О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номeр
1421 Година 2019, 30 юли гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен
граждански състав, на тридесети юли две хиляди и деветнадесета година в закрито
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. ТАНЯ ЕВТИМОВА
разгледа
докладваното от съдия Евтимова частно гражданско дело № 1095/2019г. по описа на Окръжен съд - Бургас.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.413,
ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Бест
Файненс” ООД, ЕИИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр.София,
ж.к.”Манастирски ливади” к/с „Бокар” чрез адвокат Михаела
Стамова против
разпореждане от 27.05.2019г. в частта, в която
е отхвърлено заявлението на дружеството за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за следните вземания: лихва в
размер на 85,31 лева, лихва в размер на 33,57 лева, неустойка в размер на 672
лева, разходи за събиране на вземането в размер на 1440 лева и разходи за
изпращане на документи в размер на 10,90 лева. Иска се от съда да отмени
разпореждането в обжалваната част и да задължи районния съд да издаде заповед
по чл.410 от ГПК.
В частната жалба „Бест Файненс” ООД
твърди, че заявлението не е оставено без движение с указания да бъде приведено
в съответствие с чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 и т.2 от ГПК. Жалбоподателят
посочва, че претендираната лихва от 85,31 лева е възнаградителна такава, а
лихвата от 33,57 лева е наказателна. Уточнява, че неустойката е уговорена за
неизпълнение на задължението да
се осигури поръчител в еднодневен срок от сключване на кредита, сумата от 1440
лева е упомената в Тарифата на дружеството и е документално обоснована, а
сумата от 10,90 лева представлява разходи за изпращане на документи. В
заключение, дружеството – жалбоподател подчертава, че съществуването на
вземането не се проверява в производството по
чл.410 от ГПК.
Като взе предвид твърденията на частния
жалбоподател и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
На 21.05.2019г. „Бест Файненс” ООД подава
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК против К.М.Д. за следните вземания: 800 лева, представляващи главница по
договор за заем; 85,31 лева, представляващи лихва за забава; 672 лева,
представляващи неустойка; 33,57 лева, представляващи наказателна лихва; 1440
лева, представляващи разходи за събиране на дълга; 60,62 лева – държавна такса
и 442,16 лева – адвокатско възнаграждение. Към заявлението са приложени:
договор за потребителски кредит „Best
Credit на
вноски” № 3000615/ 30.08.2018г., ведно с погасителен план, стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити и
разписка за извършено плащане.
На 27.05.2019г. Районен съд – Поморие
издава заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата
от 800 лева, представляваща главница по договор за заем и за сумата от 132,31
лева, представляваща разноски по делото. Едновременно с това съдът отхвърля
искането на „Бест Файненс” ООД за сумите от 85,31 лева – лихва за забава; 33,57
лева – лихва за забава; 672 лева – неустойка, 1440 лева – разходи за събиране
на вземането и 10,90 лева – разходи за изпращане на документи. В мотивите на
разпореждането съдът посочва, че първите две суми не са конкретизирани по
периоди, уговорената неустойка противоречи на добрите нрави, разходите за
събиране на вземането са такива по управление на лош кредит.
Въз основа на изложените факти, съдът
достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от
Закона за потребителския кредит при забава на потребителя, кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума на времето за забава. Според алинея
втора, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В конкретния
случай с уговорената между страните неустойка се цели заобикаляне на цитираните
императивните норми. Неустойката има санкционен характер и присъждането й би
довело до несправедлив резултат. Поради това, съдът правилно е приел, че същата
е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.ІІІ от ЗЗД.
Правилен е изводът на съда и досежно
претендираните разходи за събиране на вземането и за изпращане на документи в
размери от 1440 лева и 10,90 лева. В конкретния случай тези разходи
действително представляват такива по управление на лош кредит и са свързани с
основния предмет на договора, което противоречи на забраната на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Правилно е разпореждането и в частта,
относно лихвите и претендирания адвокатските хонорар. В заявлението по чл.411,
ал.1 от ГПК не е посочен периода, за който се отнасят и отделните месечни вноски,
поради което отказът на районния съд да издаде заповед за изпълнение на парично
задължение е законосъобразен.
По изложените съображения, частната жалба
е неоснователна и трябва да се отхвърли със следващото от това потвърждаване на
разпореждането в отхвърлителната част.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен
съд, ІV въззивен състав
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 27.05.2019г.,
инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
181/27.05.2019г., с което е отхвърлено заявлението на дружеството за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за следните
вземания: лихва в размер на 85,31 лева, лихва в размер на 33,57 лева, неустойка
в размер на 672 лева, разходи за събиране на вземането в размер на 1440 лева,
разходи за изпращане на документи в размер на 10,90 лева и адвокатско
възнаграждение в размер над 132,31 лева до претендираната сума от 502,78 лева,
постановено по ч.гр.д. № 392/2019г. по описа на Районен съд – Поморие.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: