МОТИВИ
към Присъда по НОХД №2733 по описа на Пловдивски Районен съд
за 2014 година - двадесет и първи
наказателен състав.
Подсъдимият С.П.Б.
с ЕГН **********, се обвинява с внесен обвинителен акт от Районна прокуратура-
гр. Пловдив за извършено престъпление както следва:
В това, че на
18.07.2013 г. в с. Войводиново обл. Пловдив в съучастие като извършител с лицата С.Н.Д. и К.Я.Б. са причинили средна телесна повреда на Д.С.Г.
изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, което е
престъпление по чл. 129 ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20 ал.2, вр. ал.1 от НК
Подсъдимият К.Я.Б.
ЕГН**********, се обвинява с внесен обвинителен акт от Районна прокуратура- гр.
Пловдив за извършено престъпление както следва:
В това, че на 18.07.2013
г. в с. Войводиново обл. Пловдив в съучастие като извършител с лицата С.Н.Д. и С.П.Б. е причинил средна телесна повреда на Д.С.Г.
изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, което е
престъпление по чл. 129 ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20 ал.2, вр. ал.1 от НК.
Подсъдимият С.Н.Д.
с ЕГН**********, се обвинява с внесен обвинителен акт от Районна прокуратура-
гр. Пловдив за извършено престъпление както следва:
В това, че на 18.07.2013
г. в с. Войводиново обл. Пловдив в съучастие като извършител лицата К.Я.Б. и С.П.Б. е причинил средна телесна повреда на Д.С.Г.
изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, което е
престъпление по чл. 129 ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20 ал.2, вр. ал.1 от НК.
Прокурорът в
съдебно заседание поддържа внесените обвинения, като взе становище, че така
предявени и на тримата подсъдими, те са доказани по несъмнен начин, за което
следва да им се наложат съответните наказания. Счита, че за всеки един от тях
следва да се определи и наложи наказание по реда на чл.54 от НК, като конкретно
предлага то да бъде в размер от една година лишаване от свобода, изпълнението
на което да се отложи по реда на чл.66 ал.1 от НК. Счита, че само при така
определени размери на наказания „лишаване от свобода”, то би изиграло в
максимална степен своите възпитателни и превантивни цели. Предлага да се
възложат в тежест на подсъдимите направените разноски, а предявеният граждански
иск като основателен да се уважи в пълен размер.
Подсъдимият С.Б.
се явява в съдебно заседание, като не дава обяснения по предявеното му
обвинение. Същият не се счита за виновен и отрича да е участвувал в извършване
на престъплението, което му е вменено. По същество моли съдът да го признае за
невиновен и да го оправдае по повдигнатото обвинение.
Упълномощеният
защитник на подсъдимият Б., адв. Р.Н. счита, че обвинението не е доказано по
несъмнен начин и моли съдът да постанови присъда, с която да признае
подсъдимият за невинен. Обосновава становище, че от събраните доказателства не
се установява по несъмнен начин подсъдимият да е участвувал в извършването на
вмененото му престъпление. Обсъжда реда на събиране на доказателствата, като
сочи на множество пороци на водения наказателен процес. Затова моли той да бъде
оправдан по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият К.Б.
се явява в съдебно заседание, не се признава за виновен и не дава обяснения по
предявеното му обвинение. По същество дава становище, с което отрича да е
участвал в изпълнителното Д.ие на вмененото му обвинение. Затова моли съдът да го
признае за невиновен и постанови оправдателна присъда.
Служебният
защитник на подсъдимият Б., адв. П. счита, че обвинението не е доказано по
несъмнен начин и безспорен начин. Счита, че от събраните по делото
доказателства не се доказва по един несъмнен и категоричен начин неговия
подзащитен да у нанасял удари върху пострадалия, като сочи на обстоятелството,
че той му е държал главата и е останал на местопроизшествието до идването на
екипа на спешна медицинска помощ, които фактите и обстоятелствата счита за
безспорно установени от събраните гласни доказателства. Затова моли съдът да
постанови присъда, с която да признае подсъдимият за невинен и той да бъде
оправдан по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият С.Д.
се явява в съдебно заседание и се признава за виновен. Възползва се от правото
си да не дава обяснения по предявеното му обвинение. По същество дава
становище, с което моли съдът да го признае за невиновен и да го оправдае по повдигнатото му обвинение.
Служебният
защитник на подсъдимият С.Д., адв. З.В. счита, че обвинението не е доказано по
несъмнен начин и моли съдът да постанови присъда, с която да признае
подсъдимият за невинен. Обосновава становище, че от събраните доказателства не
се установява по един категоричен и несъмнен начин подсъдимият да е участвувал
в извършването на вмененото му престъпление. Оспорва показанията на пострадалия
и на очевидеца С., като отчита продължителността на извършване на деянието.
Сочи на противоречивост при установяване на фактите от свидетелите относно
неправомерното поведение на всеки един от подсъдимите. Обсъжда и реда на
събиране на гласни и писмени доказателства, като в тази връзка сочи на
множество противоречия в показанията на разпитания пострадал и на свидетелите.
Затова счита, че неговия подзащитен следва да бъде признат за невиновен и да бъде
оправдан по повдигнатото му обвинение.
За съвместно
разглеждане в наказателния процес е приет предявения граждански иск от
пострадалия Д. С.Г. в размер на 5000 (пет хиляди) лева срещу всеки един от подсъдимите С.Б.,
К.Б. и С.Д. за обезщетение за неимуществени вреди от деянието по чл.129,
ал.2, във вр. ал.1 от НК, вр. чл.20 ал.2, вр ал.1 от НК, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано
от датата на увреждането. Претендира и направените разноски за адвокатско възнаграждение. Същият е конституиран и като частен
обвинител в съдебното производство. Пострадалият, конституиран като частен обвинител и като граждански ищец по
делото, лично и чрез упълномощения си повереник - адвокат В.Б. счита, че
обвинението е доказано по несъмнен начин от събраните доказателство. Дава
становище, че са събрани достатъчно и несъмнени доказателства относно
виновността на всеки един от подсъдимите, за което следва те да бъдат признати
за виновни по повдигнатите им обвинения и да им се наложат съответните наказания
“лишаване от свобода” в размер, посочен от прокурора. Счита, че това е
съобразено в най- пълна степен с целите на наказанието. По отношение на
предявеният граждански иск дава становище, че по безспорен начин са изяснени
причинените неимуществени вреди от деянието по чл.129 ал.2 вр. ал.1, вр чл.20
ал.2 вр. ал.1 от НК за всеки един от подсъдимите, затова предлага предявения
граждански иск за причинените неимуществени вреди да бъде уважен в пълния му
размер в предвид претърпените болка и страдание от осъществяването на вмененото
на подсъдимите Д., Б. и Б. Д.
Пловдивски
Районен съд, като взе в предвид становищата на страните, на основата на
доказателствата, събрани по реда на проведеното от него съдебно следствие, прие
за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С.П.Б. е роден на *** ***. Той по произход е *****
и е български
гражданин. Не е женен, но е живущ при фактическо съжителство и не е осъждан. Има завършена образователна степен „средно образование”, като
по професия е строителен работник на свободна
практика. Постоянно живее на адрес в *******.
Има ЕГН **********.
Подсъдимият К.Я.Б. е роден на *** ***. Той по произход е *** и
е български
гражданин. Не е женен и не е осъждан. Има завършена образователна степен „основно
образование”, като работи на длъжността „*****” в ЕТ „А. С. ТРЕЙДИНГ” – гр. Съединение. Живее постоянно на адрес в *****. Има ЕГН **********.
Подсъдимият С.Н.Д. е роден на *** ***. той по произход е *******
и е български
гражданин. Не е женен, като е реабилитиран по право. Има образователна степен „основно образование” и упражнява дейност като
земеделски работник. Постоянно
живее на адрес в *************. Има ЕГН **********.
Подсъдимият Б. познавал Д. Г., с когото имало отношения,
касаещи извършването на строително – монтажни дейности на негов овчарник, за
която дейност Д. Г. му бил предплатил сумата от 5000лева. Независимо от това,
необходимите за дейността му като животновъд строително монтажни дейности не
били извършени в предвидения срок. На 18.07.2013 г. в с. Войводиново, обл.
Пловдив в заведение „Панорама”, което се намирало в района на автобусна спирка,
тримата – Д., Б. и Б. били седнали вечерта на външна маса, която се намира в
края на заведението. Във времето около 21.30 -22.00 часа покрай тях преминал свидетелят
Г. с колелото си, на което имал прикрепена и вила. Той се спрял в близост до
масата, на която били седнали тримата подсъдими и направил забележка на С.Б. и С.Д.,
че не си вършат работата и поискал от тях да направят необходимото, за да
приключи строително- монтажните дейности на неговия овчарник. В резултат на
отправената от пострадалия реплика, между него и тримата подсъдими възникнал
словесен конфликт. На една от масите се намирал свидетелят Т.С., който
изпълнявал и функциите на управител на заведението, което било собственост на
съпругата му, свидетеля Р.С.. Там той бил заедно със съпругата си и свидетелят Р.П.,
негов познат, както и със сина си, свидетеля Л.С., който малко преди това се
бил отдалечил от заведението. След като неустановени лица го уведомили, че в
заведението е настъпил скандал, той станал от масата и независимо, че бил
употребил количество алкохол, се приближил към пострадалия, който в този момент
държал вилата, размахвал я и псувал по техен адрес, а те му отговаряли. Затова
свидетелят С. застанал между него и масата на подсъдимите, отнел от ръцете на Г.
вилата, след което се обърнал към четиримата с репликата да отидат някъде
другаде, да се разберат. След това свое действие той предал вилата на
служителите и се върнал на масата си. След репликата на свидетеля С.,
подсъдимият Б. станал от масата, а след него и Д. и Б.. И четиримата се
дръпнали настрани от масата, при което подсъдимият Б. нанесъл удар по Д.Г.,
който попаднал в областта на гръкляна му
и той залитнал и паднал на земята, като се завъртял на лявата си страна, където
имал хирургична операция, от която трудно се възстановил. В момента, в който се
намерил на земята от удара на С.Б., към него се насочили удари с крака и от
тримата подсъдими, които попаднали в тялото му, като от лявата му страна се
намирал подсъдимия Д., обут в чехли, а от дясната му страна подсъдимия Б., също
обут в чехли и подсъдимия Б., обут в джапанки. И тримата подсъдими нанесли общо
около 10-15 удари с крак в тялото на Г., които му причинили контузия на гръдния
кош, счупване на 4-то и 5 –то ребро в дясната половина странично по средна
мишнична /аксиларна/ линия, излив на кръв и събиране на въздух в дясната
плеврална кухина. Докато нанасяли ударите те го псували с изрази „Мама ти да ***”
и „Боклук, сега ще видиш какви пари ще ти върна”. Свадата била наблюдавана от
клиенти на заведението „Панорама”, като шума от нея бил възприет от свидетелят Т.С.,
който веднага се приближил и застанал между четиримата. При влизането му на
мястото, той възприел Г. паднал на земята, поради което сам нанесъл удар по
подсъдимите, за да предотврати побоя. В резултата на намесата му подсъдимите
преустановили да нанасят удари на пострадалия, като Б. и Д. се отдалечили от
мястото на произшествието, а Б. останал на мястото и се опитал да помогне на Г.,
като му държал главата с ръце. В този момент към мястото се приближил и
свидетеля Р.П., който възприел падналия на земята, който по негова преценка бил
в тежко здравословно състояние и с опасност за живота. След като бил
преустановен побоя свидетелят С. позвънил в 22.02 часа на национален телефон
112 и поискал да бъде изпратен на мястото екип на Центъра за спешна медицинска
помощ, който да окаже помощ на
пострадалия. Поради забаването на служителите на ЦСМП –Пловдив на тел.112 се
обадил и свидетелят П., който ги уведомил за влошеното здравословно състояние
на Г.. Междувременно постъпилото обаждане било пренасочено и към свидетеля А.Г.,
служител на РУПР на МВр- с.Труд, който го пренасочил към свидетелите Т. и Т..
На мястото пристигнал екип на ЦСМП- град Пловдив, в състав свидетелите В.Т., С.К.
и А.С., които установили, че той се намира на земята и е по очи, като до него
имало и колело. Затова свидетелят Т. извършила първоначалния преглед на Д.Г.,
като установила влошеното му здравословно състояние, наличие на хематом на
главата, със съмнение за счупени ребра в дясно, като от контакта с него
записала в картата за обслужването му и наличието на болки в гърдите му и
главата. Затова същият бил транспортиран в УМБАЛ „Свети Г.”ЕАД, където бил
предаден на спешно отделение, където била поставена и диагноза
„хемопневмоторакс дакстра, контузио торацис, фрактура косте 4,5 декстра”, което
наложило и оперативна интервенция, която установила излив на кърв и събиране на
въздух, като излизал въздух под „голямо налагане” в дясна плеврална кухина.
Това било преценено като животозастрашаващо състояние, което в последствие се
преценило като разстройство на здравето, временно опасно за живота на Г.. След
провеждането на оперативната интервенция торакоцентеза състоянието на
пострадалия било стабилизирано. Междувременно на мястото на произшествието след
тръгването на екипа на ЦСМП-Пловдив и за транспортиране на пострадалия
пристигнал свидетелят Д.Т., полицейски инспектор при РУП на МВР- с.Труд. Той
провел разговор със свидетелят Т.С., който подробно му обяснил за случилия се
инцидент и за лицата, които са участвували в него и какво е било тяхното
поведение. Затова Т. се свързал с дежурния по управление, свидетеля Д.Т. и го
уведомил за случилото се, като поискал и помощ за установяване на
извършителите. Затова по разпореждане на свидетеля Т. на мястото пристигнал и
дежурен полицейски екип в състав свидетелите С.А. и С.И., служители на РУП на
МВР- с. Труд. От тях Д.Т. поискал да установят местонахождението на тримата
подсъдими, като те обиколили района и посетили домовете им, където не ги
намерили. По същото време подсъдимият Б. се обадил на свидетеля Д. С., която с
автомобил го взела от паркинг, намиращ се в района на ресторант „Панорама”. На местопроизшествието
пристигнал и свидетелят Д.Т., който установил името на пострадалия, къде се
намира и обстоятелствата по случилото се от разговора с Д.Т.. В предвид
влошеното здравословно състояние на пострадалия, едва в рамките на следващите
дни свидетелите П.Т. и Д.Т. го посетили в лечебното заведение, където той пред
тях посочил подсъдимите като лица, които са му нанесли побой, като му нанасяли
удари с крака по тялото. За установените обстоятелства били изготвени и
съответните докладни записки от полицейските служители. В последствие
свидетелят Т.С. разпознал подсъдимия С.Д. като лице, нанесло удари по Д.Г.. Възстановяването
на пострадалия било трудно, като той не могъл да извършва основните дейности,
като бил подпомаган от свидетеля Е.З.,
негова майка.
Така изяснената фактическа
обстановка се подкрепя по безспорен начин от събраните гласни доказателства. Тя
се извлича от една страна от показанията на пострадалия Д.Г., които съдът
изцяло кредитира като обективни, логични, непредубедени и непротиворечиви,
съответни и на останалите събрани по делото гласни доказателства- показания на
свидетеля Т.С., които съдът изцяло кредитира, подкрепени от показанията на
свидетелите Д.Т., Р.П., П.Т., Д.Т., А.Г., С.А., С.И., С.К., В.Т., А.С., които
съдът изцяло кредитира. Тя се изяснява и подкрепя и от заключението на проведената
съдебно - медицинска експертиза с вещо лице Ш., което съдът изцяло приема
като обективно, научно и методологически
издържано, без да възникват съмнения в неговата правилност, от заключението на
проведената съдебно – техническа експертиза с вещо лице Л. Ш., което съдът
приема като обосновано и непротиворечиво, от заключението на съдебно –
психиатрична експертиза с вещо лице П., което не е оспорено от страните и съдът
също изцяло приема като обосновано и методологически издържано. Горната
фактическа обстановка се доказва и от приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени документи: протокол за разпознаване на лице от 12.03.2014година, медицинска
документация за посетеното местопроизшествие от ЦСМП- Пловдив получена с писмо изх.№2682/08.12.2014г. с копия от карта за
обслужен болен и пътна книжка от 18.07.20102г., справка от Дирекция „Национална
система 112” –РЦ-Кърджали рег. №105850-360/10.11.2014година с приложен
звукозапис, справка рег. №620700-5250/21.11.2014година на РУП на МВР-с. Труд с
копие от дневник за постъпили съобщения, копие от история на заболяването
№41808 на УМБАЛ”Св.Г.” ЕАД- спешна хирургия с приложения, копие от епикриза от
24.07.2012година, справка за съдимост на подсъдимите, характеристична справка,
приложени по досъдебното и инкорпорирани в доказателствения материал, всички
неоспорени от страните в съдебното производство. В конкретния случай съдът
счита, че показанията на свидетелите Т.Л., Р.П., Д.Т., П.Т., Д.Т., А.Г., С.А., С.И.,
С.К., В.Т., А.С. следва изцяло да се
кредитират, тъй като същите са логични, последователни, взаимнодопълващи се и
непредубедени, като съответстват на събраните по делото писмени доказателства. По
отношение на съобщените в тази връзка факти те са напълно достоверни,
последователни, обективни, те изясняват обстоятелствата по извършеното
престъпление, конкретното участие на подсъдимите в него, местонахождението им в
района на ресторант „Панорама” заедно с пострадалия в посоченото време. В тази
насока показанията на свидетелите Т.С., Р.П. и Д.Т. също следва да се кредитират
в частта си, в която описват фактите относно установяването като извършители и последващото
търсене на подсъдимите, състоянието в което е намерен пострадалия. Те се явяват
постоянни, последователни и по един категоричен и несъмнен начин изясняват дали
посочените лица са участвували в извършването на деянието. по отношение на
свидетелите С. и П. се установиха някой съществени противоречия в показанията
им, които се изясниха с проведената очна ставка. Съдът изцяло кредитира техните
показания относно участието като извършители на подсъдимите Б., Д. и Б..
Техните показания са подкрепени и от показанията на свидетелите Д.Т., В.Т., С.К.
и А.С.. Тези свидетели категорично потвърдиха косвените факти, че подсъдимите са
осъществявали неправомерно поведение в района на ресторант „Панорама”, като са
нанесли удари на пострадалия, след което са го напуснали и са се укривали. По
отношение на показанията на свидетелите А. и И., съдът изцяло ги кредитира по
отношение на участието на двамата от подсъдимите, като те са подкрепени със
съответните документи. По отношение на пострадалият Г., съдът изцяло кредитира
неговите показания. Същият има особено качество в този наказателен процес, тъй
като от една страна той е заинтересован от изхода на делото, но същевременно
той е и очевидец на случилото се, а именно, механизма, по който първо му е
нанесен удар от подсъдимият Б. и последващото включване на подсъдимите Д. и Б.,
като тримата съвместно са му нанесли удари с крак по тялото, довели до
причинената му телесна повреда. Неговите показания следва да се преценяват
внимателно и съобразно останалите доказателства. По отношение на
обстоятелствата, касаещи има ли осъществени неправомерни действия спрямо
неговото здраве от тримата подсъдими, съдът изцяло ги приема. От показанията на
свидетеля става ясно, че той не е търсил саморазправа, а единствено е целял да
изясни причините за недовършените
строителни дейности от подсъдимия Б., с цел да предотврати имущественото
си увреждане. Това се потвърждава и от останалите гласни доказателства- на
свидетелите П.Т., Д.Т. и Е.З.. В случая съдът дава изцяло вяра на показанията
им, като ги счита за обективни и достоверни, безпристрастни, подкрепени и от
писмените доказателства, инкорпорирани по делото. От тях по несъмнен начин се
установяват отношението му с подсъдимия Б. и съпричастността към извършеното Деяние
на подсъдимите Б. и Д..
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимите К.Б.
и С.Б., че не са участвували в побоя над пострадалия. Тези техни показания са
несъответни на събрания доказателствен материал, касаещ показанията на
свидетелите Д.Г., Т.Л., Р.П., Д.Т. и Д.Т., от коието по несъмнен начин се
установи, че те също са нанесли побой, удряли са го с ритници, без да има
основание за това и съвместно с Д. са му причинили описаната телесна повреда. Да
оспорва обективната и субективна съставомерност на инкриминираното си
поведение, е изначална тяхна защитна позиция, поддържана в хода на цялото
съдебно производство. Тази негова позиция е защитна, защото с нея се отричат
основните факти и обстоятелства, посочения в обвинителния акт. Сама по себе си техните
обяснения остават изолирани, като не се подкрепя от останалите събрани по
делото гласни и писмени доказателства. Единствено показанията на свидетеля Д.С. се опитват да
подкрепят тези факти, но в предвид на обстоятелството, че тя е повикана от
подсъдимия Б. след инцидента между него и пострадалия, те сами по себе си не са
достатъчни да отхвърлят основните факти, обосноваващи неговото участие в
изпълнителното Деяние. От
показанията на свидетелите Г. и Т.С., както и на полицейските служители,
посетили първи местопроизшествието, както и от обсъдените писмени доказателства
несъмнено се установява, че подсъдимите са участвували в изпълнителното Деяние
по действия, касаещи нанасянето на удари с крак. Съдът дава вяра на заявеното
от свидетеля Д.Г. относно факта, че тримата подсъдими с общи задружни усилия са
му причинили телесни увреждания.
При така изяснените факти
съдът счита, че са налице онези съвпадения на свидетелски показания и писмени
доказателства, които изясняват в цялост продължилото в определен период от
време престъпно Деяние от страна на подсъдимите Б., Д. и Б.. Тези съвпадения
разкриват онази им достоверност, която води съда до извода, че те са напълно
обективни и може да се има доверие за всички факти, съобщени в тях. По един логичен
начин се изяснява механизма на извършеното престъпление и участието на тримата
подсъдими в него, характерът и размера на причинените увреждания на Д.Г..
Детайлно е описана причинно следствената връзка между действията на подсъдимите
и механизма, по който те са причинили средна телесна повреда на пострадалия,
изразила се в счупване на 4-то и 5 –то ребро в дясната половина
странично по средна мишнична /аксиларна/ линия, излив на кръв и събиране на
въздух в дясната плеврална кухина. Фактите са безспорно установени пред настоящия състав на съда, като от
тях може да се изведе недвусмислен и обоснован извод за съвместното и задружно участие
на подсъдимите Д., Б. и Б. в изпълнителното деяние на вмененото им
престъпление.
По изложените съображения
възражението на защитата за липса на достатъчно несъмнени доказателства,
обосноваващи участието на подсъдимите във вмененото им престъпление се явява
необосновано и не се приема от съда. Не са налице онези съществени противоречия
в показанията на пострадалия, които да водят до извода за преднамереност от
негова страна и невъзможност да опише обективно случилото се. Напротив,
пострадалият с необходимата отговорност и непредубеденост изложи всички онези
факти, които лично е възприел и които обосновават обективно случилото се.
При тази система от преки и
косвени доказателства, съдът приема горната фактическа обстановка за безспорно
доказана по настоящото дело, от която следват и съответните правни изводи:
Подсъдимият С.Б. е годен
субект на престъплението, в което е обвинен, защото към момента на деянията е
бил пълнолетен и в състояние на вменяемост. Той е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
От обективна страна
действията на подс. С.Б. са съставомерни за осъществено от него изпълнително деяние
на престъпление по чл. 129 ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20 ал.2, вр. ал.1 от НК, защото на
18.07.2013 г. в с. Войводиново обл. Пловдив в съучастие като извършител с лицата С.Н.Д. и К.Я.Б., е причинил средна телесна повреда на Д.С.Г.
изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за
живота. Действията на подсъдимият са
изцяло съставомерни за така осъществено престъпление, като те разкриват всички
признаци от обективна страна на изпълнителното деяние – нанасянето на удар с крак,
с който се е стигнало до увреждането на здравето на пострадалия с причиненото
му нараняване - счупване на 4-то и 5 –то ребро в дясната половина
странично по средна мишнична /аксиларна/ линия, излив на кръв и събиране на
въздух в дясната плеврална кухина , което е довело до изменение на здравословното му състояние и му е
причинило болка и страдание. Механизмът на деянието, изяснен от събраните
доказателства, касае несъмнената и категорична причинно – следствена връзка
между неправомерното действие на подсъдимия и причиненото телесно увреждане. Възражението
на защитата, че в случая не са събрани безспорни, несъмнени доказателства, че Б.
е осъществил вмененото му престъпление, не могат да бъдат споделени. Установи
се, че в действителност той е бил активен в посегателството спрямо пострадалия,
а не, че Д.Г. е предприел спрямо него определено противоправно поведение.
Изложеното обстоятелство по заплашване с вила не е в причинна връзка с
нанесеното телесно увреждане на пострадалия, което е осъществено на по- късен
етап, след намесата на свидетеля С.. От нанесените удари с крак пострадалият се
е предпазвал с вдигане на ръце и свиване. Тези твърдения на защитата са
изолирани, като макар и частично да се подкрепят от някои от гласните
доказателства, те не изключват виновното поведение на подсъдимия. От събраните
гласни доказателства и заключение на проведената съдебно – медицинска
експертиза по несъмнен начин е установено участието на Б. в изпълнителното деяние
на осъщественото деяние и причинените от действията му телесни повреди.
От субективна страна подс. С.Б.
е осъществил престъплението при пряк умисъл като форма на вината. Същият е съзнавал
общественоопасните последици от деянието си и е целял тяхното настъпване. С
поведението си той е бил във възможност да осъзнае, че действията му задружно с
другите подсъдими ще причинят именно настъпилото телесно повреждане на Г..
Всички събрани доказателства и най- вече показанията на пострадалия и на
свидетеля Т.С. обективират извода, че с тези си действия подсъдимият е целял да
причини конкретното телесно увреждане на здравето на Г., като нанесените от
него удари са с насоченост към дясната половина на гръдния му кош, като касаят именно
причинената средна телесна повреда- счупване на 4-то и 5 –то ребро в
дясната половина странично по средна мишнична /аксиларна/ линия, довело до
излив на кръв и събиране на въздух в дясната плеврална кухина. Това се подчертава и от първоначалните му
действия, насочени към търсене на сблъсък, без конкретно провокирано поведение
от пострадалия. Налице е проявление на
съставомерни признаци от субективна страна на осъщественото от него деяние.
Квалификацията на деянието е правилна като съучастие с подсъдимите Д. и Б.,
защото те задружно умишлено са осъществили деянието.
Подсъдимият С.Д. е годен
субект на престъплението, в което е обвинен, защото към момента на деянията е
бил пълнолетен и в състояние на вменяемост.
От обективна страна
действията на подс. С.Д. са съставомерни за осъществено от него изпълнително деяние
на престъпление по чл. 129 ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20 ал.2, вр. ал.1 от НК, защото на
18.07.2013 г. в с. Войводиново обл. Пловдив в съучастие като извършител с лицата С.П.Б. и К.Я.Б., е причинил средна телесна повреда на Д.С.Г.
изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за
живота. Действията на подсъдимият са
изцяло съставомерни за така осъществено престъпление, като те разкриват всички
признаци от обективна страна на изпълнителното деяние – нанасянето на удар с
крак, с който се е стигнало до увреждането на здравето на пострадалия с
причиненото му нараняване - счупване на 4-то и 5 –то ребро в дясната
половина странично по средна мишнична /аксиларна/ линия, излив на кръв и
събиране на въздух в дясната плеврална кухина, което е довело до изменение на здравословното му състояние и му е
причинило болка и страдание. Механизмът на деянието, изяснен от събраните
доказателства, касае несъмнената и категорична причинно – следствена връзка
между неправомерното действие на подсъдимия и причиненото телесно увреждане. Възражението
на защитата, че в случая не са събрани безспорни, несъмнени доказателства, че Д.
