Решение по дело №1145/2012 на Районен съд - Несебър

Р Е Ш Е Н И Е   № 67

 

Град Несебър, 02.06.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

              Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на четвърти декември, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР П.

 

Като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 1145/2012г. по описа на Несебърския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

              Производството е образувано по иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, предявен от Н.С.А. ***), ЕИК ********, представлявана от ректора доц. П. Г., против ответниците: 1) И.И.Д. с ЕГН **********,***, 2) А.Н.К. с ЕГН **********,***, 3) В.Щ.Х. с ЕГН **********,***, 4) Р.И.Д. с ЕГН **********,***, 5) М.Н.Б. с ЕГН **********,***, 6) М.Щ.Б. с ЕГН **********,***, 7) В.К.Г. с ЕГН **********,*** (град Несебър, улица ************), 8) М.Т.Б. с ЕГН **********,***, 9) М.Г.Д. с ЕГН **********,***, 10) Н.Т.Б. с ЕГН **********,***. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че през 1974 година било реализирано мероприятие на Държавата – Спортна база на НСА на територията на град Несебър, местността „*****”, върху площ от 150 дка. В спортната база били построени сгради, които понастоящем попадат в поземлени имоти с идентификатор **************, както следва: сграда за обществено хранене с идентификатор ********** – масивна със застроена площ от 745 кв.м. на два етажа, построена през 1974г. и сграда с идентификатор ********** – масивна сграда със застроена площ от 53 кв.м. на един етаж, построена през 1974г., и трафопост към хранителен блок; сграда за обитаване с идентификатор ********** – масивна сграда със застроена площ от 456 кв.м. на два етажа, построена през 1974г. – битов корпус; сграда с идентификатор **********, със застроена площ 497 кв.м. на един етаж, построена през 1974г. – зали за обучение; сграда с идентификатор ********** – масивна сграда със застроена площ от 999 кв.м., на три етажа, построена през 1974г. – битов корпус; сграда с идентификатор ********** – масивна сграда със застроена площ от 129 кв.м., на два етажа, построена през 1974г. – битов корпус; хангар, депо, гараж с идентификатор ********** – сграда със застроена площ от 314 кв.м., на един етаж, метална конструкция, построена през 1978г.; хангар, депо, гараж с идентификатор ********** – сграда със застроена площ от 315 кв.м. на един етаж, построена през 1978г.; складова база, склад с идентификатор ********** – масивна сграда със застроена площ от 50 кв.м., построена през 1976г.; складова база с идентификатор  **********0 – сграда със застроена площ от 251 кв.м., на един етаж, построена през 1976г.; складова база, склад с идентификатор **********1 – масивна сграда със застроена площ от 44 кв.м., на един етаж, построена през 1993г. – помпена станция; складова база, склад с идентификатор **********2 – масивна сграда със застроена площ от 58 кв.м., на един етаж, построена през 1972г.; сграда за обитаване с идентификатор **********3 – масивна сграда със застроена площ от 51 кв.м. на един етаж, построена през 1972г.; складова база, склад с идентификатор **********4 – масивна сграда със застроена площ от 63 кв.м. на един етаж, построена през 1972г.; сграда за обитаване с идентификатор **********5 – панелна сграда със застроена площ от 148 кв.м., построена през 1960г.; сграда с идентификатор **********6 със застроена площ от 152 кв.м., на един етаж, построена през 1960г.; сграда за обитаване с идентификатор **********7 със застроена площ от 101 кв.м., построена през 1960г.; тенис-кортове на три игрища, намиращи се в поземлени имоти с идентификатори **********************, бетонова и асфалтова пътна мрежа, озеленяване и друга инженерна инфраструктура, както и три бунгала в поземлен имот с идентификатор ***********, както следва; сграда с идентификатор ***********.1, със застроена площ от 44 кв.м., построена през 1982г.; сграда с идентификатор ***********.2 със застроена площ от 39 кв.м., построена през 1982г., и сграда с идентификатор ***********.3 със застроена площ от 39 кв.м., построена през 1982г. Неразделна част от спортния комплекс били и изградения североизточно от него стоманен мостик с асфалтов и бетонен път до него, разположен на брега на морето в продължение на съществуващата буна, покрит асфалтиран паркинг, озеленяване с ценни дървесни видове – парк с алеи и други. За реализираното мероприятие били съставени АДС №№ 382 и 383 от 20.01.1974г., в които са отразени границите на комплекса, както и АПДС № 4744 / 17.09.2009г., в който освен комплекса според предишните актове за държавна собственост, били включени и асфалтова и бетонна пътна мрежа, озеленяване, инженерна инфраструктура – подземна и надземна, игрища и други. Според така съставения акт правото на управление на спортната база било предоставено на НСА „В.Л.”. Понастоящем в спортния комплекс попадат изцяло 39 поземлени имота, между които и ПИ №№ *******************, и част от други шест поземлени имота. Твърди, че ответниците са наследници на М. Н.Б., и в това им качество с Решение № 546-Н / 13.11.2000г. на Общинска служба по земеделие град Несебър, им е било възстановено правото на собственост върху нива от 11.360 дка, находящ се в строителните граници на град Несебър местността „*****”, съставляваща имот № ***. Според действащата кадастрална карта на град Несебър имотът е отразен като поземлен имот с идентификатор ********* с площ от 6.443 дка и с идентификатор ********* с площ от 4.917 дка. Ответникът М.Г.Д. е придобил 1/10 идеална част от процесните имоти, за която притежава нотариален акт, вписан на 13.05.2010г. Счита решението на ОбСЗ – Несебър за нищожно, но едновременно и за незаконосъобразно и за постановено при липса на изискуемите се от закона предпоставки за възстановяване на собствеността в реални граници. Оспорва собствеността на наследодателя на ответниците към момента на образуване на ТКЗС; оспорва и идентичността на възстановения имот с този, притежаван от наследодателя на ответниците към момента на образуване на ТКЗС. Липсвала идентичност на имота към образуването на ТКЗС с този към момента на възстановяване правото на собственост по ЗСПЗЗ. Държавата е владеела непрекъснато и несмущавано имотите от 1974г. до предявяването на настоящия иск, включително и към постановяване на решението на ПК за възстановяване правото на собственост, поради което е придобила собствеността на основание давностно владение. Ищецът счита себе си за владелец на процесните два поземлени имота и моли съдът да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на Държавата, че ответниците не са техни собственици. Претендира разноски.

              С допълнителна молба, подадена в изпълнение указанията на съда, ищецът уточнява, че правото на собственост върху двата процесни имота, неправилно е възстановено от ОбСЗ – гр.Несебър, тъй като върху тях е осъществено мероприятие на държавата по смисъла на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, изразяващо се в извършване на комплекс от строителни дейности за задоволяване на важна обществена нужда по организация на учебния процес, като по този начин процесните имоти са загубили предназначението си на земеделски, а ответниците оспорват собствеността на държавата върху тях с признатите им реституционни права. Правният си интерес от предявяване на отрицателния установителен иск ищецът обуславя с предоставените му права по чл.89, ал.2 от Закона за висшето образование права. Според ищеца, основанието, на което Държавата счита себе си за собственик на процесните имоти, е липсата на друг техен собственик, а актовете за държавна собственост са съставени на основание чл.6 от ЗДС и чл.21 от Правилника за недвижимите имоти (отм.), и макар и да са съставени само за построените сгради, собствеността на държавата се разпростирала и върху терена, върху който е осъществено строителното мероприятие. От ПИ с идентификатор *********, който е с площ 9.057 дка, в границите на проведеното мероприятие попадат 6.443 дка, а от ПИ с идентификатор ********* с площ 2.226 дка, в границите на проведеното мероприятие попадат 0.032 дка. Поискал е на основание чл.10, ал.1 и ал.2, т.7 от Закона за висшето образование да бъдат конституирани Министъра на регионалното развитие и Министъра на образованието, младежта и спорта като трети лица – помагачи. Уточнява, че твърденията му за придобиване собствеността върху имотите от страна Държавата на основание давностно владение са въведени при условията на евентуалност, а като начало на въведения период на осъществено  владение чрез НСА „В.Л.” посочва датата на възстановяване на собствеността в полза на ответниците.

              В едномесечния преклузивен срок по чл.131, ал.1 от ГПК, ответниците са подали отговори на исковата молба.

              В отговора на ответницата Р.И.Д. същата изразява становище за недопустимост на иска, като на първо място твърди, че спорът е разрешен с влязло в сила  съдебно решение, постановено по гр.д.№ 753/2005г. по описа на Несебърския районен съд и е налице забрана за неговата пререшаемост според чл.299, ал.1 от ГПК. След като Държавата не е активно легитимирана да предявява отрицателния установителен иск за собственик липсвала такава легитимация и по отношение на ищеца, поради което е направила искане производството по делото да бъде прекратено. Позовава се и на нередовност на исковата молба, с оглед твърдението на ищеца в нея, че предмет на спора са части от процесните поземлени имоти, както и относно периода на твърдяното владение и момента на завършване течението на давността. По същество на спора заявява, че счита иска за неоснователен и недоказан, като твърди, че ответниците са собственици на имотите след като правото на собственост върху тях им е било възстановено като наследници на М. Н.Б. с влязло в сила решение на Поземлена комисия гр.Несебър № 546-Н / 13.11.2000г., тъй като същите преди това са били внесени в ТКЗС. По отношение на ответника М.Д. заявява, че е участник в съсобствеността в резултат на прехвърлителна сделка, сключена между него и един от наследниците на М. Б. – М.Б., с предмет идеална част от правото на собственост от двата имота. Твърди, че актовете за държавна собственост касаят само сградите, но не и земята, върху която са построени, както и че такива сгради, тенис-кортове, асфалтова и бетонна пътна мрежа, озеленяване и други инженерни мрежи и съоръжения не са разположени в двата процесни поземлени имота, а последните нямат характер на обслужващо сградите предназначение. Отрича възможността Държавата да е придобила собствеността върху поземлените имоти в резултат на осъществено владение. Твърди, че именно ответниците владеят имота въз основа на възстановеното им право на собственост. Оспорва твърдението на ищеца за реализирано мероприятие на Държавата, в която да попадат двата имота и актовете за държавна собственост не доказват това обстоятелство, и не е налице пречката по чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ за възстановяване собствеността върху земеделски имоти, поради което решението на земеделската служба не представлява нищожен или незаконосъобразен административен акт, а въпросът за нищожността е разрешен с влязъл в сила съдебен акт, която обвързва страните по настоящото дело. Отрича възможността Държавата да придобие собствеността върху имотите и на соченото в актовете за държавна собственост основание, като твърди, че ответниците, респ. техния общ наследодател, винаги са били техни собственици, включително и преди внасянето им в ТКЗС. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

              В отговора на исковата молба, подаден от ответниците А.Н.К., М.Н.Б., В.Щ.Х., М.Щ.Б., Н.Т.Б. и М.Г.Д., също е изразено становище за недопустимост на иска, първо поради предявяването му от лице, което няма правен интерес, позовавайки се на разпоредбата на чл.26, ал.2 от ГПК и твърдейки, че ищецът не предявява свои, а чужди – тези на Държавата – права, и второ, поради забраната за пререшаване на спора, разрешен с влязъл в сила съдебен акт, и в частност този, постановен по гр.д.№ 753/2005г. по описа на Несебърския районен съд. Отричат Държавата да е придобила собствеността върху двата поземлени имота на основание давностно владение. Молят производството да бъде прекратено. Считат исковата молба са нередовна, тъй като им се нарушавало правото на защита срещу иска, понеже били лишени от възможността да разберат точно кои части от имотите, които части попадат в оградената от НСА територия, са въведени като предмет на спора. По същество заявяват, че отричат правото на собственост на Държавата върху имотите, както и това, че през 1974г. е реализирано мероприятие на държавата с конкретни граници. Актовете за държавна собственост имат за предмет само постройки и не съдържат данни за границите на мероприятието. В поземлените имоти на ответниците не са извършвани строителни дейности, респ. не са налице сгради, които да са актувани, поради което не е била налице пречката по чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху земеделски имоти, а реституционната процедура е била законосъобразно проведена. Отрича и твърдението границите на спортната база да са заснети в кадастралния план от 1985г. – Държавата не е осъществявала мероприятие върху процесните имоти, за него не са отреждани терени и за тази цел не е провеждано отчуждително производство и то не е предоставено под формата на учебна база на НСА (ВИФ „Георги Д.”). Понастоящем за процесните имоти има изработена и одобрена кадастрална карта със Заповед № 300-5-81 / 02.10.2003г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра. Молят искът да бъде отхвърлен като неоснователен и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

              Отговор на исковата молба са подали и ответниците И.И.Д. и В.К.Г., в който също се изтъкват няколко основания за недопустимост на иска и молят за прекратяване на производството. Тези двама ответници също се позовават на влязлото в сила решение по гр.д.№ 753/2005г. по описа на Несебърския районен съд, с който твърдят, че спорът вече е разрешен и че е налице забраната за неговото пререшаване по смисъла на чл.299, ал.1 от ГПК. Едновременно с това отъждествяват материалноправната с процесуалноправната легитимация на ищеца, твърдейки, че последният не е активно легитимиран да предявява иска. Обсъждат въпроса, че Държавата не е собственик на двата имота. Друго основание за недопустимост на отрицателния иск за собственост тези ответници посочват водения вече положителен иск и неговото отхвърляне. Процесуалният закон не позволява на ищеца да предявява чужди права – тези на Държавата, нито пък да представлява Държавата при предявяването на този иск. Считат, че исковата молба е нередовна, тъй като след като ищецът не е уточнил кои реални части от двата процесни имота е въвел като предмет на спора, се нарушава правото им на защита, както и с оглед искането за осъществяването на косвен съдебен контрол по отношение на Решение № 546-Н/13.11.2000г. на ПК (ОбСЗ) гр.Несебър и прогласяване на неговата нищожност. Освен това ищецът не е въвел начален и краен период на придобивната давност, на която той се позовава при условията на евентуалност като основание за собствеността на Държавата. По същество на спора заявяват, че искът е неоснователен, като отново твърдят, че държавата не е собственик на имотите, което е признато от съда, и като твърдят, че именно ответниците са техни собственици на основание наследство и законосъобразно проведена реституционна процедура, приключила с влязло в сила решение на съответната земеделска служба. В тази връзка считат, че Държавата не може да се легитимира като собственик на основание издадените актове за държавна собственост, тъй като те нямат за предмет земя, нито на основание давностно владение, като изтъкват доводи за липса на осъществявано владение и за течението на придобивна давност. Напротив, твърдят, че имотите са се владеели от ответниците от момента на възстановяване правото им на собственост и същите не са попадали в терен, засегнат от мероприятията, реализирани през 1974г., а преди това докато са били внесени в ТКЗС, те, респ. техния общ наследодател, който доброволно ги е внесъл, никога не са губили собствеността върху тях, през който период твърдят, че също са били в тяхно владение. Решението на земеделската служба, с което на ответниците е възстановено правото на собственост върху имотите нито е нищожно, нито е незаконосъобразно, и в частност не е издадено в нарушение на чл.10б, ал1 от ЗСПЗЗ, защото в имотите не са извършвани строителни дейности и не са разположени сгради и съоръжения по смисъла на § 1в от ППЗСПЗЗ, или в тях да е изградена част от каквато и да е инфраструктура. Обсъждат правото на собственост върху имотите на общия наследодател на ответниците М. Б. и преди внасянето им в ТКЗС и че същите са идентични с тези, които са предмет на решението на земеделската служба, с което е възстановено правото им на собственост в стари реални граници. Вземат становище към приложените от ищеца писмени документи и ангажираните доказателства и обсъждат тяхното значение към предмета на спора

              По делото е било постановено Определение № 14 от 15.01.2013г., с което производството по делото е било прекратено на основание чл.18, ал.2, във връзка с чл.104, т.3 от ГПК и делото изпратено на Бургаския окръжен съд по правилата на родовата подсъдност, който е повдигнал препирня за подсъдност, като с влязло в сила Определение № 479 / 17.12.2013г., постановено по ч.гр.д.№ 389/2013г. по описа на Бургаския апелативен съд, е прието, че компетентен да разгледа и реши спора е Несебърският районен съд като първа инстанция.

              С определение от 23.01.2014г. съдът е конституирал като трети лица – помагачи на ищеца  Министерството на регионалното развитие и благоустройството (сега Министерството на регионалното развитие) и Министерството на образованието, младежта и науката (сега Министерството на образованието и науката).

              По делото е бил постановено ново определение за прекратяване на производство, като това е станало с протоколно определение от 15.04.2014г., този път на основание чл.129, ал.4 от ГПК. Това определение е било обжалвано от ищеца пред Бургаския окръжен съд, който с влязло в сила Определение № ІV-1742 от 27.06.2014г., постановено по ч.гр.д.№ 1021/2014г. по описа на съда, го е отменил и върнал делото на Несебърския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

            Ищецът се представлява в съдебно заседание процесуалните си представители, които заявяват, че поддържат предявения иск и молят същия да бъде уважен. Представят писмени бележки, в които първоначално изразявайки становище по допустимостта на иска, се позовават на разпоредбите на Закона за физическото възпитание и спорта и в частност разпоредбите на чл.47а от закона, които уреждат Водната учебна спорна база на НСА като публична държавна собственост, която е предоставена за управление на НСА, и която представлява обект с национално значение. Позовава се и на мораториума, наложен с решение на Народното събрание от 20.02.2013г. за срок от пет години (Обн. ДВ, бр.19 от 26.02.2013г.), касаещ строителните действия и разпореждането с поземлените имоти, между които и процесните, попадащи във Водната учебна спортна база на НСА. Обосновава правния си интерес от предявяването на отрицателния установителен иск за собственост на разпоредбата на чл.89, ал.2 от Закон за висшето образование, по който иск ответниците са пасивно легитимирани, тъй като оспорват както правото на държавата върху процесните поземлени имоти, така и правата на ищеца НСА да управляват и ползват изградената инфраструктура, предоставена му за ползване. По същество на спора се посочва, че от писмените и гласни доказателства се доказало осъществяването на мероприятието от страна на държавата, времето на изграждането и приемането и въвеждането в експлоатация, както и че държавата е собственик на сградите и съоръженията, разположени на територията на базата, спортни игрища, асфалтова и бетонна пътна мрежа, озеленяване и друга структура, за която е издаден акт за държавна собственост. Същите фигурират и в кадастралния план от 1979г., одобрен през 1985г. В един от процесните имоти – *********, попадали канализационни шахти. Затова и решението на ПК от 13.11.2000г. било незаконосъобразно, в частност в нарушение на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, във вр. с § 1в, ал.1 и ал.2 от ППЗСПЗЗ, и чл.7, ал.4 от ЗДС, като този път имотите са станали държавна собственост на 25.02.1992г., а статутът на имотите като публична държавна собственост възпрепятствал възстановяването на собствеността. Съществуващите сгради и други постройки, макар и незаконни, също представлявали пречка за възстановяване на собствеността, независимо от наличието на незасегнати от строителството площи, предвид на това, че се касае за комплексно застрояване. Освен това административната процедура по възстановяване на собствеността е започнала въз основа на заявление на правоимащите, подадено след срока по чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ, като същите не са се възползвали и от възможността си по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, поради това и постановените решения на Поземлената комисия са нищожни и не са породили правни последици, като към решението липсвала издадена скица на имотите, в резултат на което е налице незавършен фактически състав по реституция и не се ползва с конститутивно действие. Ответниците не доказали и собствеността на своя праводател към момента на образуване на ТКЗС нито границите на имота и неговото местонахождение. Евентуалната претенция за придобиване на имотите от страна на държавата на основание давностно владение също се доказала както от ангажираните гласни доказателства, така и от заключенията на вещите лица по назначените експертизи.

              В съдебно заседание от ответниците се явяват А.Н.К., В.Щ. и Р.И.Д.. Същите, заедно с ответниците И.И.Д., М.Н.Б., М.Щ.Б., В.К.Г.М.Т.Б. и Н.Т. Бояжиева се представляват от процесуални представители, които заявяват, че считат иска за недопустим, като предявен при липса на правен интерес. Алтернативно молят същият да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

              Писмени бележки са представени и от процесуалните представители на ответниците И.И.Д., В.К.Г. и Р.И.Д.. В тях също се поддържа становището за недопустимост на иска поради разрешаването на спора за собственост с влязъл в сила съдебен акт и поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца поради това, че не е надлежна страна и липса на правен интерес от предявяването на иска за собственост. Счита иска за неоснователен именно поради разрешаването на спора между държавата и ответниците с влязъл в сила съдебен акт, а актовете за държавна собственост се отнасят само за сгради и съоръжения и не обхващат земята, върху която са построени. Държавата не е могла да придобие собствеността върху процесните имоти и на оригинерно основание след 1974г., тъй като имотите са били внесени в ТКЗС. В тази връзка се позовава на действалата тогава разпоредба на чл.86 от ЗС, а след отмяната й, на чл.5 от ЗВСОНИ. Ищецът не ангажира доказателства и за осъществено владение и за периода от 2000г. до предявяването на иска. Дори и да е имало такова владение, то е било смущавано и течението на придобивната давност е била прекъсвана за времето, през което са се решавали споровете за собственост именно между държавата и ответниците. Обсъжда оградата, произволно поставена от ищеца на северната граница на територията, на която твърди, че е реализирано мероприятие, като отбелязва, че тя не е взета предвид при изготвянето и одобряването на кадастрални и регулационни планове, не представлява граница на собственост, и не касае двата процесни имота, многократно е била премествана. Правото на собственост на наследниците на М. Б. върху процесните имоти счита за доказано, в т.ч., че той е бил техен собственик към внасянето им в ТКЗС, и което право на собственост е възстановено в стари реални граници при спазване изискванията на ЗСПЗЗ и в частност, не са били налице пречките по чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, а мероприятието, реализирано от държавата, не обхваща процесните имоти. Решението на ОбСЗ гр.Несебър, с което е възстановено правото на собственост не е нищожно и по отношение на него е недопустимо да се упражнява косвен съдебен контрол, след като въпросът за неговата нищожност е бил повдигнат в отделен процес, страна по който е била Държавата, и разрешен с влязъл в сила съдебен акт.

              Процесуалните представители на ответниците А.  Н.К., М.Н.Б., В.Щ.Х., М.Щ.Б., Н.Т.Б. (конституирана като ответник с протоколно определение от 24.02.2014г.) и М.Г.Д., също са представили писмени бележки, с които молят съда да постанови решение, с което да бъде отхвърлен иска срещу тях като неоснователен и недоказан. Приповтарят изразеното по-рано становище за недопустимост на отрицателния установителен иск и основанията за това, въпросът за възможността Държавата да придобие собствеността върху имотите на основание изтекла придобивна давност, за осъществявано владение върху имотите, като обсъжда и събраните по делото в тази връзка гласни доказателства, за преминаващата през имотите ограда и нейното значение, за правото на собственост на ответниците и недоказаност на претенциите на ищеца.

              Министърът на регионалното развитие,  конституиран като такъв на позицията на ищеца, който го е привлякъл, се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който счита, че ответниците не са доказали правото си на собственост върху имотите. В представените писмени бележки изразява становище за допустимост, основателност и доказаност на исковата претенция. Счита, че части от процесните имоти са били част от реализирано от държавата мероприятие – учебна водна база на НСА, в резултат на което са изградени постройки и инфраструктура – държавна собственост, като в процесните имоти са изградени подземни комуникации и канализация, а самите имоти са публична държавна собственост, предназначени са за задоволяване на важни държавни нужди. Всичко това изключвало възможността собствеността върху тях да бъде възстановявана по реда на ЗСПЗЗ в стари реални граници, а правоимащите е следвало да получат като обезщетение други равностойни земеделски земи. Държавата е упражнявала владение върху имотите чрез ищеца, а ответниците не са могли да придобият собствеността върху държавни имоти на основание придобивна давност. Държавата не е била страна в административното производство, приключило с решение на земеделската служба, с която е възстановено правото на собственост на наследниците на М. Б., с което решение незаконосъобразно е посочено, че собствеността се възстановява в стари реални граници, след като и съдебното решение, въз основа на което то е издадено, не очертава границите на притежаваните от М. Б. имоти преди внасянето им в ТКЗС и идентичността на имотите не е установена, както не е установено те да са били собственост на М. Б., а към момента на възстановяване на собствеността, те вече не са имали характера на земеделска земя. Моли иска да бъде уважен.

              Трето лице- помагач Министъра на образованието и науката, не се явява и не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по иска.

              Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

              Ответниците И.И.Д., А.Н.К., В.Щ.Х., Р.И.Д., М.Н.Б., М.Щ.Б., В.К.Г., Н.Т.Б. и М.Т.Б., са наследници на общия им наследодател М. Н.Б., починал на 11.04.1952г.

              На 02.02.1998г. един от тях – А.Н.К., е подала до Общинска поземлена комисия гр.Несебър заявление, с което е поискала да й бъде възстановена собствеността върху следните земеделски земи: лозе от 9,400 дка и лозе от 4,800 дка, попадащи в местността „****”, притежавани приживе от М. Н.Б.. На 05.03.1998г. състав на Поземлена комисия град Несебър е съставила протокол № Ж711, с който е взето решение (със същия номер), с което е отказано да се признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на лозя съответно от 9,400 дка и от 4,800 дка в местността ******, с мотива, че М. Н.Б., респ. наследниците му, са били наематели на имотите и не притежават документ за собственост.  Решението на ПК-Несебър е било обжалвано от наследниците на М. Б., а Несебърския районен съд с Решение № 271 от 14.12.1999г., постановено по гр.д.№ 82/1999г. по описа на съда, е оставил без уважение жалбата. Това решение е било отменено по силата на влязло в сила Решение от 28.08.2000г., постановено по кас. адм. дело № 172/2000г. по описа на Бургаския окръжен съд, който действащ като касационна инстанция е отменил и решение № Ж711/05.03.1998г. на ПК-Несебър, и е признал правото на възстановяване собствеността с план за земеразделяне в полза на наследниците на М. Н.Б.,***, върху 14,2 дка земеделска земя, представляваща лозе от 9,4 дка и лозе от 4,8 дка в местността ****** в землището на град Несебър. В мотивите на решението си, съдът се е позовал на Протокол № 17 от 19.08.1923г., с който Училищното настоятелство град Несебър е взело решение заетите от граждани на града училищни лозя да останат като тяхна пожизнена собственост, и притежателят да има право да продава лозето си, както и че до кооперирането на въпросните лозя М. Б. е обработвал земята като своя, упражнявал е владение повече от 20 години и на това основание е придобил собствеността – правото на собственост върху лозята е придобито от М. Б. преди внасянето му в ТКЗС. Въз основа на това съдебно решение, ПК-Несебър е издала Решение № 546-Н / 13.11.2000г., с което обаче, правото на собственост на наследниците на М. Н.Б. не е възстановено с план за земеразделяне и не върху лозя, а то е възстановено в съществуващи (възстановими) стари реални граници на Нива от 11.360 дка, находяща се в землището на град Несебър, местността ******, и представляващ имот № *** парцел № *** от кадастрален план, при граници: военен обект N-776, Почивна база НСА.

              От първоначалното заключените на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза, прието без възражения от страните се установява, че за местността *******, находяща се в землището на град Несебър, са действали два плана: топографо-геодезически план на обект „Крайбрежие на град Несебър” от 1956г. и кадастрален, застроителен и регулационен план на град Несебър – нова част, одобрени със Заповед № РД-14-02-1394 от 30.12.1985г. През 2003г. са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри на местността „*****” град Несебър. В плана на крайбрежието, одобрен през 1956г., са заснети земеделски имоти обозначени със сигнатура – лозя и ливади, храсти и други. Имотите са обозначени с планоснимачни номера, като е заснет и масив лозя, обозначен с планоснимачен ***, а в разписния списък към плана масива е записан като лозе на ТКЗС. Кадастралният план, одобрен през 1985г., е бил изработен през 1979г., в който са заснети ограден терен със съществуващите към него момент сгради, постройки и съоръжения на ВИФ „Георги Д.” (преобразуван понастоящем в НСА „В.Л.”): две масивни сгради – хранителен блок-столова и жилищно-битов блок, полумасивни обекти, бунгала, хангари за лодки, помпена станция, алейна мрежа, паркинг, парково осветление, четири спортни площадки и кей с достъп до асфалтов път; върху част от оградения терен са реализирани зелени площи с едроразмерна иглолистна растителност. Така изградената база е електрифицирана с подземна ел. мрежа, водоснабдена с подземни водопроводи и надземни изводи за поливане и подземна канализация.

              По делото е представен протокол на приемателна комисия въз основа на Заповед № 274 от 02.07.1974г. на Комитет за НТПВО гр.София, с предмет на обсъждане приемане (и неприемане) и въвеждане в действие на обект „Учебно спортен комплект” град Несебър, от който е видно, че изброените по-горе сгради и съоръжения са изградени през 1974г., инвеститор е бил НТПВО гр.София, а строителството е осъществено от ДСУ „Гражданско строителство” гр.Бургас, СУ район „Курортно строителство” град Несебър, с подизпълнители: СУ „МИР” – гр.Бургас, АМУ – гр.София, СУ район „Довършителни работи”, СУ „Стройкомбинат”. За извършените строителни дейности  и за изграждането на базата не са представени строителни книжа и документи относно изискванията за неговата законност според действащите тогава благоустройствени закони и подзаконови нормативни актове.

              На 20.01.1974г. са съставени Акт № 382 и Акт № 383 за държавна собственост на недвижими имоти, в които е посочено че са издадени на основание чл.6 от Закона за собствеността и чл.21 от Правилника за държавните имоти, и с предмет построените през 1974г.:  1) Хранителен блок – столова за студентите от ВИФ, представляващ монолитна сграда на два етажа, със застроена площ 976,914 кв.м., с кубатура 7,816 куб.м., при граници: изток – жилищен блок на ВИФ, запад – спортен клуб при ВИФ, север – открити спортни площадни, юг – крайбрежна ивица и море; 2) жилищно-битов блок за студентите от ВИФ „Г. Д.”, представляващ 3 и 2 етажна сграда, на бетонна рампова конструкция и сглобяеми панели, състояща се от 174 стаи с дневна, с 350 легла, застроени на 1 630 кв.м. при кубатура 17,188 куб.м., при граници: изток – имот на Министерски съвет и дюни, запад – уч.сп. база на Спортен клуб на ВИФ, север – терен на МНО (бункер), юг – крайбрежна ивица, море.

              В двата акта за държавна собственост е посочено, че описаните в тях сгради са предоставени за ползване на ВИФ „Г.Д.” – София.

              Преди признаване по съдебен ред на правото на възстановяване собствеността върху земеделски имоти на наследниците на М. Б. и преди постановяване на Решение №  № 546-Н / 13.11.2000г. на ПК-Несебър, което им е възстановено правото на собственост в стари (възстановими) реални граници на нива от 11,360 дка в местността ****** в землището на град Несебър, е бил съставен протокол от 23.03.2000г. на комисия, назначена от Министерството на земеделието и горите, съдържащ становище относно предложение за частична промяна на плана за земеразделяне, от който документ е видно, че за местността ******* има възстановена собственост с план за земеразделяне 785 дка.

              На основание Решение от 20.08.2000г., постановено по кас. адм.д.№ 172/2000г. по описа на Бургаския окръжен съд, Решение № 546-Н / 13.11.2000г. на ПК-Несебър и технически протокол на Община Несебър от 16.01.2001г., възстановеният на наследодателите на М. Н.Б. е попълнен в кадастралния план на град Несебър със Заповед № 7 от 26.01.2001г. на Кмета на Община Несебър и е обозначен с пл.№ ***.

              Тази заповед обаче е била отменена по силата на влязло в сила Решение № 1767/10.02.2009г., постановено по адм. Дело № 11953/2008г. по описа на ВАС, ІІ о.

              Със Заповед № 300-3-68 от 09.05.2002г. на Изпълнителния директор на АК, по искане на Община Несебър, е открито производство по създаване на кадастрална карта и кадастралните регистри на местността „*****” гр.Несебър, а в заповедта са посочени границите на района: землищната граница на село Равда, шосе село Равда – град Несебър, и Държавен горски фонд на землището на град Несебър. Със Заповед № 300-5-81 от 02.10.2003г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастър – град София, са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри на местността „*****” град Несебър, като в кадастралната карта имот с пл.№ *** е обозначен с два идентификатора: *******************. Тези два имота частично попадат в оградения от НСА терен, като в тях, освен поставената ограда, няма извършено високо строителство – сгради. На терена съществуват две канализационни шахти на подземен канал, преминаващ през помпената станция през част от ПИ *********.

              По-късно са започнали споровете във връзка със собствеността върху двата имота:

              С влязло в сила Решение № 213/10.01.2009г., постановено по в.гр.д.№ 466/2018г., Бургаският окръжен съд е признал за установено по  отношение на Община Несебър, че НСА „В.Л.” град София има право на стопанисване и управление, предоставено му от държавата като собственик на следните имоти: в *********.

              Впоследствие е съставен Акт № 4744 за публична държавна собственост от 17.09.2009г., в която като собственост на държавата са описани сгради, разположени в поземлени имоти с идентификатори **************, за които е посочено че съставляват „Спортна база” на НСА „В.Л.”, като е посочено, че част от тази база са и: тенис-кортове и 3 броя игрища, намиращи се в поземлени имоти с идентификатори **********************, както и бетонова и асфалтова пътна мрежа, озеленяване и друга инженерна инфраструктура.

              На 10.05.2010г., е бил сключен между двама от ответниците по делото – М.Т.Б. и М.Г. Д., договор за замяна на недвижими имоти с уговорка в полза на трето лице, обективиран в Нотариален акт ***************** на нотариус Н. Н. с рег.№ 246 на НК и район на действие Бургаския районен съд, по силата на който М.Т.Б. е прехвърлил собствената си 1/10 идеална част от правото на собственост върху двата процесни имота: ПИ №№ *******************.

              От показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели, допуснати по искане на страните, се установява, че оградения терен на спортната база се е променял през годините като постепенно се е увеличавала неговата площ предимно с оглед строителството на сградите и изграждането на съоръженията и инфраструктурата на спортната база, като части от двата процесни имота са попаднали в този терен през 80-те години на 20-ти век. Върху тях не е извършвано благоустрояване или озеленяване, а същите са си останали занемарени. Периодично, макар и рядко, с оглед поддръжката на терена в имотите са се извършвали дейности по косене и обезпаразитяване, като и тази дейност отдавна е преустановена. Терена, където сега са разположени процесните имоти, не е използван и като земеделска земя от внасянето им в ТКЗС през 50-те години на 20-ти век досега.

              От заключението на вещото лице по назначената по делото съдебна агрономическа експертиза също се установява сегашното състояние на двата имота, а именно, че те се силно заплевени с всякакви видове треви и на места с храсти, не съществуват никакви следи от обработка на почвата, на места се забелязват единични растения от лози, като е трудно да се определи дали са от културен вид.

             Допълнителното заключение по съдебно техническата експертиза уточнява площта на всеки от двата процесни имота, които попадат частично в оградения терен на НСА, като изчисляването е по графични данни след пренасянето на оградата върху кадастрална карта, а именно от ПИ ********* – около 6 436 кв.м. (след корекцията в съдебното заседание от 04.12.2014г., на което е изслушано вещото лице), а от ПИ ********* – около 32 кв.м. Именно тази част от имотите, очертани съответно с виолетова и жълта линия на комбинираната скица (скица 2), приложена към първоначалното заключение, е предмет на отрицателния установителен иск.

              Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

              І. По допустимостта на отрицателния установителен иск за собственост.

              Съдът намира, че предявеният от ищеца отрицателен установителен иск е допустим.

1.             Неправилно ответниците приемат, че искът е предявен от името на Държавата. В потвърждение на това е направеното от ищеца НСА искане Държавата да бъде привлечена като трето лице – помагач; третото лице-помагач има различно процесуално положение от това на главните страни. Ищецът не предявява чужди права, а и не твърди да предявява такива, поради което няма качество на процесуален субституент – иска произнасяне в своя полза, а не в полза на носителя на спорното право. Правото, което претендира че притежава, и което твърди, че е накърнено, е фактическата власт (владението) върху сгради и съоръжения, разположени върху територия, обособена като такава за тяхното комплексно изграждане, в която попадат части от процесните поземлени имоти, и която фактическа власт му е предоставена за стопанисване и управление от Държавата на основание чл.89, ал.2 от Закона за висшето образование.

2.             Според разясненията, дадени в ТР № 8 от 27.11.2013г., постановено по Тълкувателно дело № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Предмет на иска в случая е правото на собственост на ответниците (а не на Държавата), което ищецът отрича. Отричайки правата им, ищецът заявява, че те са пречка да реализира собственото си право – правото на собственост засяга правото на ищеца да упражнява владение върху имотите. Очевидно правото на собственост на ответниците е несъвместимо с упражняването на фактическата власт върху имотите, която ищецът претендира, че е придобил, като му е била предоставена от действителния собственик, който според него е Държавата, и на която фактическа власт търси защита. Поради това решаването на въпроса кой е действителния собственик на поземлените имоти, и в частност дали това са ответниците, има преюдициално значение за признаване и упражняване на самостоятелни субективни права а ищеца. Затова правният интерес на ищеца е породен от твърдението за наличие на притежавано от него, различно от спорното право (на собственост) върху същите имоти, които ответниците също оспорват в отговора на исковата молба (Опр. № 689 от 01.12.2009г. по гр.д.№ 30/2009г. на ВКС, ІV г.о.).

3.             Цитираното от страните гр.д.№ 753/2005г. по описа на Несебърския районен съд, на което страните се позовават, е имало за предмет правото на собственост на Държавата върху двата процесни поземлени имоти, докато в настоящия процес, предмет на спора е правото на собственост на ответниците, което ищецът отрича, като за обосноваване на правния си интерес от предявяване на иска, се позовава на упражнявана от него фактическа власт върху имота, което фактическо състояние ответниците смущават. Разрешен със сила на присъдено нещо, което обвързва страните по настоящото дело (тъй като те са били и страни по предходното дело), е единствено въпросът, че Държавата (която е била надлежно уведомена, но не е встъпила нито е била привлечена като трето лице в производството по гр.д.№ 753/2005г. на РС-Несебър) не е собственик на процесните поземлени имоти. Въпреки обаче, че спорът по това дело се е водил между същите страни – НСА и ответниците, респ. преките им наследодатели, и е имало за предмет правото на собственост върху двата процесни поземлени имота, то след като с настоящия иск този път цели защита на свои права, въвеждайки като предмет на спора и отричайки правото на собственост на ответниците, съдът намира, че НСА не е имал задължението в предходния процес да въвежда като предмет на спора тези свои самостоятелни права (правото му да упражнява фактическата власт), чиято защита търси с настоящия иск (Р. № 1046 / 3.07.2004г. по гр.д.№ 372/2003г. на ВКС, ІV г.о.; Р.№ 27 / 07.02.2001г. по гр.д.№ 251/2000г. на ВКС, І г.о.), поради което и с настоящото дело не се цели пререшаване на спора.

