Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е” състав, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при секретаря Елеонора Г.
разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. д. № 15911/2018
г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 240 от ГПК.
Образувано е по
молба на Б.Ц.Е., чрез пълномощника си - адв. Ж. С. с надлежно учредена власт по
делото, за отмяна на неприсъственото Решение от 26.02.2013 г., постановено по
гр. дело №5480/2012 г., по описа на СРС, 75 състав, с което е признато за установено на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, че Б.Ц.Е. дължи на „С.Ж.Е.“
АД сумата от 3859,82 лв., представляваща главница по договор за кредит №
№33861/15.10.2007 г., ведно със законната лихва от 08.04.2011 г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 1742,56 лв. – догворна
лихваза периода 05.04.2008 г. – 05.04.2011 г., сумата от 4,35 лв. и сумата от
112,13 лв., представляващи държавна такса, и 478,75 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
В молбата се
твърди, че са налице основанията за отмяна по чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй
като на молителя не и бил връчен надлежно препис от исковата молба и
приложенията към нея, нито пък е редовно призован за съдебно заседание. Сочи се
още, че неправилно СРС е приложил разпоредбата на чл. 46 ГПК, доколкото при
получаване на призовката от лицето представило се за съпруг на ответницата – И.С.,
бракът между тях вече е бил прекратен с влязло в сила решение от 17.12.2008 г.,
на СРС, 89 състав. Твърди се още, че от години не живее на посочения в
призовката адрес, а именно: гр. София, ж.к. „***********и от 28.05.2009 г., а
постояният и настоящия адрес е в гр. София, ж.к. **********”, бл. *******
Поддържа, че от
приложената по делото призовка от 17.12.2012 г., с която е призована за открито
съдебно заседание по делото на 26.02.2013 г., е било видно, че същата отново е
изпратена на адреса в ж.к. „Люлин”, като връчителят е удостоверил, че по
сведения на съседи ответницата - настоящ молител не живее на този адрес, но
съдът е приел, че е редовно уведомена и е провел съдебното заседание, в което е
постановено неприсъствено решение. В съобщението от 30.08.2013 г., с което е
следвало да се връчи неприсъственото решение, независимо че отново е отразено,
че не живее на този адрес от години, съдът го е счел за редовно връчено, като незаконосъобразно
е приложил чл. 41, ал. 2 от ГПК.
Предвид
изложеното моли съда да отмените неприсъственото решение от 26.02.2013 г. по гр.дело №5480/2012г.
на СРС, 75 състав, тъй като е била лишена от възможност да участва в
производството по делото, поради ненадлежно връчване на преписи от исковата
молба, призовка за съдебно заседание и препис от постановеното съдебно решение.
Ответникът по
молбата „С.Ж.Е.“ АД счита същата за неоснователна, тъй като неприсъственото
решение е постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Излага
доводи за дължимост на претендираните вземания от Б. Стаменова.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК
във връзка с доводите по молбата, намира следното:
Молбата за отмяна е подадена на
14.09.2018 г. - в едномесечния преклузивен срок по чл. 240, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице - страна в процеса, доколкото пълномощника на молителя е
получил препис от неприсъственото решение на 03.09.2018 г. удостоверено с
подписа му, като липсват данни
неприсъственото решение да е била надлежно връчено преди тази дата, заплатена е
дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл.
240, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение
страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд
неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради: 1)
ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното
заседание, 2) невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от
исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени
непредвидени обстоятелства, 3) невъзможност да се яви лично или чрез повереник
поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
В конкретния
случай страната се
позовава на основанието по чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК – ненадлежно връчване на препис от исковата молба и
нередовно призоваване за съдебно заседание. От доказателствата по делото се
установява, че действително е налице хипотезата на чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК. В
тази връзка следва да се отбележи, че съобщението, с което е изпратен препис от
исковата молба и приложенията към нея, както и съобщението, с което страната е
уведомявана за насроченото съдебно заседание, са изпратени на адрес гр. София,
ж.к. „************. Видно обаче от приложената към молбата за отмяна като
писмено доказателства препис от лична карта, издадена на 28.05.2009 г.,
постоянният адрес на Б.Е. ***, на който съобщения и призовки не са били
изпращани. Съдът намира, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че при
връчване на препис от исковата молба и приложение е налице хипотезата на чл.
46, ал. 1 ГПК – връчване чрез друго лице, тъй като призовката е била връчена на
20.03.2012 г., на адреса в ж.к. „Люлин“, на лицето И.С., като е отразено, че е
съпруг на ответницата. От приложеното като писмено доказателства бракоразводно
решение от 17.12.2008 г., по гр.д. №4388/2008 г., на СРС, 89 състав, се установява,
че бракът между И.С. и Б. Стаменова е бил прекратен към датата на връчването на
съобщението с приложения препис от исковата молба, а постояният и настоящият
адрес на Стаменова е различен. Ето защо и не може да се приеме, че И.С. е лице
от домашните на молителката, респективно че съобщението е достигнало до нейното
знание. Извод в тази насока е и обстоятелството, че при връчване на
неприсъственото решение, в съобщението от 22.09.2013 г., призовкарят е
отбелязал, че по сведения на И.С., Б. Стаменова не живее на адреса в ж.к.
„Люлин“ от 4-5 години и отказва получаването на съобщението, тъй като не
поддържали връзка. Допълнителен аргумент, че ответницата не е живеела на
търсения адрес, е отразеното в призовката от 22.12.2012 г., за насрочване на
делото за открито съдебно заседание, че при посещение длъжностното лице по
призоваването е събрало сведения от съседи, че настоящата молителка не живее на
адреса, поради което е неправилно позоваването на СРС на хипотезата на чл. 41,
ал. 2 ГПК. Аргумент в тази насока е и обстоятелствата, че при връчването на
препис от неприсъственото решение самият бивш съпруг на молителката И.С. е
посочил, че Б. Стаменова не живее на адреса от 4-5 години, което всъщност
изключва редовност на предходното връчване на съобщението от 20.03.2012 г. Във
връзка с горното следва да се отбележи също така, че поканата за доброволно
изпълнение изх. №19549/16.11.2011 г., по и.д. 1486/2011 г. на ЧСИ рег. № 781, с
която Б.Е. е узнала, че срещу нея е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, ѝ е връчена на 24.11.2011 г. именно на адреса в ж.к. „Красно“, което
подкрепят твърденията ѝ, че не е живеела на адреса, на който е
призовавана по гр.д. №5480/2012 г., по описа на СРС, 75 състав.
Доколкото в
настоящото производство се установява, че Б. Стаменова не е била търсена на
адреса, на който е пребивавала, а съобщението с препис от исковата молба е
връчено на лице, с което не е поддържала контакт и на адрес, на който не живее,
то е обоснован извода, че е налице хипотезата на чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК и на
ответницата не са надлежно връчени препис от исковата молба и призовката за
съдебно заседание, като по този начин е отнета възможността ѝ от участие
в исковото производство, респективно е нарушено правото ѝ на защита.
По изложените
съображения молбата се явява основателна, поради което постановеното
неприсъствено решение следва да се отмени, и делото да се върне за ново
разглеждане по същество на друг състав на първоинстанционния съд от фазата на
връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея.
Така мотивиран
Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на основание чл. 240, ал. 1, т. 1
от ГПК неприсъственото Решение от 26.02.2013 г. по гр. дело №5480/2012 г., по
описа на СРС, 75 състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на
друг състав на СРС от фазата на връчване препис от исковата молба и
приложенията към същата на ответника.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: