодателят е посочил документи с порок, касаещ неистинност, невярно съдържание
и преправка, е отнесъл горните пороци към конкретни обстоятелства - изрично
посочени и между тях отсъства това, фигуриращо в диспозитива на обвинителния
акт – „.. като доказателство, че са сключени сделки..“ Естествено, на
обвиняемият му остава да гадае, за кой от посочените три случая, цитирани в нормата се отнася извода
на прокурора – упражняване на стопанска дейност, водене на счетоводство или
представяне на информация пред различни органи. По този начин се препятсва
организиране на защитата на обвиняемия.
Съдът констатира и други противоречия и неясноти в становището на
прокурора, касаещи различни елементи от фактическата обстановка, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, а както е известно той следва да я
очертае непротиворечиво, с което да зададе и правната рамка по същия начин.
Неясно и двойствено е например отношението на прокурора , когато приема отделни
сделки за недействителни , предвид това , че липсват отделни документи , които
да ги характеризират като такива. В пункт 3 от обвинителния акт , прокурорът не
приема като действителна сделката по фактура №39/12.04.2010г, защото липсват
приемо - предавателни протоколи за извършена работа, но независимо, че за
фактури №№ 41/13.04.2010г., 42/15.04.2010г, и 43/16.04.2010г съществуват такива
протоколи, отново е решено, че сделките са недействителни, тъй като не са
установени банкови документи, удостоверяващи плащане. Това становище на
прокурора, не е мотивирано и разяснено, което препятства организиране защитата
на обвиняемата. Нещо повече, не е ясно , защо липсата на плащане по една сделка
я прави недействителна.
Некоректно е очертано и становището на прокурора по повод описаните
банкови операции в обвинителния акт. Не се разбира , защо те са приети за
фиктивни и обслужващи престъпната цел на обвиняемата, като същевременно са
удостоверени с надлежни банкови документи. Некоректни и с неясен характер са
описаните обстоятелства, по повод дейността на клона на „Общинска банка“ АД
клон „Триадица“ и банковата служителка -
свидетелката Д.. И тъй като на посоченото лице , въпреки изразените подозрения,
не е повдигнато обвинение, съдът намира, че обвиняемата е възпрепятствана да
организира правилно защитата си по повод тези факти.
Съдът констатира, че и за други елементи от фактическата обстановка може
да се претендира за некоректно посочени периоди. Например при сравнение на
касовата наличност на инкриминираната фирма , досежно фактура № 41/13.04.2010г
се прави съпоставка с проверка на касовата наличност за период 01.01.2009 –
30.06.2009г. Това обстоятелство се наблюдава при всички случай на подобно
сравнение относно другите инкриминирани документи / фактури № 42 и №43/. От
своя страна , то също е от значение за правилното организиране на защитата на
обвиняемата.
Може да се желае повече от обвинителния акт, при използване на отделни
изрази, характеризиращи престъплението – например на много места е използван
изразът „ невярно деклариране“, а в посочения състав на престъплението,
законодателят не го е употребил, като признак. Само по себе си декларирането,
като действие, не може да е вярно или невярно, такова може да е съдържанието на
съответния документ .
Неясно е отношението на прокурорът към свидетелката К., която на
практика е подавала инкриминираните данъчни декларации. Тъй като това обстоятелство е важно, касаещо съществен признак от престъплението,
само позоваването на надлежно упълномощаване не е достатъчно. Прокурорът
е следвало разгледа правната същност на упълномощаването като едностранна правна сделка и да даде отговор на свързаните с това въпроси, създават ли се задължения за пълномощника и може ли
упълномощителят да прехвърли нему свои задължения (в т см. вж. Р 314-2011-I).
Не е разгледал съответните данъчни закони, регулиращи обществените отношения по
установяване и плащане на данъчни задължения, както и кръга от данъчно
задължените лица.
В този смисъл Решение № 51 от 9.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1916/2014 г., II н. о.,
НК, докладчик съдията Бисер Троянов. Суверенно
право на прокурорът е да прецени същността на обвинението, но в конкретния
случай, за да се осъществи правилно защитата на обвиняемия е необходимо да се
изрази становище , дали се касае за посредствено извършителство при ползване на
заблудено лице, или липса на каквато и да е съпричастност към престъплението,
от страна на свидетелката К..
Предвид горното , съдът приема, че на досъдебното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения, отстраними по същността си, довели
до ограничаване процесуалните права на обвиняемия свързани с това да разбере
обвинението и да организира защитата си, поради което и на
основание чл.249 ал.1 вр.чл.248 ал.1 т.3 пр.1 съдът
О
П Р Е Д Е Л И: № 77
ПРЕКРАТЯВА
СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО по НОХД 1190/17г. по описа на Окръжен съд Бургас.
На основание
чл.249 ал.2 НПК ВРЪЩА д.п.52/2012г. на Окръжна прокуратура Бургас, за
изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената частна определението.
Определението
подлежи на обжалване или протестиране по реда на Глава 22 НПК в седмодневен
срок от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
На основание
чл.248 ал.6 НПК, председателят на съдебния състав обяви определението в
присъствието на страните – подсъдимата, защитника и прокурора, като им разясни
правата за обжалване на определението.
Протоколът
е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието
приключи в 11.00 часа.
СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: