Решение по дело №3726/2018 на Районен съд - Бургас

 

                                               Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер   1281                                     23.05.2019г.                                          град Бургас

                         

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                            шести граждански състав

На  единадесети април                                                 през две хиляди и деветнадесета  година

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Радостина Петкова  

 

                                                                                                                                                                                                                                                                

Секретар  Илияна Гальова

като разгледа докладваното от съдия Радостина Петкова

гражданско дело номер 3726 по описа за  2018 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по исковата молба на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С, ж.к. „М“, бул. „Б“ № , бл., вх., подадена чрез юрисконсулт Р. И с която е предявил срещу ответникът М.П.П., ЕГН:*********, с постоянен адрес: *** обективно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК за приемане за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца сумата от 1296.90лв. –главница, дължима по договор за потребителски кредит № **********/22.04.2015г. и анекса към него от 24.11.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –28.12.2017 г. до окончателното й плащане, за които суми ищецът се е снабдил със заповед № 108 от 08.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 9602/2017г. по описа на БРС. Претендира присъждане на направените по делото и в заповедното производство разноски. Aнгажира доказателства.

            В исковата молба се твърди, че между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключения помежду им договор за потребителски кредит № № **********/22.04.2015г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника паричен заем в размер на 1500 лв. със срок за погасяване на 24 месечни вноски от по 92.73 лв., всяка платима на 22-ро число на всеки текущ месец при годишен лихвен процент от 41.17 % /0.11% на ден/, при ГПР от 49.90 %, като ответникът се е задължил да върне общо сумата от 2225 лв. Ищецът е посочил също, че съгласно избран и закупен от ответника пакет от допълнителни услуги, последният дължи на ищеца възнаграждение в размер на 982.56лв., платимо на вноски в размер на 40.94 лв., като общото задължение на ответника към ищеца по договора за кредит  възлиза в размер на 3208.08 лв. с месечна вноска от 133.67 лв. В исковата молба се твърди, че на 24.11.2015г. между страните е подписан анекс към договора за кредит за отпускане на допълнителни средства в размер на 320.37 лв., платима на 7 вноски, като срокът на кредита е увеличен на 31 месеца. Сочи се, че към анекса е сключено споразумение за пакет от допълнителни услуги в размер на 972.04 лв.. С оглед това общо дължимата сума по кредита е в размер на 3173.74 лв., платима за срок от 31 месеца съгласно нов коригиран погасителен план. Ищецът сочи, че общо дължимата сума по креита е 4109.43 лв., като ответника е погасил 21 пълни месечни вноски и една непълна вноска в общ размер от 2812.53 лв., с която е платила част от номинала на задължението си по кредита и сумата 2.77 лв. за погасяване на лихвите по т. 12.1 от общите условия към договора за кредит. Ищецът сочи, че на основание т. 12.3 от договора –поради просрочие на една месечна вноска с повече от 30 дни е обявил предсрочна изискуемост на кредита, считано от 02.05.2017г., като е прекратил същия автоматично, за което е изпратил уведомление до ответника. Ищецът твърди, че след прекратяване на договора ответникът му дължи всички вноски по погасителния план, включващи и възнаграждението по закупения пакет от допълнителни услуги, възлизащи в размер на исковата сума от 1296.90лв., чиято дължимост претендира да бъд е установена в настоящото производство. Aнгажира доказателства. В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, депозира писмена молба, с която поддържа исковете си и моли съдът да ги уважи. Претендира присъждане на разноските по делото, в т.ч. и по заповедното производство.

В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответницата М.П.П., чрез назначения й по реда на чл. 46, ал. 7 от ГПК особен представител адв. С.Й. е депозирала писмен отговор, с който моли за отхвърляне на исковете, за което излага съображения. Не са направени доказателствени искания. В съдебно заседание ответникът, чрез назначения му особен представител поддържа писмения си отговор и моли съдът да отхвърли исковете.

Бургаският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното:

            Предявени са обективно съединени искове по искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК.

 Със заповед заповед № 108 от 08.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 9602/2017г. по описа на БРС е разпоредено ответникът М.П.П. да заплати на ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД сумата от 1296.90лв. –главница, дължима по договор за потребителски кредит № **********/22.04.2015г. и сумата от 13.47 лв. – лихва за забава, дължима за периода от 23.02.2017г. до 02.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –28.12.2017 г. до окончателното й плащане, както и направените в заповедното производство разноски по чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК в размер на76.21лв.

