Решение по дело №114/2019 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 41
Дата: 12 февруари 2020 г. (в сила от 4 септември 2020 г.)
Съдия: Виктор Динев Атанасов
Дело: 20197120700114
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 март 2019 г.

Съдържание на акта

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ … … …

 

град Кърджали, 12.02.2020 год.

 

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

Кърджалийският административен съд, ……………………... в открито ………….………...

съдебно заседание на трети декември ………………………………………………..……..…………….…..

през 2019/две хиляди и деветнадесета/ година, в състав:

 

                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВИКТОР  АТАНАСОВ

                                                                      

при секретаря ….……………….…………………………………. Павлина Петрова …………………………………

като разгледа докладваното от ............................. съдията Виктор Атанасов ....................... 

административно дело …………..... 114 ….......... по описа за …….………...... 2019 година ...

и за да се произнесе, взе предвид  следното:

 

   Производството е по реда на чл.145 и следв. от АПК, във връзка с чл.64, ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове/ЗУСЕСИФ/.

Образувано е по повод постъпила в съда жалба от община Крумовград, с адрес – ***, с ЕИК ***, ***, представлявана от С. К. М. – кмет на община Крумовград, против т.2 и т.3 от Решение №РД-02-360-253 от 21.02.2019 год., издадено от заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган/УО/ на Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020/ОПРР/, за отказ за извършване на верификация и плащане на разходи по сключения на 07.10.2016 год. Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП), между МРРБ и община Крумовград.

Жалбодателят заявява в жалбата, че в законоустановения срок обжалва посоченото решение, тъй като счита, че същото е незаконосъобразно, необосновано и издадено в противоречие с целта на закона, в частта му, с която на бенефициента не се верифицират разходите, посочени в т.2 и в т.3 от същото, като сочи, че с процесното решение на УО на ОПРР, съгласно посочените суми в т.2 и т.3, не се верифицират разходи в размер на *** лева, а именно: по т.2 - не се извършва верификация и плащане на разходи в размер на *** лева  (***  лева  и   ** ст.), а по т.3 - не се извършва верификация и плащане на разходи в размер на *** лева (*** лева). Сочи се, че като мотиви за отказа за верифициране на разходите, посочени в т.2 и т.3 на процесното решение, се посочвало неспазване на референтните стойности, съгласно указания за спазване на референтни стойности за допустимите дейности при изпълнение на проекти за енергийна ефективност, предоставени на бенефициента с писма на Управляващият орган на ОПРР с Изх.№***/*** год. и Изх.№***/*** година. Жалбодателят заявява в жалбата, че за община Крумовград, като бенефициент, е налице правомерен и обоснован правен интерес от съдебно обжалване на решението за отказ от верификация, тъй като с процесното решение се засягат неговите права и законни интереси, доколкото за отказа от верификация не са налице нито правни, нито фактически основания, обосноваващи налагането му. В жалбата се сочи, че в обжалвания акт се навеждат твърдения, че отказът от верификация и плащането на разходите по т.2 и т.3 от процесното решение е поради липса на предвидените условията в чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл.20 и чл.84 от Общите условия към сключения на 07.10.2016 год. Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ между МРРБ и община Крумовград и че управляващият орган възприел, че е налице неспазване на предварително обявено условие, а именно указания за спазване на референтни стойности за допустимите дейности при изпълнение на проекти за енергийна ефективност, които Управляващият орган на ОПРР е предоставил на бенефициента с писма с Изх.№***/*** год. и Изх.№***/*** год., като жалбодателят счита, че са неправилни така направените изводи от страна на Управляващия орган. В жалбата са изложени подробно фактите във връзка с кандидатстването на община Крумовград, като бенефициент, за предоставяне на БФП №BG16RFOP001-2.001 „Повишаване на енергийната ефективност на многофамилни жилищни сгради в ***”, по сключването на Административен договор за БФП по процедура BG16RFOP001-2.001 с №РД-02-37-173, между страните - община Крумовград и УО на ОПРР 2014-2020 год. на 07.10.2016 год., към който, неразделна част било и одобреното от МРРБ проектно предложение, ведно с одобрения от МРРБ бюджет, както и по неговото изпълнение, като са развити аргументи и съображения в насока за неправилност на изводите на УО ОПРР. Жалбодателят счита, в крайна сметка, че с отказа да бъдат верифицирани разходите, съгласно т.2 и т.3 от процесното решение, МРРБ нарушава чл.76 от Общите условия към договор за БФП по процедура BG16RFOP001-2.001 с №РД-02-37-173, сключен между страните - община Крумовград и УО на ОПРР 2014-2020 год. на 07.10.2016 год., съгласно който текст ясно и категорично било разписано, кои разходи се считат за допустими по проекта, както и че с процесното решение и направения отказ за верификация, в частта му по т.2 и т.3, УО на ОПРР не е изпълнил задължението си съгласно разпоредбата на чл.78 от Общите условия към договор за БФП, съгласно която той е длъжен да извърши плащането съответствие с бюджета на проекта. Въз основа на изложените доводи и съображения, жалбодателят моли съда да отмени процесното Решение №РД-02-36-253 от 21.02.2019 год., издадено от Д. Н. - заместник-министър и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020 год. (УО на ОПРР), като незаконосъобразно, необосновано и издадено в противоречие с целта на закона, в частта му, с която на бенефициента не се верифицират разходите, посочени в т.2 и т.3 от решението, съобразявайки доводите, изложени в настоящата жалба и поради наличие на отменителните основания, визирани в чл.146 от АПК.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбодателят - община Крумовград, се представлява от редовно упълномощения си процесуален представител – адв.М. С. от АК – ***, който заявява, че поддържа изцяло жалбата, по изложените в същата подробни доводи и съображения. В съдебно заседание, в допълнение към изложеното в жалбата сочи, че счита, че правото на защита на доверената му община е нарушено, тъй като в обжалваното решение се цитира договор, който не е наличен по преписката. Твърди, че такъв договор между страните не е сключван, а е сключван друг договор, с друг номер. На следващо място сочи, че се цитират писма, послужили като фактическо и правно основание за издаване на обжалваното решение, които не били представени от административния орган, а отделно от това, не бил регистриран сигнал за нередност, съгласно Наредба за администриране на нередности по Европейски структурни и инвестиционни фондове, с което не била дадена възможност на община Крумовград да направи възражения, да участва в административното производство, както и да представи доказателства. Според процесуалния представител на жалбодателя, тези пороци сочели, че правото на защита на община Крумовград е ограничено, като същата била поставена в невъзможност да организира защитата си, а отделно от това, водели и до необоснованост на обжалваното решение, поради което община Крумовград го обжалвала изцяло. На следващо място твърди, че изложените фактически твърдения и основания в обжалваното решение били неверни и не отговаряли на фактическото положение. Поради изложеното, моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно, както и моли да бъдат присъдени направените разноски в полза на община Крумовград, съобразно списък, който представя в съдебно заседание, ведно с доказателства. В даден от съда срок представя и писмена защита, в която развива много подробни доводи и аргументи в насока за незаконосъобразност на оспореното решение за отказ за извършване на верификация и плащане на разходи по сключения на 07.10.2016 год. Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, между МРРБ и община Крумовград.