е осъществил вмененото му престъпление, не могат да бъдат споделени. Установи
се, че в действителност той е бил активен в посегателството спрямо пострадалия,
а не, че Д.Г. е предприел спрямо него определено противоправно поведение.
Изложеното обстоятелство по заплашване с вила не е в причинна връзка с
нанесеното телесно увреждане на пострадалия, което е осъществено на по- късен
етап, след намесата на свидетеля С.. От нанесените удари с крак пострадалият се
е предпазвал с вдигане на ръце и свиване. Тези твърдения на защитата са
изолирани, като макар и частично да се подкрепят от някои от гласните
доказателства, те не изключват виновното поведение на подсъдимия. От събраните
гласни доказателства и заключение на проведената съдебно – медицинска експертиза
по несъмнен начин е установено участието на Д. в изпълнителното деяние на
осъщественото деяние и причинените от действията му телесни повреди.
От субективна страна подс. С.Д.
е осъществил престъплението при пряк умисъл като форма на вината. Същият е
съзнавал общественоопасните последици от деянието си и е целял тяхното
настъпване. С поведението си той е бил във възможност да осъзнае, че действията
му задружно с другите подсъдими ще причинят именно настъпилото телесно
повреждане на Г.. Всички събрани доказателства и най- вече показанията на
пострадалия и на свидетеля Т.С. обективират извода, че с тези си действия
подсъдимият е целял да причини конкретното телесно увреждане на здравето на Г.,
като нанесените от него удари са с насоченост към дясната половина на гръдния
му кош, като касаят именно причинената средна телесна повреда- счупване на 4-то и 5 –то ребро в дясната половина странично по средна мишнична
/аксиларна/ линия, довело до излив на кръв и събиране на въздух в дясната
плеврална кухина. Това се подчертава и от първоначалните
му действия, насочени към търсене на сблъсък, без конкретно провокирано
поведение от пострадалия. Налице е проявление на съставомерни признаци от субективна страна на
осъщественото от него деяние. Квалификацията на деянието е правилна като
съучастие с подсъдимите Б. и Б., защото те задружно умишлено са осъществили деянието.
Подсъдимият К.Б. е годен
субект на престъплението, в което е обвинен, защото към момента на деянията е бил
пълнолетен и в състояние на вменяемост, като е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи своите постъпки.
От обективна страна действията на подс. К.Б. са съставомерни за
осъществено от него изпълнително деяние на престъпление по чл. 129 ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20 ал.2, вр. ал.1 от НК, защото на
18.07.2013 г. в с. Войводиново обл. Пловдив в съучастие като извършител с лицата С.П.Б. и С.Н.Д. е причинил средна телесна повреда на Д.С.Г.
изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за
живота. Действията на подсъдимият са
изцяло съставомерни за така осъществено престъпление, като те разкриват всички
признаци от обективна страна на изпълнителното деяние – нанасянето на удар с
крак, с който се е стигнало до увреждането на здравето на пострадалия с
причиненото му нараняване - счупване на 4-то и 5 –то ребро в
дясната половина странично по средна мишнична /аксиларна/ линия, излив на кръв
и събиране на въздух в дясната плеврална кухина, което е довело до изменение на здравословното му състояние и му е
причинило болка и страдание. Механизмът на деянието, изяснен от събраните
доказателства, касае несъмнената и категорична причинно – следствена връзка
между неправомерното действие на подсъдимия и причиненото телесно увреждане. Възражението
на защитата, че в случая не са събрани безспорни, несъмнени доказателства, че Д.
е осъществил вмененото му престъпление, не могат да бъдат споделени. Установи
се, че в действителност той е бил активен в посегателството спрямо пострадалия,
като е предприел спрямо него определено противоправно поведение. Изложеното
обстоятелство по държане на главата на пострадалия не е в причинна връзка с
нанесеното телесно увреждане на Г., защото то е осъществено на по- късен етап,
едва след намесата на свидетеля С. да бъде преустановен побоя. Затова твърдения
на защитата на Б., че той не е участвувал в изпълнителното деяние, а само се се
стремял да преустанови побоя над Д.Г., не се подкрепят от събраните
доказателства. Те се явяват изолирани и не изключват виновното поведение на
подсъдимия. От събраните гласни доказателства и заключение на проведената
съдебно – медицинска експертиза по несъмнен начин е установено участието на К.Б.
в изпълнителното деяние на осъщественото деяние и причинените от действията му
телесни повреди.
От субективна страна подс. К.Б. е осъществил престъплението при пряк
умисъл като форма на вината. Същият е съзнавал общественоопасните последици от деянието
си и е целял тяхното настъпване. С поведението си той е бил във възможност да
осъзнае, че действията му задружно с другите подсъдими ще причинят именно
настъпилото телесно повреждане на Г.. Всички събрани доказателства и най- вече
показанията на пострадалия обективират извода, че с тези си действия
подсъдимият е целял да причини конкретното телесно увреждане на здравето на Г.,
като нанесените от него удари са в съвместна насоченост с ударите на другите
подсъдими и към дясната половина на гръдния му кош, с които действия именно е причинена
средната телесна повреда, изразяваща се в счупване на 4-то и 5 –то ребро в дясната половина странично по средна мишнична
/аксиларна/ линия, довело до излив на кръв и събиране на въздух в дясната
плеврална кухина. Това се подчертава и от първоначалните
му действия, насочени към търсене на сблъсък, без конкретно провокирано
поведение от пострадалия. Налице е проявление на съставомерни признаци от субективна страна на
осъщественото от него деяние. Квалификацията на деянието е правилна като
съучастие с подсъдимите Б. и Д., защото те задружно умишлено са осъществили деянието.
При така изложените правни съображения, касаещи
установените обстоятелства, подкрепени от събраните доказателства, се
определиха съответните наказания на подсъдимите. По отношение на С.П.Б., при
индивидуализацията на наказанието му за така извършеното от него престъпление с
правна квалификация по чл.129 ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20
ал.2, вр. ал.1 от НК се отчетоха от следните отегчаващи отговорността
обстоятелства: лошите характеристични данни, касаещи и други негови
противообществени прояви, за които е бил освободен от наказателна отговорност,
с налагане на административно наказание глоба, проявеното от него безкритично
отношение към претенциите на пострадалия. Отчетоха се и смекчаващи
отговорността обстоятелства, свързани с трудовата му ангажираност, грижите му в
семейната му среда. Подбудите за извършване на престъплението са незачитането
на установения правов ред и на личната човешка неприкосновеност. Степента на
обществената опасност на деянието и на самият деец са относително ниски в
сравнение с други подобни случай. При наличието на баланс на смекчаващи
отговорността обстоятелства и с оглед на извършеното деяние, при определяне на
наказанието с оглед степента на постигане целите на наказанието по смисъла на
чл.36 от НК, като най- съответно на извършеното деяние, следва да се наложи
наказание при приложението на чл.54 от НК. Като най- съответно на извършеното
престъпление, с оглед личността на подсъдимият, мотивите за извършване на
настоящото престъпление, които обуславят една по-висока обществена опасност в
бъдеще дееца да извърши престъпление, съдът прецени, че се явява наказанието от
6 /шест/ месеца лишаване от свобода. Съдът намира, че в конкретния случай така
определеното наказание в най- пълна степен ще спомогне за постигане целите на
наказанието: то ще доведе до реалното поправяне и превъзпитание на подсъдимия
към спазване на законите и добрите нрави, ще въздейства предупредително върху
него и ще му отнеме възможността да извърши и други престъпления, ще
въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото. Налице са обективните предпоставки на чл.66 ал.1 от НК – наложеното
наказание е до 3 години лишаване от свобода, лицето не е осъждано за
престъпление от общ характер и затова съдът намери, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения, не е наложително той да
го изтърпи. Затова отложи изпълнението
на наказанието от три месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от 3 /три/
години.
По
отношение на подс. С.Д., при индивидуализацията на наказанието му за така
извършеното от него престъпление с правна квалификация по чл.129 ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20 ал.2, вр. ал.1 от НК се отчетоха от следните отегчаващи отговорността обстоятелства: лошите
характеристични данни, касаещи и други негови противообществени прояви, за
които е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба, както и му е налагано наказание „лишаване от свобода”. Отчетоха
се и смекчаващи отговорността обстоятелства, свързани с трудовата му
ангажираност, проявеното критично отношение, желанието да компенсира
пострадалия. Подбудите за извършване на престъплението са незачитането на
установения правов ред и на личната човешка неприкосновеност. Степента на
обществената опасност на деянието и на самият деец са относително ниски в
сравнение с други подобни случай. При наличието на баланс на смекчаващи
отговорността обстоятелства и с оглед на извършеното деяние, при определяне на
наказанието с оглед степента на постигане целите на наказанието по смисъла на
чл.36 от НК, като най- съответно на извършеното деяние, следва да се наложи
наказание при приложението на чл.54 от НК. Като най- съответно на извършеното
престъпление, с оглед личността на подсъдимият, мотивите за извършване на
настоящото престъпление, които обуславят една по-висока обществена опасност в
бъдеще дееца да извърши престъпление, съдът прецени, че се явява наказанието от
6 /шест/ месеца лишаване от свобода. Съдът намира, че в конкретния случай така
определеното наказание в най- пълна степен ще спомогне за постигане целите на
наказанието: то ще доведе до реалното поправяне и превъзпитание на подсъдимия към
спазване на законите и добрите нрави, ще въздейства предупредително върху него
и ще му отнеме възможността да извърши и други престъпления, ще въздействува
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. Налице са
обективните предпоставки на чл.66 ал.1 от НК – наложеното наказание е до 3
години лишаване от свобода, лицето не е осъждано за престъпление от общ
характер и затова съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправяне на осъдения, не е наложително той да го изтърпи. Затова отложи изпълнението на
наказанието от три месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от 3 /три/
години.
По
отношение на подс. К.Б., при индивидуализацията на наказанието му за така
извършеното от него престъпление с правна квалификация по чл.129 ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20 ал.2, вр. ал.1 от НК се отчетоха от следните смекчаващи отговорността обстоятелства: чистото
му съдебно минало и липсата на други негови противообществени прояви, добрите
му характеристични данни, постоянната му трудова му ангажираност, проявеното от
него поведение да помогне на пострадалия непосредствено след деянието. Не се
установиха отегчаващи отговорността обстоятелства. Подбудите за извършване на
престъплението са незачитането на установения правов ред и на личната човешка
неприкосновеност. Степента на обществената опасност на деянието и на самият
деец са по -ниски в сравнение с други подобни случай. При наличието на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства и с оглед на извършеното деяние, при
определяне на наказанието с оглед степента на постигане целите на наказанието
по смисъла на чл.36 от НК, като най- съответно на извършеното деяние, следва да
се наложи наказание при приложението на чл.55 ал.1 т.2 б. б от НК. Като най-
съответно на извършеното престъпление, с оглед личността на подсъдимият,
мотивите за извършване на настоящото престъпление, които обуславят една
по-висока обществена опасност в бъдеще дееца да извърши престъпление, съдът
прецени, че се явява наказанието Пробация в размер от 2 /две/ години, при
приложението на пробационни мерки на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т.
