№ 299
гр. Пазарджик, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно
наказателно дело № 20225220200682 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Н. М. от гр.П., ЕГН: ********** против
Електронен фиш серия К, № 5424837 на ОД на МВР - Пазарджик, с който на
основание чл.189, ал.4 от ЗДП във вр. с чл.182 ал.2, т.3 от ЗДП и за нарушение
на чл.21 ал.1 от ЗДП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 (сто)
лева.
В подадената жалба се твърди наличие на процесуална и материална
незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска. Твърди се, че
санкционирането с ЕФ посредством използване на мобилно АТСС било
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява и не изпраща
процесуален представител.
За ответника по жалбата – ОД на МВР Пазарджик, редовно призована, не
се явява представител. Постъпило е писмено становище, с което се иска ЕФ да
се потвърди. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
1
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
след като обсъди събраните по делото доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
С обжалвания ЕФ жалбоподателя в качеството си на законен
представител на ИНДУСТРИАЛ РЕМОНТ СТРОЙ ЕООД е санкциониран за
това, че на 01.11.2021 година в 16,46 часа, в област Пазарджик на АМ
„Тракия”, км. 66+500, в посока на движение от гр.София към гр.Пловдив, е
управлявал товарен автомобил „БМВ Х 6 Х ДРАЙВ 40 Д” с ДК № *****,
като се е движил с превишена скорост от 165 км/ч, при максимално допустима
за движение извън населено място и по автомагистрала от 140 км.час.
Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано техническо
средство: мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с номер 652. Системата
отчела движение със скорост от 170 км/час, т.е. превишение на скоростта с 30
км/ч, но от това превишение били извадени 3%, т.е. 5,1 км/ч, закръглено на
5,00 км/ч, каквато е била възможната технически допустима грешка на
техническото средство при засичане на движение със скорост над 100 км.час,
което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишението от 25
км/час.
Въз основа на така констатираното бил издаден атакувания ЕФ. Срещу
ЕФ е подадена жалба от санкционираното лице чрез АНО до съда, като
липсват доказателства кога ЕФ му е връчен. Предвид липсата на възражения
за просрочие на жалбата от страна на ОДМВР - Пазарджик, съдът приема че
жалбата е подадена в законовия 14-дневен срок, поради което е процесуално
допустима.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е
неоснователна.
В хода на административно наказателното производство по безспорен
начин се доказа факта на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя
по чл.21, ал.1 от ЗДП.
В обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената от
законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189, ал.5
от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за
2
лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление
на МПС, въз основа на които да се анулира издадения фиш. До момента не се
твърди такива действия да са били предприети от страна на жалбоподателя,
поради което с оглед нормата на чл.188, ал.2 от ЗДвП, правилно е бил
санкциониран в качеството му на законен представител на ИНДУСТРИАЛ
РЕМОНТ СТРОЙ ЕООД –ползвател на процесното лизингово МПС.
Съдът констатира, че в процедурата по издаването на ЕФ не са допуснати
съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен
правилно.
Съгласно чл.189, ал.4 изр.първо от ЗДП: „При нарушение, установено и
заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен
за съответното нарушение”. Анализа на тази разпоредба налага извода, че
когато е налице нарушение, установено и заснето с техническо средство,
тогава се издава електронен фиш - в отсъствие на контролен орган и на
нарушител. С оглед на това не са налице никакви, дори и служебно установени
нарушения на процесуалните правила при издаване на ЕФ. Издаденият ЕФ
съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДП. В разпоредбата на чл.189, ал.8,
изр.2-ро от ЗДП е посочено, че когато изпраща жалбата против ЕФ в съда,
директорът на съответната структура на МВР или оправомощено от него лице
я изпраща заедно с цялата преписка, като в съпроводителното писмо посочва и
доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и
информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските
координати, действащото ограничение на скоростта по чл.21, посоката на
движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо
средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Всичко
това е сторено по настоящото дело. Отделно от това и в самия ЕФ е било
посочено, че скоростта е била измерена с автоматизирано техническо средство:
мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с номер 652. Също така мястото
на нарушението - 66-тия километър плюс 500 метра на магистрала „Тракия”,
посоката на движение – от град София към гр.Пловдив, също са били
описани недвусмислено в ЕФ.
Видно е също така, че ЕФ е издаден в рамките на материалната и
териториална компетентност на своя издател. Негово съдържание съответства
3
на изискванията на чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДП, т.е. отразява териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което
съвпада с данните от техническото средство, изведени на фотос от заснетия
клип. Описано е нарушението по време, място и констатирано превишение на
скоростта. Дори в ЕФ да не беше посочена посоката на движение на л.а., то
това щеше да е без всякакво значение и по никакъв начин не би накърнило
правото на защита. Разминаването между скоростта, която се сочи като
измерена по данните от клипа, изведен във фотоса и възприетата като
установена в ЕФ се отдава на редуцирането й, предвид възможността за
допустима техническа грешка от 3%, която е отчетена в полза на нарушителя.
Посочена е нарушената разпоредба на ЗДвП (чл.21, ал.1), както и наложената
глоба по размер, място, начин и срок на плащане.
Като се има предвид моментната фотоснимка от целия видеоклип,
придружаваща ЕФ, имаща статут на веществено доказателствено средство по
смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДП, може да се заключи, че видеоклипа, заснет от
техническото средство, с което е било регистрирано нарушението е изготвен в
съответствие с техническите изисквания и е валиден. Фотосът е изведен в
съответствие с изискванията на производителите, съдържащи се в публично
достъпна инструкция за експлоатация на техническо средство.
Визираните реквизити в горната част на фотоса напълно съответстват на
възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението.
Установява се посока на измерване, видно от стрелката, която напълно съвпада
с посоката на движение на МПС. Засичани са били приближаващите се
автомобили. Отчетената скорост е на процесния автомобил, а не на друг лек
автомобил, т.к. камерата е насочена и е засекла автомобила, движещ се в
лявата лента, като на известно разстояние пред и зад него няма друг автомобил,
т.е. не се поражда съмнение, че засечената скорост може да е друг автомобил.
В случая категорично е засечено единственото МПС в лявата лента, т. е.
автомобила, ползвател на който е представляваното от жалбоподателя
търговско дружество ИНДУСТРИАЛ РЕМОНТ СТРОЙ ЕООД.
Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване
на скоростта и към момента на установяване на нарушението е било
технически изправно, което се установява от приетите като писмени
доказателства удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
4
10.02.4835 издадено от БИМ и протокол от проверка за техническа изправност
№ 7-26-21/06.10.2021 г.
С оглед изложените съображения, съдът намира, че правилно е била
ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя.
Ето защо обжалвания ЕФ следва да бъде потвърден.
Що се касае до възраженията, че санкционирането с ЕФ посредством
използване на мобилно АТСС било незаконосъобразно, то същите не са
основателни и не намират опора в законодателната уредба.
С измененията на ЗДП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът
беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на
ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на
нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а
съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДП: „Автоматизирани технически средства и
системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани
периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес”. Казано с други думи, контролният орган не се намесва в
работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го
позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. За всичко това се
съставя и протокол. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на
работния процес от контролния орган, т.е. той по никакъв начин не влияе на
процеса на самото измерване на скоростта от съответното АТСС, което
абсолютно независимо и на база вградения му софтуер и радар извършва
измерване, респ. заснемане и се констатира евентуално превишение. При това
положение е несъмнено, че нарушението се констатира в отсъствие на намеса
на контролния орган. Ето защо възраженията в жалбата, че използването на
мобилно АТТС изключвало отсъствието на контролни органи на мястото,
където се извършва и установява нарушението, поради което ЕФ бил издаден в
5
противоречие със закона, са изцяло неоснователни.
По изложените съображения, ЕФ като законосъобразен следва да бъде
потвърден.
При този изход на делото в полза на ОДМВР Пазарджик следва да се
присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение, което съда
определя на 80 лева, вземайки предвид ниската фактическата и правна
сложност на делото.
Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.2, т.5 от ЗАНН, РС -
Пазарджик,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 5424837 на ОД на МВР -
Пазарджик, с който на М. Н. М. от гр.П., ЕГН: ********** , на основание
чл.189, ал.4 от ЗДП във вр. с чл.182 ал.2, т.3 от ЗДП, във вр. с чл.21, ал.1 от
ЗДП е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева, като законосъобразен.
ОСЪЖДА М. Н. М. с ЕГН: ********** да заплати на ОД МВР-
Пазарджик, представлявана от директор, с административен адрес
гр.Пазарджик, пл. „Съединение“ № 3 юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6