Ответникът по жалбата – заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган/УО/ на Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020/ОПРР/, редовно призован за съдебните заседания, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител – адв.Н. Д. В. от АК – ***, преупълномощена от адв. М. П. М., в качеството си на управляващ съдружник и представител на Адвокатско дружество „***” ***, която оспорва жалба и счита същата за неоснователна. В представени писмени молби по делото, същата моли съдът да постанови решение, с което да потвърди обжалваното Решение №РД-02-36-253/21.02.2019 год. на Д. П. Н., като заместник-министър на регионалното развитие и благоустройство и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж” 2014 - 2020, като правилно, мотивирано и законосъобразно. Моли, също така, да бъдат присъдени на ответника сторените в производството разноски за адвокатски хонорар, съгласно представен списък с разноски и доказателство за реално заплащане на хонорара. В последната от представените по делото молби излага съображения и доводи по съществото на спора, като моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата на община Крумовград, като отново моли да бъдат присъдени на ответника сторените в производството разноски за адвокатски хонорар, съгласно представен списък с разноски и доказателство за реално заплащане на хонорара.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно предвиждането на §1, т.1 от ДР на ЗУСЕСИФ, договорите за предоставяне на безвъзмездна финансова подкрепа със средства от ЕСИФ се признават за административни актове, като решенията във връзка с верифициране на разходите при междинните и окончателните плащания подлежат на оспорване по реда на АПК по аргумент от  чл.62, ал.1, във вр. с ал.3 и чл.27 от ЗУСЕСИФ. В процесното решение е посочено, че същото може да се обжалва пред АдмС –Кърджали, по реда на чл.145 и следв. от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на бенефициента, който срок е регламентиран в разпоредбата на чл.149, ал.1 от АПК. От представената извадка от система ИСУН 2020, ведно с кореспонденцията между община Крумовград и МРРБ в същата система/рег.номер *** в ИСУН 2020/л.192-л.193/, е видно, че оспореното Решение №РД-02-36-253/21.02.2019 год. на Ръководителя на управляващия орган на ОПРР е качено в системата на 21.02.2019 год., като на същата дата е отворено от община Крумовград и съответно, за дата на уведомяване следва да се приеме именно датата, на която документът е отворен от бенефициера - 21.02.2019 год., от което следва, че 14-дневният срок за обжалване на това решение изтича на датата 07.03.2019 год., присъствен ден - четвъртък. По делото е налична Товарителница с баркод *** на куриерска фирма „Еконт Експрес”/л.6/, с подател на пратката – община Крумовград и получател МРРБ – София, от която е видно, че жалбата е изпратена чрез същата куриерска фирма точно на датата 07.03.2019 год. и получена в МРРБ на следващия ден – 08.03.2019 год., регистрирана с Вх.№*** от *** год., видно от положения щемпел върху същата/л.7/. От изложеното следва, че жалбата е подадена в законоустановения 14 /четиринадесет/-дневен срок, като освен това, е подадена от лице, адресат на решението за отказ за верификация и плащане на разходи, за което лице, това решение създава неблагоприятни последици, тъй като засяга негови права и законни интереси, а именно – със същото, на това лице, в случая на община Крумовград, се отказва верификация и плащане на разходи в посочения в решението размер, по сключения от жалбодателя с МРРБ, административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от 07.10.2016 год. Ето защо съдът намира, че така подадената жалба е допустима – като подадена в срок и по предвидения в закона ред, в предвидената от закона писмена форма, с изискуемото се съдържание и от лице - надлежна страна, която с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването, поради което и следва да бъде разгледана по същество.

При съвкупната преценка и анализ на събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

В качеството си на кандидат бенефициент, община Крумовград е подготвила и подала проектно предложение за предоставяне на БФП №*** „Повишаване на енергийната ефективност на многофамилни жилищни сгради в ***”, като повод това проектно предложение, община Крумовград е получила писмо с Изх.№***/*** год. от УО на ОПРР 2014-2020 год., относно оценка на проектното предложение по процедура BG16RFOP001-2.001 „Енергийна ефективност в периферните райони”, което писмо е представено с административната преписка и прието като доказателство по делото/л.45-л.52/. Писмото съдържа констатации и забележки по подаденото проектно предложение, като в същото е посочено, че след сред преглед на формуляра за кандидатстване и представените документи е установено, че е необходимо доработване на предложението и детайлизиране, като са посочени и причините за това, описани в 10 точки със съответните  подточки. В т.8.3 от това писмо е указано, че съгласно Насоките за кандидатстване СМР на сградите, които обхващат ремонт и реконструкция на различни части на сградата/покрив, стени, стълбищни клетки и площадки, коридори, асансьори и др./, могат да бъдат финансирани, само ако с предложените мерки по проекта по ОПРР 2014-2020 сградата постигне най-малко клас на енергопотребление „С” и повече от 60% енергийни спестяващия и че изискването за повече от 60% енергийни спестяващия следва задължително да се спазва, когато описаните СМР не са пряко свързани с изпълнението на задължителните мерки за енергийна ефективност, но тези СМР са предписани в техническото обследване. Уточнено е, че класът на енергопотребление се определя на база на разхода на първична енергия, като според приложените сертификати за енергийни характеристики на сградите, обекти на интервенция, изчислените спестявания на база годишен разход на първична енергия при актуално състояние и годишен разход на първична енергия, след въвеждане на енергоспестяващи мерки, възлизат на както следва: за сградата, с адрес *** – 47.83%, *** – 46.75% и на *** – 49.26%. В писмото е указано, че в тази връзка, за горепосочените сгради могат да бъдат финансирани с безвъзмездна финансова помощ единствено задължителните енергоспестяващи мерки, задължителните мерки, свързани с конструктивното укрепване и мерките за осигуряване на достъпна архитектурна среда, тъй като съгласно представените сертификати за енергийни характеристики на сградите/отчитайки понижаването на годишното потребление на първична енергия от сградите/, с внедряване на предвидените ЕСМ се постигат по-малко от 60% енергийни спестявания, както и че всички останали мерки, включително описаните като задължителни в техническите паспорти на сградите извън конструктивното укрепване, не са допустими за финансиране с БФП и ако бъдат включени в проектното предложение, следва да бъдат финансирани със собствени средства.

По делото, в изпълнение на протоколно определение на съда, от ответника по жалбата е представено и е прието като доказателство в съдебно заседание и окончателното проектно предложение на община Крумовград, с отразена дата на постъпването му в ИСУН - 28.09.2016 год., с номер по ИСУН №*** „Повишаване на енергийната ефективност на многофамилни жилищни сгради в ***”, по процедура „Енергийна ефективност в периферните райони”, с код на процедурата BG16RFOP001-2.001, Приоритетна ос „Подкрепа за енергийна ефективност в опорни центрове в периферните райони”/л.261-л.274/, като в краткото описание на проектното предложение е посочено, че същото е насочено към повишаване на енергийната ефективност на многофамилни жилищни сгради в ***, както и че в него са включени три жилищни сгради, намиращи се на ***, *** и ***. На стр.13 от проектното предложение/л.273 от делото/ са описани характеристиките и състоянието на жилищния блок на ***, за който жилищен блок, с оспореното решение е отказано да бъдат верифицирани и платени разходите, в посочените в т.2 и т.3 от решението размери.

От приложената административна преписка се установява, че на 07.10.2016 год., между Министерство на регионалното развитие и благоустройствотоУправляващ орган на Оперативна програмаРегиони в растеж” 2014 – 2020 (ОПРР) – Главна дирекция „Градско и регионално развитите” и община Крумовград – бенефициент, е сключен Административен договор №***/*** год., за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програмаРегиони в растеж” 2014 – 2020, процедура на директно предоставяне BG16RFOP001-2.001 „Енергийна ефективност в периферните райони”, № от ИСУН – ***/л.63-л.67/. В чл.1 от този административен договор е посочено, че същият е сключен на основание чл.45, ал.2 от ЗУСЕСИФ, във връзка с постъпило проектно предложение ИСУН №*** „Повишаване на енергийната ефективност на многофамилни жилищни сгради в ***”, одобрено от Ръководителя на Управляващия орган на ОПРР 2014 – 2020, на датата 13.07.2016 год. (чл.45, ал.1, т.1 от ЗУСЕСИФ), а съгласно чл.2 от договора, ръководителят на Управляващият орган предоставя на бенефициера безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 1185319.81 лева, по Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020 год., Приоритетна ос 2 „Подкрепа за енергийна ефективност в опорни центрове в периферните райони”, процедура BG16RFOP001-2.001 „Енергийна ефективност в периферните райони”,  за изпълнение на проектно предложение *** „Повишаване на енергийната ефективност на многофамилни жилищни сгради в ***”. Редът и условията, при които се извършва заплащането, са уредени в Раздел ІV от договораПлащания, техническо и финансово отчитане, като в същия, в чл.15, т.1 е предвидено едно авансово плащане, в размер на *** лева, междинно/междинни плащания, съгласно чл.15, т.3 и окончателно /финално/ плащане, съгласно чл.15, т.4 от договора, а съгласно чл.18, това се извършва в срока по чл.62 от ЗУСЕСИФ, след одобряване/верифициране на документите/разходите в съответствие с изискванията на чл.125 от Регламент /ЕС/ №1303/2013 год. на Европейския парламент и Съвета при наличие на разполагаем лимит или след залагане на лимит по десетразядния код на Управляващия орган от страна на ДирекцияНационален фондна Министерство на финансите. В чл.13 от договора е предвидено, че окончателната сума на БФП по чл.2, т.2.1. се определя съобразно напредъка и изпълнението на проекта, представените разходи за възстановяване от бенефициента пред Управляващия орган и след проверка от Управляващия орган за спазване на разпоредбите на договора, Общите условия към Договора, представляващи Приложение Е2 и действащото законодателство, като по преписката са представени и са приети като доказателство и тези Общи условия от месец август 2016 год. към договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Региони в растеж” 2014 – 2020 год./л.68-л.78/.