В изпълнение на разпореждане, дадено на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК в заповедното производство в указания едномесечен срок по чл. 415 от ГПК ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение за главницата и законната лихва, по които искове е образувано настоящото дело. Досежно вземането за лихвата за забава от 13.47 лв. ищецът изрично е заявил, че не предявява иск по чл. 422 от ГПК.

По делото е представен сключен между страните писмен договор за потребителски кредит договор за потребителски кредит № **********/22.04.2015г., по силата на който ищецът е предоставил на ответния кредитополучател паричен заем в размер на 1500 лв. със срок за погасяване на 24 равни месечни вноски от по 92.73 лв., платими на 22-ро  число на всеки текущ месец /съгласно приложения и подписан от ответника погасителен план/ при годишен лихвен процент от 41.17 % /0.11% на ден/ и ГПР от 49.90 %. Ответникът се е задължил да върне на ищеца общо сумата от 2225.52 лв., включваща главница от 1500 лв. и договорна възнаградителна лихва в размер на 725.52 лв. Отделно в договорът за кредит е посочено, че ответникът е избрал и закупил пакет от допълнителни услуги на стойност 982.56 лв., която сума се е задължил да заплаща на вноски в размер на 40.94 лв. Така видно от съдържанието на договора за кредит и погасителния план към него общото задължение на ответника към ищеца по договора за кредит  възлиза в размер на 3208.08лв. с обща месечна вноска от 133.67 лв., включваща главница, лихва и вноска по пакета от допълнителни услуги.

С допълнителен анекс от 24.11.2015г. към договора за кредит от 22.04.2015г. ищецът е предоставил в заем на ответника сумата в размер на 320.37 лв., като са постигнали съгласие, че дължимата сума след отпускане на тези допълнителни парични средства е 2201.70 лв., платима на 7 месечни вноски, вследствие на което  срокът на договора е продължен и същият е станал 31 месеца, като ответницата се е задължила да погасява кредита чрез плащане на месечна вноска от 133.67 лв. за срок от 31 месеца, включваща главница и договорна лихва от общо 92.43 лв. и 40 лв. – вноска по закупения пакет допълнителни услуги, като цялото задължение е станало в размер на 3173.74 лв. Към анекса е изготвен нов погасителен план, подписан от ответника. Към договора има приложени общи условия, подписани от ответника.

Възникналото между страните в писмена форма заемно облигационно правоотношение и анекса към него за допълнително предоставената в заем сума има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на сега действащия ЗПК, поради което за същото са приложими разпоредбите на този закон.

Съдът намира, че на първо място следва да се извърши преценка за валидността на договора за заем и едва при извод за неговата действителност да се произнесе по материалноправните въпроси, свързани с предсрочната изискуемост, още повече, че действителността на сделката, от която за ищецът извлича вземанията си съдът следи служебно.

След извършена служебна проверка досежно клаузите за предоставените на ответния кредитополучател допълнителни услуги, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 10а от ЗПК дава възможност на кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като ал. 2 забранява на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В чл. 10а, ал. 3 от ЗПК законодателят е установил също забрана кредиторът да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие, като съгласно ал. 4 видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

Видно от представеното към договора за потребителски кредит споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, заплащането на уговореното възнаграждение в размер на 982.56лв. се дължи при предоставяне от кредитора по искане на клиента и при изпълнението на посочените в общите условоя изисквания на една или всички от посочените услуги – приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

Съдът намира, че от данните в споразумението за допълнителни услуги е видно, че предоставената услуга по т. 1 касае действия по предоставяне на кредита, а по т. 2, т. 3 и т. 4 няма предоставена услуга, а възможност за предоставяне на такава, т. е. заплаща се предварително цена за услуга, която не е предоставена, без да е уговорено, че цената ще се плати при предоставяне на услугата, а по т. 5 също не се касае за предоставена услуга, а за условия по евентуално бъдещо кредитиране на клиента.

Не са направени твърдения и не са представени доказателства за реално извършване на услуги, които да попадат в приложното поле на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. При анализ на текста на споразумението и общите условия съдът намира, че посочените по-горе услуги в споразумението, озаглавени като „допълнителни“, нямат характер на такива, доколкото същите са пряко свързани със самото задължение по кредита, вкл. и отлагане плащане на погасителна вноска, т.е. за промяна на погасителния план, от каквато възможност се е възползвал ответника – видно от данните по делото. В тази връзка следва да се отбележи, че за допълнителни услуги следва да се считат, които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните /предоставяне на парична сума и връщането й/, като например издаването на удостоверения, справки и т. н. При така уговорените услуги, съдът приема, че не се касае за допълнителни такива, поради което и уговореното за тези услуги възнаграждение всъщност представлява такса за действия, свързани с управлението на кредита, а събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита е изрично забранено съгласно нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, с оглед на което споразумението за допълнителни услуги се явява нищожно поради противоречие с императивна правна норма.

Отделно от това следва да се отбележи, че в процесния договор в противоречие с императивното правило на чл. 10, ал. 4 от ЗПК за различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение в размер на 982.56лв лв. / близко по стойност с размера на отпуснатия кредит 1500 лв. / без да е уточнено всяка от услугите на каква конкретна стойност е. Заплащането на това възнаграждение от потребителя е посочено, че е предварително и е уговорено, че се дължи само за „възможността за предоставянето“ на изброените по-горе услуги, като е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от ответника. При това положение в случая кредитополучателя следва да заплаща цена на тези услуги при подписване на договора, но на практика получаването на съответната услуга зависи от волята на кредитора, като освен това няма уговорка в случай, че услугите не бъдат използвани, това да доведе до връщане и/или намаляване на цената на този пакет услуги. Затова, така уговореното възнаграждение за пакет от допълнителни услуги противоречи и на добрите нрави, тъй като се дължи и в хипотеза на непредоставена насрещна еквивалентна на възнаграждението престация от кредитора. Освен това както беше посочено по-горе възнаграждението за допълнителни услуги е в размер близък с размера на кредита, което поставя в неравноправно положение потребителя и с това съдът намира тази уговорка за противоречаща на добрите нрави, като самостоятелно основание за нищожност. С оглед на изложеното съдът намира, че споразумението е и неравноправно по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.

Предвид горното съдът намира, че споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е нищожно, поради противоречие с императивна правна норма /чл. 26 от ЗЗД/ – чл. 10а от ЗПК. Ето защо за ответникът не са възникнали твърдените от ищеца вземания за дължимост на твърдените задължения по нищожното допълнително споразумение.

В останалата част и след извършена служебна проверка, съдът намира, че процесния договор за потребителски кредит валидно е обвързал страните по делото, тъй като е сключен при спазване на изискванията на ЗПК, в т.ч. и в съответствие с императивните  изисквания на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9  и чл. 19, ал. 4от ЗПК, като не се  откриха наличието на сочените от ответната страна неравноправни клаузи по смисъла на чл.24 от ЗПК вр.  с чл. 143-148 от ЗЗП.

Ищецът твърди, че ответникът е погасил  21 пълни  вноски и частично 22-рата вноска в общ размер от 2815.30 лв., поради което с оглед забавеното плащане на една месечна вноска е обявил настъпване на предсрочна изискуемост на цялото дължимо и непогасено вземане по договор за кредит, считано от 02.05.2017г. на основание на т. 12.3 от общите условия към договора за кредит.

Следва да се отбележи, че независимо, че в исковата сума, освен дължимия остатък на стойността на предоставената в заем сума, в нея са включени и още две вземания - за възнаградителна лихва и за възнаграждение за допълнителен пакет услуги, последното от които е нищожно.

Съгласно посочената договорна клауза на т. 12.3 от общите условия към договора за кредит в случай, че длъжника просрочи една месечна вноска в повече от 30 календарни дни настъпва автоматично прекратяване на договора за кредит и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът да изпраща до длъжника уведомление, покана, предизвестие или други.

При тълкуване с цел установяване точният смисъл на приложимите в случая норми, разяснен с Тълкувателно решение № 4/2013 г.,ОСГТК на ВКС касаещ банките, съдът намира, че така дадените разяснения следва да намерят приложение и по отношение на процесното договорно правоотношение, кредитор, по който е небанкова финансова институция по смисъла на  ЗКИ, включително поради това, че няма основание потребителите на кредит, регулиран от ЗПК да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от потребителите на банков кредит /така и в определение № 135 от 15.02.2016 година на ВКС по търг. дело № 3730/2014 година, ІІ т.о., определение № 130 от 10.02.2016 година на ВКС по търг. дело № 1518/2015 година, І т.о., решение № 114 от 07.09.2016 година на ВКС по търг. дело № 362/2015 година, ІІ т.о./.