6, вр. ал. 1 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес *** за срок от 2
/две/ години с периодичност на явяванията пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два
пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
2 /две/ години; безвъзмезден труд в полза на обществото по 100 часа годишно за
срок от две поредни години. Съдът намира, че в
конкретния случай така определеното наказание в най- пълна степен ще спомогне
за постигане целите на наказанието: то ще доведе до реалното поправяне и
превъзпитание на подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, ще въздейства
предупредително върху него и ще му отнеме възможността да извърши и други
престъпления, ще въздействува възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
Предявения граждански иск от пострадалият Д.Г. срещу
подсъдимия С.Б., представляващ обезщетение за причинените му неимуществени
вреди от деянието по чл. 129 ал.2 вр. с ал. 1, вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК в размер на 5000,00 /пет хиляди
/ лева е основателен. Това е така, защото в случаят телесното повреждане е причинено
от умишлено деяние, дължащо се на виновното поведение на Б.. Налице са основанията на чл.45 от ЗЗД, а именно
подсъдимият да възстанови вредите, които виновно да са причинени на пострадалия
от увреждането. Така предявен, гражданският иск е доказан по своето основание, но посоченият размер не
съответства на размера на причинените болка и страдание. Безспорно се установи, че подсъдимият със своето
неправомерно действие е причинил непозволено увреждане на гражданския ищец,
като умишлено му е причинил средна телесна повреда. Затова по справедливост, според
естеството на настъпилата вреда и причинените болка и страдания от увреждането
съдът прецени, че гражданският иск за обезщетение следва да се уважи в размер
на 3000.00 /три хиляди/ лева, в който и размер се явява обоснован с оглед на
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Неговото изплащане следва да бъде с лихвите от датата на увреждане 18.07.2013година
до окончателното му изплащане. В останалата си част за разликата до 5000 лева
той следва да се отхвърли като неоснователен и необоснован.
Предявения граждански иск от пострадалият Д.Г. срещу
подсъдимия К.Б., представляващ обезщетение за причинените му неимуществени
вреди от деянието по чл. 129 ал.2 вр. с ал. 1, вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК в размер на 5000,00 /пет хиляди
/ лева е основателен. Това е така, защото в случаят телесното повреждане е
причинено от умишлено деяние, дължащо се на виновното поведение на Б.. Налице са основанията на чл.45 от ЗЗД, а именно
подсъдимият да възстанови вредите, които виновно да са причинени на пострадалия
от увреждането. Така предявен, гражданският иск е доказан по своето основание, но посоченият размер не
съответства на размера на причинените болка и страдание. Безспорно се установи, че подсъдимият със своето
неправомерно действие е причинил непозволено увреждане на гражданския ищец,
като умишлено му е причинил средна телесна повреда, но в същото време е
направил и всичко възможно да окаже помощ на пострадалия след деянието. Затова по справедливост, според
естеството на настъпилата вреда и причинените болка и страдания от увреждането
съдът прецени, че гражданският иск за обезщетение следва да се уважи в размер
на 2500.00 /две хиляди и петстотин / лева, в който и размер се явява обоснован
с оглед на събраните по делото гласни и писмени доказателства. Неговото изплащане следва да бъде с лихвите от датата на увреждане
18.07.2013година до окончателното му изплащане. В останалата си част за
разликата до 5000 лева той следва да се отхвърли като неоснователен и
необоснован.
Предявения граждански иск от пострадалият Д.Г. срещу
подсъдимия С.Д., представляващ обезщетение за причинените му неимуществени
вреди от деянието по чл. 129 ал.2 вр. с ал. 1, вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК в размер на 5000,00 /пет хиляди
/ лева е основателен. Това е така, защото в случаят телесното повреждане е
причинено от умишлено деяние, дължащо се на виновното поведение на Д.. Налице са основанията на чл.45 от ЗЗД, а именно
подсъдимият да възстанови вредите, които виновно да са причинени на пострадалия
от увреждането. Така предявен, гражданският иск е доказан по своето основание, но посоченият размер не
съответства на размера на причинените болка и страдание. Безспорно се установи, че подсъдимият със своето
неправомерно действие е причинил непозволено увреждане на гражданския ищец,
като умишлено му е причинил средна телесна повреда. Затова по справедливост, според
естеството на настъпилата вреда и причинените болка и страдания от увреждането
съдът прецени, че гражданският иск за обезщетение следва да се уважи в размер
на 3000.00 /три хиляди/ лева, в който и размер се явява обоснован с оглед на
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Неговото изплащане следва да бъде с лихвите от датата на увреждане
18.07.2013година до окончателното му изплащане. В останалата си част за
разликата до 5000 лева той следва да се отхвърли като неоснователен и
необоснован.
Като признати за виновни на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимите С.Б., С.Д. и К.Б. бяха осъдени да заплатят солидарно
направените в наказателното производство разноски от гражданскиия ищец в размер
на 1800/хиляда и осемстотин /лева, изплатени от него за адвокатско
възнаграждение, както и сумата от 120.00 / сто и двадесет/ лева, представляваща
държавна такса върху уваженият размер на предявеният граждански иск за
подсъдимите Б. и Д. и сумата от 100 /сто/ лева представляваща държавна такса
върху уваженият размер на предявеният граждански иск за подсъдимия Б..
Мотивиран
така, съдът се произнесе с присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! М.Т.