4.             Вярно е че Държавата не е встъпила в производството по гр.д.№ 753/2005г. на РС-Несебър – тя не е била привлечена от никоя от страните по това дело, респ. няма определение за привличането й, не е призовавана по делото, не са й връчвани преписи от постановените по делото решения, а в диспозитива на решението, с което е приключило делото, не е посочено изрично, че същото е постановено при участието на трето лице – помагач, поради което и съдът намира, че решението по това дело не обвързва Държавата. Държавата е била конституирана като трето лице-помагач на позицията на ищеца и е представлявана в настоящия процес от Министъра на регионалното развитие (чл.31, ал.2 от ГПК), без обаче от страна на ищеца да са изложени никакви съображения относно правния интерес на Държавата от участие в процеса и конституирането му в това процесуално качество, като не е посочил: дали Държавата е обвързана от решението дори и да не вземе участие по делото, т.е. предвидена ли е изрича възможност в закона и в частност чл.226, ал.2 от ГПК, или при неблагоприятен изход на спора за подпомаганата страна (в случая ищеца) последната би имала иск срещу Държавата.  Същото и за Министъра на Младежта и спорта – без да е мотивирано искането на ищеца за привличането му, включително и защо следва да бъде обвързан от съдебния акт, и без да е обоснован правният интерес от участието му в процеса.

              ІІ. По основателността на отрицателния установителен иск за собственост.

              1. Въпреки, че предявеният отрицателен иск е допустим, влязлото в сила решение по гр.д.№ 753/2005г. по описа на Несебърския районен съд се ползва със сила на присъдено нещо между НСА и ответниците по настоящото дело, респ. техните наследници и праводатели, тъй като те са били страни и по това дело, относно разрешения между тях спор за собствеността на Държавата върху двата процесни имота. Недопустимо е преразглеждането на въпроса за наличието или липсата на право на собственост на държавата, след като в диспозитива на постановеното по гр.д.№ 753/2005г. по описа на Несебърския районен съд и влязло в сила Решение № 159/25.07.2007г. е отхвърлен иска на НСА против ответниците, респ. техните праводатели, а в мотивите на решението е посочено, че държавата НЕ Е собственик на процесните поземлени имоти (Р.№ 1046/13.07.2004г. по гр.д.№ 372/2003г. на ВКС, ІV г.о.).

              Качеството „присъдено нещо” на решението по положителния установителен иск, с което е отречено правото на собственост на държавата, е създало състояние на определеност и безспорност относно съществуването и несъществуването на спорното право и има за последица непререшаемост на разрешения спор. Отреченото с влязло в сила решение спорно право не може да бъде предявявано в нов процес между същите страни както чрез иск така и чрез възражение (чл.298, ал.1 и ал.2 и чл.299, ал.1 и ал.2 от ГПК). Следователно, когато дадено обстоятелство или правоотношение е било включено в спорното право по отхвърлителен положителен установителен иск и е било обхванато от силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение, то в последващ процес между същите страни или техни правоприемници е недопустимо да се разглежда наново спорът, касаещ това обстоятелство или правоотношение, което в случая ищецът е въвел като едно от основанията на предявения от него отрицателен установителен иск за да обоснове и допустимостта на иска и неговата основателност. По отношение на това въведено от ищеца основание, което в хода на делото обосновава и като преюдициален въпрос, има пълен идентитет в предмета на двете дела, т.е. в спорното материално право, с неговите индивидуализиращи белези – юридическият факт, от който е възникнало, съдържанието и субектите на правоотношението. Освен това твърдяното право на собственост, с което ищецът обосновава своите твърдения, и в частност едно от основанията, на които е възникнало – давностно владение, не се включват в предмета на настоящото дело, тъй като ищецът е следвало да изчерпи като посочи всички основания за правото на собственост на Държавата по предходното дело, след което те са се преклудирали и той не може да ги противопоставя, респ. въвежда, в нов процес, какъвто е настоящия за същото материално право – правото на собственост на Държавата (Р.№ 904/07.12.2004г. по гр.д.№ 1102/2003г., І г.о.; Р. № 27/07.02.2001г. по гр.д.№ 251/2000г., І г.о.). Задължението на съда да зачете силата на присъдено нещо на влязло в сила решение е регламентирано в чл.297 от ГПК. Когато се разрешава правен спор и по преюдициално правоотношение има влязло в сила съдебно решение, съдът е длъжен да го зачете и да не приема нещо различно, въпреки, че мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на присъдено нещо. Предмет на силата на присъдено нещо не е само субективното материално право, откъснато от конкретния юридически факт, въз основа на който то се претендира. В основата на иска се включват всички факти, очертани от хипотезиса на правната норма, въз основа на която се поражда претендираното материално право. Следователно, установените с решението по предходното дело общи правопораждащи и правоизключващи факти на спорното право на собственост на държавата се ползват със сила на присъдено нещо, включително и по тези, които не са въведени от страните.

              С оглед на това съдът не следва да разглежда и да се произнася по въпроса дали Държавата е собственик на двата процесни имота, респективно дали правото на собственост е придобито на основание давностно владение. С оглед въведения от ищеца довод в тази насока и предвид ангажираните от него гласни доказателства в подкрепа на тази своя теза и за състоянието на оградения терен за учебната база от момента на изграждането й и за оборване въведената от ответниците теза за осъществявано от тях владение и за състоянието на процесните имоти, съдът счита за необходимо да посочи следното: Съдът не споделя виждането на страните и на техните процесуални представители, че владението представлява грижа за имота и постоянно присъствие в него. Тези действия сами по себе си не се отъждествяват с понятието владение, но чрез тях то се обозначава и легитимира като такова. Вярно е, че обикновеното ползване, вещното право на ползване, правомощието на собственика да ползва и правото на собственика да владее една вещ/имот, са различни правни хипотези, но в голяма степен проявните им форми са сходни и съвпадат с действията, които се очаква да извършва и владелецът в хода на упражняване на фактическата власт върху имота. Ищецът не проведе успешно установяване на конкретен период от време, през който Държавата да е установила и упражнявала власт върху всеки един от имотите, именно поради смесване на понятията владение, фактическо ползване и обитание на имота, а оттам и недоказано си остана твърдението му за осъществено от страна на Държавата владение, чието начало е постановяване на Решението на земеделската служба, с което на ответниците е била възстановена собствеността върху имотите, и което владение да е продължило повече от десет години. Не следва да се обсъжда и въпросът дали това твърдяно от ищеца фактическо състояние се отрича от ответниците, тъй като съзнанието на последните може да е изградено на погрешно възприемане на действителността и не е меродавно, доколкото не са осъществени всички елементи на фактическия състав на чл.79 от ЗС, което налага външна демонстрация на действия, за да се отстрани всяко съмнение. Вследствие казаното дотук, липсата на corpus прави ненужно изследването на въпроса за наличие на animus – субективния признак на владението, след като, за да има владение, е необходимо едновременното наличие на двата белега. Намерението за своене, без да се отрича съществуването му, не може да компенсира липсата на фактическо упражняване на власт върху имота. Без него то е непотребно, тъй като двата елемента са в условията на кумулативност, не на евентуалност или на алтернативност, равнозначни са, а не в отношение на главен и подчинен. Не се установи ответниците, респ. техните наследодатели, след като им е било възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ да са загубили владението върху имотите, нито това владение да им е било отнето от Държавата против волята им, чрез установяване за себе си фактическа власт върху имотите по траен начин (interversio possessonis), нито са изоставили доброволно владението си и са се съгласили фактическата власт върху имотите да се упражнява от Държавата; не е имало фактическо поведение, което недвусмислен да отрича правото на ответниците, то да е достигнало до знанието на всеки един от тях и те да не са нарушавали евентуалното владение с действия, на които правната норма придава силата да го прекъснат. Освен, че не е осъществявано непрекъснато владение върху имотите от страна на Държавата през въведения от ищеца процесен период, с оглед правните спорове между Държавата и ответниците във връзка със собствеността върху имотите през същия този период, които са приключили неблагоприятно за държавата, не би могло да изтече изискуемия от закона срок на придобивната давност, именно защото тя би била прекъсвана по тези причини.

            Актът за публична държавна собственост от 17.09.2009г., макар и съставен след приключване на производството по гр.д.№ 753/2005г. по описа на Несебърския районен съд, също не легитимира Държавата като собственик на процесните поземлени имоти, тъй като този акт касае само правото на собственост върху сгради, изградени в други поземлени имот, в която връзка въпросът е аналогичен и вече е бил обсъждан по посочено и предходно водено дело, по което е било обсъждано значението на другите съставяни по-рано актове за държава собственост – АДС №№ 382 и 383 от 20.01.1974г., макар и в последващия АПДС да са посочени други основания за собствеността на държавата.

              2. Доказателствената тежест по отрицателния установителен иск за собственост е на ответниците, които следваше да установят правото си на собственост върху процесните поземлени имоти, основанието и моментът на придобиването (Р.№ 19/19.02.2001г. по гр.д.№ 526/2000г. на ВКС, ІІ г.о.; ТР № 8 от 27.11.2013г. по ТД № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС).

              Единственото основание, въведено от ответниците за правото си на собственост е проведената реституционна процедура, приключила с Решение № 546-Н / 13.11.2000г. на ОбСЗГ – Несебър за възстановено право на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници, издадено на основание чл.18ж, ал.1 и чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ. Ангажираните от ответниците гласни доказателства чрез разпит на свидетели, са за оборване твърденията на ищеца, че не той, а друг е ползвал имотите през различни периоди от време, включително преди и след включването им в ТКЗС и след реституирането им, но не и за доказване на придобиването на имотите на основание придобивна давност, на каквото те не се позовават, а твърдят, че владеят имота въз основа на възстановеното им право на собственост, въпреки, че по делото не е представян протокол, от който да е видно, че след постановяване на решението на земеделската служба и влизането му в сила, те са били въведени във владение на имотите.