 Съдът приема, че горепосочената клауза съдържа противоречие в уговорката относно предсрочната изискуемост, тъй като от една страна е посочено, че такава следва да бъде обявена, а от друга, че не е нужно уведомяване на длъжника за обявяването й. Това означава, че в случая посочената клауза не установява твърдяната от ищеца автоматичната предсрочна изискуемост, тъй като не може такава да бъде обявена, т.е. оповестена, без да бъде уведомен длъжника. Затова съдът счита, че клаузата на т. 12.3 от общите условия установява правото на кредитора да обяви предсрочна изискуемост при посочените в нея предпоставки, като за да произведе действието си, обявената предсрочна изискуемост следва да бъде съобщена на длъжника.По делото е представено писмено уведомление от ищцовия кредитор до длъжника съгласно т. 12.3 от общите условия към договора за кредит, но няма данни същото да е връчено на ответния длъжник преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.  Тъй като по делото липсват доказателства ищецът да е уведомил ответника за настъпване на предсрочната изискуемост преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, следва да се приеме, че такава не е настъпила, от което следва извода, че ответника дължи само задълженията с настъпил съгласно договора падеж.

Такова разрешение е прието съгласно задължителните указания в Тълкувателно решение № 8/2017 г. на ОСГТК, като е постановено, че е допустимо предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за кредит, поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, като предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на СПН, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

В процесния случай съгласно последния погасителен план задълженията по договора за заем след подписване на анекса към него, дължимите 31 месечни вноски от по 92.73 лв., последната от 71.20 лв., възлизащи в общ размер от 2853.10 лв. /включващи предоставената в заем сума - главница 1820.37 лв. и договорна възнаградителна лихва от 1032.73 лв. / е следвало да бъдат погасени към 22.11.2017г., т.е. дължимите вноски по договора за заем и анекса към него са с настъпили към настоящия момент падежи.

 С оглед признанието на ищеца, че ответника е заплатил сумата от общо 2815.30 лв., следва, че с тази сума ответника изцяло е изплатил първите 30 вноски за главница и възнаградителна лихва от по 92.73 лв.,възлизащи в общ размер от 2781.90 лв., като е останала дължима последната 31 -ва вноска в размер на 71.20 лв., от която 66.62 лв. –главница и 2.29 лв. лихва, които суми няма данни да са платени от ответника.

Предвид гореизложеното следва, че искът за дължимост на главницата по договора за заем и анекса към него се явява частично основателен до размера на неплатената последна 31-ва вноска за главница в размер на 66.62 лв., ведно с претендираното акцесорно вземане за законна лихва, считамно по подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 28.12.2017г. до окончателното й изплащане, като в останалата част над уважения дължим размер от 66.62 лв. до претендирания размер от 1296.90 лв. искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли, ведно със законната лихва.

Съгласно т. 12 ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените в настоящото и в заповедното производство разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение по чл. 25, ал. 1 вр. с ал. 2 от НЗПП, възлизащи в общ размер от 33.51 лв., изчислени съразмерно в уважената част от исковете.

            Мотивиран от горното, Бургаският районен съд,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.П.П., ЕГН:*********, с постоянен адрес: ***, че на основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК същата ДЪЛЖИ на ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С, ж.к. „М“, бул. „Б“ № , бл., вх., сумата от 66.62лв. /шестдесет и шест лева и шестдесет и две стотинки/ – главница, дължима по договор за потребителски кредит № **********/22.04.2015г. и анекса към него от 24.11.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от 66.62 лв., считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –28.12.2017г. до окончателното й плащане, за които суми ищецът се е снабдил със заповед № 108 от 08.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 9602/2017г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ в останалите части исковете за дължимост на главницата над уважения размер от 66.62 лв. до претендирания от 1296.90 лв., ведно със законната лихва върху отхвърлената главница, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –28.12.2017г г. до окончателното й плащане.

ОСЪЖДА М.П.П., ЕГН:*********, с постоянен адрес: ***,, ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С, ж.к. „М“, бул. „Б“ № , бл., вх.,на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 вр. с ал. 2 от НЗПП съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК направените разноски в настоящото исково производство и в заповедното производство по ч.гр.д. № 9602/2017г. по описа на БРС,  в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 33.51лв. / тридесет и три лева и петдесет и една стотинка/, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение в останалата част над присъдените размери.

Решението може да се обжалва пред Бургаският окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                      

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Радостина Петкова

                                                              Вярно с оригинала: З.М.