На 04.09.2018 год., чрез ИСУН 2020, жалбодателят – община Крумовград, е подал Искане за плащане №*** по чл.60, ал.1 от ЗУСЕСИВ/л.102-л.103/, за окончателно плащане по административен договор №***/*** год./посочен като Договор ***-С03/, в което искане са заявени и сумите, чието верифициране е отказано с оспорените т.2 и т.3 от административния акт. Към това искане са били приложени Технически отчет №*** по Договор ***/л.104-л.130/ и Финансов отчет №*** по Договор ***/л.131-л.178/.

По преписката е представено и е прието като доказателство и писмо с Изх.№*** от *** год. на заместник министъра на МРРБ и Ръководител на УО на ОПРР 2014-2020/кореспонденция ****** в ИСУН 2020/, относно същото това искане за окончателно плащане по договор за БФП №*** „Повишаване на енергийната ефективност на многофамилни жилищни сгради в ***” по Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020/л.28-л.32/, в което писмо подробно са описани констатациите след извършената проверка на искането и приложените към него отчетни документи, като в раздел І на писмото са описани констатациите по отношение на приложените документи в част Технически отчет, включително и по отношение на отчетените разходи за обект: „Жилищен блок на *** в ***”, в раздел ІІ са описани констатациите по отношение на разходите за възнаграждения на екипа на управление на проекта, в раздел ІІІ са описани констатациите по отношение на приложените документи в част Финансов отчет и в раздел ІV са посочени констатациите по отношение на приложените документи в част „Искане за плащане”.  В раздел І от писмото, по отношение на приложените документи в част Технически отчет, за отчетените разходи за обект: „Жилищен блок на *** в ***”, са описани допълнителни документи, както и доказателства, които следва да се представят от бенефициента, като с това писмо *** от *** год. в ИСУН 2020, от бенефициента е поискано да представи писмено становище за обект: „Жилищен блок, ***”, относно констатирано надвишение на сумите за авторски надзор, за проектиране и СМР, спрямо референтните стойности, публикувани на интернет страницата на оперативната програма, както и относно постигането от сградата най-малко клас на енергопотребление „С” и повече от 60% енергийни спестявания, за да могат да бъдат извършени дейности и посочените СМР по същата, съгласно Насоките за кандидатстване по процедура BG16RFOP001-2.001 „Енергийна ефективност в периферните райони”, също изискани от съда, представени от ответника и приложени по делото/л.203-л.259/. По повод това писмо, от страна на бенефициента, на 13.11.2018 год. е било представено Становище от инж.М. С. Х. – регистриран като консултант към „Стемар Инженеринг” ЕООД, с рег.№***/*** год. в АУЕР, за извършване на дейностите по чл.43, ал.1 от ЗЕЕ, относно обект: „Жилищен блок на *** в ***”/л.202/, което становище е изискано с протоколно определение на съда и е представено от ответника, съответно прието като доказателство по делото/кореспонденция *** в ИСУН 2020/л.92/. В това становище е обосновано, че са достигнати 61.6% енергийни спестявания на първична енергия, както било посочено и на последна страница в резюмето на проведеното енергийно обследване, както и е посочено, че при попълването на сертификата е допусната техническа грешка, която ще бъде отстранена при повторното обследване.

Във връзка с представеното становище, с писмо от Изх.№*** от *** год./л.97-л.101/ на заместник министъра на МРРБ и Ръководител на УО на ОПРР 2014-2020/кореспонденция *** в ИСУН 2020/л.94-л.95, същото на л.293-л.297/, изискано с разпореждане на съда и представено от ответника, от бенефициента е изискано, твърдението в представеното становище да бъде подкрепено от необходимите изчисления и документи, които да са съставени от съответните проектанти (арх.Г. Р., инж.А. Г. и инж.И. В.) и изпълнителя „Ес-Енерджи Проект” ЕООД, извършили обследването за енергийна ефективност на обект: „Жилищен блок, ***, ***”.

По повод това писмо, от бенефициента е представено обяснение от инж.А. Х. – ръководител на проекта по ДБФП BG16RFOP001-2.001-0079-CO1 „Повишаване на енергийната ефективност на многофамилни жилищни сгради в ***”, адресирано до Ръководителя на УО на ОПРР 2014 – 2020/кореспонденция *** в ИСУН 2020/л.298-л.301/, с което са дадени пояснения и са представени документи в подкрепа на твърденията, изложени в предходното писмо, като по отношение на обект: „Жилищен блок, ***, ***” е посочено, че във връзка с разминаванията в позициите/21 бр./ и количествата между заложените в КС по част „Електрическа” и тези в част ЕСМ 3/позиции 11, 12, 13, 14 и 15/ на протокола за приемане на извършени СМР, с дата 25.05.2018 год., представя обяснение от инж. Ю. Г. – управител на „Югстрой” ООД и с оглед на изправеното разяснение, счита, че не са налице промени по време на строителството. Относно констатацията по тази точка, представя и обяснение от инж.Ю. Г. – управител на „Югстрой ООД, в което изпълнителят предоставя подробна информация за изискванията, заложени в Доклада от обследване и Обследването на  енергийната ефективност, като е израз3но становище, че изготвеният и реализиран инвестиционен проект е съобразен с тези изисквания и технология на изпълнение, както и е изразено мнение, че с така подробно предоставеното обяснение от проектанта ще бъдат приети извършените видове СМР на обекта.

Така, след представянето и на това писмено обяснение от страна на бенефициента, е издадено и процесното Решение №РД-02-36-253 от 21.02.2019 год. на заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган/УО/ на Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020/ОПРР/, за отказ за извършване на верификация и плащане на разходи по сключения на 07.10.2016 год. Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП), между МРРБ и община Крумовград. Това решение за отказ за верификация на Ръководителя на УО на ОПРР 2014 - 2020, както и таблица с верифицирани разходи по разходооправдателни документи, са изпратени на кмета на община Крумовград с писмо с Изх.№*** от *** год. на заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган/УО/ на Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020/ОПРР/, регистрирано в деловодството на община Крумовград с Вх.№***/*** год./л.17-л.26/, като това писмо-уведомление и процесното решение за отказ за верифициране на разходи са изпратени и по електронен път на датата 21.02.2019 год., видно от представената извадка от система ИСУН 2020, за кореспонденцията между община Крумовград и МРРБ в същата система/с рег.номер *** в ИСУН 2020/л.192-л.193/. В първите 6/шест/ точки от това писмо-уведомление са посочени конкретни суми, които не се верифицират, поради установени и регистрирани нередности, включени в Регистъра за нередностите и за които, на основание чл.75, ал.1 от ЗУСЕУСИФ, са извършени финансови корекции от исканите плащания, определени по основание и размер с цитираните в писмото решения на РУО на ОПРР 2014-2020, в размер на 5% от допустимите и подлежащи на верификация разходи. В последната точка 7 от това писмо-уведомление е посочено, че не се верифицират и разходи в размер на ***/*** лв. и ** ст./ лева, като мотивите за отказа са изложени в приложеното към писмото решение за отказ от верификация.

В издаденото Решение №РД-02-36-253 от 21.02.2019 год. на заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган/УО/ на Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020/ОПРР/ е посочено, че се издава на основание чл.60, ал.1, чл.62, ал.1, ал.2 и ал.3, чл.63, ал.1, т.3 и чл.64, ал.1 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), във връзка със Заповед №***/*** год. на министъра на регионалното развитие и благоустройството и след като е разгледано постъпилото искане за плащане №*** (окончателно) по договор №*** на община Крумовград и писма №*** и №*** в ИСУН 2020 за корекции на бенефициента, постъпили във връзка с писма №*** и №*** в ИСУН 2020 на Ръководителя на УО на ОПРР 2014-2020. С оспорената т.2 от това решение е отказано извършването на верификация и плащане на разходи в размер на *** лева (*** лева и ** ст.), представляващи БФП, отчетени в описаното по-горе искане за окончателно плащане, поради липса на предвидените в чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ условия, във връзка с чл.20 и чл.84 от Общите условия към сключения на 07.10.2016 год. Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) между МРРБ и община Крумовград, а с оспорената т.3 от решението е отказано извършването на верификация и плащане на разходи в размер на *** лева (*** лева), представляващи БФП, отчетени в описаното по-гope искане за окончателно плащане, поради липса на предвидените в чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ условия, във връзка с чл.84 от Общите условия към сключения на 07.10.2016 год. Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) между МРРБ и община Крумовград. В решението са изложени подробни мотиви за отказа, като по отношение на отказа в т.2 от решението е посочено, че в съответствие с чл.20 от Общите условия към АДБФП по договор № *** „Повишаване на енергийната ефективност на многофамилни жилищни сгради в ***”, Управляващият орган на ОПРР с писма с изх.№***/*** год. и изх.***/*** год. е дал указания за спазване на референтни стойности за допустимите дейности при изпълнение на проекти за енергийна ефективност и че също така, всички бенефициенти са били изрично уведомени, че в случай, че в процеса на верификация на разходите по проекта се установи неспазване на референтните стойности от страна на общината, разходите за отделните дейности ще се считат за допустими за финансиране по програмата до размера на публикуваните референтни стойности. В мотивите е описана разменената кореспонденция между УО на ОПРР 2014-2020 и бенефициента, като е отбелязано, че при представяне на повторни коригирани и допълнителни документи по искането за окончателно плащане, с кореспонденция ***/***  год.  в  ИСУН  2020,   бенефициентът  не  е  приложил изисканите документи и че предвид, че референтните стойности следва да се спазват по отношение на интервенции в жилищни сгради за изпълнение на предписаните като задължителни мерки за енергийна ефективност, с които ще бъдат постигнати до 60% енергийни спестявания за сградата, какъвто е и настоящия случай, бенефициентът с следвало да се съобрази с тези референтни стойности, отнасящи се за поръчки, обявени след 31.12.2015 год., съгласно дадените указания от УО на ОПРР. В мотивите към тази точка 2, в табличен вид са посочени максимално допустимия размер на разходите без ДДС, за обект: „Жилищен блок, ***, ***”, както и превишението над този максимално допустим размер на разходите без ДДС, съответно за дейността „Изработване на инвестиционен проект и извършване на авторски надзор” е посочено, че при РЗП на сградата 513 кв.м., са отчетени разходи в размер на *** лева без ДДС, при максимално допустим размер на разходите без ДДС, в размер на *** лева или превишение над максимално допустимия размер без ДДС с *** лева/при референтна стойност без ДДС, в размер на *** лв./кв.м./, а за строително- монтажните работи е посочено, че при РЗП на сградата 513 кв.м., са отчетени разходи в размер на *** лева без ДДС, при максимално допустим размер на разходите без ДДС, в размер на *** лева или превишение над максимално допустимия размер без ДДС с *** лева/при референтна стойност без ДДС, в размер на *** лв./кв.м./. Така е формиран общият размер на разходите по тази точка 2 от решението, за които е отказана верификация и плащане, а именно – *** лева без ДДС, съответно *** лева с ДДС. В мотивите е посочено също, че във връзка с изложеното и на основание чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл.20 и чл.84 от Общите условия на Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) между МРРБ и община Крумовград, не се верифицира обща сума в размер на *** лева с ДДС по Договор №*** от *** год., с изпълнител „Югстрой” ООД, за дейност СМР, като е посочено, също така, как е разпределена тази сума по отделни фактури, описани с номера, дати и извършена дейност или работи, за която е издадена съответната фактура.

По оспорената т.3 от решението, в мотивите е посочено, че по отношение на доказателствата за изпълнение на дейностите по бюджетен ред 17.1 „Разходи за строителен надзор”, са изискани корекции от бенефициента с кореспонденция №***/30.10.2018 год. и че след преглед на допълнителните документи, представени с кореспонденция №***/*** год. е установено, че същите не са задоволителни. Описано е, че в представената коригирана информация не са отразени следните констатирани пропуски: По отношение на доказателствата за изпълнение на дейностите по бюджетен ред 17.1 „Разходи за строителен надзор” от бенефициента е било изискано да се представи писмено становище относно констатирано надвишение на референтните стойности за дейността „Строителен надзор”, както и да се съобразят отчетените стойности във финансовия отчет и че на интернет страницата на оперативната програма е публикувана информация за референтни стойности, които следва да се спазват при изпълнение отделните дейности. Отбелязано е, че в допълнение, бенефициентът е бил информиран с писмо с Изх.№***/*** год., че в процеса на верификация разходите за отделните дейности ще се считат за допустими за финансиране по програмата до размера на публикуваните референтни стойности, но че при проверката на представените документи към искането за плащане е установено, че съгласно публикуваната таблица с актуализирани референтни стойности, е надвишена сумата за строителен надзор за всички обекти на интервенция, която не е допустима за финансиране с безвъзмездна финaнcoвa помощ по проекта. В мотивите към тази точка 3, в табличен вид са посочени трите обекта в ***, с РЗП на всеки от тях, както следва: „Жилищен блок на ***”, с РЗП 2700.00 кв./м.; „Жилищен блок на ***”, с РЗП 513 кв.м. и „Жилищен блок на ***”, с РЗП 2351.00 кв./м., посочени са общите суми по договорите за строителен надзор, без ДДС, за всеки от трите обекта, съответно за първия – *** лева, за втория – *** лева и за третия – *** лева, посочени са допустимите суми за верифициране с БФП, без ДДС, за всеки от трите обекта: за първия обект – *** лева, за втория обект – *** лева и за третия обект – *** лева, както и е посочена недопустимата сума за верифициране с БФП, без ДДС, за всеки от тези обекти: за първия – *** лева, за втория – *** лева и за третия *** лева/при референтна стойност за строителен надзор/СН/, без ДДС, в размер на *** лв./кв.метър/. Така е формиран общият размер на разходите по тази точка 3 от решението, за които е отказана верификация и плащане, а именно – *** лева без ДДС, съответно *** лева с ДДС. В мотивите е посочено също, че във връзка с изложеното и на основание чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл.84 от Общите условия на Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) между МРРБ и община Крумовград, не се верифицира обща сума в размер на *** лева с ДДС, като е подробно описано, също така, как е разпределена тази сума по отделните договори, сключени от бенефициента с изпълнители на дейността по строителен надзор, съответно и по  фактури, описани с номера, дати и извършена дейност или работи, за която е издадена съответната фактура.

По делото, от жалбодателя в съдебно заседание са представени и съответно са приети като доказателства: Приемно-предавателен протокол от *** год., подписан между управителя на „Техноконтрол” ЕООД *** и представител на община Крумовград и съответно, предадените с този протокол: Доклад от м.ноември 2019 год. от обследване за енергийна ефективност на сграда – жилищен блок на *** в ***; Сертификат №*** от *** год. за енергийни характеристики на сграда, за сградата на жилищен блок на *** в ***; Резюме от *** год. на доклада от обследване за енергийна ефективност на сграда, за жилищен блок на ***, ***/Приложение №2 към чл.13, ал.5/ и Протокол от 15.11.2019 год. от оценка на постигани енергийни спестявания в сграда/Образец по чл.25, ал.7 от Наредба №Е-РД-04-1/22.01.2016 год./ за сградата на жилищен блок на ***, ***, с идентификатор *** по КК на ***, всички изготвени от „Гранд Плюс” ЕООД ***/л.334-л.394/. Видно е от тези писмени доказателства, приобщени по делото и от отразените в тях резултати от извършеното енергийно обследване, извършено на основание Наредба №Е-РД-04-1/22.01.2016 год., издадена от министъра на енергетиката и министъра на регионалното развитие и благоустройството, че сградата - „Жилищен блок, ***, ***”, след изпълнените ЕСМ достига 70.09% енергийно спестяване на първична енергия и постига клас на енергопотребление „В”, като в края на доклада, като заключение, относно постигнатите спестявания при текущото състояние на сградата е посочено, че при сегашното състояние на ограждащите конструкции и системите на топлоснабдяване, специфичния разход на първична енергия е 125.38 kWh/m2, който отговаря на изискванията за клас на енергопотребление „В” и че съгласно чл.6 от Наредба №7 за енергийна ефективност на сгради/изм., ДВ, бр.85 от 2009 г., изм., ДВ, бр.93 от 2017 г./, ал.1 – съответствието с изискванията за  енергийна ефективност на сградите се приема за изпълнено, когато стойността на интегрирания показател – специфичен годишен разход на първична енергия в kWh/m2, съответства най-малко на следния клас на енергопотребление: 1. „В” – за нови сгради, които се въвеждат за първи път в експлоатация и за съществуващи сгради, които са въведени в експлоатация след 01.02.2010 год. и 2. „С” – за съществуващи сгради, които са въведени в експлоатация до 01.02.2010 год. В заключението накрая е  посочено, че сградата е въведена в експлоатация през 1952 год. и отговаря на изискванията за енергиен клас „В”, с което съответствието с изискванията за енергийна ефективност на сградите е изпълнено. Видно от приетия като доказателство Протокол от 15.11.2019 год. от оценка на постигани енергийни спестявания в сграда/Образец по чл.25, ал.7 от Наредба №Е-РД-04-1/22.01.2016 год./ за сградата на жилищен блок на ***, ***, с идентификатор *** по Кадастралната карта на ***/л.336-л.338/, доказаните спестявания, чрез извършеното обследване, са: на крайната енергия - 63.31%, а на първичната енергия - 70.09%, както и че сградата е клас „В”.

Тази фактическа обстановка се възприема от съда въз основа на представените и приети по делото писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна и след преценка и анализ на приобщените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при извършената служебна проверка, на основание чл.168, ал.1 от АПК, на законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл.146 от АПК и с оглед оплакванията в жалбата, от правна страна съдът намира следното:

Процесното решение е издадено от компетентен административен орган - заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството, в качеството му на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж” 2014 – 2020 г., предвид представената и приета като доказателство Заповед №РД-02-36-1179 от 26.09.2018 год. на министъра на регионалното развитие и благоустройството/л.27/. Съгласно чл.28, ал.1, т.1 от Устройствения правилник на МРРБ, Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие” (ГД „СППРР”) изпълнява функциите на управляващ орган на Оперативна програма „Региони в растеж” 2014 – 2020 г. и всички произтичащи от това задължения и отговорности, съгласно регламентите на Европейския съюз и Структурните и инвестиционните фондове. Следователно, на основание чл.9, ал.5 от ЗУСЕСИФ, Министърът на регионалното развитие и благоустройството, като ръководител на министерството, на основание чл.25, ал.1 от Закона за администрацията и чл.28, ал.1, т.1 от Устройствения правилник на МРРБ, е ръководител на УО, одобрил проекта и той е компетентния орган, който би следвало да е автор на административния акт. Няма пречка обаче, видно от нормата на чл.9, ал.5, предл. последно от ЗУСЕСИФ, министърът да делегира своите правомощия на друго лице. Това е направено, видно от представената по преписката Заповед №*** от *** год. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с т.І от същата, Д. Н. – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, е определена за ръководител на Управляващия орган/УО/ на Оперативна програма „Региони в растеж” 2014 – 2020 г.,  като с т.1.3 от същата заповед й е възложена функцията да издава заповеди и изменения на заповеди за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, както и всички индивидуални административни актове по смисъла на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Оспореното в настоящото производство решение за отказ за верификация и плащане на разходи е издадено от Д. Н. – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, във връзка с изпълнението на административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Региони в растеж” 2014 – 2020, следователно, оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган - заместник-министър на МРРБ и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж”, в кръга на неговите правомощия, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Нормата на чл.64, ал.1 от ЗУСЕСИФ регламентира, че в случай, че бенефициент не представи в срок документ или разяснения по чл.63 или е започната процедура по администриране на нередност, съответният разход не се верифицира, като може да бъде включен в следващо искане за плащане, а съгласно чл.63, ал.1 от с.з., управляващият орган може да изисква допълнително представяне на документи във връзка с искания за междинни и окончателни плащания, както и на разяснения от бенефициента, когато: 1. сума, включена в искането за плащане, не е дължима; 2. не са предоставени заверени фактури и/или счетоводни документи с еквивалентна доказателствена стойност или други изискуеми документи, доказващи извършване на дейностите в съответствие с условията за допустимост по раздел І; 3. има съмнение за нередност, отнасяща се до съответните разходи; 4. представените документи за физическия и финансов напредък на проекта са некоректно попълнени или не съдържат цялата задължителна информация.

Съдът намира, също така, че при издаването на обжалваното Решение №РД-02-360-253 от 21.02.2019 год. на издадено от заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган/УО/ на Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020/ОПРР/, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обуславят неговата незаконосъобразност, противно на твърденията, изложени в тази насока в жалбата. На първо място, обжалваното решение е постановено в изискуемата писмена форма, като са посочени правните основания за неговото издаване - нормативните разпоредби, регламентиращи материалноправните предпоставки за упражненото от административния орган правомощие и подробно е разяснено съдържанието на разпоредените правни последици, както и подробно са описани и фактическите основания за издаването на акта. От бенефициента е било изискано допълнително представяне на документи във връзка с искането за окончателно плащане, както и  разяснения, като видно от мотивите към оспореното решение, в същите изрично е посочено – по т.2 от решението, че при представянето на повторни коригирани и допълнителни документи по искането за окончателно плащане, бенефициентът не е приложил изисканите документи, а по т.3 е посочено, че представените допълнително документи не са задоволителни.

Относно съответствието на решението в оспорените му две точки с материалния закон, съдът намира следното:

Предмет на спора по същество се явява правилността на констатациите по т.2 и т.3 от процесното решение и  съответно, дали тези констатации могат да обосноват превишение на посочените разходи над максимално допустимия  размер на разходите, а оттам и отказ за верифициране и плащане на посочените в тези две точки суми, на основание чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ, във вр. с чл.84 от Общите условия към сключения на 07.10.2016 год. административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, между МРРБ и община Крумовград. Съгласно чл.62, ал.1 от ЗУСЕСИФ, междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране, с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта, като управляващият орган извършва плащането в 90-дневен срок от постъпване на искането за плащане на бенефициента. В ал.3 на същия чл.62 е регламентирано, че управляващият орган извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е приложимо, като се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващият орган. Съгласно нормата на чл.63, ал.1, т.3 от ЗУСЕСИФ, управляващият орган може да изисква допълнително представяне на документи във връзка с искания за междинни и окончателни плащания, както и на разяснения от бенефициента, когато има съмнения за нередност, отнасяща се до съответните разходи, а съгласно разпоредбата на чл.64, ал.1 от с.з., в случай, че бенефициент не представи в срок документ или разяснения по чл.63 или е започната процедура по администриране на нередност, съответният разход не се верифицира, като може да бъде включен в следващо искане за плащане, като от редакцията на нормата става ясно, че двете хипотези, т.е. двете основания са дадени в алтернативно съотношение, от което следва, че наличието на което и да е от тях, съставлява/въздига се от закона/ като основание да се постанови отказ за верификация и плащане на заявени разходи. В тези случаи административният орган не действа в условия на оперативна самостоятелност, т.е. решаващият орган няма право на избор или на свободна преценка, дали да откаже или не, верифициране на искани плащания, а е длъжен да издаде административен акт с указано от закона съдържание, в случая - при наличие на едната от предпоставките, да откаже исканата верификация, т.е. органът действа в условията на обвързана компетентност. Същевременно, общите условия за допустимост на разходите за всички оперативни програми са регламентирани в чл.57 и чл.58 от ЗУСЕСИФ, а на основание чл.59, ал.1 от ЗУСЕСИФ, конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от ЕСИФ за програмен период 2014 – 2020 год., са определени в ПМС №189/2016 година.

В мотивите към оспореното решение, като основание за отказ за верификация и плащане на посочените разходи в т.2 и т.3 от същото, е посочено, че липсват предвидените в чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ, условия, във вр. с чл.84 от Общите условия към сключения на 07.10.2016 год. административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, между МРРБ и община Крумовград. Разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗУСЕСИФ регламентира, че разходите се считат за допустими, ако са налице едновременно условията, изчерпателно изброени в 7-те/седемте/ точки на тази алинея, като с цитираната в решението т.2 се поставя условието, разходите да попадат във включени в документите по чл.26, ал.1 и в одобрения проект категории разходи, като съответно, чл.26, ал.1 от ЗУСЕСИФ регламентира, че ръководителят на управляващия орган на програмата, съответно на водещата програма, утвърждава за всяка процедура насоки и/или друг документ, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти, като документите трябва да са съобразени и с изискванията на чл.59, ал.2 от с.з.

Подробна регламентация на условията и реда за верифициране на разходите съществува и в Общите условия към АДПБФП, където в Раздел ХІІІ „Допустимост на разходите”, са определени допустимите разходи, а в раздел ХІV „Плащания” - задълженията на УО при постъпване на искане за плащане от страна на бенефициента. Съгласно чл.82, ал.1 от Общите условия, УО на ОПРР извършва проверка (верификация) на декларираните разходи в искането за междинно и окончателно плащане, което включва документална проверка на разходи, на изпълнени дейности от проекта/бюджетна линия и на процедури за възлагане на обществени поръчки и по преценка проверка на място, като се проверява едновременно съответствието на разхода с планираното в проекта, действителността на извършения разход – дали действително разходът е разплатен от бенефициента на изпълнителя или служителя на бенефициента /партньора/ в периода на изпълнение на договора, дали декларираната от бенефициента в искането за плащане дейност, за която той е платил разхода, е изпълнена качествено и в срок, дали възлагането на дейността, за която е платен разходът, е извършено в съответствие с българското и европейското законодателство, дали са представени доказателства за реалното изпълнение на всяка дейност, за която е платен разходът. Ал.3 на същия текст задължава управителния орган да верифицира (одобрява) и разплаща проверените разходи, само ако те отговарят на условията за допустимост, описани в ал.1 и Раздел ХІІІ. Същото задължение е регламентирано и в чл.84 от Общите условия, съгласно който, в случай, че се установи, че разходът не съответства на условията за допустимост по чл.82, ал.1 и ал.2 и Раздел ХІІІ, УО на ОПРР не го одобрява (верифицира), като уведомява за това бенефициента и при необходимост назначава допълнителни проверки.

В съответствие с разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗУСЕСИФ, от МРРБ са били утвърдени през м.август 2015 год. Насоки за кандидатстване по процедура на директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Региони в растеж” 2014 – 2020 г., Приоритетна ос 2: „Подкрепа за енергийна ефективност в опорни центрове в периферните райони”, с наименование на процедурата: BG16RFOP001-2.001 „Енергийна ефективност в периферните райони”, изискана от съда и представена по делото/л.203-л.259/. В тези Насоки, в раздел 2.1 е посочено, че изпълнението на настоящата процедура се извършва чрез процедура на директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в съответствие с ПМС №107/10.05.2014 год. за определяне реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитите, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд на Европейския съюз и Европейския фонд за морско дело и рибарство за периода 2014 – 2020 год., а в Раздел 4.4 Правила за допустимост, т.4.4.6 Допустими дейности, е посочено, че такива дейности са СМР на жилищни сгради, на административни сгради на държавната и общинската администрация и на общински публични сгради на образователната, културната и социалната инфраструктура (с изключение на сгради на социални институции за деца и възрастни хора извън националната политика за деинституционализация на този вид услуги), които обхващат ремонт и реконструкция на различни части на сградата (покрив, стени, стълбищни клетки и площадки, коридори и др.)  и че същите могат да бъдат финансирани, само ако с предложените мерки по проекта по ОПРР 2014 – 2020 г. сградата достигне най-малко клас на енергопотребление „С” и повече от 60% енергийни спестявания. Посочено е също, че изискването за повече от 60% енергийни спестявания следва задължително да се спазва, когато описаните СМР не са пряко свързани с изпълнението на задължителните мерки за енергийна ефективност, но тези СМР са предписани в техническото обследване.

По отношение оспорената т.2 от решението, съдът намира следното:

Във връзка с горното и с оглед възраженията на жалбодателя, развити в съдебно заседание и в представената писмена защита, следва да се посочи, че условията за определяне на показателите за разход на енергия и енергийните характеристики на сгради; единната методология за формиране на показатели за разход на енергия и енергийни характеристики на сгради; параметрите на скала на класовете на енергопотребление за различни по предназначение категории сгради и граничните числови стойности на интегрирания енергиен показател „специфичен годишен разход на първична енергия” в kWh/m2, определени със скалата на класовете на енергопотребление за различни по предназначение категории сгради, са регламентирани в Наредба №Е-РД-04-2 от 22.01.2016 год. за показателите за разход на енергия и енергийните характеристики на сградите (Издадена от министъра на енергетиката и министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр.10 от 05.02.2016 г., в сила от 7.03.2016 г.). Тази Наредба, въвежда изискванията на Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите (OB, L 153/13 от 18 юни 2010 г.) и Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (OB, L 315/1 от 14 ноември 2012 г.).

В случая, от страна на жалбодателя, в хода на производството по делото се ангажираха доказателства, че в сградата - жилищен блок на ***, ***, се реализира икономия с повече от 60% енергийни спестявания по първична енергия. Видно от резултатите от извършеното енергийно обследване, извършено именно на основание посочената Наредба №Е-РД-04-1/22.01.2016 год. издадена от министъра на енергетиката и министъра на регионалното развитие и благоустройството и приложените доказателства по делото - Доклад от м.ноември 2019 год. от обследване за енергийна ефективност на сграда – жилищен блок на *** в ***; Сертификат №*** от *** год. за енергийни характеристики на сграда, валиден до 15.11.2026 год., за сградата на жилищен блок на *** в ***; Резюме от 15.11.2019 год. на доклада от обследване за енергийна ефективност на сграда, за жилищен блок на ***, ***/Приложение №2 към чл.13, ал.5/ и Протокол от *** год. от оценка на постигани енергийни спестявания в сграда/Образец по чл.25, ал.7 от Наредба №Е-РД-04-1/22.01.2016 год./ за сградата на жилищен блок на ***, ***, с идентификатор *** по КК на ***, са достигнати 70.09% енергийно спестяване на първична енергия, съответно на крайната енергия - 63.31% и същата постига клас на енергопотребление „В”. При това положение, описаните в т.2 решението разходи за изработване на инвестиционен проект и извършване на авторски надзор, в размер на *** лева без ДДС и за СМР, в размер на *** лева без ДДС или общо *** лева без ДДС или *** лева с ДДС, попадат в допустимите за финансиране дейности - строително-монтажни работи, обхващащи ремонт и реконструкция на различни части на сградата, така както са посочени в т.4.4.6 от Насоките за кандидатстване по процедура на директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Региони в растеж” 2014 – 2020 г., Приоритетна ос 2: „Подкрепа за енергийната ефективност в опорни центрове и периферни райони”. Аргумент за това може да се изведе и от указанията на УО на ОПРР, дадени до общините – бенефициенти, с писмото с Изх.№*** от *** год./л.183-л.187/, в което на същите е обърнато внимание, че съгласно Насоките за кандидатстване, строителни дейности по жилищни сгради, които обхващат ремонт и реконструкция на различни части на сградата (покрив, стени, стълбищни клетки и площадки, коридори, асансьори и др.), могат да бъдат финансирани, само ако с предложените мерки по проекта по ОПРР 2014 - 2020 г. сградата постигне най-малко клас на енергопотребление „С” и повече от 60% енергийни спестявания и че в този смисъл, постигането на 60% енергийни спестявания за сградата е задължително само в случай, че по проекта са предвидени СМР по общите части, които не са пряко свързани с изпълнението на задължителните мерки за енергийна ефективност, но са предписани в техническото обследване. В същите указания изрично е уточнено, че в случай на финансиране на жилищна града, за която е предвидено, че с предложените мерки по проекта по ОПРР 2014 - 2020 г. сградата ще постигне най-малко клас на енергопотребление „С” и повече от 60% енергийни спестявания, референтните стойности на допустимите дейности по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради не се прилагат, а водеща по отношение на разходите остава количествено-стойностната сметка към инвестиционния проект.

Изложеното налага да се приеме, че в случая, ръководителят на управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж” 2014 – 2020 г. е приложил неправилно и неточно материалния закон, от което следва, че отказът от верификация и плащане на разходите по оспорената т.2 от решението, общо в размер на *** лева с ДДС, е незаконосъобразен и противоречи на разпоредбата на чл.57 и следващите от ЗУСЕСИФ, поради което и с решението по настоящото дело, тази т.2 от решението следва да бъде отменена.

По отношение оспорената т.3 от решението:

Съгласно изложеното в тази т.3 от решението, предмет на оспорване, е налице отказ от верификация и плащане на разходи, общо в размер на *** лева с ДДС, представляващи разходи по бюджетен ред 17.1 „Разходи за строителен надзор”, за посочените три обекта в ***, с РЗП на всеки от тях, както следва: „Жилищен блок на ***”, с РЗП 2700.00 кв./м.; „Жилищен блок на ***”, с РЗП 513 кв.м. и „Жилищен блок на ***”, с РЗП 2351.00 кв./метра. Същите са отказани, тъй като е констатирано несъответствие на заявените разходи с условията за допустимост, посочени в чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл.20 и чл.84 от Общите условия към АДПБФП, сключен между МРРБ и община Крумовград, като е констатирано надвишение на сумите за строителен надзор спрямо референтните стойности, публикувани на интернет страницата на оперативната програма. И при трите сгради, находящи се в ***, отчетените разходи за строителен надзор надвишават допустимия максимален размер, спрямо референтната стойност от *** лв./кв.м. без ДДС, като по отношение тази референтна стойност между страните няма спор, а надвишението е, както следва: 1. За жилищен блок на ***”, с РЗП 2700.00 кв./м. – отчетени *** лв./кв.м. без ДДС по договор, при референтна стойност от *** лв./кв.м. без ДДС или надвишаване с *** лв./кв.м. без ДДС; 2. За жилищен блок на ***”, с РЗП 513 кв.м. – отчетени *** лв./кв.м. без ДДС по договор, при референтна стойност от *** лв./кв.м. без ДДС или надвишаване с *** лв./кв.м. без ДДС и 3. За жилищен блок на ***, с РЗП 2351.00 кв./м. – отчетени *** лв./кв.м. без ДДС по договор, при референтна стойност от *** лв./кв.м. без ДДС или надвишаване с *** лв./кв.м. без ДДС. От тези стойности е видно, че надвишението на стойността на разходите на кв.м. за строителен надзор, за всеки един от трите обекта, е надвишава значително референтната стойност на кв.м. за този вид разходи. Съдът намира за безспорно е, че с писмо Изх.№***  от *** год. на заместник-министъра на МРРБ и ръководител на УО на ОППР/л.179-л.182/, а преди това и с писмо с Изх.№*** от *** год. на главния директор на Главна дирекция „ГДД” и заместник-ръководител на УО на ОПРР/л.183-л.187/, всички кметове на общини са били уведомени за публикуваните референтни стойности. В писмото с Изх.№*** от *** год. на главния директор на Главна дирекция „ГДД” и заместник-ръководител на УО на ОПРР изрично е посочено, че с предходно писмо №*** от *** год. общините, в качеството им на бенефициенти по договори за безвъзмездна финансова помощ в рамките на приоритетни оси 1 и 2 на Оперативна програма „Региони в растеж” 2014 – 2020, за публикуваните на интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството Правила за осъществяване на мониторинг на референтните стойности за допустимите дейности при изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, утвърдени със Заповед №*** от *** год. на министъра на регионалното развитие и благоустройството и че съгласно посоченото писмо, при изпълнението на договори за безвъзмездна финансова помощ по приоритетни ос 1 и 2 на ОПРР, чийто предмет е повишаване на енергийната ефективност на жилищни сгради, общините следва да се съобразяват с публикуваните референтни стойности за допустимите дейности и че съгласно утвърдените правила, публикуваните референтни стойности следва да бъдат прилагани от общините при определянето на прогнозните стойности при възлагането на допустими дейности по националната програма, независимо от реда на възлагане и вида на поръчката по смисъла на Закона за обществените поръчки(ЗОП). В тази връзка, с писмото е указано да се има предвид, че на интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството са публикувани референтни стойности към дата 26.10.2015 год. и към дата 25.01.2016 год., налични на посочения в същото писмо адрес на интернет страницата на МРРБ, като е обърнато изрично внимание, че всички обществени поръчки за избор на изпълнител на строителни и монтажни дейности, открити с решение на Възложителя (общината) до 31.12.2015 год. по реда на ЗОП, се довършват по действащите към момента на откриването публикувани референтни стойности за този вид дейности, а след тази дата трябва да се спазват референтните стойности, публикувани към 25.01.2016 год. С това писмо, кметовете на общини изрично са уведомени, че референтните стойности са задължителни за спазване само за изпълнение на проекти за енергийна ефективност на жилищни сгради по приоритетни ос 1 и 2 на ОПРР 2014-2020 год., като настоящият случай попада именно в тази хипотеза. От това писмо става безспорно ясно, че изпълнението на подобни проекти, каквито са и процесните три, описани в оспорената т.3 от решението, е предвидено да бъдат финансирани по Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради/НПЕЕМЖС/, като в Раздел ІV „Технически изисквания за изпълнение на дейностите за енергийна ефективност и провеждане на обществени поръчки за избор на изпълнители” от Методически указания към Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради/приета с ПМС №18 от 02.02.2015 год./ е посочено, че „Във връзка с изпълнението на дейностите по обновяване на сградите на интернет страницата на МРРБ ще бъдат публикувани референтни стойности. Всяка община следва задължително да се съобразява с публикуваните референтни стойности за отделните дейности”. Именно в изпълнение на така разписаните задължения, МРРБ публикува референтните стойности за отделните видове дейности при изпълнение на проекти за енергийна ефективност на жилищни сгради по приоритетни ос 1 и 2 на ОПРР 2014-2020 год., а е пределно ясно, че всяка една община, която е бенефициент по приоритетна ос 1 или 2 на ОПРР 2014 - 2020 год., каквато се явява и община Крумовград в случая, следва задължително да се съобразява с тези референтни стойности.

С второто, цитирано по-горе, писмо Изх.№*** от *** год. на заместник-министъра на МРРБ и ръководител на УО на ОППР, кметовете на общини, в т.ч. и кмета на община Крумовград/л.181/, са били уведомени за това, че на 05.10.2016 год. на интернет страницата на МРРБ е публикувана Таблица с актуализирани референти стойности на допустимите дейности при изпълнение на НПЕЕМЖС, които влизат в сила от 10.10.2016 год., като отново е указано, дейностите по проекти за повишаване на енергийната ефективност на жилищни сгради,  финансирани по ОПРР, се изпълняват при следните условия: за всички обществени поръчки за избор на изпълнител на строителни и монтажни дейности, открити до 31.12.2015 год. по реда на ЗОП, се прилагат публикуваните към 26.10.2015 год. референтни стойности за този вид дейност, а за всички обществени поръчки, обявени след 31.12.2015 год., трябва да се спазват референтните стойности, публикувани към 25.01.2016 год. В това писмо, също така, изрично е указано, че в процеса на верификация на разходите по проектите за повишаване на енергийната ефективност на жилищни сгради, Управляващият орган на ОПРР ще следи за спазването от страна на бенефициентите на референтните стойности за отделните дейности.

В тази връзка, предвид горното, съдът намира за неоснователни доводите, развити в писмената защита, че въз основа на подаденото проектно предложение, община Крумовград е получила писмо с Изх.№***/*** год. от УО на ОПРР 2014 - 2020, съдържащо констатации и забележки по подаденото проектно предложение, но че в цитираното писмо липсвали каквито и да било конкретни инструкции за спазване на обявените референтни стойности по НПЕЕМЖС, при определяне   на   бюджета   на   проекта, както и че в качеството си на орган, оценяващ проекта, МРРБ следвало да укаже на бенефициента, че с така заложените средства за дейностите по проекта се надхвърлят референтните стойности, вследствие на което да направи корекция в бюджета на проекта. Съдът намира за несъстоятелен и довода, че неоснователно и незаконосъобразно, едва на етап - искане за окончателно плащане, УО уведомява община Крумовград, че не одобрява така заложените суми за разходи за строителен надзор, за трите обекта, включени в проекта - „жилищен блок, ***, жилищен блок, *** и жилищен блок, ***. Писмо с Изх.№*** от *** год. на заместник-министъра на МРРБ и ръководител на УО на ОППР е издадено и съответно е станало известно на кмета на община Крумовград, след като общината вече е била бенефициент по сключения на 07.10.2016 год. административен договор за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020 г., Приоритетна ос 2 „Подкрепа за енергийна ефективност в опорни центрове в периферните райони”,  поради което и категорично е следвало да се съобрази с публикуваните референтни стойности за отделните видове дейности, в т.ч. и за референтните стойности за дейността „строителен надзор”, а от друга страна, никъде в тези писма не е указано, респ. и в останалите анализирани по–горе писмени доказателства, в т.ч. и насоките, че МРРБ, респ. УО на ОПРР 2014 - 2020, има задължение да указва на бенефициента, че със заложените средства за дейностите по проекта се надхвърлят референтните стойности, вследствие на което да прави и корекция в бюджета на съответния предложен проект, а единствено, че в процеса на верификация на разходите по проектите за повишаване на енергийната ефективност на жилищни сгради, Управляващият орган на ОПРР ще следи за спазването от страна на бенефициентите на референтните стойности за отделните дейности.

На следващо място, от страна на жалбодателя не се оспорва, че референтната стойност на разходите на кв.м. за дейността „строителен надзор” за посочените три обекта не е била съобразена и съответно спазена и че е налице посоченото в т.3 от решението надвишение и за трите посочени обекта, възлизащо общо в размер на *** без ДДС или *** лева с ДДС, което съставлява и общата сума на недопустимите за верифициране разходи за дейността „строителен надзор” по проекта, поради което и съдът намира, че тези стойности правилно са посочени в таблицата към т.3 от решението, като следва да се отбележи, че в същата изрично е посочено, че това са отчетени разходи за строителен надзор, описани поотделно (като стойност на кв./м. и като обща стойност за целия обект), за всеки един от трите обекта в ***.

С оглед на изложеното по-горе, съдът намира, че в тази й част  - против т.3 от Решение №РД-02-360-253 от 21.02.2019 год., издадено от заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган/УО/ на Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020/ОПРР/, жалбата на община Крумовград се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена с решението по делото.

При този изход на делото и с оглед направеното искане от жалбодателя, за присъждане на направените разноски по делото, съдът намира, че на основание чл.143, ал.1 от АПК, следва да присъди такива, съобразно размера на уважената част от жалбата. Жалбодателят община Крумовград е сторил разноски по делото, възлизащи общо в размер на 3312.00/три хиляди триста и дванадесет/ лева, представляващи действително извършени и платени деловодни разноски, произхождащи от: изплатено по банков път адвокатско възнаграждение, с ДДС, за осъществена правна защита и съдействие от един адвокат, съгласно представения и приложен по делото Договор за правна защита и съдействие №*** от *** год., ведно с редовно подписано пълномощно към него от 21.03.2019 год. към него/л.84/, което възнаграждение е изплатено по банков път, видно от представения и приложен по делото документ - информация за счетоводен документ от 27.03.2019 год., издаден от ТБ „Зираат Банк” АД/л.397/, от който се установява, че на посочената в същия дата – 27.03.2019 год., по сметката на осъществилия процесуалното представителство и защита по делото адвокат, е получен превод от община Крумовград, за сумата в размер на 3312.00 лева, която представлява договореното адвокатско възнаграждение с ДДС, по посочения договор за правна защита и съдействие, съгласно представената и приложена по делото данъчна фактура №*** от *** год., издадена от адв.М. С. от АК - ***, с идентификационен № по ЗДДС – BG **********, за сумата 2760.00 лева и ДДС, в размер на 20% върху нея или още 552.00 лева/л.396/. Съдът намира, че в случая, размерът на дължимото адвокатско възнаграждение е бил определен при съобразяване на разпоредбата на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните  размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес от 10000 до 100000 лева, възнаграждението е 830 лева плюс 3% за горницата над 10000 лева. Материалният интерес по настоящото административно дело се съизмерява с отреченото право, т.е. с общия размер на разходите, за които с оспорените т.2 и т.3 от решението, е отказана верификация и плащане и който размер възлиза на *** лева, като при това положение е ясно, че минималният размер на адвокатското възнаграждение, съгласно цитираната разпоредба на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. възлиза в размер на 2640.80 лева без ДДС, т.е. договореният и заплатен по настоящото дело размер на възнаграждението от 2760.00 лева без ДДС, е много близък до минимално регламентирания такъв/разлика от 119.20 лева/.

Така, при положение, че съдът приема, че жалбата на община Крумовград се явява основателна и доказана по отношение на оспорената т.2 от решението, с която е отказана верификация и плащане на разходи в размер на *** лева и за която сума, оспорената т.2 от решението се явява материално незаконосъобразна и следва да бъде отменена, то съразмерно на тази уважена част от жалбата, следва да бъдат присъдени и деловодни разноски в полза на жалбодателя, които разноски възлизат в размер на 1830.32/хиляда осемстотин и тридесет лв. и 32 ст./ лева, представляващи заплатено по банков път адвокатско възнаграждение, без включен ДДС. В полза на жалбодателя следва да се присъди и платения от него ДДС, в размер на 20%, върху тази съразмерна част от договореното и заплатено по банков път адвокатското възнаграждение, като това следва по аргумент от разпоредбата на §2, предл.ІІ/второ/ от ДР на Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която, за регистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност/ЗДДС/ или в полза на жалбодателя следва да се присъди допълнително и сумата в размер на 366.06/триста шестдесет и шест лв. и 06 ст./ лева, представляваща 20% ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 1830.32 лева или така, в полза на жалбодателя следва с решението по делото да бъде присъдена сумата общо в размер на 2196.38/две хиляди сто деветдесет и шест лв. и 38 ст./ лева, представляваща заплатено по банков път адвокатско възнаграждение с ДДС, за един адвокат, съразмерно на уважената част от жалбата.

Следва също така, да се посочи, че за заплащането на така определените разноски по делото, с решението по делото следва да бъде осъдено Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което, съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Министерството на регионалното развитие и благоустройството/Приет с ПМС №171 от 16.08.2017 г., обн., ДВ, бр.68 от 22.08.2017 г., в сила от 22.08.2017 г./, е юридическото лице на бюджетна издръжка, със седалище *** – 19 и в чиято структура се намира административният орган, издал незаконосъобразния административен акт.

Така, поради изложените съображения и на основание чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/ от АПК, съдът

 

 Р       Е       Ш       И :

 

 ОТМЕНЯ т.2 от Решение №РД-02-360-253 от 21.02.2019 год., издадено от заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган/УО/ на Оперативна програма „Региони в растеж” 2014 - 2020/ОПРР/, за отказ за извършване на верификация и плащане на разходи по Административен договор от 07.10.2016 год. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП), сключен между МРРБ и община Крумовград, с която не е извършена верификация и плащане на разходи, в размер на 46659.84 лева (четиридесет и шест хиляди шестстотин петдесет и девет лева и 84 ст.), представляващи безвъзмездна финансова помощ/БФП/, отчетени в подадено искане за окончателно плащане, поради липса на предвидените в чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ условия, във връзка с чл.20 и чл.84 от Общите условия към сключения на 07.10.2016 год. Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) между МРРБ и община Крумовград.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на община Крумовград, с адрес – ***, с ЕИК ***, ***, представлявана от кмета С. К. М., в останалата й част – против т.3 от Решение №РД-02-360-253 от 21.02.2019 год., издадено от заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган/УО/ на Оперативна програма „Региони в растеж” 2014 - 2020/ОПРР/, за отказ за извършване на верификация и плащане на разходи по Административен договор от 07.10.2016 год. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП), сключен между МРРБ и община Крумовград, в размер на 23700.00 лева.

  ОСЪЖДА Министерството на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/, с адрес – ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на община Крумовград, с адрес – ***, с ЕИК ***, представлявана от С. К. М. – кмет на община Крумовград, направени по настоящото производство деловодни разноски, в размер на 2196.38/две хиляди сто деветдесет и шест лв. и 38 ст./ лева, представляващи заплатено по банков път адвокатско възнаграждение с ДДС, за един адвокат.

            Препис от настоящото решение, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд – Кърджали, в 14/четиринадесет/ - дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.

 

 

 

                                                                        С Ъ Д И Я :