              Собствеността върху земи, които са имали земеделски характер към момента на образуване на ТКЗС, подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, ако те са били отнети юридически или фактически от бившите собственици. Възстановяването на собствеността не настъпва по силата на закона, а след успешно провеждане на административна процедура, която завършва с решение на поземлената комисия, сега ОбСЗ. В практиката на ВС и ВКС се приема, че решенията за възстановяване на собствеността в стари реални граници или с план за земеразделяне има конститутивно действие – в този смисъл ТР № 1 по гр.д.№ 11/1997г. на ОСГК на Върховния съд. Това означава, че собствеността върху тези земи се възстановява за в бъдеще, след влизане в сила на позитивно решение на поземлената комисия или ОбСЗ.

              В настоящия случай спорните имоти са имали земеделски характер към момента на образуване на ТКЗС. Към този момент техен собственик е бил наследодателят на ответниците. Разпоредбата на чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ изрично предвижда, че в производството по възстановяване на собствеността по реда на този закон правото на собственост може да се доказва с нотариални актове, делбени протоколи, протоколи на ТКЗС, емлячни регистри, протоколи и решения за оземляване, в това число и по ЗТПС от 1946г. и други писмени доказателства. Тези доказателства следователно се считат от законодателя за достатъчни и годни за установяване принадлежността на правото на собственост върху един земеделски имот към патримониума на определено лице към минал момент – момента на колективизацията и внасянето на земеделските земи в ТКЗС или друга кооперативна организация или към момента на неправомерното отнемане на земите, макар част от тези писмени доказателства да не съдържат данни за осъществяване на предвидено в закона основание за придобиване правото на собственост. Твърдението, че наследодателят на ответниците – М. Б., е бил собственик на имотите, се базира на записването на същия в разписния списък към кадастралния план на крайбрежие град Несебър от 1956г. Записванията към плана имат значение за градоустройствените решения и евентуалните предвиждания на регулационните планове. Само по себе си обаче записването на имота в разписния списък посочва само формално лицето, което е заинтересовано при засягането на имота от мероприятия по плана и няма вещно транслативно действие и не легитимира лицето като собственик на имота.Освен това по делото е представен и протокол № 17 от 19.08.1923г., според който едно от решенията, взети от Училищното настоятелство в град Несебър, е заетите от граждани на града училищни лозя да останат като тяхна пожизнена собственост, като имат право и да ги продават. М. Б. фигурира в списъка на наемателите на училищните лозя от 10.07.1944г. с два имота, които по площ съвпадат с площта по разписния списък, съответно лозе от 9 дка и от 4 дка. С оглед на това съществен се явява въпросът относно момента, към който следва да се преценява дали в полза на наследодателя е изтекла придобивна давност – дали към момента на влизане в сила на сега действащия закон за собствеността или към момента на внасяне на имота в ТКЗС. В решение № 131/25.02.2004г. на ВКС, ТК по гр.д.№ 527/2003г. е прието, че ако е налице писмено доказателство, установяващо начало на владение, то при позоваване на придобивна давност тя подлежи на установяване с всички допустими от ГПК доказателствени средства, като 20-годишният срок по чл.34 от Закона за давността (отм.) следва да е изтекъл до включването на земята в ТКЗС. В решение № 445/28.04.1994г. по гр.д.№ 1851/1993г. на ІV г.о. на ВС е прието, че ако в производството по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ се твърди, че един имот е придобит по давност, трябва да се изследва въпросът кога е започнало владението и кога е завършило, за да се определи приложимият закон – Законът за давността или Законът за собствеността. Съгласно § 4 от ПЗП на Закона за собствеността относно придобивната давност, започнала да тече при действието на отменения закон за давността, се прилагат разпоредбите на настоящия закон, ако от завършване на давността по отменения закон е нужен по-дълъг срок от предвидения в настоящия закон. ЗС следователно зачита давността, която е започнала да тече преди влизането му в сила и не поставя придобиването на собствеността по давност в зависимост от обстоятелството дали към момента на влизането му в сила предвиденият в Закона за давността (отм.) 20-годишен давностен срок е изтекъл. Срокът, през който върху имота е упражнявана фактическа власт с намерение за своене, предхождащ датата на влизане в сила на сега действащия Закон за собствеността, се зачита и се приема, че продължава да тече и след влизането в сила на новия закон, ако до изтичането на 20-годишния срок към 16.12.1951г. остават по-малко от 10 години, какъвто срок е предвиден в разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС. Моментът на влизане в сила на ЗС следователно има значение досежно определянето на приложимия закон с оглед на обстоятелството каква част от давностния срок вече е изтекла и не може да се преценява като краен момент на срока на придобивната давност по отменения Закон за давността.

              Категорично 20-годишният срок на осъщественото от М. Б. владение върху имотите е изтекъл на 19.08.1943г., когато е изтекла и давността, на което основание – давностно владение – той е придобил правото на собственост върху тях, което е отчетено и констатирано с влязлото в сила Решение от 28.08.2000г., постановено по адм.д.№ 172/2000г. по описа на Бургаския окръжен съд. Впоследствие имотите са били внесени в ТКЗС, след което е бил одобрен топографо-геодезически план на обект „Крайбрежие на град Несебър” от 1956г., според който заснетите земеделски имоти са обозначени със сигнатура – лозя и ливади, храсти и други, както и с планоснимачни номера. Върху терена, където попадат процесните имоти е заснет масив лозя, обозначен с пл.***, който в разписния списък към плана е записан като лозе на ТКЗС. Всичко това дава основание на съда да приеме, че към момента на образуване на ТКЗС и причисляване на терена към собствеността на ТКЗС-Несебър, при обобщаване на частната собственост от 1956г., процесните имоти са принадлежали на общия на ответниците наследодател М. Б..

              Неоснователно е твърдението на ответниците, че по отношение на решението на ОбСЗ град Несебър, по силата на което твърдят, че са собственици на процесните имоти, респ. че са носители на спорното материално право, е осъществяван пряк контрол и че този контрол е осъществяван в производството по гр.д.№ 753/2005г. на РС-Несебър, защото производството по това дело не е имало за предмет правата на ответниците, а тези на Държавата, които са отречени. Такъв пряк съдебен контрол по отношение на този административен акт не е осъществяван и в друго съдебно производство (гражданско, административно и др.), а ищецът, който е трето лице за административното производство, по което това решение на земеделската служба е постановено, има право да предизвика косвен съдебен контрол в рамките на гражданскоправен спор, поради което не е налице пречка за упражняването на такъв по отношение на Решение № 546-Н / 13.11.2000г. на ОбСЗ – Несебър.

              Решението е постановено в писмена форма, от специализиран орган по поземлената собственост, комуто е възложено възстановяването на собствеността върху земеделските земи – чл.33, ал.2 от ЗСПЗЗ.

              В първоначалната редакция на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ, включително и след изменението й с ДВ, бр.28/92г., не съществува изискване за съдържанието на решението на поземлена комисия, с което се възстановява собствеността върху заявените земеделски земи. Такива изисквания обаче са въведени с последващите изменения на текста. Към момента на постановяване на Решение № 546-Н / 13.11.2000г. на ОбСЗ – Несебър, е действала редакцията на чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр.45/95г., според която при възстановяване на правото на собственост върху земи в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници Поземлената комисия постановява решение, което се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение (граници, съседи) и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това. Към това решение като неразделна част всякога се прилага скица на имота, заверена от административния орган. Сходни са и изискванията на чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ (редакция ДВ, бр.113 от 1999г.). Тези два акта – решението и скицата в своята съвкупност легитимират лицата, по отношение на които са признати и възстановени съответните собственически права, като собственици на описаните в тях имоти.

              Безспорно решенията на поземлените комисии (сега ОбСЗ) имат конститутивно действие. Когато обаче тези решения не са съобразени с изискванията на чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ и чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ за индивидуализиране на възстановения имот било чрез посочване на планоснимачен номер по стар кадастрален план или граници и съседи, било чрез скица или по друг начин, то тогава решението на поземлената комисия не би могло да има конститутивно действие и по същество представлява решение, с което само се признава правото на възстановяване на собствеността. Именно такъв е процесния случай, тъй като макар и в  Решение № 546-Н / 13.11.2000г. на ОбСЗ – Несебър да се сочи, че се издава на основание чл.18ж от ППЗСПЗЗ, в него са посочени само размера и местността, в която се намира имота, но в него липсва индивидуализация на имота, като в случая не е посочена категорията на описания земеделски имот. Няма данни да е била изготвена скица на имота, заверена от административния орган (ОбСЗ). В решението не е отбелязано такава скица да е издадена от техническата служба на общината.

              Всички изложени съображения за несъответствието на Решение № 546-Н / 13.11.2000г. на ОбСЗ – Несебър с изискванията на чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ и чл.18ж от ППЗСПЗЗ и липсата на приложена към решението скица за местонахождението и границите на имота по този план, навеждат на извода, че решението на поземлената комисия за възстановяване на собствеността няма конститутивно действие.

              Към момента на издаване на решението на ОбСЗ, но от Община Несебър, като имотът, описан в решението, е бил нанесен в кадастралния план на град Несебър, като е предстояло той да получи планоснимачен номер ***, който попада в строителните граници на град Несебър, като възстановения в съществуващи (възстановими) стари реални граници имот с площ от 11,600 дка е попадал в почивната база на НСА.

              Според решението на ОбСЗ – Несебър, обаче, възстановения имот не попада в почивната база на НСА, а граничи с нея, което налага извода, че на възстановения имот не са посочени точните му граници, а и към него момент те не са установени, както е посочено и в съдебното решение, въз основа на което решението на ОбСЗ – Несебър е постановено, но по никакъв начин не е съобразено с него, като именно по отношение на неустановените граници е указано, че имотите следва да се възстановят като лозе с план за земеразделяне, а не както земеделската служба е сторила – като нива в стари реални граници. 

              Едва след постановяването на решението на земеделската служба, съгласно технически протокол от 16.01.2011г. са зададени координати на имота, а именно със Заповед № 7 / 26.01.2001г., Кметът на Община Несебър е одобрил попълването на кадастралният план на град Несебър, одобрен със Заповед № РД-14-02-1394 от 30.12.1985г. на Министъра на строителството и селищното устройство, с имот пл.№ ***, за който в разписния списък като негови собственици е следвало да се запишат наследниците на М. Б.. Тази заповед на Кмета на Община Несебър - № 07/26.01.2002г. – е била отменена с влязло в сила Решение № 1767 / 10.02.2009г., постановено по адм.д.№ 11953/2008г. на ВАС, ІІ о., а като мотиви на отмяната е изтъкнато именно обстоятелството, че възстановяването на процесния имот на физически лица предхожда издаването на заповедта, и несъобразяването с разпоредбата на чл.86а, ал.1 от ППЗТСУ (отм.), във връзка с чл.32, ал.1, т.2 от ЗТСУ (отм.). По тези две основни причини – посочването на решението на ОбЗС номер на имота, който все още не е бил нанесен в кадастралния план, и последващата отмяна на попълването на действалия кадастрален план с планоснимачен номер на процесния имот – съдът намира, че решението на ОбСЗ гр.Несебър, с което ищците се легитимират като собственици, представлява етап от процеса на възстановяване на собствеността, а не административен акт, с който тази процедура се финализира.

              Освен липсата на съществени и изискуеми от закона реквизити на това решение на земеделската служба, с което е постановено възстановяването на земеделски имот в съществуващи реални граници, и липсата на скица към него, заверена от административния орган, което е необходимо за да удостовери правото на собственост и предвиденото в закона конститутивно действие, са налице и други груби нарушения от страна на административния орган, който го е издал, което също е довело до неговата незаконосъобразност.

             С влязлото в сила Решение от 28.08.2000г., постановено по кас. адм. дело № 172/2000г. по описа на Бургаския окръжен съд, е признал правото на възстановяване собствеността  с план за земеразделяне в полза на наследниците на М. Н.Б. върху 14,200 дка земеделска земя, представляваща лозе от 0,400 дка и лозе 4,800 дка в местн. ****** в землището на град Несебър.  Вместо това обаче, с последващото Решение № 546-Н / 13.11.2000г. на ОбСЗ – Несебър, административният орган не се е съобразил със съдебното решение, като е възстановил правото на собственост на наследниците на М. Б. върху част от посоченото количество земеделска земя – 11,360 дка, но не с план за земеразделяне, а в съществуващи (възстановими) стари реални граници, и не на лозе, а на нива. В решението на земеделската служба липсват мотиви на органа, от които да се установи фактическото основание, послужило за тази промяна, и в частност настъпила ли е такава промяна след влизане в сила на съдебното решение, което да е дало основание да не бъдат спазени указанията, дадени с него, още повече, че е налице забраната съгласно чл.14, ал.7, изр.2 от ЗСПЗЗ. Това нарушение води до незаконосъобразност на административния акт.

              Ответниците, чиято доказателствена тежест е при условията на пълно и главно доказване да установят законосъобразно приключила реституционна процедура по ЗСПЗЗ, следваше да докажат и положителния факт, че след като земеделската служба е постановила решение за възстановяване на правото на собственост върху имоти в строителните граници на населените места, е издадено удостоверение на основание чл.13, ал.5 от ППЗСПЗЗ, каквото е едно от изискванията на чл.11, ал.1 от ППЗСПЗЗ. След като дори и твърдения в тази насока не са наведени по делото, съдът приема, че този пропуск на административния орган да установи, че в имота няма извършено строителство, няма изградени съоръжения на техническата инфраструктура и благоустрояване и не представлява прилежаща площ към сгради, т.е., че са били налице предпоставките за възстановяване на имот в строителните граници на населеното място, също обосновава незаконосъобразност на издадения административен акт.

              Основния довод на ищеца за незаконосъобразност на решението на земеделската служба, е че то е постановено в нарушение на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, поради което счита, че възстановяването на правото на собственост на наследниците на М. Б. не е следвало да бъде в стари реални граници, а с план за земеразделяне, т.е. решението не е следвало да бъде издавано на основание чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, а по чл.27, ал.1 от ППЗСПЗЗ. За да обоснове този довод ищецът посочва наличието на поставена ограда, преминаваща през двата процесни имота, и фактът, че през част от единия от процесните имоти според одобрената кадастрална карта – този с идентификатор ********* – съществува подземна канализация, и че на него са видими две ревизионни шахти. Наличието на поставена ограда, според ищеца означава, че двата имота ******************* са част от мероприятие, реализирано от Държавата по изграждане на водна учебна база, в която е извършено комплексно застрояване, и че тези два имота са обхванати и са включени в застрояването – в тях са извършвани строителни дейности.

              От данните по делото се съдържат достатъчно индиции, че през 1957г. в местността „****” по силата на нова улична регулация са отреждани имоти – лозя и ниви, за учебна водна база (учебен спортен комплекс), които имоти към момента на одобряването на този план са били собственост на ТКЗС, и че през 1959г. е започнала процедура по тяхното отчуждаване, и че отредените терени за водна база на ВИФК (ВИФ) „Георги Д.” – София са били заплатени на Обединено ТКЗС-Несебър. Вместо обаче да насочи усилията си в процеса към доказване на такава отчуждителна процедура и установяване границите на мероприятието на отчуждените от ТКЗС терени за изграждане на учебна водна база и площта, ищецът поддържал противоречивите си позиции за собствеността на Държавата и за различните основания и моменти на придобиването й и е представял доказателства за извършвано строителство, започнало през 1974г. Наличието на такъв план и провеждане на отчуждителна процедура през 50-те години не е констатирано и от вещото лице по изготвените заключения по назначените съдебно технически експертизи, макар, че според данните по делото отчуждаването е продължавало и по време на строителството. Затова освен, че Държавата не е собственик на поземлените имоти в границите на реализираното мероприятие по комплексно застрояване и изграждане на учебната водна база, строителството се явява незаконно. По аргумент на по-силното основание поземлените имоти, и в частност процесните, не са публична държавна собственост. Поземлените имоти не са и обекти с национално значение, тъй като и този факт е отречен с влезли в сила съдебни актове (един от които е Решение № 13552/30.10.2012г., постановено по адм.д.№ 6760/201г. по описа на ВАС, ІІ о.), поради което и разпоредбите на чл.47а, ал.3 и ал.4 от Закона за физическото възпитание и спорта не касаят процесните имоти и макар и императивни тези разпоредби, сами по себе си не могат да засегнат правомерно придобитата частна собственост.

              На наложеният с Решение на Народното събрание от 20.02.2013г., мораториум за извършване на действия по разпореждания с недвижими имоти и строителства в поземлени имоти с обща площ от 135,30 дка, между които и процесните, с оглед осъществяване дейността на учебната база на НСА, съдът не отдава никакво значение по делото, тъй като неговото налагане е ирелевантно към въпроса за споровете за правото на собственост и правилното им решаване, а е наложен с цел именно да не бъде затруднено или се окаже невъзможно изпълнението на решенията, с които са защитени правата на собствениците на имотите при решаването на тези спорове.

              С Решение № 1992/21.01.2002г. по гр.д.№ 317/2001г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че собствеността върху земеделска земя не може да се възстанови ако земята е застроена или ако върху нея са проведени такива мероприятия на държавата, които са били предназначени или са служили за задоволяване на важни държавни нужди на науката и културата, на сигурността и отбраната на страната, на екологични или благоустройствени нужди.

              С Решение № 198/ 2006г. по гр.д.№ 2898/2004г. на ВКС, ІV г.о. по процесуалния въпрос за обвързващата сила на решението на ОбСЗ и недопустимост на искания косвен контрол за материално-правна незаконосъобразност на административния акт, легитимиращ оспорен реституционен способ за възстановяване на собствеността, е прието, че „когато въпросът за законосъобразността на административния акт обуславя изхода на гражданско-правния спор, съдът не само има право, но е и длъжен да упражни косвен контрол за законосъобразност”.

              Според разпоредбата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ на собствениците или техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, не се възстановява собствеността, а същите имат право на обезщетение, когато земеделските земи са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяването на собствеността.

              Посочената правна норма принципно не изключва реституцията на земеделските земи в строителните граници (урбанизирани територии), освен ако върху терена има законно изградени сгради, касаещи реализирано мероприятие на държавата и държавната стопанска организация. Понятието, визирано в чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ „проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността” няма легална дефиниция, но съдебната практика, по пътя на аналогията с други разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, които ограничават възможността за реална реституция на земеделски земи – арг. чл.24, ал.2, 3 и 4 от ЗСПЗЗ, възприемат един гъвкав и съобразен с всяка една от хипотезите критерий, подчинен на нуждата, която задоволява мероприятието. Видът и характерът на самите мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, е регламентиран в § 1 в ДР на ППЗСПЗЗ, като изброяването не е изчерпателно, а именно наземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, съоръжения, пътища, ЖП линии. Съоръжения, които не позволяват възстановяване на собствеността са : канали, мостове, корекции на реки, язовири, диги, помпени станции, резервоари, пречиствателни станции, водоеми, хвостохранилища и др.

              Косвения съдебен контрол за законосъобразност на реституционната процедура по ЗСПЗЗ, приключила със стабилен административен акт – решение на ПК/ОбСЗ, не влиза в противоречие с тезата за конститутивния ефект и зачитането на обвързващата доказателствена сила на решението на ПК/ОбСЗ като индивидуален административен акт. Възможността от провеждането на такъв контрол от съда възниква в рамките на правен спор и конкуриращи права на собственост по отношение на обекта на реституция, с оглед настъпили през годините промени на характера на собствеността, функционалната характеристика, нуждите, които задоволява и др. Така, когато ответниците обосновават материалноправната си легитимация по отрицателния иск за собствеността върху двата процесни имота в стари реални граници по ЗСПЗЗ при спор с трето неучаствало в процедурата по възстановяване лице, следва да докажат, че са изпълнени изискванията на този закон за възстановяването на собствеността. Когато решението на поземлената комисия като административен акт противоречи на разпоредбите на ЗСПЗЗ за възстановяване на земеделската собственост, съдът не е обвързан от него.  Регулационният статут на имотите – последващото включване на обобществените като земеделски земи в регулация, както бе посочено, не се отразява на правото на възстановяване (арг. от чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ). Съпоставката на чл.10б, ал.1 и чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ сочи, че в хипотезата на последната изрично се съдържа изискването за законност на строителството, извършено към 01.03.1991г. като пречка за възстановяване на собствеността в стари реални граници върху застроения имот. Приложното поле на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ е очертано освен с местонахождението на имотите и с кръга на лицата, чийто интерес нормативно установено изключение охранява – физически лица, построили сграда въз основа на законно отстъпено право на строеж.

              Тълкуването на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ е в смисъл, че пречка за възстановяване на собствеността е всякакво застрояване на имота без оглед на неговата законност, като в тази връзка без правно значение в настоящия случай за реализираното мероприятие „Спортна учебна база” е неговата законност, макар, че вещото лице е изследвало и този въпрос и е констатирано наличието на строителна документация (проектна документация). Визираната разпоредба има предвид не строеж на единични сгради, а осъществяване на благоустройствено мероприятие и застрояване на терена като комплекс от строителни дейности с определено предназначение, и е насочена към земеделски земи, намиращи се както в строителните граници, границите на урбанизираните територии на населените места, така и извън тях. Трайната съдебна практика по приложението на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ приема в случаите на мероприятие, заемащо няколко отделни имоти, че същите се разглеждат като част от цялото мероприятие и затова е без значение дали върху конкретния имот има строителство, ако той попада в очертанията на терена, заето от съответното мероприятие. Дали е налице мероприятие като пречка за възстановяване на собствеността, се преценява във всеки конкретен случай с оглед установените по делото фактически обстоятелства.

              Разглежданият случай разкрива тази специфика, че се касае до земя, предоставена на ВИФ „Георги Д.” (сега НСА „В.Л.”) за изграждане на учебна водна база, в която са разположени и активите на учебното заведение – недвижими имоти и движими вещи, и която е изградена чрез благоустрояване на отредения и ограден терен, в който попадат част от процесните имоти, и които имоти категорично са част от комплексното застрояване и благоустрояване. В потвърждение на това е и обстоятелството, че те попадат в изградената подземна инфраструктура, което изключва тяхната реституция.

              През 2002г. е било извършено геодезическо заснемане на спортната база във връзка с изготвяне на частичен ПУП-ПРЗ, което отразява всички сгради, съществуващи на място, включително и оградата в западната част, преминаваща през процесните имоти, респ. попадат частично в оградения терен, за което вещото лице е изготвило и комбинирана скица. Върху този терен са извършени благоустройствени мероприятия- две масивни сгради (хранителен блок-столова и жилищно-битов блок), полумасивни обекти, бунгала, хангари за лодки, помпена станция, алейна мрежа, паркинг, парково осветление, четири спортни площадки и кей с достъп до асфалтов път; върху част от терена са реализирани зелени площи с едроразмерна иглолистна растителност, като за зелените площи е налице проект „Озеленяване – учебно-спортна база ВИФ” с посочени видове растителност; базата е електрифицирана с подземна ел. мрежа, водоснабдена с подземни водопроводи и надземни изводи за поливане и подземна канализация. Площта, която обхваща изградената учебна база е определяема, не толкова въз основа на очертанията на оградения терен, тъй като оградите не представляват строеж, като се установи, че тези ограждения са поставяни и периодично премествани с увеличаване на терена и с оглед разширяващото се строителство на спортната база, след което са нанесени в кадастралния план, а най-вече въз основа на издадената от СГКК комбинирана скица, от заключението на в.л. във връзка с изградените сгради и съоръжения. Тази спортна база, показана на скицата на вещото лице към заключението, в която попадат и части от двата процесни поземлени имота, представлява завършен комплекс с постройки, съоръжения и изградена инфраструктура, а в един от процесните имоти съществува подземна канализация, макар и за двата процесни имота да не е реализиран проекта „Озеленяване”, категорично по делото се установи, че са засегнати от осъщественото мероприятие – изграждането на учебна спортна база, предназначена да задоволява „важни обществена нужда”, свързани с образованието.

              Предвид установената незаконосъобразност на решението на земеделската служба, с което ответниците се легитимират като собственици, включително и предвид основателността на довода на ищеца за нарушение на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ при неговото издаване, съдът намира, че предявеният от него отрицателен установителен иск се явява основателен и доказан, респ. установи се от събраните по делото доказателства, че ответниците не придобили собствеността върху процесните имоти на основание наследство и реституция, и като такъв искът следва да бъде уважен.

              С оглед правилата на процеса ответниците, които не са обикновени другари в процеса, следва да заплатят на ищеца направените от него разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК в общ размер на 8 504 лева. Всеки един от ответниците, с изключение на ответника М.Т.Б. (който не е притежавал собственост в процесните имоти към момента на предявяване на иска и не е дал повод за завеждане на делото), следва да заплати на ищеца разноски, съобразно наследствената си част. Така ответникът В.К.Г. следва да му заплати разноски в размер на по 1 700,80 лева, а останалите ответници – по 850,40 лева.

              Предвид гореизложеното Несебърският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

              ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.С.А. ***), ЕИК ********, град София, Студентски град, представлявана от ректора доц. П. Г., с участието на третите лица-помагачи Министъра на регионалното развитие и Министъра на младежта и спорта, че : 1) И.И.Д. с ЕГН **********,***, 2) А.Н.К. с ЕГН **********,***, 3) В.Щ.Х. с ЕГН **********,***, 4) Р.И.Д. с ЕГН **********,***, 5) М.Н.Б. с ЕГН **********,***, 6) М.Щ.Б. с ЕГН **********,***, 7) В.К.Г. с ЕГН **********,*** (град Несебър, улица ************), 8) М.Т.Б. с ЕГН **********,***, 9) М.Г.Д. с ЕГН **********,***, 10) Н.Т.Б. с ЕГН**********,***, НЕ СА СОБСТВЕНИЦИ на: 1) реална част с площ от 6 436 кв.м., оградена с виолетова линия на комбинирана скица № 2, приложена към заключението на съдебно техническата експертиза на вещото лице инж. М.Р.Г., от Поземлен имот с идентификатор ********* **************) по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Несебър, одобрени със Заповед 300-5-81 / 02.10.2003г., находящ се в град Несебър,местност „*****”, с площ 9 057 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м.), при съседи: ПИ №№ **************, *********, **************; и 2) реална част с площ от 32 кв.м., оградена с жълта линия на комбинирана скица № 2, приложена към заключението на съдебно техническата експертиза на вещото лице инж. М.Р.Г., от Поземлен имот с идентификатор ********* ************************* по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Несебър, одобрени със Заповед 300-5-81 / 02.10.2003г., находящ се в град Несебър,местност „*****”, с площ 2 226 кв.м., трайно предназначение на територията – горска, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м.), при съседи: ПИ №№ *********, *************************.

 

              ОСЪЖДА А.Н.К. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.А. ***), ЕИК ********, град София, Студентски град, представлявана от ректора доц. П. Г., сумата в размер на 850,40 лв. (осемстотин и петдесет лева и 40 ст.), представляваща направени по делото съдебни и деловодни разноски.

              ОСЪЖДА М.Н.Б. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.А. ***), ЕИК ********, град София, Студентски град, представлявана от ректора доц. П. Г., сумата в размер на 850,40 лв. (осемстотин и петдесет лева и 40 ст.), представляваща направени по делото съдебни и деловодни разноски.

              ОСЪЖДА М.Щ.Б. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.А. ***), ЕИК ********, град София, Студентски град, представлявана от ректора доц. П. Г., сумата в размер на 850,40 лв. (осемстотин и петдесет лева и 40 ст.), представляваща направени по делото съдебни и деловодни разноски.

              ОСЪЖДА В.Щ.Х. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.А. ***), ЕИК ********, град София, Студентски град, представлявана от ректора доц. П. Г., сумата в размер на 850,40 лв. (осемстотин и петдесет лева и 40 ст.), представляваща направени по делото съдебни и деловодни разноски.

              ОСЪЖДА И.И.Д. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.А. ***), ЕИК ********, град София, Студентски град, представлявана от ректора доц. П. Г., сумата в размер на 850,40 лв. (осемстотин и петдесет лева и 40 ст.), представляваща направени по делото съдебни и деловодни разноски.

              ОСЪЖДА Р.И.Д. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.А. ***), ЕИК ********, град София, Студентски град, представлявана от ректора доц. П. Г., сумата в размер на 850,40 лв. (осемстотин и петдесет лева и 40 ст.), представляваща направени по делото съдебни и деловодни разноски.

              ОСЪЖДА Н.Т.Б. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.А. ***), ЕИК ********, град София, Студентски град, представлявана от ректора доц. П. Г., сумата в размер на 850,40 лв. (осемстотин и петдесет лева и 40 ст.), представляваща направени по делото съдебни и деловодни разноски.

              ОСЪЖДА М.Г.Д. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.А. ***), ЕИК ********, град София, Студентски град, представлявана от ректора доц. П. Г., сумата в размер на 850,40 лв. (осемстотин и петдесет лева и 40 ст.), представляваща направени по делото съдебни и деловодни разноски.

              ОСЪЖДА В.К.Г. с ЕГН **********,***, и град Несебър, улица ************, ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.А. ***), ЕИК ********, град София, Студентски град, представлявана от ректора доц. П. Г., сумата в размер на 1 700,80 лв. (хиляда и седемстотин лева и 80 ст.), представляваща направени по делото съдебни и деловодни разноски.

 

              Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския окръжен съд.

 

 

                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: